Решение № 37 от 21.02.2022, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. С., 18.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Мария Ан. Славчева

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Славка Ил. Савова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20215400500444 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258-273 ГПК.

С Решение № 60049/28. 06.2021 г. по гр.дело № 1225/2019 г., поправено с Решение № 60058/27.10.2021 г., С.ският районен съд ДОПУСКА делба между М. К. Щ., К. АТ. Щ., ЗЛ. АТ. Р., ЯНЧ. Н. Д., СТ. Д. К., Б. АТ. Щ., ЕК. Д. П., СТ. В. П., Д. В. П., Т. ЛЮБ. К. и ЗЛ. ЛЮБ. К., на следните недвижими имоти, находящи се в землището на с.Л., Община С.:

1. ЛИВАДА от 30.653 дка, местност „ДОЛНО КРЕМЕНОВО”, имот № 002002 по картата на землището, който имот по КККР на с.Л., одобрени със Заповед № РД 181189/01.06.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК С., представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, местност „ДОЛНО КРЕМЕНОВО”, ВЕДНО С ПОСТРОЕНИТЕ в същия ПИ: сграда с идентификатор *** с площ от 39 кв.м., с предназначение - селскостопанска сграда; сграда с идентификатор ***; сграда с идентификатор ***, с площ от 25 кв.м., с предназначение - друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор *** с площ от 40 кв.м., с предназначение селскостопанска сграда; сграда с идентификатор *** с площ от 12 кв.м., с предназначение - селскостопанска сграда, както и сграда с идентификатор *** с площ от 10 кв.м., с предназначение - селскостопанска сграда, съобразно скица с № 1, издадена от СГКК- гр.С.;

1

2. ПАСИЩЕ, МЕРА от 18.724 дка, местност

"ДОЛНО КРЕМЕНОВО", имот № 002038, който имот по КККР на с.Л., одобрени със Заповед N9 РД 18-1189/01.06.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК С. представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** с площ 18 726 кв.м., местност "ДОЛНО КРЕМЕНОВО", с трайно предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно ползване пасище.

3. НИВА от 2.555 дка, местност "ГОРНО КРЕМЕНЕВО", имот № 002129, който имот по КККР на с.Л., одобрени със Заповед № РД 18-1189/0106.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК С., представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***, местност "ГОРНО КРЕМЕНЕВО" с площ 2 555 кв.м. с трайно предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно ползване-нива.

4. ЛИВАДА от 0.364 дка, местност "БУРЖИЙЦИ", имот № 003018, който имот по КККР на с-Л., одобрени със Заповед №РД 18- 1189/01.06.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК С., представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***, с площ 364 кв.м., местност "БУРЖИЙЦИ" с трайно предназначение на територията[1]земеделска, с начин на ползване- ливада.

5. ПАСИЩЕ, МЕРА от 1.676 дка, местност

"ШИШКОВОТО", имот № 003379 по картата на землището, който имот по КККР на с.Л., одобрени със Заповед № РД 19-1189/01.06.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК – С., представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 43219. 3. 379 с площ 1 676 кв.м., местност "ШИШКОВОТО" с трайно предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно ползване-пасище.

6. ЛИВАДА от 1.333 дка, местност "ГОРНО КРЕМЕНЕВО", имот № 003474 по картата на землището, който имот по КККР на с.Л., одобрени със Заповед №1189/01.06.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК С., представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** с площ 1 333 кв.м., местност "ГОРНО КРЕМЕНЕВО" с трайно предназначение на територията-земеделска, с начин на трайно ползване - ливада.

7. ЛИВАДА от 0.021 дка, местност "ГОРНО КРЕМЕНЕВО", имот № 003475 по картата на землището, който имот по КККР на с.Л., одобрени със Заповед № РД 181189/01.06.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК С., представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** с площ 21 кв.м., местност "ГОРНО КРЕМЕНЕВО" с трайно предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно ползване[1]- ливада.

2

Делбата на тези седем имота е допусната при следните квоти: за М. К.

Щ. - 1/20 идеална част, К. АТ. Щ. - 1/20 идеална част, ЗЛ. АТ. Р. - 1/20 идеална част, ЯНЧ. Н. Д. - 1/5 идеална част, СТ. Д. К. - 1/5 идеална част, Б.

АТ. Щ. - 1/20 идеална част, ЕК. Д. П. - 1/5 идеална част, СТ. В. П. - 1/20 идеална част, Д. В. П. - 1/20 идеална част, Т. ЛЮБ. К. - 1/20 идеална част и ЗЛ. ЛЮБ. К. - 1/20 идеална част.

