Определение № 1864 от 07.05.2026, Административен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1864

Хасково, 07.05.2026 г.

Административният съд - Хасково - ХI състав, в закрито заседание на седми май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА като разгледа докладваното от съдията Силвия Алексиева административно дело № 136/2026 г. на Административен съд - Хасково, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Т. Т. Ч. от [населено място], чрез адв. П. П. от САК, срещу отказ на „Кредисимо“ ЕАД да уважи направено със заявление по чл. 15 от регламент ЕС 2016/679, в частта в която не е потвърдено дали се обработват лични данни във връзка с договор за потребителски кредит № 2302209/28.10.2020 г., не е предоставено копие или обобщена информация от съдържащите се в договора лични данни, както и в частта, в която не са предоставени данните за извършените във връзка с договора плащания.

Делото е образувано в резултат на Решение № 1107/02.02.2026 г. на ВАС, с което са дадени указания жалбоподателят да уточни дали обжалва изричен или мълчалив отказ на администратора на лични данни.

С молба от 19.02.2026 г. процесуалния представител на жалбоподателя е уточнил, че се касае за обжалване на мълчалив отказ в посочените по-горе части.

В жалбата се твърди, че оспореният отказ е незаконосъобразен, постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. На 28.05.2024г. жалбоподателката чрез пълномощник изпратила заявление до „Кредисимо“ ЕАД (доставено на дружеството на 30.05.2024 г.), с което било изискано от администратора, на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) № 679 от 2016г. на Европейския парламент и на Съвета, копие на личните данни, които са в процес на обработване (по смисъла на чл. 15, § 3 от Регламента) във връзка с договор за потребителски кредит № 2302209 от 28.10.2020 г., сключен между Т. Т. Ч. и „Кредисимо“ ЕАД. В обема на обработваните лични данни се съдържала информация за извършените от оспорващата плащания по посочения договор за потребителски кредит, както и разпределените към „Ай Тръст“ ЕООД суми по договора за предоставяне на поръчителство, сключен във връзка с обезпечаването на посочения договор за кредит (сумите по двата договора се приемали по банковата сметка на кредитора и се разпределяли от него към „Ай Тръст“ ЕООД). В тази връзка било поискано да бъдат предоставени свързаните с направените плащания лични данни, от които да е видно суми в какъв размер и на кои дати постъпили за погашение по посочените договори, както и за погашения на кои компоненти от съответните договори били използвани от кредитора заплатените суми. Наред с това било направено искане за предоставяне на копие на посочения договор за потребителски кредит, тъй като този договор бил носител на лични данни. На предоставената в заявлението електронна поща за контакт постъпило на 02.07.2024г. писмо. Твърди се, че полученият отговор и приложението към него не отговаряли на изискванията на Регламента. Изисканата от дружеството информация била представена по такъв начин, че не можело да се извлече смисъл и съдържание от нея, като реално не се съдържали данни, а препис на текстове от Регламента, закона и политиката за защита на лични данни на дружеството. В отговора по същество се отказвало да бъде предоставено копие от договор за потребителски кредит №2302209 от 28.10.2020г., като по отношение на данните за плащания се твърдяло, че такива се съдържат на стр.2-3 от писмото, но в действителност същите не се съдържали в документа. Потвърждение дали се обработват лични данни във връзка с договор за потребителски кредит №2302209 от 28.10.2020г. липсвало изцяло. По повод копието на договора за кредит се излагат доводи, свързани с константната съдебна практика и се посочва, че копие от личните данни можело да бъде предоставено чрез документ, съдържащ всички лични данни, обхванати от правото на достъп, стига чрез него да е възможно субектът на данни да бъде информиран и да провери законосъобразността на обработването. Твърди се, че в случая такъв документ не бил предоставен, като в отговора липсвала каквато и да е информация за посочения в заявлението договор за потребителски кредит №2302209 от 28.10.2020г. (дори номерът на договора не бил споменат). По този начин субектът на данни не можел да провери и дали в действителност такъв договор е сключен и съответно дали се извършва законосъобразно обработване на неговите лични данни по смисъла на чл.6, §1, б.“б“ от Регламента, където се посочвали основанията за законосъобразна обработка на лични данни. По повод потвърждението дали се обработват лични данни във връзка с договора за потребителски кредит №2302209 от 28.10.2020г. и видно от отговора, такова липсвало изцяло, което според оспорващата имало характер на мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК за упражняване на правото по чл.15, §1 от Регламента. Мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК имало и по повод направеното искане за предоставяне на данните в процес на обработка по смисъла на чл.15, §3 от Регламента, а именно данни във връзка с направените плащания, от които да е видно суми в какъв размер и на кои дати са постъпили за погашения по горепосочените договори, както и за погашения на кои компоненти от съответните договори (договор за кредит и договор за предоставяне на поръчителство) са използвани от кредитора заплатените суми (в това число главница, лихви, такси, неустойки, възнаграждение за поръчителство и други). В този смисъл, административният орган лишил жалбоподателя от „правото на защита на личните данни“, което му се предоставяло с чл.8, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС), като съответно бил поставен и в невъзможност да придобие непосредствени впечатления за спазване на задължението на администратора за осигуряване защитата на тези данни, така, че да се гарантира тяхното законосъобразно обработване, в съответствие с принципите, определени в чл.5 от Регламент 2016/679. Оспореният отказ възпрепятствал жалбоподателя да се възползва и от правото му по чл.8, параграф 2 от ХОПЕС, да получи ясна представа за това дали данните му са обработвани добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на съгласието му или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание. Твърди се, че с действията си администраторът нарушил „правото на достъп на субекта на лични данни“, разписано в чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679 и „правото на преносимост на данните“, разписано в чл.20 от същия регламент. Администраторът на лични данни постановил оспорения отказ и в несъответствие с целта на закона, по смисъла на чл.146, т.5 от АПК. Такава цел била заложена в чл.1, ал.3 от ЗЗЛД, а именно да осигури защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679. В допълнение, оспореният мълчалив отказ бил постановен и при нарушение на редица принципи на административния процес – принципа за служебното начало, уреден в чл.9 от АПК, принципа за съразмерност по смисъла на чл.6 от АПК, принципа за бързина и процесуална икономия по чл.11 от АПК. Предвид изложеното, оспорващата счита, че е налице изричен и частичен мълчалив отказ, който отказ счита за незаконосъобразен и моли да бъде отменен изцяло, като се върне преписката със задължителни указания за произнасяне по подаденото заявление. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски, включително адвокатско възнаграждение.

