Определение № 26310 от 22.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26310 гр. София, 22.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно частно гражданско дело № 20251100514003 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, вх. № 363086/05.11.2025 г. по описа на СРС, подадена от „МЪНИ ЛИЙЗ“ ЕАД, ЕИК 131289899 /с предишно наименование „ЕВРОЛИЙЗ АУТО“ ЕАД /- ищец в първата инстанция, срещу Определение № 42304/13.10.2025 г. по гр.д. № 43892/2022г. по описа на Софийски районен съд (СРС), 75 състав, с което е уважена молбата на ответника „АУТОКЕЪР 777“ ЕООД, ЕИК 206250062 по чл. 248, ал. 1 от ГПК за допълване на определение № 929 от 10.01.2023 г. по гр.д. № 43892/2022г. по описа на СРС, с което на осн. чл. 233 от ГПК е прекратено производството.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Навежда се довод, че искането за присъждане на разноски е недопустимо поради непредставяне на списък по чл. 80 ГПК, а представянето на такъв списък е задължително условие за уважаване на претенцията за разноски. Излага се и становище, че в хода на първоинстанционното производство не са представени доказателства за реално извършени разноски, като същите са депозирани едва след прекратяване на делото, поради което не могат да бъдат съобразени в производството по чл. 248 ГПК. Жалбоподателят поддържа още, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви относно това защо счита молбата за основателна. Наред с това се навежда възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., като се твърди, че извършените процесуални действия не обосновават определения размер , който надхвърля минимално дължимия съгласно Наредба № 1/2004 г 09.07.2004 г. на ВАдС за минималните размери на адвокатските възнаграждения към датата на подписване на договора за правна помощ с ¾ от 1 определения в чл.7 ал.2 от Наредбата, а именно 816.27лв. Моли съда да отмени обжалваното определение и да остави без уважение молбата на ответника за присъждане на разноски поради тяхната недължимост.

В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна - „АУТОКЕЪР 777“ ЕООД.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съдът е бил сезиран с искова молба, подадена от „Евролийз Ауто“ ЕАД /сегашно наименование „МЪНИ ЛИЙЗ“ ЕАД/, като препис от исковата молба и приложените към нея доказателства са били изпратени на ответника „АУТОКЕЪР 777“ ЕООД за депозиране на писмен отговор. В законоустановения срок, на 04.11.2022 г., ответникът е подал отговор по електронен път, в който е направено изрично искане за присъждане на разноските, сторени в производството, както и е приложен Договор за правна помощ от 14.10.2022 г.

На 06.01.2023 г. ищецът е депозирал молба за отказ от предявените искове, поради което съдът е прекратил производството по делото на осн. чл. 233 от ГПК с определение от 10.01.2023 г. В постановения съдебен акт съдът не се е произнесъл по отговорността за разноските.

В законоустановения срок ответникът е депозирал молба по чл. 248 ал.1 от ГПК за допълване на прекратителното определение в частта за разноските, като към молбата е приложена и разписка за заплатеното адвокатско възнаграждение. Във връзка с подадената молба съдът е изпратил препис от същата на насрещната страна, която е изразила становище за нейната неоснователност. След преценка на доводите и събраните по делото данни първоинстанционният съд е приел че са налице предпоставките за уважаване на молбата и е допълнил постановеното определение в частта относно разноските, като е осъдил ищеца да заплати на ответника „АУТОКЕЪР 777“ сума в размер на 1200 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение, в който случай се прилага ал. 9. В случая, ищецът „МЪНИ ЛИЙЗ“ ЕАД, е направил отказ от исковете си срещу „АУТОКЕЪР 777“ с молба от 06.01.2023 г., поради което за него е възникнала отговорност за разноски.

Възможност за допълнително произнасяне на съда относно присъждане на направените в производството разноски е дадена в чл.248 ГПК. Според тази разпоредба, за която няма 2 спор в практиката на съдилищата, че е приложима и по отношение на определенията, с които се прекратява производството, искането за допълване на съдебния акт относно разноските може да се направи в срока за обжалването му, а в случай, че не подлежи на обжалване - в едномесечен срок от постановяването му.

Неоснователно е твърдението в частната жалба, че искането за присъждане на разноски е недопустимо поради непредставяне на списък по чл. 80 ГПК. Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК урежда две самостоятелни хипотези – (1) допълване на съдебния акт, когато в него липсва произнасяне по валидно заявено искане за разноски, и (2) изменение в частта за разноските, когато съдът вече се е произнесъл, но страната иска присъдените разноски да бъдат приведени в съответствие с твърденията и доказателствата за тяхното извършване. В първата хипотеза – допълване поради непроизнасяне, какъвто е и настоящият случай, представянето на списък по чл.80 ГПК не е условие за допустимостта на искането (в този смисъл изрично – т. 8 от посоченото тълкувателно решение).

Изискването за представяне на списък по чл. 80 ГПК и последицата по чл. 80, изр. 2 ГПК са относими към втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК – изменение на вече постановено произнасяне за разноските, но не и към случаите на допълване, при които съдът изобщо не е формирал воля по заявената претенция. Ето защо, при непроизнасяне на съда по своевременно направено искане за присъждане на разноски, непредставянето на списък по чл. 80 ГПК не води до недопустимост на искането и не обуславя отказ за разглеждане на молбата по чл. 248 ал.1 от ГПК. В този смисъл са и: Решение № 3373 от 07.03.2012 г. по адм. д. № 14071 / 2011 на Върховния административен съд; Определение № 89 от 18.02.2011 г. по гр. д. № 76 / 2011 г. на Върховен касационен съд; Определение № 480 от 25.05.2016 г. по гр. д. № 1660 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение; Решение № 12424 от 20.11.2015 г. по адм. д. № 15331 / 2014 на Върховния административен съд; Решение № 719 от 25.10.2010 г. по гр. д. № 131 / 2010 г. на Върховен касационен съд и др.

Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.4 вр. с чл.81 ГПК, ответникът има право на разноски при прекратяване на делото поради отказ от иска. Константна е съдебната практика, че когато производството по делото е прекратено в закрито съдебно заседание, какъвто е случая той може да ги претендира и да представи доказателства за извършването им с молбата по чл.248 ГПК, респ. доводите в жалбата в обратния смисъл са несъстоятелни.

В случая е установено, че действително ответникът е направил разноски по дело, след като е станал адресат на процесуални права и задължения по него – получил е препис от молбата за отговор на 13.10.2022 г., от който момент той е уведомен за образуваното срещу него производство и има възможност да търси правна помощ и да упълномощава адвокат за защита на правата си по конкретното дело. С подадения в срока по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба ответникът е направил искане за присъждане на разноски, с което надлежно е сезирал съда по въпроса за отговорността за разноските, като е представил договор за правна защита и съдействие, сключен с адв. Х.Д. на 14.10.2022 г., в който е 3 уговорено адвокатско възнаграждение на адвоката в размер на 1200 лева, платимо на две вноски (400 лева при подписване на договора и 800 —лева в срок до 10.11.2022 г.). С молбата по чл.248, ал.1 ГПК е представил и доказателства за действително сторени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева към дата 20.10.2022 г., т.е преди да е узнал за прекратяването на воденото срещу него производство, поради което и според настоящият съдебен състав му се следват разноски по реда на чл.78, ал.4 от ГПК.

Прекратяване на производството е настъпило в резултат на отказ от исковете, който по своята правна природа представлява едностранно процесуално действие на ищеца, адресирано до съда, за извършването на което законът не изисква съгласие на ответника. С оглед на това съдът не дължи предварително връчване на препис от молбата за отказ от иска на насрещната страна, нито предоставяне на срок за становище преди постановяване на прекратителния съдебен акт. В този смисъл ответникът обективно не е разполагал с възможност да предвиди прекратяването на делото и да представи доказателства за реално извършените разноски в по-ранен момент. Въпросите за размера на възнаграждението и начина на плащането в договора между ответника и неговия адвокат са въпроси на вътрешни отношения между страните по този договор. В случая, както бе посочено се установява, че ответникът е извършил разноски за адвокат в размер на 1200 лева именно във връзка с воденото срещу него гражданско дело№ 43892/2022г. по описа на Софийски районен съд (СРС), 75 състав, и преди да е бил уведомен за прекратяването на последното.

Размерът на заплатеното адвокатското възнаграждение на адв.Д. не е уговорен за отделни конкретни действия, а като едно общо такова за всички действия, които ще бъдат извършени в производството, с оглед преценката на страните по договора за прана защита и съдействие какви процесуални действия ще трябва да се извършат в съдебното производство и евентуално продължителността на същото, поради което и доколкото отказът от иска е действие на ищеца, което се извършва по негова преценка, не може да се изисква от ответника при подготовка на защитата си да се съобразява с тях. С оглед цената на иска, фактическата и правна сложност на делото, и обстоятелството, че по волята на ищеца не се е развило исковото производство, поради което и не може да бъде извършена преценка на за обема на извършените от довереника действия по изпълнение на договора и осъществено процесуално представителство, в това число и след като съобрази, че в случая договореното и заплатено на адв.Д. възнаграждение не явно и значително несъразмерно спрямо размера по чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), в приложимата редакция към ДВ, бр. ДВ. бр.68/31.07.2020 г., който служи като ориентир, настоящият съдебен състав също релевираното от ищеца възражение за прекомерност в подадения от него отговор на молбата по чл.248, ал.1 ГПК, за неоснователно.

Предвид съвпадане на крайните изводи на двете инстанции следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

4 обжалваното определение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 42304/13.10.2025 г. по гр.д. № 43892/2022г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 75 състав

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5