Решение № 255 от 15.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. София, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20231100501768 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК .

С решение от 29.12.2022г., постановено по гр. д. № 29257/2022г. по описа на СРС, 176 състав е отхвърлен предявения от М. О. Л. срещу Държавата, представлявана от Върховен административен съд иск с правно основание чл. 2б, ал. 1, пр. 4 ЗОДОВ вр. чл. 6, § 1 от КЗПЧОС за сумата от 2 900 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на нарушение на правото на ищеца за разглеждане и решаване на адм.д. № 1084/2018г. по описа на ВАС в разумен срок и са присъди разноски съобразно изхода на спора.

Въззивникът – ищец обжалва решението, с оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, поради неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Поддържа, че насрочването на делото за първото съдебно заседание за период след 1 година, 1 месец и 20 дни е в нарушение на чл. 217, ал. 3 АПК, тъй като надхвърля трикратно законоустановения срок, независимо, че същият е инструктивен. Излага, че от ответника, чиято е доказателствената тежест, не са ангажирани доказателства, че делата обичайно се насрочват за след повече от една година в касационната инстанция. Сочи, че отговорността на Държавата е обективна и е без значение дали е налице виновно поведение на длъжностни лица, респ. дали ВАС е забавил разглеждането на делото поради лоша организация, неравномерна натовареност или претовареност на съдиите, липса на знания и 1 умения у съдията – докладчик или у целия съдебен състав. В хода на устните състезания излага, че няма оплаквания за срока от 2 години, по време на който делото е било спряно поради отправено преюдициално запитване.

Моли съда да отмени решението и да уважи предявения иск, с присъждане на разноски.

Въззиваемият – ответник Върховен административен съд оспорва жалбата в депозиран писмен отговор. Поддържа, че от значение за изхода на спора е общата продължителност на производството, а не на отделни процесуални действия на съда. Излага доводи, че разумността на срока се преценява с оглед конкретните обстоятелства по делото. Сочи, че в случая не е налице продължителност на производството, надхвърляща разумния срок, както и настъпили вреди, които следва да бъдат обезщетени. Моли съда да потвърди решението. Претендира разноски.

Представителят на Прокуратура на РБългария оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

При преценка правилността на първоинстанционното решение съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира , че решението е валидно и допустимо.

В настоящия случай се претендира обезщетение за вреди от забавено правосъдие по висящо към момента на подаване на исковата молба съдебно производство по адм.д. № 1084/2018г. на ВАС, поради което не е необходимо провеждането на административна процедура по гл. трета „а“ ЗСВ, като процесуална предпоставка за предявяване на иска – арг. от чл. 8, ал. 2 вр. чл.

2б, ал. 3 ЗОДОВ. Соченият фактически състав относно допустимостта на иска се преценява към момента на подаването му.

Искът е н а с о ч е н срещу Върховен административен съд, като процесуален субституент на Държавата и е допустим.

По същество решението е частично неправилно.

СРС е сезиран с иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на сумата 2 900 лв. – обезщетение за неимуществени вреди поради нарушеното право на ищеца да бъде разгледано адм.д. № 1084/2018г. в разумен срок от ответника ВАС.

Съгласно чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС.

В разпоредбата на чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ са посочени примерно критериите, въз основа на които съдът прави преценката дали е допуснато 2 нарушение на правото на процес в разумен срок. При съобразяване на тези факти съдът дължи съпоставката между продължителността на воденото производство и разумния срок, за който лицето следва да получи правосъдие.

При преценката на продължителността на разумния срок следва да се съобрази баланса между интересите на лицето да получи бързо правосъдие и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на едно съдебно производство, с цел постановяване на законосъобразен съдебен акт.

В практиката си ВКС /решения №№ 66/2015г. по гр. д. № 5813/2014г. на ІІІ ГО и 76/2016 г. по гр. д. № 5721/2015г. на ІІІ ГО на ВКС/ приема, че при преценката си за разумността на периода на разглеждане на съдебното производство, съдът дължи съобразяване на сложност на делото, поведението на жалбоподателя и поведението на компетентните органи, като за да прецени сложността на делото, съдът преценява естеството на фактите, които следва да бъдат установени, броя на участниците в производството и на свидетелите, нуждата се получат документи по делото, естественото на необходимите доказателства, съединяването на делото с други дела, встъпването на други лица в процеса и т.н.

В случая по делото е доказан формално фактическия състав за присъждане на претендираното обезщетение и наведените в жалбата доводи в тази връзка са основателни.

Адм.д. № 1084/2018г. на ВАС, V отд, е образувано на 23.01.2018г. по жалби на въззивника М. Л. и на Феня Владимирова Стоянова срещу решение № 6748/16.11.2017г. по адм.д. № 3777/2017г. на АССГ, 56 с-в. С решението на АССГ са отхвърлени жалбите на въззивника М. Л. и на Ф.С. срещу решение № 98/06.03.2017г. на Комисията за защита от дискриминация, като жалбата на Л. е срещу решението на КЗК в частта, с която е установено, че като Председател на СРС е осъществил дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 вр. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. вр. § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. по признак "увреждане" по отношение на Ж.Д.П. и на основание чл. 80, ал.1 ЗЗДискр. му е наложена глоба в размер на 250 лв.

Делото пред ВАС е било насрочено за 13.03.2019, когато е проведено първо открито съдебно заседание, в което е даден ход по същество на спора.

С определение от 25.07.2019г. на ВАС е отменено протоколното определение от 13.03.2019г. за даване ход по същество на спора и са формулирани въпроси за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, на основание чл. 267, § 3 от Договора за функциониране на Европейския съюз, като е дадена възможност на страните да заявят становище в тази връзка.

С определение от 31.10.2019г. на ВАС делото е спряно на основание чл.

631, ал.1 ГПК, като е отправено преюдициално запитване до СЕС.

С определение от 02.11.2021г. производството по делото е възобновено, поради постановено на 21.10.2021г. решение на СЕС по дело № С-824/2019г. по отправеното преюдициално запитване.

След възобновяването му, делото е било насрочено за 02.02.2022г., 3 когато е даден отново ход по същество.

Производството пред ВАС е приключило с решение №

7115/14.07.2022г. /служебна справка/, постановено след предявяване на исковата молба по настоящото дело на 02.06.2022г.

За да отхвърли иска, СРС е приел, че общата продължителност на производството пред ВАС от образуването му до датата на обявяването му за решаване в рамките на 3 години и 10 дни, от които близо 2 години е било спряно за постановяване на решение на СЕС, не нарушава правото на ищеца за разглеждане на делото в разумен срок. Изложил е съображения, че съдията – докладчик се е произнасял срочно и своевременно в процеса, а установените две по-дълги времеви паузи – от 13.02.2018г. до 13.03.2019г. и от 25.11.21г. до 02.02.2022г. /периодите от разпорежданията за насрочване до датите на проведените две открити съдебни заседания/, не могат да бъдат вменени в отговорност на ответника, поради това, че ВАС е единствената касационна инстанция със свръхнатовареност.

Настоящият съдебен състав намира, че е налице фактическия състав на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на специалната деликтна отговорност на Държавата, с оглед общата продължителност на производството.

От образуването на касационното производство пред ВАС на 23.01.2018г. до предявяване на исковата молба по настоящото дело на 02.06.2022г., към който момент административното производство не е било приключило, е изминал период от 4 години, 4 месеца и 8 дни, а до постановяване на решението на ВАС в хода на настоящото производство – 4 години и почти 5 месеца. През този период делото е било спряно за 2 години поради отправеното преюдициално запитване до СЕС. Периодът на спиране не следва да бъде зачетен според настоящия съдебен състав при преценката за неоснователно забавяне на делото, а отделно въззивникът изрично заяви в настоящото производство, че не претендира вреди за посочения период на спиране. Предвид изложеното, общата продължителност на производството от 2 години, 4 месеца и 8 дни извън периода на спиране до предявяване на иска, е извън разумния срок по чл. чл. 6, § 1 от КЗПЧОС.

Налице е забава относно насрочването датата на първото по делото заседание на производството по адм.д. № 1084/2018г. на ВАС. По отношение насрочването на производството за 13.03.2019г. е налице изминал период от 1 година, 1 месец и 20 дни, считано от датата на образуването му. Следва да се отбележи, че поддържаните от въззивника – ищец доводи за приложение на нормата чл. 217, ал. 3 АПК, която предвижда срок за насрочване на делото не по-дълъг от 4 месеца от образуването му, е в сила от 01.01.2019г. и не е била действаща към момента на образуване и насрочване на делото. Независимо от изложеното, е налице насрочване на делото извън разумния срок по смисъла на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС. Констатираното забавяне формално осъществява предпоставките на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ. С оглед обстоятелството, че отговорността на Държавата е обективна и се носи при доказване на 4 увреждането, следва извод за наличие на причинени неимуществени вреди със самия факт на забавянето.

Доводите на ответника за свръхнатовареност на ВАС, като единствена касационна инстанция по административни дела, не налагат различен извод.

Съобразно практиката на ЕСПЧ, държавите са длъжни да организират съдебните си системи по начин, че националните съдилища да могат да отговарят и на изискванията на чл. 6, § 1 от Конвенцията, включително задължението да разглеждат делата в разумен срок - решение от 10.05.2011г. на ЕПСЧ, ІV отд. - Фингър срещу България. Съгласно § 95 от цитираното пилотно решение, държавите са отговорни за закъсненията, настъпили по причина на съдебни или други органи (виж, като пример, Foley v. the United Kingdom, № 39197/98, 22 октомври 2002). Държавата може по този начин да носи отговорност не само за закъснение при разглеждането на определен случай, но и при отказ да увеличи ресурсите в отговор на натрупването на дела или за структурни недостатъци в съдебната си система, които предизвикват закъснения /Zimmermann and Steiner v. Switzerland, 13 юли 1983, §§ 29- 32, Серия A № 66 /. Справянето с проблема на неоснователно отлагане на съдебното производство може по този начин да изиска от държавата да предприеме редица законодателни, организационни, бюджетни и други м е р к и . В други случаи забавянията могат да бъдат резултат от неспособността на Държавата да отпусне достатъчно средства на разположение на съдебната си система (Zimmermann and Steiner, цитирано погоре, §§ 30‑32) или неспособността да разпределя делата по ефикасен начин (Georgiadis v. Cyprus, № 50516/99, § 46, 14 май 2002).

По делото не се твърди и доказва да е налице забавяне на делото поради поведение на самия ищец или поради други обстоятелства. Проведени са две открити съдебни заседания с неговото лично участие, в които е даден ход по същество.