Определение № 1099 от 14.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1099 гр. Пловдив, 14.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500840 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на адвокат Д. Г. Б. – пълномощник на П.

В. Д., ЕГН ********** от *** против Определение № 2268 от 17.02.2025 г., постановено по гр.д. № 2135/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIV гр.с., с което е оставено без уважение искането на адвокат Д. Б. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

В частната жалба съдържат оплаквания за неправилност на определението с оглед актуалната практика на ВКС, според която възнагражденията, посочени в Наредба № 1/2004 г., могат да служат като ориентир при определяне на дължимото на адвоката възнаграждение, сочат се извършените по делото процесуални действия от адвоката и броя на обективно съединените искове. Иска се отмяна на определението и уважаване на молбата по чл. 248 от ГПК.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответникът по частната жалба „Профи Кредит България“ ЕООД чрез пълномощника си юрисконсулт Г.С-К. намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за правилно и законосъобразно, поради което иска потвърждаваното му.

Съдът, като се запозна с доказателствата по делото и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира частната жалба за процесуално допустима, но разгледана по същество за неоснователна.

Производството по делото е образувано по иск на П. В. Д. против „Профи Кредит България“ ЕООД за нищожност на клауза от договор за потребителски кредит.

В производството по делото ищецът е представляван от пълномощник с уговорена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

С постановеното по делото решение съдът е уважил предявения иск и е осъдил ответника да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство 1 по делото в размер на 280 лева.

С молба от 21.10.2024 г. пълномощникът на ищеца е направил искане за изменение на решението в частта за разноските, като определеното адвокатско възнаграждение бъде завишено със 120 лв.

С Определение № 2268 от 17.02.2025 г. съдът е оставил молбата без уважение.

Обжалваното определение е валидно и допустимо, а по същество правилно.

Съгласно актуалната практика на СЕС и ВКС при определяне на размера на адвокатското възнаграждение в хипотеза на осъществена безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. съдът, без да е обвързан от определен минимален размер на възнагражденията, следва да изхожда от критериите за разумност и пропорционалност, като намира баланса между правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо на положения труд, и интереса на насрещната страна адвокатското възнаграждение да не е прекомерно и несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото.

Това от своя страна означава да се отчетат конкретни фактори, като вида, броя и цената на предявените искове, броя на проведените съдебни заседания, вида и обема и на събраните в производството доказателства, положения от адвоката труд и други. В случая като се вземе предвид, че е предявен един иск, чиято цена е сравнително ниска, между страните не е имало спор по фактите, проведено е едно съдебно заседание и са събрани единствено писмени доказателства, съдът намира, че се касае за дело, което не се отличава с висока фактическа и правна сложност в сравнение с другите дела, имащи същия предмет, с оглед на което определеното от първоинстанционния съд адвокатското възнаграждение от 280 лв. е справедливо и адекватно на положения от адвоката труд по конкретното дело.

Като е достигнал до същите правни изводи районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2268 от 17.02.2025 г., постановено по гр.д. № 2135/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIV гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2