Решение № 99 от 01.03.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Бл., 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Бл., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Катя Бельова

Членове:

Лилия Масева

Анета Илинска при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело № 20211200500708 по описа за 2021 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение № 91941 от 02.03.2021 г. по гр.д. №1178/2019 г. , РС – Бл. е признал за установено по отношение на ИВ. ЛЮБЧ. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Бл., ул. „Д-р Хр. Т." № 31, ет.2, ап. 7 , че дължи на ГЕФ" ЕООД, с ЕИК ,,,,,,,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление: гр. Бл., ул.

„А.К." № 8, представлявано от управителя - В.Д.Е., със съдебен адрес за връчване на съобщения и книжа: гр. Бл., ул. „Т.А." № 43Б, ет. 2 , следните суми, предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 4891 от 23.05.2018г., издадена по ч.гр.д.№ 1337/2018г. по описа на РС Бл., които суми представляват - сумата в размер на 2500,00 лв. /две хиляди и петстотин лева/, представляваща главница по сключен с ГЕФ" ЕООД, с ЕИК ,,,,,,,,,,,,,,,, - Договор за потребителски кредит от 17.11.2017г., с нотариално удостоверяване на подписите peг. № 11741/17.11.2017г. на нотариус К.М., с per. №4-15 на Нотариалната камара; сумата в размер на 250,00 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща годишен процент на разходите в размер на 10 %, съгласно чл.

3, ал. 3 от Договора за потребителски кредит от 17.11.2017г., с нотариално удостоверяване на подписите per. № 11741/17.11.2017г. на нотариус К.М., с per. № 415 на Нотариалната камара; сумата в размер на 96.97лв. /деветдесет и шест лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща договорна лихва в размер уговорен в Договора, изчислена върху главницата за периода 17.11.2017г. до 17.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за 1 незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК 23.05.2018г., до изплащане на дължимото, като за пълната сумата от 124.50лева /претендирана , като договорна лихва над уважения размер ОТХВЪРЛИЛ установителната претенция, като неоснователна.

РС е осъдил ИВ. ЛЮБЧ. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

Бл., ул. „Д-р Хр. Т." № 31, ет.2, ап. 7, да заплати на „ГЕФ" ЕООД, с ЕИК ,,,,,,,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление: гр. Бл., ул. „А.К." № 8, представлявано от управителя - В.Д.Е., със съдебен адрес за връчване на съобщения и книжа: гр. Бл., ул. „Т.А." № 43Б, ет. 2 - направените по заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение , в общ размер от 403.58 лева /четиристотин и три лева и петдесет и осем стотинки /, съобразно уважената част на иска.

РС осъдил, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ИВ. ЛЮБЧ. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Бл., ул. „Д-р Хр. Т." № 31, ет.2, ап. 7, да заплати на „ГЕФ" ЕООД, с ЕИК ,,,,,,,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление: гр. Бл., ул. „А.К." № 8, представлявано от управителя - В.Д.Е., със съдебен адрес за връчване на съобщения и книжа: гр. Бл., ул. „Т.А." № 43Б, ет. 2 - направените в установителното исково производство разноски в общ размер на 1231.81лева /хиляда двеста тридесет и един лева и осемдесет и една стотинки / съобразно уважената част на иска, представляващи внесена държавна такса, възнаграждение за вещо лице за изслушаната и приета по делото ССЕ, и възнаграждение за особен представител, както и адвокатско възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба, подадена от адв. А.Б., назначена за особен представител на И.Д. против против това решение на РС – Бл. в установителната му и осъдителни части. Навеждат се конкретни доводи за неговата неправилност, като се иска отмяната му в тези части и постановяване на ново решение, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове.

Подаден е писмен отговор от „ГЕФ" ЕООД.

Със същия се възразява срещу развитите доводи във въззивната жалба и се иска постановяване на решение, с което се потвърди първоинстанционния акт в обжалваните му части. Претендират се разноски в производството.

Представя се списък на сторените такива във въззивното производство.

Както с въззивната жалба, така и с писмения отговор по нея - не са направени доказателствени искания от страните в производството.

Бл.ският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата е подадена в законоустановения срок от страна по делото, която има правен интерес от обжалването на постановеното от районния съд решение в частта, с която искът е уважен, поради което съдът я намира за допустима и следва да се разгледа по същество.

2

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По отношение правилността на първоинстанционния съдебен акт, съгласно разпореждането на чл.269, ал.1, изр.2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т.1 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни норми. Съдът счита, че обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо в обжалваната част, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

Съдът намира, че атакуваното решение в обжалваната част е и правилно, а жалбата е неоснователна, по следните съображения от фактическа и правна страна:

Фактическата обстановка е изяснена от първоинстанционния съд правилно, поради което съдът препраща на основание чл.272 ГПК към изложената от него фактическа обстановка.

При анализа на събраните по делото доказателства, правилно РС е установил, че видно от приложеното ч.гр.д. На 23.05.2018г. ищецът ГЕФ" ЕООД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ , по чл.417 т.3 от ГПК, по което заявление на ищеца, е образувано производство по ч.гр.д. № 1337/2018г. по описа на БлРС и е издадена ЗАПОВЕД № 4891/23.05.2018г. по ч.гр.д. № 1337/2048г. по описа на БлРС, с която е разпоредено длъжниците - ИВ.