С молба от 30.04.2026 г. процесуалният представител на ответника е депозирал становище, че според него се касае за изричен отказ, а не за мълчалив такъв, като са оспорени доводите на жалбоподателя, че е налице мълчалив отказ и се считат за неоснователни. Било налично в изпратеното до жалбоподателя писмо, че дружеството обработва личните данни на жалбоподателя.

Данните относно плащания по договор отразявали изпълнение на финансови и счетоводни задължения и по своята същност не водели сами по себе си до идентифициране на конкретно физическо лице, поради което не представлявали лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от ОРЗД, не било възможно да бъде идентифицирано което и да било физическо лице. Правото на достъп по чл. 15 от регламента се отнасяло до личните данни на субекта, а не до всички налични документи или платежни записи във връзка с договорното правоотношение, нито до информация, която засяга трети лица.

Мълчалив отказ не бил налице тъй като ако органът бил издал какъвто и да е акт (писмо, решение, заповед), с който взема отношение по искането, дори този акт да не отговарял на формалните изисквания за индивидуален административен акт, било налице изрично волеизявление.

С молба от 06.04.2026 г. процесуалният представител на ответното дружество прави искане за спиране на производството тъй като с определение № 11385/21.10.2025г., постановено по адм. дело № 1645/2025 г. на Административен съд Варна е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, съгласно чл. 267, пар. 1, б. „б“, от ДФЕС.

1. Разпоредбите на член 8 от ХОПЕС, член 12, § 1 и § 5, чл. 15 § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, тълкувани във връзка със съображения 58,60-63 от същия и с решения на СЕС по дела С- 487/21 и С 307/22, трябва ли да се разбират в смисъл, че в контекста на приключили отношения между заемател по договор за паричен заем, правото на субекта на данните да получи копие от личните данни, които са предмет на обработване под формата на съхранение (архивиране) за срока и целите за прилагане на мерките срещу изпирането на пари, предполага задължение за администратора при всяко искане да предоставя и пълно копие от договора за заем, във връзка с който е дадено съгласието за обработка на данните?

2. Правото на преносимост по чл. 20, пор. 1 от ОРЗД следва ли да се тълкува в смисъл , че включва правото на субекта да получи пълно хартиено копие от договорите за заем , при сключването на които е предоставил свои лични данни , при положение че договорите са приключени и събраните /обработени въз основа на тях данни се съхраняват от администратора единствено за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари?

3. Как принципите на прозрачност, минималност и точност по чл. 5, §1, б. „а“, „в“ и „г“ от ОРЗД и правата по чл. 15, § 1 и 3 и по чл. 20, § 1- на достъп и преносимост на личните данни, които са в процес на обработка от вида на съхранение/архивиране за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари – се отнасят към задължението на администратора да предостави на субекта освен копие на данните и пълно копие от договора за заем при условие че 1. същият е сключен след профилиране на субекта чрез алгоритми за машинно обучение и 2 администраторът доказва, че субектът вече разполага с него?

4. В случай че задължението за предоставяне на пълно копие на договора за заем не е абсолютно (не се предполага), данните се обработват само под формата на съхранение (архивиране за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари и субектът на данните твърди , че без пълното копие на договора не може да разбере контекста и въздействието от обработването , при какви обективни критерии и условия националния съд следва да извърши преценка дали администраторът има задължение да предостави пълно копие но договор за заем?

5. В обхвата на защита по чл. 79 от ОРДЗ и чл. 8 от ХОПЕС, преценката на администратора, че договорът за заем има клаузи, като остават извън обхвата на правото по чл. 15, § 1 и § 3, както и че искането е перкомерно и повтарящо се, подлежи ли на съдебен контрол и по какви обективни критерии/условия следва да се осъществи този контрол от националния съд?

Съдът намира че при съпоставка с твърденията на страните и събраните доказателства налице е основанието по чл. 154а, ал.1 т. 8 от АПК, а именно съдът спира производството при отправено преюдициално запитване от друг съд по въпрос, обуславящ изхода на спора, предвид което съдът намира, че производството по настоящото дело следва да бъде спряно до приключване на дело С-676/2025 г. на СЕС.

Така мотивиран, съдът

О П Р Е Д Е Л И: