Акт от 14.02.2018, Административен съд - Монтана

Р Е Ш Е Н И Е № 104 гр. Монтана, 14 февруари

2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 09.02.2018 г. в състав:

Председател:

Огнян Евгениев

Членове: Соня Камарашка

Рени

Цветанова при участието на секретаря: Ал А*** и

Прокурор: Галя А*** , като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЦВЕТАНОВА, КАНД № 27 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от

ЗАНН във връзка с чл. 208 от АПК.

С решение, по

АНД № 1805/2017 г. на районен съд гр. Монтана, е потвърдено Наказателно постановление № 17-0996-001223 от 17.05.2017 г. на Началник Сектор ПП при ОДМВР гр. Монтана, с което на Х.Ц.С.,*** са наложени административни наказания „глоба” и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец. Наказанието е затова, че като водач на товарен автомобил и при наличие на въведена временна забрана за движение на товарни автомобили над 12 тона с пътен знак „В-18“ същият продължава движението си след знака.

В законния срок против решението е подадена касационна жалба от процесуалния представител на административнонаказаното лице, в която се развиват съображения за неправилност на решението. Твърди се, че знак „В-18“ не е бил поставен на въпросния участък, а въведената със Заповед забрана не е нормативен акт и няма как водачите на МПС да знаят за нея.

Ответната страна оспорва жалбата. Моли решението на въззивния съд да остане в сила като обосновано и съобразено с материалния закон. Твърди, че въззивният съд е събрал всички относими писмени и гласни доказателства по делото и е извел правилни правни изводи.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност. Предлага решението да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Настоящият касационен състав при административен съд Монтана след като обсъди наведените в жалбата основания и при извършената служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира следното.

За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че участниците в движението следва да съобразяват своето поведение с пътните знаци и с пътната маркировка, а забраната за движение на товарни автомобили над 12 тона е била сигнализирана с надлежен пътен знак. Забраната е временна, поради наличието на ремонтни работи.

Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения, но неправилно е приложил материалният закон.

Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП - редовно съставените актове имат доказателствена сила до доказване на обратното.

Съгласно текста на чл.

61, ал. 1 и 2 от Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци - пътен знак за въвеждане на забрана се поставя непосредствено преди участъка от пътя, за който се отнася забраната. Пътен знак за отменяне на въведена забрана се поставя на място, в което отпада необходимостта от въведената забрана.

Този текст на наредбата кореспондира с текстовете на чл.

49 и 50 от ППЗДвП, според които пътните знаци за въвеждане на забрана се поставят непосредствено пред местата или участъците от пътя, за които се отнася тази забрана. Пътни знаци В15, В16, В17, В18 и В19 се повтарят и на най-близкото кръстовище преди мястото, за което се отнася забраната, като разстоянието до него се указва с допълнителна табела Т1.

С представените пред пред въззивния съд доказателства, се установява, че е издадена надлежна Заповед, с която е въведена временена забрана за преминаване на товарни автомобили над 12 т. Поставянето на пътен знак В18 се установява от представения по делото проект за временна организация на движението, както и от представения протокол на Директора на ОПУ – Монтана, поради което и възраженията в касационната жалба се явяват неоснователни.

Настоящият състав не намира основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като самото деяние не се отличава с по-ниска степен на засягане на обществените отношения в сравнение с другите такива деяния.

С оглед на изложеното касационната инстанция намира, че искането за отмяна на въззивното решение е неоснователно.

От гледна точка валидността и допустимостта на съдебния акт, последният има качествата на такъв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК съдът Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение по АНД 1805/2017 г. на районен съд гр. Монтана като правилно.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :