Решение № 918 от 06.08.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 918 гр. София, 06.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Въззивно гражданско дело № 20241000500517 по описа за 2024 година

Депозирана е въззивна жалба вх.№ 269 от 10.01.2024г. от „ЗАД ДАЛЛБОГ:

ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК: 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Д.“ № 1, срещу Решение № 123/27.11.2023 г., постановено по търг.дело № 73/2023 г. по описа на Софийски окръжен съд, в частта, в която е уважен иск за обезщетение на неимуществени вреди, в резултат на ексцес , предявен от А. И. Д., ЕГН: **********, за сумата над 40 000 лева, до пълния присъден размер от 80 000 лв., ведно със законна лихва, считано от 17.11.2022 г.

Твърденията за отмяна на решението в тази му част са неправилност поради противоречие с материалния закон и противоречие със събраните и приети по делото доказателства. Въззивникът твърди, че неправилността в атакуваната част на решението, изразяваща се в нарушение на материалния закон, е допусната заради неправилното прилагане на наромата на чл. 52 ЗЗД. Претърпените болки и страдания от пострадалия, определени от съда в размер на 80 000 лева, счита за завишен с оглед принципа на справедливост, вследствие на настъпил ексцес, както и постоянната съдебна практика по този въпрос. Твърди, че не са отчетени от първоинстанционния съд в достатъчна степен характерът и интензитетът на уврежданията, претърпени от ищеца Д.. Твърди, че ако обезщетението за неимуществени вреди е в размер на 40 000 лв. би съответствало на обществения критерий за справедливост, регламентиран в чл. 52 ЗЗД. Моли съда да отмени обжалваната част на решението и вместо нея да постанови ново решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени за обжалваната част , ведно със законната лихва и разноски.

1

Моли да бъдат присъдени сторените съдебни разноски по настоящото производство.

Срещу предявената въззивна жалба е депозиран отговор от А. И. Д.. Твърди, че правилно първоинстанционният съд е приложил нормата на чл. 52 ЗЗД. Твърди, че са налице безспорни доказателства за настъпило усложнение на травмата на лява бедрена кост, причинени в резултат на процесното ПТП, като счита така определеното обезщетение в размер на 80 000 лв. за справедливо. Твърди, че вещото лице в производството пред първоинстанционния съд по назначената и изготвена съдебно-медицинска експертиза констатира, че като усложнение на травмата от ПТП се е развила асептична некроза на главата на бедрената кост, което налага ендопротезиране. Нарушава се нормалната стойка на пострадалия вследствие на травматичното увреждане и усложненията след това, променила се е походката му, което е довело до неправилно натоварване на гръбначния стълб. Горните усложнения довеждат до трайно намалената работоспособност с 50 % за пострадалия Д..

Вещото лице установява, че пострадалият е претърпял активно лечение на настъпилите усложнения на травматичните му увреждания вследствие на ПТП, а след това и физиотерапия и рехабилитация, които били съпроводени с болки и страдания с променлив интензитет, в зависимост от физическото натоварване и промените в метеорологичните условия, като болките не се очаквало да отшумят. Констатира се, че пълно възстановяване на Д. не може да се очаква, а с напредване на възрастта оплакванията можели да се засилят.

Ответникът по въззивната жалба иска от настоящия съдебен състав да потвърди обжалваното решение изцяло, като потвърди въззивникът да бъде осъден да му дължи сумата от 80 000 лв., представляващи застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от усложнения и травми, вследствие на ПТП от 18.11.2020 г., виновно причинени от застрахования при „ЗАД ДАЛЛ БОГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД с полица „Гражданска отговорност“ лек автомобил марка „БМВ“, модел „5 ЕР Рейхе“, с рег. № ********, ведно със законна лихва, считано от 17.11.2022 г. до датата на окончателното изпълнение на задължението. Претендира съдебни разноски.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид твърденията на страните в настоящото производство и материалите по първоинстанционното производство,като съобрази валидността и допустимостта на първоинстанционния съдебен акт на осн.чл.269 ГПК , по неговата правилност приема следното:

Подадена е искова молба на 24.04.2024 г. по описа на Софийски окръжен съд от ищецът А. И. Д. от гр. ***, бул. „***” № *, с ЕГН: **********, чрез пълномощник адв. Я. Д. от САК, предявява срешу „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК: 200299615 обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 и чл. 429, ал.3 КЗ, с която се твърди влошаване на здравословното състояние на пострадалия и се иска 1. заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лева /с протоколно определение от 14.11.2023 г. е допуснато изменение на размера на иска/, за причинени му неимуществени вреди физически болки и страдания от настьпили усложнения на здравословното му сьстояние – оперативно лечение , алопластика коксе син, т.е. еднопротезиране, смяна на лява 2 тазобедрена, представляващи ексцес, причинени му в резултат на ПТП, настьпило на 18.11.2020 г. около 20:10 ч. на ПП-1-4, в района на км. 10+900, по вина на А. А. К., ЕГН:

********** - водач на лек автомобил марка „БМВ“, модел ,5 ЕР Рейхе“ с рег. № ********, със застрахователна полица № BG/30/120003162857 за застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 14.11.2020 г. до 13.11.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.11.2022 г. до окончателного заплащане и 2. за заплащане на обезщетение в общ размер на 5 973,79 лева за причинени му имуществени вреди - направени от ищеца разходи за лечение на настьпилите усложнения на телесните увреждания, представляващи ексцес, вследствие на горното, изразяващи се в заплащане на медицински интервенции, изследвания и лекарствени средства, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.11.2022 г., до окончателното заплащане.

Ищецът сочи, че в резултат на ПТП-то е установено изкълчване на тазобедрена става, счупване на ацетабулума - закрито, счупване на главата на фемура - увреди, наложили оперативна интервенция - репозиция и фиксация на ТБС с остеосинтеза на бедрената глава и задна стена на ацетабулум. За претьрпените от ищеца неимуществени и имуществени вреди било образувано т.д. № 48/2021 г. по описа на СОС, с решението, по което му е присъден обезщетение от 50 000 лв., за установените увреди към този момент от претърпения пътен инцидент. Това решение е влязло в законна сила.

Предвид влошаване на здравословното му състояние и невъзможност да ползва крака си на 05.05.2022 г. ищецът сочи, че отново потърсил медицинска помощ в УСБАО по ортопедия „Проф. Б. Бойчев“, където при извършени прегледи била установена тежка асептична некроза на бедрената глава с развитие на вторична коксартроза. Д. бил приет в болничното заведение при водеща диагноза „Некрозис асептика капитис феморис син.

Статус пост операционем.“След консултации със съответните специалисти било взето решение за провеждане на оперативно лечение - „алопластика коксе син“ - ендопротезиране на лява тазобедрена става. По време на болничния престой била проведена и медикаментозна терапия. В съответния оздравителен период, след като сьстоянието на ищеца позволило, той постьпил в „МБАЛ Проф. д-р Александър Герчев-Етрополе“ ЕООД, в отделение по физикална и рехабилитационна медицина за провеждане на лечение, включващо рехабилитационни процедури - ФТ и ЛФК. Новата оперативна намеса довела до болки и страдания на ищеца с продължителен интензитет, както и до невъзможност за самостоятелна походка и необходимост от ползване на помощни средства за придвижване.

Също така, след извршената операция с Експертно решение № 90364/41/31.05.2022 г., издадено от ТЕЛК към „МБАЛ проф. д-р Александър Герчев - Етрополе“ ЕООД, била поставена оценка на работоспособността на ищеца - 50% трайно намалена работоспособност със срок пожизнен, което се отразило силно негативно на пострадалия и емоционалното му състояние.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е депозирал писмена застрахователна претенция по чл. 380, ал. 1 КЗ до „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ на 17.11.2022 г., но до 3 изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ ответникът не заплатил или определил по заведената щета застрахователно обезщетение.