ЛЮБЧ. Д. и А.П.Д., да заплатят солидарно на кредитора - „ГЕФ“ ЕООД, с ЕИК ,,,,,,,,,,,,,,,,, процесиите суми /предмет на установителния иск, а именно :

- сумата от 2500.00 /две хиляди и петстотин/ лева, представляваща главница по сключен между длъжниците и кредитора Договор за потребителски кредит от 17.11.2017г., с нотариално удостоверяване на подписите, с рег. № 11741/17.11.2017г. на Нотариус К.М., с рег. № 415 на Нотариалната камара;

- сумата от 250.00 /двеста и петдесет/ лева, представляваща годишен процент на разходите в размер на 10%, съгласно чл. 3, ал. 3 от Договора за потребителски кредит;

- сумата от 124,50 /сто двадесет и четири лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща договорна лихва в размер на 0,83% месечно, съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора за потребителски кредит, изчислена върху главницата за периода от 17.11.2017г. /датата на сключване на договора/ до 17.05.2018г.

/или 20.75 лв. х 6 месеца/ ;

- ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК – 23.05.2018г. до изплащане на дължимото, както и направените по заповедното производство разноски за сумата от: 57,49 /петдесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки/лева заплатена държавна такса и сумата от 350 /триста и петдесет/ лева 350 /триста 3 и петдесет/ лева заплатено адвокатско възнаграждение, и въз основа нея е издаден и изпълнителен лист, на основание чл. 418 ГПК.

Въз основа на издадения изпълнителния лист по горепосоченото ч.гр.д., е образувано изп.д. № 412/2018г. по описа на ЧСИ Борис Велинов.Препис от издадената заповед за незабавно изпълнение е бил връчен на длъжника ИВ.

ЛЮБЧ. Д. чрез ЧСИ с ПДИ при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК - чрез залепване на уведомление.

Видно от материалите по приложеното заповедно производство, заповедният съд е разпоредил на заявителя при тези данни и с оглед разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГП, - да предяви срещу длъжника ИВ.

ЛЮБЧ. Д. установителен иск за вземанията си, обективирани в издадената заповед на основание чл. 417, т. 2 ГПК, и едновременно с това, на основание чл. 415, ал. 2 ГПК следва да се постанови спиране на изпълнението по отношение на длъжника.

В срока по чл.415, ал.1 от ГПК, от заявителя е представена по заповедното производство искова молба за установяване дължимостта на вземането.

Установява се по делото, че на 17.11.2017г., между „ГЕФ“ ЕООД, от една страна, в качеството на Кредитор и от друга лицата: ИВ. ЛЮБЧ. Д., с ЕГН ********** и А.П.Д., с ЕГН **********, в качеството им на кредитополучатели, е сключен Договор за потребителски кредит, с нотариално удостоверяване на подписите под per. № 11741/2017г. от 17.11.2017г. на нотариус Минкова, нотариус с per. № 415 на НК, с район на действие PC Бл..

По силата на договора и на основание чл. 9 от Закона за потребителския кредит/изрично посочено в договора, като основание / , ищецът е предоставил на кредитополучателите - И.Д. и А.Д., потребителски кредит в размер на 2 500,00 лв. /две хиляди и петстотин лева/, за текущи нужди, а кредитополучателите са поели задължение да върнат кредита, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. Сумата по кредита е предоставена на Кредитополучателите, в брой при подписване на договора, като договорът служи като разписка за предаване, съответно получаване на сумата по кредита, съгласно уговореното в чл. 2 от договора.

За връщането на кредита и за другите задължения по договора, И.Д. и А.Д. са поели задължения да отговарят солидарно - съгласно уговореното в чл. 1, ал.

2 от договора. В чл. 3, ал. 1 от Договора, страните са уговорили, че за получения кредит, кредитополучателите дължат на Кредитора месечна лихва в размер на 0,83 %, посочено , че лихвите се начисляват от датата на подписване на договора. Относно - Годишният процент на разходите /ГПР/ , в договора съгласно чл. 3 ал. 3 е посочено , че е в размер на 10% . Крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви е до 17.11.2018г., съгласно чл.6 от договора.В чл. 7 ал.1 е уговорено между страните , че кредитополучателите погасяват кредита на равни /анюитетни/ месечни вноски, включваща лихва и главница, с размер на всяка вноска от 229,16 лв. Съгласно чл. 9 от Договора за потребителски кредит, при 4 просрочие на дължимите суми, кредитополучателят дължи лихва за времето на забавата върху посочените суми в размер на законната лихва за забава, чиито размер се определя от Министерски съвет. В чл. 13 от Договора, изрично е уговорено и уредено правото на Кредитора да превърне кредита изцяло в предсрочно изискуем. В тази насока страните са се съгласили, че при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита в уговорения срок, както и при неизпълнение на което и да е друго задължение по договора, вземането на Кредитора за възстановяване на целия кредит става предсрочно изцяло изискуемо, без да се прекратява действието на договора. Изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните.

Установено е по делото от заключението по ССЕ, че в периода от 17.11.2017г. до 26.04.2018г., кредитополучателите - И.Д. и А.Д., не са изпълнили задължението си към кредитора - „ГЕФ“ ЕООД за заплащане на дължимите месечни вноски, ведно с уговорения ГПР и дължимите лихви, поради което и към 26.04.2018г. кредитополучателите, са изпаднали в забава / в просрочие / на дължимите по договора суми — главница, лихви и ГПР.

Съгласно уговореното между страните в чл. 13 от договора, ищецът „ГЕФ“ ЕООД, е обявил договора за изцяло и предсрочно изискуем без да прекратява действието му. До длъжниците , и в частност до ответника е изпратено нарочно писмено уведомление, с което ищецът е уведомил кредитополучателите, че кредиторът е упражнил правото си и е направил кредита изцяло и предсрочно изискуем, и ако не изпълнят задължението си по договора доброволно, Кредиторът ще предяви вземането си по съдебен ред, ведно с произтичащите от това съдебни и деловодни разноски.