Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 540 от 15.06.2023, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно частно гражданско дело 402/2023
Вид
Определение № 540
Подписан
15.06.2023
В сила
15.06.2023
Състав
ИВАЙЛО ХРИСТОВ РОДОПСКИ, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА, НЕДА НЕДЕЛЧЕВА ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 540 гр. Перник, 15.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

Членове:

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно частно гражданско дело № 20231700500402 по описа за 2023 година намери за установено следното:

Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр.

София, Столична община, район Люлин, бул."Д-р Петър Дертлиев” № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, чрез юрисконсулт К. Е. О. срещу определение № 1276 от 24.04.2023 г. , по ч.гр.д. № 1405/2023 г. по описа на Районен съд - Перник, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за парично изпълнение по реда на чл.410 ГПК подадено от „АСВ“ ЕАД срещу Р. И. З..

В жалбата се излагат доводи и се поддържа, че обжалвания първоинстанционен акт е неправилен, поради следното:

Поддържа се, че неправилно в мотивите си заповедният съд е посочил, че съгласно чл.410, ал.3 от ГПК към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения. Считат, че действащата правна уредба на заповедното производство по Гражданския процесуален кодекс не дава на съдилищата възможност за служебен контрол за установяване на неравноправни клаузи в договорите с потребителите. В този смисъл цитират становището на Европейската комисия, която на 24 януари 2019 г. уведомила Република България, че приема досегашната съдебна практика, при която заповеди за изпълнение и заповеди за незабавно изпълнение се издават, без съдът да има възможност да провери дали същите удостоверяват вземания, основани на неравноправни клаузи в договори с потребители, за противоречаща на правото на Европейския съюз. Позовават се на практиката на Съда на Европейския съюз - Решение по дело С-243/08 1

Pannon GSM, че националният съд следва служебно да следи за неравноправни клаузи в договори с потребителите във всички случаи, когато от доказателствата по делото може да се установи, че в договора между страните се съдържа неравноправна клауза и да не прилага тази клауза.

Съгласно по - новата практика на същия съд — Решение по дело С-176/17 Profi Credit Polska S.A., при едностранни производства, които водят до издаване на титул за изпълнение, националните съдилища задължително следва да имат възможност да преценяват дали вземането не се основава на неравноправни клаузи в потребителски договори. За целта във всяко производство, което води до издаване на изпълнителен титул, националният съд следва да може да прецени характера на договорното правоотношение с потребителя и дали същото съдържа неравноправни клаузи.

Излагат, че според трайната практиката на Съда на Европейския съюз, обективирана в решенията по делата решения по дела С-40/08, С-137/08, С168/05, С-240/98, С-244/98, С-397/11, С-415/11, С-472/11 и С- 618/10/, националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13 и по този начин да компенсира тази неравнопоставеност

Считат, че въведеното в чл.410, ал.3 от ГПК изискване, съгласно което, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, касае именно представяне на договор за кредит, а не на договор за цесия, поради задължението на заповедният съд да се произнася относно наличието на неравноправни клаузи. Затова смятат, че изискването на заповедния съд за представяне към заявлението и на доказателства относно цесията, е превратно разширително тълкуване на императивна правна норма, което не е допустимо.

Пернишки окръжен съд, след като обсъди съображенията и доводите в частната жалба съобрази данните по първоинстанционното дело, приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Частната жалба е подадена в срока по чл. 418, ал. 4 от ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Делото пред районния съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като на осн. чл.410, ал.2 от ГПК, същото е съдържало искане за издаване на изпълнителен лист, поради което е следвало да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК.

Ето защо районният съд е оставял производството по делото два пъти „без движение“, като е предоставял тридневен срок на заявителя да депозира договор за прехвърляне на парични задължения от 21.12.2017 г. между „Юробанк България“ АД и „С.Г.Груп“ ООД и цесионен договор от 23.04.2018 година между „АСВ“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД . В указания срок заявителя т не е изпълнил указанията на съда, депозирал е молба, с която повторно е отказал да представи посочените договори.

Районният съдия е приел, че за да бъде издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК на заявител, който твърди, че е придобил вземането въз основа на сключен договор за цесия, същият следва да обоснове и 2 установи качеството си на заявител и съдът да се увери, че е титуляр на вземането.

Приел е, че по силата на чл.410, ал.3 от ГПК към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и че цесионният договор е вид изменение на сключения договор с кредитополучателя, поради което следвало също да се приложи, за да легитимира активно заявителя, като титуляр на вземането в производството по реда на чл. 410 от ГПК.

Тъй като същото не било сторено от заявителя, районният съд е отхвърлил заявлението по чл.410 ГПК.

В настоящия случай въззивният съд приема, че позоваването от страна на заявителя на довода , че заповедното производство е едностранно и това изключвало възможността съдът да изследва въпросите за прехвърлянето на материалното право посредством договор за цесия е неоснователно.

Въпреки дадената му възможност от районния съд, заявителят не е отстранил констатираните нередовности на заявлението, които касаят а к т и в н а т а м у легитимация и изискуемостта на вземането, защото посредством представените доказателства - договор за потребителски кредит се установява, че длъжникът е сключил облигационната връзка с лице, различно от заявителя и в не изпълнение на разпоредбата на чл.410, ал. 3 от ГПК, тъй като вземането произтича от договор, сключен с потребител, съдът е имал право да изиска от заявителя да представи договора, заедно с всички негови изменения и приложения, каквото представлява извършеното прехвърляне на вземането (цесията) между първоначалния и новия кредитор.

Поради неизпълнение на дадените указания, първоинстанционният съд законосъобразно е отхвърлил подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.

Ето защо частната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а атакуваният първоинстанционен акт потвърден, като правилен и законосъобразен.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1276 от 24.04.2023 г. , постановено по ч.гр.д. № 1405/2023 г. , по описа на Районен съд - Перник, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за парично изпълнение по реда на чл.410 ГПК подадено от „АСВ“ ЕАД срещу Р. И. З..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4