По така предявената искова претенция е постановено обжалваното съдебно решение, с което ОС София приема наличие на усложнение в здравословното състояние на ищеца след разглеждане на спора по чл.432 КЗ по предходното дело. Приема и че се касае за ексцес в пряка причинна връзка с преживяното ПТП на 18.11.2020г. Същия подробно обсъжда събраните пред първата инстанция доказателства – писмени медицински документи, свидетелски показания и съдебно медицинска експертиза и приема за установено наличието на ексцес , като съобразява и цитира установената съдебна практика с т.10 от ППВС № 4 от 1975 г. и Решение на ВКС № 196 по гр.д. 1724 от 2009 г., 4 г.о.. Прави извод, че тези нови вреди не са били обезщетени със съдебното решение по т.д.48 от 2021г. на СОС ,поради което и за тях е приложима нормата на чл.51 от ЗЗД. Обсъжда и критериите и съдебната практика по чл.52 от ЗЗД и приема, че са налице основания за присъждане обезщетение както за имуществените, така и за неимуществени вреди. Предвид на това е присъдил имуществени вреди съобразно претендираното изцяло, а претендираното обезщетение за неимуществени вреди е уважил в размер на 80 000 лв., като за разликата до пълния претендиран размер от 100 000 лв. иска е отхвърлен.

Пред настоящата инстанция от въззивния жалбоподател застрахователно дружество не се оспорва настъпването на ексцес, както и че усложнението на здравословното състояние на ищеца, ответник по жалбата не е обезщетено с първоначално присъденото обезщетение. Въззивния жалбоподател оспорва единствено размера на дължимото обезщетение за ексцеса. Намира, че определената сума от първата инстанция от 80 000 лв. е твърде завишена и следва да се намали до сумата от 40 000 лв., която би била достатъчна и справедлива да обезщети болките и страданията на ищеца от настъпилото усложнение.

Допусната, изслушана и приета в производството пред първата инстанция е съдебномедицинска експертиза, вещото лице по която установява, съобразявайки медицинската документация по делото, че в резултат на пьтно-транспортното произшествие пострадалият Д. е получил следните травматични увреждания - Фрактура на главата на лявата бедрена кост и на ляв ацетабулум, по повод на което Д. бил лекуван оперативно, като била извършена кръвна репозиция и метална остеосинтеза. Вещото лице посочва, че като усложнение на травмата от ПТП се развива асептична некроза на главата на бедрената кост, което впоследствие налага ендопротезиране. В резултат на травматичного увреждане и развилите се усложнения била нарушена нормалната стойка на тялото на ищеца и била променена походката му, което довело до неправилно натоварване на гръбначния стълб и впоследствие проява на неврологични страдания от страна на поясен отдел на гръбнака. Според него констатираните и отразени в медицинската документация по делото увреждания, които са всъщност и отразените в исковата молба увреждания, са с постоянен характер и водят до намалена работоспособност с 50% на Д.. Намалената работоспособност е установена и с представеното по делото решение на ТЕЛК 90364 от 41 от 31.05.22г. в размер на 50 %пожизнено. Вещото лице 4 сочи, че пострадалия ищец е претърпял оперативно лечение на настъпилите усложнения на травматичните му увреждания от ПТП, а след това физиотерапия и рехабилитация в лечебно заведение и в домашни условия. Усложнението, до което довели уврежданията на ищеца, било сьпроводено с непрекъснати болки и страдания с променлив интензитет в зависимост от физическото натоварване и промените във времето, които болки щели да се наблюдават до живот. Пълно възстановяване при ищеца не можело да се очаква, а с напредване на възрастта дори можело да се засилят оплакванията. В съдебно заседание пред първата инстанция вещото лице уточнява, че при евентуално напълняване или повече движения не се стига до износване на ставата, а риск за отхвърлянето се появява в кратко време след оперативната интервенция. Към момента на заседанието нямало данни за такива реакции при Д.. При подобен вид травми правилният подход бил това, което било направено при него - първо следвало да се запази това, което си е на организма, но в мальк процент от случаите се появявали такива усложнения, когато вече се развие некрозата, ставата била унищожена, прогресивно започвал да не функционира крайникът и ставали все по-тежки и по-тежки усложнения, и затова радикалното решение било смяна на ставата. Вещото лице уточнява, че не се взима лесно такова решение за смяна на става, от страна на пациента, защото било свързано с разходи и т.н. Никъде по медицинските документите на ищеца не фигурирало дали му е предложено на по-ранен етап да си смени ставата.