Решение № 350 от 08.08.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. Плевен, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С. АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. Д.-КОВАЧЕВА при участието на секретаря Е. ПЛ. Д. като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. Д.-КОВАЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20254400500412 по описа за 2025 година С решение №266 от 03.03.2025 г. по гр.д. №3130/2024 г. П.ски Районен съд е:

ОСЪДИЛ на основание чл. 405, ал. 1 и чл. 409 от КЗ „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Студентски, бул. Симеоновско шосе № 67А, да заплати на А. М. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. П., ул. Ш. № *, вх. А.*, ет. *, ап. *, сумата 6 331.52 лв., представляваща застрахователно обезщетение по заведената щета №14-120124-48, както и обезщетение за забава - мораторна лихва в размер на 186.75 лв. за периода от 22.03.2024 г. - датата на отказа на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение, до датата на депозиране на исковата молба 06.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен иска по чл.405, ал.1 от КЗ за разликата от 6 331.52 лв. до 10 398.02 лв. и е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен иска по чл.

409 от КЗ за разликата от 186.75 лв. до 306.73 лв.

ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.1 ГПК „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК:

***, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Студентски, бул.

Симеоновско шосе № 67А, да заплати на А. М. К., с ЕГН: ********** с постоянен адрес гр. П., ул. Ш. № *, вх. А.*, ет. *, ап. *, сумата от 1 245.72 лв., представляваща разноски в исковото производство.

1

ОСЪДИЛ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. М. К., с ЕГН: ********** с постоянен адрес гр. П., ул. Ш. № *, вх. А.*, ет. *, ап. *, да заплати на ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Студентски, бул. Симеоновско шосе № 67А, сумата от 449.75 лв., представляваща разноски в исковото производство.

Недоволен от решението в отхвърлителната му част е останал ищецът А.

М. К. и е подал въззивна жалба срещу него, в която моли да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде присъдена като застрахователно обезщетение разликата от 6 331.52 лв. до 8 536.08 лв.

/какъвто е размера на иска след изменението му/, както и разликата от 186.75 лв. до 251.80 лв. като лихва за забава. Въззивникът претендира направените в двете инстанции разноски.

Според въззивника, първоинстанционният съд неправилно е определил размера на застрахователното обезщетение на база пазарните цени на увредените авточасти, констатирани при първоначалния оглед, без разглабяне на автомобила. Сочи се, че са събрани доказателства, че при ремонта на автомобила след разглабянето му е установено, че са увредени кутия филтър лява, пеперуда държач ляв калник 3 елемента и казанче хидравлика. Твърди се, че с подмяната и на тези увредени части, ремонта коства 8 536.08 лв., а не 6 331.52 лв. както е прието в обжалваното решение.

Въззивникът сочи още, че Плевенски Районен съд в мотивите си е съобразил, че е допуснал изменение на иска по чл.405, ал.1 от КЗ чрез намаляването му от 10 398.02 лв. на 8 536.08 лв., както и изменение на иска по чл.409 от КЗ чрез намаляването му от 306.73 лв. на 251.80 лв., а в диспозитива на обжалваното решение е отхвърлил първия иск за разликата от 6 331.52 лв. до 10 398.02 лв., а втория иск – за разликата от 186.75 лв. до 306.73 лв.

Неправилно са изчислени и разноските съобразно отхвърлените части на исковете.

Препис от въззивната жалба е връчен на „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД на 09.04.2025 г., но в указания срок отговор не е депозиран. Вместо това – на 15.04.2025 г. е подадена насрещна въззивна жалба срещу решението в осъдителната му част, в която се моли да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърлят изцяло исковете. „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД претендира направените в двете инстанции разноски.

В насрещната въззивна жалба се твърди, че застраховката „Каско“ е прекратена автоматично на основание т.13 от ОУ – поради смяна на собственика на автомобила. Сочи се, че анекс №2 от 11.01.2024 г., но в него е посочено, че ще влезе в сила след оглед и заснемане на лекия автомобил, каквито не са извършени. Застрахователят се позовава на даденото в решение №224 от 20.07.2025 г. по т.д. №4554/2013 г. на ВКС, I т.о. разрешение, според което застрахователят по имуществена застраховка не дължи на застрахования застрахователно обезщетение, когато в ОУ е уговорено, че застрахователят покрива риск само ако при сключване на договора са изпълнени определени 2 условия – напр. предоставяне на автомобила за допълнителен оглед след промяна на собствеността.

