Решение № 12 от 04.02.2025, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Несебър, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Майска Иванова при участието на секретаря Мая Р. Деянова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова

Административно наказателно дело № 20242150200666 по описа за 2024 година

Производството е образувано по жалба от "Б.**" ЕООД, ЕИК – ********, представлявано от управителя Б. А. С., заявена чрез процесуален представител по пълномощие и съдебен адресат адв.М.А. от АК-Бургас със съдебен адрес в гр.Бургас, ул.Княз Б. I № 2, ет.1, офис 7 срещу Наказателно постановление № 786026F783682/30.08.2024г., издадено от Началник на отдел "Оперативни дейности"-Бургас, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" на НАП, с което за нарушение на чл. 7а ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4, ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2от ЗДДС, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена "Имуществена санкция" в размер на 1000 лева.

Със жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради процесуална и материалноправна незаконосъобразност. Твърди се, че наказващия орган твърди, че е установил посоченото в НП нарушение, но от доказателствата по делото такова нарушение не се установява да е извършено. В случай, че се приеме, че е налице административно нарушение се счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл.28 ЗАНН като НП се отмени на това основание.

В открито съдебно заседание за жалбоподателя, редовно уведомен представител не се явява.

Процесуалния представител на административнонаказващия орган в о.с.з. застъпва становище, че нарушението е безспорно доказано, като е установена продажба, по която клиентите са извършили плащане, прието от сервитьора в обекта, по предоставена им от него бележка от нефискалния принтер, която е приложена към преписката. Поддържа, че издаденото НП е правилно, поради което пледира за неговото потвърждаване.

Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок 1 за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /видно от приложената разписка на л. 24- НП е връчено на управителя на на дружеството жалбоподател на 10.09.2024 г., а жалбата е изпратена чрез куриер на 24.09.2024 г.-л.57/. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

Видно от Протокол за извършена проверка в обект, № 0172180/20.08.2024г. на същата дата в 16,44ч. е извършена проверка по спазнване на данъчното законодателство от служители в ГД“Фискален контрол“ НАП в екип от Д. Г.-инспектор по приходите в ОД-Бургас и Мишо Глушков-старши инспектор по приходите в ОД-София в обект ресторант „Болеро, находящ се в к.к.Слънчев бряг, кв.Чайка, к/с Болеро, стопанисван от "Б.**" ЕООД. От показанията на св.Д. Г. се установява, че проверката е започнала с контролна покупка на консумирани в обекта храна и напитки, за която бил издаден касов бон. В хода на проверката е извършено и скрито наблюдение, при което е установено, че на съседната маса е извършено в 16,30ч. плащане на сметка от клиенти, извършено преди легитимацията на проверяващите. След легитимацията си проверяващият екип е извел междинен отчет от монтираното в обекта фискално устройство, както и контролна лента на електронен носител от същото, от съдържанието на които се установило, че извършената продажба в 16,30ч. на съседна маса не е отразено във фискалното устройство. При тази констатация от обслужващия сервитьор Н.Т.У. с ЕТН-********** е била предоставена на проверяващите инспектори по приходите бележка/л.31/, издадена от нефискален принтер, за която посочил, че е била предоставена на клиентите и те извършили плащането си по нея. Тъй като предоставената бележка от нефискален принтер съдържала информация за точното наименование на артикулите, тяхното количество и единична цена, обща сума за плащане и час на издаване и наподобявала визуално и по съдържание фискален бон е съставен АУАН № F783682/21.08.2024г. за нарушение на чл. 7а, ал. 1 от Наредба Н18/13.12.2006 на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 4 ЗДДС. Актът е предявен на същата дата на управителя на дружеството, който го подписал без възражения и е получил препис от него. Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 7а, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 4 ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС изр. 2 във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя била наложена "Имуществена санкция" в размер на 1000 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт на формално основание. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 3ЦУ384/27.02.2024 г. Както в АУАН, така и атакуваното постановление, съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, обстоятелства, при които е извършено, а също и доказателства, които го подкрепят. От съдържанието на АУАН и наказателното постановление по еднозначен 2 начин се установява за какво деяние е санкциониран жалбоподателят и каква е неговата правна квалификация. Наказващият орган в атакуваното постановление е изложил мотиви, както за липса на основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, така и за смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства.

Съдът намира за правилно приложението на материалния закон по следните съображения:

Съгласно чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.

Разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв.

С правилото на чл. 118, ал. 4, т. 4 ЗДДС се предвижда, че министърът на финансите издава наредба, с която се определят: издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат.

В чл. 7а, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ е въведена императивна забрана лицата по чл. 3 да предоставят документ с информация за текуща сума по сметка, наподобяващ визуално или по съдържание на фискален, системен или служебен бон. Следователно разпоредбата на чл. 7а, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ императивно изисква кумулативното наличие на два елемента – 1/при покупка, лицето по чл.3 да предостави на клиента документ с информация за текуща сума по сметка и 2/ предоставеният документ с информация за текуща сума по сметка да създава визуална "имитация" или аналог по съдържание на фискален бон.

В конкретния случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства – показанията на актосъставителя и приложеното заверено копие от бележка, издадена от нефискален принтер/л.31/ се установява, че на 20.08.2024г. в проверявания обект е извършена продажба, при която клиентите са извършили плащане на консумираните храни и напитки; плащането е прието от обслужващия ги сервитьор; плащането е извършено от клиентите по предоставен им от сервитьора документ с информация за текуща сметка, издаден от нефискален принтер, съдържащ час на издаване, точен вид и количество на артикулите, единичната им стойност, както и обща сума за плащане, като по външни белези и съдържание този документ наподобява фискален бон.

Разпоредбата на чл. 7а, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ предоставя закрила на обществените отношения, свързани с издаване на счетоводни документи със съдържание и форма, в стриктно съответствие с регламентираното в нормативните актове, което да осигури принципа на документална обоснованост на счетоводните записвания и да гарантира избягването на издаване при покупка на документи, имитиращи фискален, системен или служебен бон /с визуално сходна външност и съдържателно аналогични характеристики/, което е потенциален сегмент от по-широк метод на злоупотреба- нефискализиране на продажби и непредоставяне на съответстваща информация към НАП за облагаемата дейност на търговеца. В случая се установява еднозначно от събраните по делото доказателства поведение на дружеството жалбоподател, влизащо в противоречие с императивната забрана на чл.

3

7а, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ – да се предоставя /да се издава/ документ с информация за текуща сума по сметка, който по форма, съдържание и реквизити да "заблуждава" клиента, че съставлява фискален бон.

Неоснователно е искането за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като извършеното нарушение не представлява маловажен случай. Осъщественото деяние не разкрива признаци, които да го отличават по степен на обществена опасност от типичната за обикновените случаи на административно нарушение по чл. 7а, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Процесното нарушение създава предпоставки за ощетяване на фиска и не би могло да се приеме, че е с ниска обществена опасност, а и това не е било единственото констатирано при проверката неспазване на законодателството. В проверения обект са установени и други нарушения на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, което става ясно от протокола за извършената проверка.

Предвид изложеното, наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от ЗПП.

Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършеата дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, в което е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Национална агенция за приходите със седалище град София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице следва да бъдат присъдени разноските по делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 786026-F783682/30.08.2024г., издадено от Началник на отдел "Оперативни дейности"-Бургас, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" на НАП, с което на "Б.**" ЕООД, ЕИК – ********, представлявано от управителя Б. А. С. за нарушение на чл. 7а ал. 1 от Наредба Н18/13.12.2006 на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4, ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр.