Решение № 443 от 24.11.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 443 гр. Перник, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Гражданско дело № 20231700100111 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :

Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал.1 вр. с чл. 409 от КЗ .

По съображения изложени в исковата молба, ищцата Л. К. П., моли да бъде осъдено ответното Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, да й заплати сумата 26 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, в резултат на настъпило застрахователно събитие на ***, в 14:45ч., в ***, виновно причинено от И. П., при управление на лек автомобил марка „Рено“, модел „Канго“, с ДК № ***, и притежаващ валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество по застрахователна полица ***, заедно със законната лихва, считано от 31. 01. 2022г. до окончателното изплащане на сумата. Поддържа иска си и в съдебно заседание, чрез адвокат Г. Й. и моли да бъде уважен, както и да й се присъдят направените по дело разноски. Същият не е представил писмена защита, въпреки дадената му възможност в тази насока.

Ответното Застрахователно акционерно дружество „ОЗК

ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е подало писмен отговор чрез адвокат Т. Т..

1

–

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, клонящ към 100% съпричиняване, като твърди, че ищцата е управлява лек автомобил, без правилно поставен предпазен колан Оспорва исковете като неоснователни, необосновани, прекомерни, неподкрепени с доказателства и завишени по размер.

Оспорва исковете и по размер, като завишени.

Оспорва наличието на причинно – причинените увреждания и настъпилото ПТП. следствена връзка между

Оспорва твърдението, че описаните увреждания са довели до продължителни болки и страдания, както и че е имала нужда от приемане на сънотворни медикаменти, а ако е приемала такива, то това е било самолечение и те не са й били предписани от медицинско лице.

Твърди, че предписаната шийна яка за период от 45 дни, не е носена от ищцата, което е било причина за изпитва болки, както и че няма данни предписаното й и от медицински специалисти да е спазвано от нея.

Твърди, че негативните психически преживявания не са лекувани и няма данни ищцата да е потърсила помощ от специалист в тази насока.

Оспорва, че за пострадалата са възникнали всички описани в исковата молба като вид и характер вреди, както и оспорва твърденията за тяхната продължителност.

Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, размера на претендираните лихви и началния момент от който същите се претендират.

Моли да му бъдат присъдени направените разноски и адвокатско възнаграждение. Поддържа писмения отговор и в съдебно заседание, чрез адвокат Р.А.. Същият е представил и писмена защита.

Всяка от страните прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Пернишкият окръжен съд след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното :

Съдът намира, че исковата молба е редовна /ищецът е освободен от заплащането на държавна такса/.

Същата е предявена от

2 активнолегитимирана страна, имаща правен интерес. Налице са положителните процесуални предпоставки за предявяването на иска - ищецът е предявил писмена молба /писмена застрахователна претенция по смисъла на чл. 432, ал.1 от ТЗ вр. с чл. 380 ТЗ/ да му бъде изплатено обезщетение от увреждането, както за неимуществени вреди, така и 290лв. имуществени вреди. Тази писмена застрахователна претенция е с вх. № *** По делото няма данни дали е имало писмен отговор или не, поради което след изтичането на три месеца от предявяването на писмената застрахователна претенция, т.е. от 12. 06. 2022г. ищецът е можел да предяви исковата молба. В случая исковата молба е предявена на 16. 06. 2022г.

Следователно не са налице данни за наличие на отрицателни процесуални предпоставки, нито за липса на положителни процесуални предпоставки, водещи до погасяване правото на иск. Касае е се за спор, между процесуално правоспособни и дееспособни правни субекти, който е подведомствен на Пернишкия окръжен съд и същият се явява родово и местно компетентен да го разгледа. Следователно исковата молба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

На *** около, 14.45ч., ищцата шофирала лекия си автомобил, с рег. № ***, в ***, по бул. „***“. Пътят бил с две платна за движение, всяко от които имало по две ленти за движение, като ищцата шофирала в лявата лента от нейното платно за движение в посока към ***. Шосето било мокро от влагата.

На булеварда, пред блок № *** имало пешеходна пътека и пред нея в лявата лента бил спрял лек автомобил, поради което и ищцата предприела спиране на управлявания от нея автомобил. Зад нея обаче се движел друг лек автомобил „Рено“, модел „Канго“, с рег. № ***, управляван от И. Д. П..

Същият се бил разсеял и твърде късно възприел, че движещият се пред него автомобил спира, поради което не успял да спре и с предната част на своя автомобил ударил задната част на спрелия лек автомобил с водач ищцата. В резултат на удара спрелият автомобил отскочил напред и със своята предна част ударил задната част на спрелия пред него и пред пешеходната пътека, автомобил.

Водачът И. П. излязъл от неговия автомобил и в същото време от предния автомобил излязла ищцата. Тя била притеснена и се оплаквала от леки болки в областта на врата и раменете. Свидетелят мисли и предполага, 3 че тогава тя най – вероятно е била с поставен предпазен колан.

Пристигналите на място служители на Пътна полиция съставили протокол за това ПТП, в който е отбелязано, че водачът И. П. не съобразява скоростта си с атмосферните условия, състоянието на пътя и не може да спре, поради което е блъснал стоящия пред него автомобил. Въз основа на този протокол му било издадено наказателно постановление, с което му била наложена глоба и той я заплатил.

Горната фактическа обстановка се установява от протокол за ПТП № ***, от свидетелските показания на И. Д. П., както от заключението на вещото лице инж. Б. В., неоспорено от страните, което съдът изцяло възприема като обективно и компетентно дадено.

Веднага след това ПТП Л. П. посетила свидетелката Р. Й. С.. Тогава ищцата плачела, треперела и била в шок. В 16.40ч. Л. К. П. заедно със свидетелката, отишли при личния си лекар на П. - д-р В.В.. В болницата в *** били направени рентгенови снимки на главата и шийните прешлени на пострадалата, при които били установени множествени повърхностни травми на главата на ищцата и мозъчно сътресение у същата. На *** Л. П. посетила лекар невролог д-р М.Б. и д-р ортопед Р.В.. Видно от заключението на вещото лице д-р К. А. С., уврежданията, които е получила ищцата в резултат на това ПТП са:

-сътресение на мозъка;

-множествени повърхностни травми на главата и лицето /които не са предмет на делото/;

-навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб;

- контузия в областта на кръста.

Проведено било консервативно лечение – на домашно лечение на щадящ режим, с прием на обезболяващи и обездвижване на шиен отдел на гръбначен стълб с имобилизираща яка. Тогава тя е изпитвала болки и страдания, както и световъртеж, като болките и страданията са били с по – голям интензитет първите 20 дни, а най – силни са били първите 3 до 10 дни.

След 20-ия ден са започнали да намаляват. След 17 дни болничен отпуск, ищцата е започнала да ходи на работа, но с оглед естеството й на работа като 4

***, стояла права и се оплаквала от болки в кръста, краката и ръцете. Пълното й възстановяване продължило около 50 дни. Носила яката на шията за предписания й срок от 45 дни, след което е свалила и провела рехабилитационен курс. Към момента на прегледа ищцата е била с ограничени и болезнени движения в шиен дял и палпаторна болка. Не се очакват трайни последици от уврежданията, настъпили при процесния инцидент. Ищцата обичала да язди кон, но след този случай не била в състояние да язди, тъй като при яздене тя трябвало да е с изправена стойка, която тя не можела да заеме, поради претърпените травми, а ръцете й изтръпвали от държането на юздите. След този случай два – три месеца ищцата се страхувала да шофира и се возела в автобус, когато отивала до *** на работа.

Горната фактическа обстановка се установява от приложените към исковата молба писмени доказателства /амбулаторни листове/, от заключението на съдебно – медицинската експертиза на вещото лице д-р К.

С., неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно дадено и от устните обяснения на вещото лице, дадени в с.з. на 13. 06. 2023г., както и частично от свидетелските показания на Р. Й. С..

Съдът не възприема свидетелските показания на Р. С., в частта им, че ищцата два месеца не ходила на работа, че и към настоящия момент ръцете й изтръпват и гърбът я боли, както и все още има психологическа травма и не може да спи още, тъй като в тази им част те са в противоречие с приложените амбулаторни листове и заключението на съдебно - медицинската експертиза.

С оглед изложеното Пернишкият окръжен съд намира, че водачът И. Д.

П. е нарушил разпоредбите на : чл. 20, ал.1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват; на чл.20, ал.2 от ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“; и на чл. 23, ал.1 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, 5 когато то намали скоростта или спре рязко“.

С определение, постановено в с.з. на 13. 06. 20223г., съдът е приел за беззспорно и ненуждаещо се от доказване, на обстоятелството, че към *** л.а.

„Рено“, модел „Канго“ с рег. № *** е имал валидна застраховка гражданска отговорност при ответното застрахователно дружество.

Самата застрахователна полица е приложена към делото / л.64/.

От правна страна. Наличието на застраховка гражданска отговорност на лек автомобил „Рено“, модел „Канго“ с рег. № *** , към датата на процесното ПТП – ***, дава основание да се реализира отговорността на застрахователното дружество за обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от ищеца.

По отношение размера на неимуществените вреди. Изхождайки от разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, от тези на раздел ІІ от ПП на ВС на РБ-я № 4 от 23. 12. 1968г., от възрастта на пострадалата – на *** години, към датата на процесното ПТП – все още в началото на трудовата й дейност, характера на уврежданията – сътресение на мозъка /лека степен без да е изпадала в безсъзнание/, контузия в областта на шията /навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб/, която е повлияла да има болки и в ръцете и контузия в областта на кръста, която е повлияла да има болки и в областта на краката, от обстоятелството, че все още движенията на шията са ограничени и болезнени, че е провеждано само консервативно домашно лечение, без каквито и да било интервенции, от обстоятелството, че се е възстановила общо за около 50 дни, като 45 дни е носила шийна яка, от обстоятелството, че за период от около 20 дни е търпял болки и страдания с по - голям интензитет, като най – силни са били първите от 3 до 10 дни, а впоследствие те са започнали да отслабват, че след 17 дни, тя е тръгнала на работа, но от това е изпитвала болки в краката, кръста и ръцете, от обстоятелството, че не се очакват трайни последици от уврежданията, от обстоятелството, че за период от две години тя се е лишила от хобито си да язди кон, както и изхождайки от размера на минималната работна заплата за страната към датата на увреждането - 650 лв. и към настоящия момент - 780 лв., Пернишкият окръжен съд намира, че сумата от 22 000лв. би обезщетила справедливо Л. П. за претърпените от нея неимуществени вреди, предмет на исковата молба.