Препис от въззивната жалба е връчен на А. М. К. на 13.05.2025 г. и на 20.05.2025 г. той е депозирал отговор, в който моли да бъде потвърдено решението в обжалваната му от „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД част.

В отговора се сочи, че при промяна в собствеността на застрахования автомобил приобретателят встъпва в правата по застрахователния договор по силата на закона, съгласно чл. 413, ал. 1 от КЗ. В случая А. М. К. е придобил собствеността върху автомобила на 03.01.2024 г. при действието на сключен договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“. Сключил е с ответника Анекс № 2 към застрахователна полица № 23028009/93002310023150 от 11.01.2024 г., с което е изпълнено условието по чл. 415, ал. 1 от КЗ за уведомяване застрахователя за прехвърлянето. Според въззиваемия, анекса обективира съгласието на застрахователя да бъде продължено действието на договора спрямо новия собственик.

В отговора се сочи също, че клаузите на т. 13, т. 13.1 и т. 13.2 от ОУ на застрахователя са нищожни съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД – като противоречащи на изрична законодателна регламентация на застрахователните правоотношения при смяна на собственик. Сочи се, че дори и да се приеме, че А. М. К. е в неизпълнение на задължението си да представи автомобила за оглед и заснемане, това неизпълнение би било основание за застрахователя да прекрати договора с писмено предизвестие в едномесечен срок от узнаване на прехвърлянето по чл. 414, ал. 1 от КЗ. Въззиваемият счита, че след като към деня на застрахователното събитие застрахователят е знаел за прехвърлянето на автомобила и в рамките на един месец не е упражнил правото си да прекрати договора, по аргумент от чл. 415, ал. 2 от КЗ, той не може да противопоставя възражение за липса на застрахователно правоотношение с новия собственик. Като допълнителен аргумент в тази посока сочи разпоредбата на чл. 416 КЗ, според която застрахователят не може да се позовава във вреда на приобретателя на застрахователни условия, които са различни от разпоредбите на чл. 413- чл. 415 КЗ. Позовава се на съдебната практика /виж решение № 30/ 28.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 2334/ 2015 г. на II т. о., решение № 147/ 06.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 2481/ 2015 г. на II т. о./, според която договореното между страните отлагане действието на застрахователния договор до изпълнението на задължение на застрахования, свързано с установяване на техническото състояние на автомобила към момента на сключването на договора, няма правната характеристика на отлагателно условие по смисъла на чл. 25 от ЗЗД за пораждане действието на договора между страните и неизпълнението на предвиденото в застрахователния договор изискване за представяне на автомобила за оглед и заснемане, само по себе си, не се отразява на влизането в сила на застрахователния договор по имуществена застраховка “Каско“, щом цялата дължима премия или първата вноска от нея при разсрочено плащане са надлежно платени и приети от застрахователя.

3

С определение №8 5 3 от 10.06.2025 г. Плевенски Окръжен съд е приел въззивните жалби за допустими и редовни и е насрочил делото в о.с.з. на 10.07.2025 г.

В о.с.з. на 10.07.2025 г.процесуалният представител на А. М. К. – адв. Т. е пледирал да бъде уважена неговата въззивна жалба и да бъде отхвърлена насрещната въззивна жалба. Представил е списък по чл.80 от ГПК.

Процесуалният представител на „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД – адв. М. е пледирала за отхвърляне на въззивната жалба и уважаване на насрещната въззивна жалба. Представила е списък по чл.80 от ГПК и е възразила по чл.78, ал.5 от ГПК срещу размера на адв. възнаграждение, платено на адв. Т..

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Видно от застрахователна полица №93002310023150, между „ЕРСТ ФИНАНС“ЕООД-гр. Стара Загора и „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД-гр. София е сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ относно лек автомобил Ауди А8 с рег.

№ *** – с действителна стойност и застрахователна сума 35 000 лв.; с премия от 2 011.70 лв.; с период на покритие от 18.05.2023 г. до 17.05.2024 г.

