Решение № 226 от 08.12.2022, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Нова Загора, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело № 20222220100944 по описа за 2022 година

Производството е с правно основание чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ във връзка с чл.149, ал.5 от АПК.

Постъпила е жалба от И. Г. И. с ЕГН ********** и В. К. П. с ЕГН ********** и двамата действащи чрез адв.Н. П. против Протокол № 1/27.06.2022 г. на ОСЗ – Нова Загора, постановено по административна преписка с вх.№ 12170/26.06.1992 г.

В същата се твърди, че жалбоподателите били част от наследниците на Д.М.Д. поч. на 31.10.1962 г. в с.Сокол, Новозагорска община.

Жалбоподателите считат, че решението на ОСЗ - Нова Загора, обективирано в обжалвания протокол е незаконосъобразно, а мотивите несъстоятелни, противоречащи на закона и морала, поради което следвало да бъде отменено.

Излага се, че с Решението си в посочения протокол ОСЗ – Нова Загора отказвало да извърши поисканата от жалбоподателите процедура по чл.14, ал.7а и по реда на чл.7 от ЗСПЗЗ, която била законова последица, а не право на някой орган в страната да „РАЗРЕШИ“ да се извърши по влязъл в сила съдебен акт в случая - влязло в сила Решение № 114/05.04.1999 г. по гр.д.№ 598 по описа на Pайонен съд – Нова Загора за 1998 г. /изведен спор за материално право по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗЗ/.

Посочва се, че ОСЗ не е ревизиращ орган на Съда и издадените и влезли в сила актове на съда подлежат само на изпълнение, както било изпълнено Първото Съдебно Решение в тази преписка с вх.№ 12170/26.06.1992 г. по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ. пред PC- Нова Загора Решение № 433/26.06.95 г. по гр.д.№ 1078/94 г. PC – Нова Загора.

В нормата по чл.14, ал.7 на ЗСПЗЗ категорично се указвало „Този ред не се прилага когато за същите земи има влязло в сила съдебно решение.

Излишни и безсмислено било да се излагат и обсъждат доводите на отказа, които може би са били обсъждани, когато е било необходимо в съдебния процес.

Спора за материално право не се водел сега, за да послужат за защита. Всички изброени действия и издадени незаконосъобразни актове се отнасяли за времето преди постановеното съдебно Решение влязло в сила на 11.05.1999 г.

Несъстоятелни и незаконосъобразни били мотивите на ОСЗ - Нова Загора в Протокол № 1 /27.06.2022 г., че било необходимо заинтересованите лица да имат право на 1 процедурата по чл.14, ал.7а от ЗСПЗЗ „... само ако са възникнали нови обстоятелства…“.

Сочи се още, че влязлото в сила Съдебно Решение в настоящия случай нямало нужда от нови обстоятелства, за да бъде изпълнено с дължимото уважение и коректност от ОСЗ - Нова Загора.

Предвид изложеното, жалбоподателите молят Pайонен съд - Нова Загора да постанови Решение с което да отмени, като незаконосъобразен, обжалвания Протокол № 1/27.06.2022 г. на ОСЗ – Нова Загора, с който било взето решение за отказ да се изпълни съдебно Решение № 114/05.04.1999 г. по гр.д.№ 598 по описа на Pайонен съд - Нова Загора за 1998 г. и да се издаде Решение за възстановяване правото им на собственост върху земеделски земи, съгласно план за земеразделяне в землището на с.Сокол, общ.Нова Загора, обл.Сливен на признатите им собственически права за съответните земи.

Молят за конкретни указания от съда към ОСЗ – Нова Загора за привеждане в изпълнение на влязлото в сила Съдебно Решение.

Прилагат се писмени доказателства по опис.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, подаден от началника на службата М.К., с който се заявява, че иска е допустим, но неоснователен.

Изтъкват се подробни съображения.

В отговора се посочва, че съгласно разпоредбата на чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ: При открИ.е на нарушения на този закон и правилника за неговото прилагане, на нови обстоятелства, нови писмени доказателства от съществено значение за постановяване на решението по ал.1 общинската служба по земеделие по искане на министъра на земеделието и храните или по искане на заинтересуваните лица се произнася с решение да го измени в срок до 1 година от открИ.е на новите обстоятелства или от новите писмени доказателства, но не по-късно от 2 години от влизане в сила на плана за земеразделяне или от постановяването на решението на общинската служба по земеделие по чл.14, ал.1, т.1. Този ред не се прилагал, когато за същите земи имало влязло в сила съдебно решение.

Текстът „Този ред не се прилага, когато за същите земи има влязло в сила съдебно решение“ на чл.14, ал.7 изр. последно от ЗСПЗЗ следвало да се тълкува в смисъл, че когато по отношение на първоначално приетото решение от ОС „З“ бил осъществен съдебен контрол, независимо от наличие на обстоятелствата, сочещи на изменение на същото, то не можело да бъде изменяно. Този текст не касаел съдебните решения по установителни искове по чл.14. ал.4 от ЗСПЗЗ, тъй като в ал.7а било посочено кой и в какъв срок може да поиска административният орган да отмени или измени прието от него решение.

Видно било от цитирания текст, че Поземлената комисия имала право да измени вече постановеното свое решение, само ако са налице посочените предпоставки:

1. Да е сезирана от заинтересовани лица;

2. Да са открити нарушения на ЗСПЗЗ или ППЗСПЗЗ;

3. Да са налице нови, неизвестни до тогава обстоятелства или писмени доказателства;

4. Изменението да стане до 1 година от открИ.ето на новите обстоятелства, но не покъсно от 2 години от влизане в сила на плана за земеразделяне.

Сочи се, че от мотивите към обжалвания протокол 1 от 27.06.2022 г. било видно, че заявителите по никакъв начин не сочели ново обстоятелство или нов писмен документ, което само по себе си било задължителен реквизит при подаване на заявление за започване на процедура по чл.14, ал.7 и следващите от ЗСПЗЗ. В мотивите си Общинска служба по земеделие - Нова Загора подробно била обследвала действията на тогавашната Поземлена комисия и постановените от нея решения Ц0231 от 03.02.2000 г. и Ц0504 от 02.11.2000 г., от които било видно, че всички вменени и задължения по влязло в сила Решение № 114 от 05.04.1999 г. по гр.д.№ 598/1998 г. по описа на Районен съд Нова Загора били изпълнени.

Следователно, не били налице изискуемите предпоставки, за задействане на 2 процедура и за постановяване на законосъобразно решение по чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ:

Първо от една страна, Общинска служба по земеделие - Нова Загора не била сезирана с нарушение на ЗСПЗЗ или ППЗСПЗЗ, нито с нови доказателства или обстоятелства, които да се отнасят до земи в землището на с.Сокол.

От друга страна, Общинска служба по земеделие - Нова Загора изобщо не била сезирана с разглеждане на преписка 12170А и 12170 от 02.11.2000 г.

В резюме, видно от приложените по делото доказателства, Общинска служба по земеделие - Нова Загора не била допуснала съществени нарушения на процедурата по чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ: не била сезирана с искане по отношение на преписка 12170А и 12170 от 02.11.2000 г. нямала основания да открие и осъществи процедурата по чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ по отношение на заявителите. постановеното Протоколно решение било мотивирано, издадено от компетентният орган и било в изискуемата писмена форма.

Следвало да се има предвид, че решенията на Общинска служба по земеделие - Нова Загора са стабилни административни актове. Поземлената комисия, съответно ОСЗ, не можела сама нито да отменя, нито да преразглежда или изменя своите влезли в сила решения, освен в изрично предвидените от закона случаи, като например чл.14, ал.6, ал.7 и, ал.8 от ЗСПЗЗ. Правилността на влязлото в сила решение не можела да се проверява извън срока за обжалване. Затова, щом веднъж е постановено позитивно решение на поземлената комисия, било недопустимо впоследствие да се издава ново такова, различно по съдържание и правни последици от първото.

Воден от горното, административният орган счита, че бил доказал своята правота в действията си.

Предвид изложеното в отговора, ответникът моли съда да отхвърли изцяло жалбата, като неоснователна и недоказана. Претендира и направените по делото разноски и съответно съдът да ги съобрази спрямо критериите за справедлив размер на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Прилага се копие от преписка № 12170 в цялост.