На следващо място, М.Щ., К.Щ. и З.Р. са осъдени солидарно да заплатят: на ЯНЧ. Н. Д. - сумата от 24,15 лева месечно; на Д. В. П. - сумата от 6 лева месечно; на СТ. В. П. – сумата от 6 лв. месечно; на ЕК. Д. П. - сумата в размер на 24,15 лева месечно; на С., Т. и З.К.и - сумата общо в размер на 36 лева месечно; които суми представляват обезщетения за ползване на ПИ с идентификатор ***, намиращ се в местността „Долно Кременово“ по ККР на с. Л., общ. С., ведно с построените в него шест сгради, а именно: селскостопанска сграда с идентификатор ***, с площ от 39 кв.м.; сграда с идентификатор ***.; сграда с идентификатор ***; сграда с идентификатор ***; сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***, съответстващи на притежаваната от всеки един от тези лица /за С., Т. и З.К.и-общо/ идеална част от имотите, считано от датата на влизане в сила на решението за допускане на делбата до окончателното извършване на делбата на основание чл. 344, ал.2 от ГПК.

Постановено е и да се изпрати на Районна прокуратура-С. решението, ведно с копие от Декларацията вх. № 24568/29.03.1998 г. на А. Д. Щ. за преценка.

Срещу това решение са постъпили въззивна и частна жалби от М. и К.Щ.и и З.Р., по които е образувано В.гр.дело № 380/2021 г. на СмОС, което е прекратено и делото е върнато на СмРС за отстраняване на очевидна фактическа грешка, а настоящото дело е образувано след съответно извършената поправка.

С частна въззивна жалба вх.№ 60832/16.07.2021 г. М. К. Щ., К. АТ. Щ. и З.А. Р., чрез пълномощника адв.Д.К., обжалват решението в частите, с които са осъдени по реда на чл.344, ал.2 ГПК като привременна мярка, да платят на Я.Д., Е., Д. и С.П.и, С., Т. и З.К.и обезщетения за ползването на ПИ с идентификатор ***, намиращ се в местността „Долно Кременово“ по ККР на с. Л., ведно с построените в него шест сгради.

3

В обобщение, Щ.и и Р. искат отмяна на решението в частта по привременната мярка по чл.344, ал.2 ГПК и отхвърляне на насочените срещу тях искания за присъждане на обезщетение за ползването на ПИ с идентификатор ***, и намиращите се в него сгради.

Същите съделители М.К. Щ., К. АТ. Щ. и ЗЛ. АТ. Р., чрез пълномощника си адв. Д.К., с въззивна жалба с вх.№ 60839/20.07.2021 г. обжалват горното решение и в частта, с която делбата е допусната и с участието на заветниците СТ. В. П., Д. В. П., Т. ЛЮБ. К. и ЗЛ. ЛЮБ. К., освен между законните наследници на Д. И. Щ., починал на 01.11.1991 г.; както и в частта, с която до делба са допуснати и шестте сгради, построени в ПИ с идентификатор ***.

Въззиваемите Е.Д. П., Д. В. П. и СТ. В. П., всички чрез С.П., с отговор по чл.276, ал.1 ГПК оспорват частната жалба и предлагат решението в частите, с които са присъдени обезщетения за ползването на имота с шестте сгради в него, да бъде потвърдено.

С отговор вх.№ 60978/19.10.2021 г. по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемите ЕК. Д. П., СТ. В. П. и Д. В. П., действащи чрез С.П., оспорват въззивната жалба на Щ.и и Р. и молят решението по допускане на делбата да се потвърди.

С отговори по чл.263, ал.1 и чл.276, ал.1 ГПК въззиваемите СТ. Д. К., Т.

ЛЮБ. К. и ЗЛ. ЛЮБ. К., чрез пълномощника си адв.С.Н., оспорват въззивната и частната жалби на Щ.и и Р. и молят решението в обжалваните части да се потвърди.

Въззиваемият ЯНЧ. Н. Д., чрез пълномощника си адв.М.С., оспорва жалбите с отговори вх.№ 60878/10.08.2021 г., вх.№ 60822/12.08.2021 г. и вх.№ 60941/01.10.2021 г., като последните два са идентични и са отговори на частната жалба.

От М. и К.Щ.и и З.Р., чрез пълномощника им адв.Д.К., е подадена и частна жалба с вх.№ 61017/17.12.2021 г., след постановяване на решение № 60058/27.10.2021 г., с което е поправена допуснатата в решение № 60049/28.06.2021 г. очевидна фактическа грешка в името на всеки от съделителите, на който, съобразно припадащата му се част от собствеността върху имотите, е присъдено съответното обезщетение по чл.344, ал.2 ГПК.

Твърденията по фактите и по правото, както и искането в тази жалба, са 4 идентични с тези, които са изложени в частната жалба на Щ.и и Р. с вх.№ 60832/16.07.2021 г., поради което не следва да се докладват отново.

ЯНЧ. Н. Д., чрез пълномощника си адв.М.С., е подал отговор на тази частна жалба, входиран под № 61116/29.12.2021 г., с който я оспорва.

Въззиваемият Б.А. Щ. не е подал отговори на жалбите.

Допълнително С.П., действащ за себе си и за своята майка и брат Е. и Д.П.и, подава и отговор вх.№ 60019/17.01.2022 г.

В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват. За М. и К.Щ.и и З.Р. пълномощникът им адв.Д.К. се явява на съдебното заседание, поддържа жалбите им и моли да се присъдят направените разноски. Също така, в дадения от съда срок представя и писмена защита.

За въззиваемите С., Т. и З.К.и пълномощникът им адв.С.Н. чрез подадена писмена молба оспорва жалбите и моли за присъждане на разноските, като представя договор за правна защита и съдействие и списък на разноските.

За въззиваемия ЯНЧ. Н. Д. пълномощникът му адв.М.С. поддържа отговорите си и предлагат решението да се потвърди.

Въззиваемите Е., Д. и С.П.и чрез писмено становище-молба продължават да оспорват жалбите.

Въззивният съд намира, че решението в обжалваните части следва да се потвърди, като се имат предвид изложените от РС-С. мотиви на осн.чл.272 ГПК. По оплакванията в жалбите съобразява следното:

Правилно е прието, че оспорването на саморъчното завещание от 30.03.2003 г. от страна на ищците и настоящи жалбоподатели, е останало недоказано, поради което делбата е допусната с участието и на четиримата заветници С. и Д.П.и и Т. и З.К.и.

Вещото лице С.М. по съдебно-графологическата експертиза дава заключение, че текстът в оригинала на „Завещание от 30.III.2003 г.“ е изписан от същото лице, което е изписало писмото, приложено в делото на стр.282 от името на И. Д. И.; както и че подписът след текста в оригинала на същото завещание е изписан от И. Д. И.. Не са установени от експерта поправки в него; в някои букви и цифри от ръкописния текст се установят 5 повторения.

Както в самото заключение, така и на съдебното заседание от 09.04.2021 г. вещото лице С.М. обяснява, че прави горните изводи относно подписа на И. И., като използва за сравнителен материал не само писмото на л.282, но и образци на неговия подпис, които е намерил в досието му, съхранявано в Дома за стари хора в с.Ф., където И. е бил потребите на социалната услуга. Експертът не е намерил сравнителни образци в РУСО-С., защото документи се пазят до 5 г. от смъртта на лицето и по тази причина изхождащите от него са унищожени. В сектор „БДС“ на ОДМВР-С. няма заявления от И. И.. Като сравнителен материал за изследване изписването на текста е използвал само писмото на л.282 от делото на РС, тъй като други образци от почерка на И. И. не са намерени.

Заключението по СГЕ не е оспорено от никоя страна, в това число – ищците, сегашни жалбоподатели, като на същото съдебно заседание техният пълномощник е присъствал и е дал становище, че счита делото за изяснено от гледище на исканите от тях доказателства, сред които е и изслушването на такава експертиза /съдебните заседания от 12.06.2020 г. и от 05.03.2021 г./

Също така, въобще не е оспорено същото писмо на л.282 от делото на РС, т.е., не е оспорен от ищците сравнителният материал, на който вещото лице по СГЕ основава изводите си за автентичност на завещанието.

Действително, съгласно трайната съдебно практика, „при оспорване автентичността на саморъчното завещание с твърдения, че то не е написано и подписано от завещателя, страната, която се ползва от него, следва да установи неговата истинност чрез пълно и пряко доказване“ –Решение № 123 от 7.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2393/2013 г., IV г. о. и мн.др. В същото решение на ВКС обаче е прието, че: „Оспорващият сравнителния материал, който е бил обект на изследване, следва да проведе насрещно доказване, като представи други доказателства, които да бъдат съобразени от вещото лице и от съда, за да разколебае изводите по този въпрос.“ В това решение е прието още, че „ вероятността саморъчното завещание да е написано от завещателя, следва да се тълкува в полза на ответницата доколкото липсата на категоричност от вещите лица се дължи на факта, че сравнителният материал е малък по количество. Ищцата не е провела насрещно доказване, като 6 представи доказателства, които да наложат други изводи. Не е оборена законовата презумпция на чл. 180 ГПК, според който доказателствената сила на частният документ, какъвто е и саморъчното завещание, лежи върху подписа. Въз основа на подписа съдът е длъжен да приеме, че текстът преди него представлява изявление на лицето, което се е подписало под текста. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че ответницата е доказала автентичността на оспореното саморъчно завещание, което е породило целените правни последици.“