Видно от ОУ на „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД за застраховане на сухопътни превозни средства, действащи към момента на сключване на процесния договор, в т.13 е посочено, че застрахователният договор се прекратява автоматично при промяна в собствеността върху МПС. Според т.13.1, застрахователят може по своя преценка да продължи действието на договора по отношение на новия собственик, като обективира съгласието си писмено – в анекс. Според т.13.2, новият собственик встъпва в правата по договора след попълване на ново предложение-декларация, представяне на МПС за оглед и заснемане и влизане в сила на анекса за продължаване на действието на договора.

Видно от нот. заверен договор за продажба на МПС с рег. №36 от 03.01.2024 г. на нотариус Елена Ш., А. М. К. е закупил процесния лек автомобил Ауди А8.

Видно от Анекс № 2 от 11.01.2024 г. към застрахователна полица №93002310023150, тя е прехвърлена на А. М. К.. В анекса е посочено, че е със срок от 0.00 часа на 12.01.2024 г. до 24.00 часа на 17.05.2024 г. Едновременно с това е посочено, че влиза в сила след оглед и заснемане на МПС съгласно т.13.2 от ОУ.

Видно от Сметка № Р018136170 от 18.02.2024 г., застрахователната премия по застрахователна полица №93002310023150 е платена до 17.05.2024 г., т.е. до края на срока на действие на договора.

Видно от АУАН № 1212523 от 03.03.2024 г., А. М. К. е реализиран на 03.03.2024 г. ПТП с процесния автомобил, вследствие на което са настъпили щети по застрахованото МПС.

Видно от уведомление от 06.03.2024 г., А. М. К. е съобщил на 4 застрахователя за ПТП от 03.03.2024 г., при което са били увредени ляв фар, ляв преден калник, предна броня и при което е изтекло масло.

Видно от опис-заключение по щета №0014-1201-24-000048, на 06.03.2024 г. експерт на застрахователя е извършил оглед на автомобила и е описал щетите по него както следва: преден ляв калник; ляв фар бисенон; предна броня; спойлер предна броня; облицовка капак пръскалка; преден капак; лява решетка пр. броня. Описано е и какви операции трябва да бъдат извършени за отстраняването на щетите.

Видно от проформа фактура №1400000110/13.05.2024 г., издадена от „ТАНДЕР АУТОМОТИВ“ ЕАД-гр. София с клиент „АВТОСТИЛ“ЕООД-гр.

Плевен, стойността на посочените във фактурата авточасти възлиза на 10 398.02 лева.

В о.с.з. на 30.01.2025 г. е разпитан като свидетел П. Е. П., който твърди, че работи в „АВТО ДЕЛУКС 2024“ЕООД, където процесният автомобил бил докаран разглобен. Собственикът обяснил, че автомобилът бил разглобен в „АВТОСТИЛ“, но тъй като застрахователят отказал да плати обезщетение по застраховката „Каско на МПС“, се наложило да смени автосервиза. Ремонтът на автомобила бил извършен по приложена на стр.121 от делото работна карта. Свидетелят е разяснил, че кутията въздушен филтър е била спукана отдолу. Пеперудата-държач, която представлява няколко елемента, които държат калника и бронята, също била спукана.

Видно от работна карта №000211 /на стр.121 от делото/, тя касае ремонта именно на процесния автомобил. В нея са описани щетите, както следва: преден ляв калник; ляв фар бисенон; предна броня; спойлер предна броня; облицовка капак пръскалка; преден капак; лява решетка пр. броня; кутия филтър лява; пеперуда-държач ляв калник 3 ел.; казанче хидравлика. Така описаните щети съвпадат с тези в опис-заключение по щета №0014-1201-24-000048 с изключение на последните три. В работната карта са описани цените на новите части – 7 280 лв.; на труда за демонтаж, монтаж и боядисване – 723.60 лв.; на боята – 396.48 лв.; на течност хидравлика – 56 лв.; на сушенето в камера – 80 лв. или общо ремонта възлиза на 8 536.08 лв.

Разпечатката съдържа 44 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8029a4c6-d39f-409c-9361-f8a45eebcac8