По делото е постъпило и допълнително становище от ответника, чрез адв.Д. Н. Д. от АК – Сливен, с което се заявява, че всъщност предявеният иск се явявал недопустим и за жалбоподателите липсвал правен интерес от обжалване на отказа да бъде удовлетворено искането им, постановен в Протокол № 1/27.06.2022 г. на ОбС „Земеделие” - Нова Загора.

Посочва се, че със свое заявление с вх.№ РД-12-02-555/09.06.2022 г. И. Г. И., в качеството си на наследник на Д.Д.М. бил поискал от ОбС „Земеделие” - Нова Загора да бъде изпълнено Решение № 114/05.04.1999 г., постановено по гр.д.№ 598/1998 г. на PC Нова Загора. Искът бил с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ /спор за материално право/.

С Решението си PC - Нова Загора бил признал, че част от възстановената земеделска собственост по преписка 12170/1992 г. на ПК - Нова Загора е принадлежала на друг наследодател.

Намира, че съдебното решение е нищожно и сочи, че този иск бил недопустим към момента на предявяването му. В решението, постановено по гр.д.№ 7949/2018 г. по описа на СГС било посочено, че: „Нищожността е най-тежкият порок на съдебното решение, който не е дефиниран в закона, но в правната теория и съдебната практика се приема, че такава е налице ... - когато решението е постановено извън правораздавателната власт на съда, ...

Нищожност на решението се приема да е налице и когато с него се постановява изпълнението на нещо, което е неизпълняемо, ...”

Счита, че в настоящия случай били изпълнени именно тези две хипотези.

3

Нямало спор, че наследниците на Б.Д. Д. са поискали възстановяване на собственост върху земеделска земя и че искането им е било уважено. В хода на производството пред органа по земеделската реституция било установено, че част от претенцията не е собственост на титуляра, а на неговия баща - Д.Д.Б.. Извършена била корекция и била образувана втора преписка № 12 170А, които били разглеждани заедно, поради това, че фамилията на Д.Д.Б. притежавала общо 141 дка земеделска земя. Собствеността им била възстановена напълно, включително и след проведен съдебен процес по гр.д.№ 1078/1994 г. на РСНЗ.

За да се обоснове недопустимост на претенцията следва да посочат и нещо друго.

Земеделската реституция била сложен, динамичен фактически състав. В хода на осъществяване на индивидуалното реституционно производство административния орган постановява няколко решения по всяко искане, които поотделно и всяко едно от тях съдържали белезите на индивидуални административни актове, а всички в своята последователност и съвкупност осъществявали процеса на възстановяване собствеността върху земеделската недвижима собственост. Динамиката на производството по земеделската реституция се изразявала в това, че всеки от актовете, постановен в производството, следвало да влезе в сила, за да обуслови издаването на следващ по вид и действие индивидуален административен акт. Всеки от актовете, издавани в хода на индивидуалното производство по възстановяването на собствеността подлежал самостоятелно на съдебен контрол, който не бил осъществен в процесния случай и съответните административни актове били влезли в сила в законния срок от съобщаването им на страните. Динамиката на административното производство се обуславяла от едно важно обстоятелство.

Както посочвало ВКС в TP № 1 от 1997 г., постановено по гр.д.№ 11/1997 г. на ОСГК на ВКС: „С включването на частните земеделски имоти в селскостопанските организации и премахването на реалните им граници е прекратено качеството на обекта на собствеността да е конкретно обособена вещ. Липсата на такъв обект е лишила от съдържание правото на собственост, тъй като то може да съществува само върху индивидуално определен имот. Индивидуализацията на земеделските земи се определя от реалните им граници с решенията на общинските поземлените комисии. Те са необходимите правни актове за определяне на реалните граници на земите и едновременно с това юридически факти с гражданскоправно действие. С решението на поземлената комисия възниква правното качество на обекта на собствеността - индивидуализация и затова то има конститутивно действие. Това се отнася и за двата вида решения на общинските поземлени комисии за определяне на реалните граници на земеделските земи - решенията по чл.18ж, ал.1 и по чл.27, ал.1 от ППЗСПЗЗ. Действието на решенията на комисията е еднакво, независимо от различията в способа за определяне на реалните граници - чрез възстановяване на старите реални граници или чрез определяне на нови граници с план за земеразделяне.”.