Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 513 от 15.02.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 13645/2023
Вид
Решение № 513
Подписан
15.02.2025
В сила
12.03.2025
Състав
Десислава Йорданова

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 68 · Закон за собствеността
  • чл. 69 · Закон за собствеността
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
  • §4к, ал. 7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

РЕШЕНИЕ

№ 513 гр. Варна, 15.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Й. при участието на секретаря Станислава Ст. С.ова като разгледа докладваното от Десислава Й. Гражданско дело №

20233110113645 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от

1. Я. К. П., ЕГН **********, адрес: гр.****

2. М. Й. М., ЕГН: **********, адрес: гр. ***/ на осн. чл.227 ГПК на мястото на М. Е. Б., ЕГН **********/

3. Т. Д. Т., ЕГН ********** адрес: гр.***

4. К. А. Ц., ЕГН ********** адрес: гр***

5. Б. В. М., ЕГН ********** адрес: с.П***

6. Д. С. С., ЕГН **********, адрес: гр.В***

7. Т. С. П., ЕГН ********** адрес: гр.***

8. А. А. Н., ЕГН ********** адрес: гр.***

9. В. Г. В., ЕГН ********** адрес: гр.*** с която са предявени отрицателни установителни искове за признаване за установено между страните, че ответниците

1. М. С. К., ЕГН **********

2. Й. Н. К., ЕГН **********

3. Н. Й. К., ЕГН: ********** / конституиран с определение 2398/26.02.2024г./ не са собственици на

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***, с площ 558 (петстотин петдесет и осем) кв.м., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД 18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот - от 29.08.2011 г., адрес на поземления имот гр. ***, с трайно предназначение на територията урбанизирана; начин на трайно ползване ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор няма, номер по предходен план ***(пет едно пет три нула осем пет), и съседи: имоти с идентификатори: *** и искане за отмяна на Констативен нотариален акт № ***г. съставен от Нотариус рег.

№ ***в, вписан в Службата по вписванията Акт № ***. , дв. вх. рег. № **, дело № ***/2023 1 г., на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.

В исковата молба ищците поддържат, че за имота е налице решение на Поземлена комисия № 1171 от 01.12.2004 г. издадено от Общинска служба „Земеделие и гори" Варна, както и че със Заповед № 318/19.06.2012 г. е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на пар. 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на ***В., а всички ищци са наследници на В. и като такива са собственици на процесния имот. Посочва се, че оценката на извършените подобрения в частта от имот № ***по КП, попадаща в имот с идентификатор № **по ПНИ на ***, гр. Варна е одобрена със Заповед № 226/19.06.23 г. влязла в сила на 02.08.2023 г., разпоредено е сумата по оценката в размер на 2779,00 лева да бъде депозирана по посочената от общината банкова сметка в три месечен срок от влизане на заповедта в сила от наследници на ***В. в полза на наследници на Н. Й. К. и сумата е депозирана по посочената сметка на 08.08.2023 г.

Твърди се, че правото на собственост върху имота е възстановено по съответния ред в полза на ищците, в качеството им на наследници на ***, а от ответниците в производството не е осъществено твърдяното владение и фактическа власт върху описания недвижим имот, поради което не са придобили правото на собственост, за което са поискали издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка. Изрично се твърди, че ответниците М. С.

К., ЕГН ********** и Й. Н. К., ЕГН ********** не са собственици на недвижимия имот по давностно владение, тъй като не са упражнявали фактическа власт върху имота и не са го своили в нито един момент преди и след 31.08.2023 г., когато е съставен констативния нотариален акт, с който са признати за собственици по давностно владение. Допускат, че вероятно ответникът Й. Н. К., ЕГН ********** е наследник на бивш ползвател на имота Н.

Й. К. и именно в негова полза е депозирана сумата от 2779 лева, представляваща стойността на подобренията в него.

При изложеното искат уважаване на предявените искове.

В депозирания от ответниците М. и Й. К.и отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, оспорват предявените искове. Сочат,че през 1966 г. ДЗС ***е предоставило на Н. Й. К., ЕГН: ********** / баща и наследодател на Й. Н. К./ един декар пустееща земя в местност „*** за безвъзмездно ползване на осн. Постановление 21/31.01.193 г. на ЦК на БКП и МС на НРБ. Мястото било заградено, в него били засадени овощни дръвчета, обработвано били непрекъснато и през 1979г. в него била построена и сграда попадаща в УПИ ***, като за нея било издадено разрешение за строеж ***/09.05.1979г.. Сочи се, че стопанисвания от Н. Й. К., ЕГН: ********** имот след влизане в сила на ПНИ на С.о. по Пар.4, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ за м. ***“, одобрен със заповед РД-1-7706-410/25.11.2003 г. на Областния упрвител на област Варна бил идентичен с УПИ с идент. ***и УПИ ***, като граница между двата имота нямало и никога не е имало. Посочва се, че УПИ с идент. **** не съществуват самостоятелно от 1966г. откогато са оградени с една ограда и се стопанисват от Н. Й. К., ЕГН: **********. Посочва се, че през 2009 г. Н. Й. К., ЕГН: ********** се сдобил с констативен нотариален акт признаващ му правото на собственост върху имот с идент.

***ведно със сграда в него от 29кв.м. и след това го продал на сина си-ответника Й. К..

Твърдят, че имотът е владян от 1966 г. до 2009 г. от Н. К. и от Й. К., а от 1973 г. и от М. К., след 2009 г. е владян от Й. и М. К.и като част от един цял имот състоящ се от УПИ с идент.

***и УПИ **без противопоставяне от други лица. Посочват, че Й. и М. К.и се снабдили с КНА за имота на 30.08.2023 г., а на 10.10.2023 г. са дарили имота включващ УПИ с идент.

***и УПИ ***на сина си Н. Й. К..

Със становище от 29.01.2024 г. ищците навеждат твърдения, че в полза на ответниците Й. и М. К.и не е изтекла придобивна 10 годишна давност, тъй като в полза на ищците е възстановено правото на собственост със заповед 318/19.06.2012 г. в сила от 10.07.2012 г., но те са узнали, че ответниците осъществяват фактическа власт върху имота през 2023г. и ищецът Я. П. на 16.05.2023г. е подал жалба –становище във връзка с инициираната от ответници Й. и М. К. процедура за снабдяване с КНА и искането до 2 общината за заверка на подадена от тях молба декларация, че имотът не е възстановяван по реда на специален закон. Счита, че на ответниците е било известно, че в Община Варна се провежда процедура по ЗСПЗЗ за определяне на сума, с която имотът е увеличил стойността си с оглед подобрения от Н. К..

С определение ***/26.02.2024г. след изрично искане на ищците, като ответник в производството е конституиран сина на другите двама ответници - Н. Й. К., ЕГН:

**********, на когото те са прехвърлили процесния имот чрез договор за дарение.

В предоставения му срок за отговор на исковата молба Н. К. е подал такъв, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Счита, че придобил правото на собственост върху имота чрез договора за дарение, доколкото имотът му е прехвърлен от собствениците му-неговите родители. Намира евентуално, че е придобил имота по давност, като е присъединил владението на праводателите си по договора за дарение- неговите родители, както и това на дядо му Н. К. / починал/. Сочи, че от 1966 г. владението върху УПИ ***с площ от 558кв.м. и УПИ ***с площ от 757кв.м. е осъществявано като върху един имот последователно от дядо му и от родителите му, както и от него. Между двата имота не е имало ограда и никой не е прекъсвал фактическата им власт.

Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Предявени са отрицателни установителни искове по чл.124 ГПК и обусловено от исковете искане по чл.537, ал.2 ГПК.

От фактическа страна:

От представено по делото решение №1171/01.12.2004 г. на Общинска служба по земеделие и гори в гр. Варна се установява, че е признато правото на собственост на наследниците на***В. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имот- нива от 6 дка, находяща се в терен по пар.4 на ***в местността „***, който имот представлява пл.

№***.

Видно от представеното към исковата молба удостоверение за наследници, издадено на 26.01.2023 г., наследници по закон на ****., починала на 30.03.1957 г. са ищците, подали исковата молба.

Със заповед 318/19.06.2012 г. издадена от кмета на Ра*** на осн. пар 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и заповед 2317/15.11.2004 г., въз основа на влязъл в сила ПНИ за с.о. **** одобрен със заповед от 25.11.2003 г. на областния управител на област с административен център гр.

Варна е наредено да се възстанови собствеността при условията на пар.4б, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на П***. / ищците по делото към момента на депозиране на исковата молба/ върху имот с идент. ***по ПНИ на с.о. „***“.

Ищците са представили протокол за трасиране и координиране на границите на ПИ ***от 15.02.2023г. за извършване по тяхна молба трасиране, означаване и координиране на границата на имота.

От заповед 226/19.06.2023 г., издадена от кмета на Район „Приморски“ се установява, че е одобрена оценка на подобренията в имот 661 по КП, попадаща в имота с иден. *** в гр.

Варна, платима от наследниците на ***В. на наследниците на Н. Й. К..

Ответниците Й. и М. К. са представили заявление от 10.07.2023г., видно което са инициирали издаването на КНА за признаване на собственост, във връзка с която от Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Варна са издадени удостоверения, че имотът е данъчно деклариран от Й. К. с декларация от 23.11.2022г. и към 06.03.2023г. няма задължения за него, а от кмета на Община Варна е издадено удостоверение, че за имота няма съставен АОС, но е подадена жалба на 16.05.2023 г. от Я. К. П. да не се заверява молбата декларация на ответниците, с оглед издадената заповед по реда на пар.4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. /жалбата приложена на л.213/

Видно от представения нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давност от 30.08.2023 г., същият е издаден на М. и Й. К.и за 3 собствеността върху процесния имот, посочена като придобита на основание наследство и давностно владение.

От представен по делото Нотариален акт, обективиращ договор за дарение от 10.10.2023г. се установява, че ответниците М. и Й. К.и са дарили на сина си Н. К. ПИ с идент. ****.

От приетата по делото съдебно-техническа експертиза / СТЕ/ се установява, че част от имот 2482 по плана за старите имоти, посочен в решението на ПК-Варна от 2004г., е идентичен с имот с идент. ***по КК. При извършения оглед на място експертът е установил, че имотът е ограден по северната, източната и южната граници с паянтови огради изградени от бетонови колове с оградна мрежа. На западната граница на процесния ПИ, което е обща граница с ПИ ***няма ограда.

По искане на ответниците са разпитани двама свидетели-****

В показанията си свид. Божков разказва, че познава ответниците, с които са съседи във вилна зона ***“. Сочи, че познавал бащата на Й.- дядо Н., който бил собственика на процесния имот и от когото Й. наследил имота. Разяснява, че имота на Й. и М. е във формата на трапец разположен на север от имота на свидетеля, като граничи и с имот № 666 и продължава до улицата, на запад граничи с вододайна зона, а на изток граничи с имота на ***. Сочи, че имота е с площ от около 1,2 дка. и е ограден от всичките си страни с ограда от циментови колове с мрежа, а се влиза през големи метални врати откъм пътя. Посочва, че оградата между неговия имот и този на Й. я е слагал самият той преди преди 18-19 години, оградата откъм водния резервоар е от преди 1997г., а от към имота с ***оградата била от времето на дядо Н., който починал 2014-2015г. Посочва, че живее на това място от 2000 година, от когато няма промяна в границите на имота на дядо Н. и в самия имот няма ограда. Разказва, че имота имало овощна градина и лозя, за които дядо Н. се грижел, а след смъртта му Й. и М. се грижат. В имота дядо Н. изградил къща с ток и вода, в която живеел.

За имота се грижели ответниците, като разказва, че съпругата на Н. Й. К. има градина в имота, като всички разчиствали стари бараки, грижели се за имота и къщата, като ходят събота и неделя без да живеят там. Сочи, че не е имало период, в който ответниците да не се грижат за имота или да има други хора в имота.