Решение № 208 от 21.06.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Перник, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно гражданско дело № 20241700500292 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С Решение № 253/21.03.2024 г., постановено по гражданско дело № 5061/2023 г. по описа на Районен съд – Перник на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е признато за установено, че в полза на „Топлофикация - Перник“ АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. Мошино, ТЕЦ „Република“ съществува изискуемо вземане срещу А. М. Р., ЕГН ********** в размер на 543.95 лв., представляваща главница за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата в размер на 86.18 лв. – обезщетение за забава за периода от 08.07.2021 г. до 04.08.2023 г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 4150/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.

Недоволен от решението е останал ответникът в първоинстанционното производство и го е обжалвал с оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че районният съд е постановил решение в противоречие с чл.

19, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на РБ, с чл. 1, чл. 2, чл. 21, ал. 1, т. 4, чл. 37, чл. 38а, чл. 39, 1 чл. 126, чл. 129, чл. 132, чл. 150 от ЗЕ, с чл. 123 и чл. 126 от Наредба № 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Сочи се, че ответното топлофикационно дружество не изпълнило задължението си за снабдяване на клиентите с топлинна енергия, тъй като е доставило такава само до абонатната станция в етажната собственост. Счита се, че по тази причина ответникът не е разпределил топлинна енергия до крайния потребител, съответно не е налице облигационна връзка между тях.

Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответникът по въззивната жалба не е подал писмен отговор.

В съдебно заседание въззивният жалбоподател поддържа жалбата. Счита, че в закона не е предвидена възможност отношенията между топлофикационното дружество и потребителите да се уреждат с общи условия. Поддържа, че не е налице „доставка“ на топлинна енергия. Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.

В съдебно заседание, въззиваемият ответник, редовно призован не е изпратил представител. С писмена молба е заявил, че оспорва жалбата. Счита обжалваното решение за правилно и моли съда да го потвърди. Претендира разноски.

Окръжен съд Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, която има интерес от обжалването, срещу подлежащо на въззивно обжалване съдебно решение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Според чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Обжалваното решение е постановено от първонистанционен съд, в законен състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно.

С него съдът се е произнесъл по допустим иск, предявен в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2360/30.08.2023 г. по ЧГД № 4150/2023 г. по описа на ПРС, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение. Спазено е диспозитивното начало по чл. 6, ал. 2 от ГПК. Затова решението е допустимо.

Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността му, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма /т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства /ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС/.

Решението е правилно.

В хода на първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и са изслушани съдебно-техническа експертиза и съдебно-икономическа експертиза, въз основа на които относимите към предмета на спора факти са установено правилно.

2

С доклада по делото съдът е обявил за служебно известно обстоятелството, че с Решение № ОУ – 011/14.04.2008 г. на ДКЕВР са одобрени общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация - Перник“ ЕАД, които са публикувани в един местен и един централен ежедневник - в. Съперник, бр. 82/29.04.2004 г. и в. Новинар, бр. 101/30.04.2008 г. и са влезли в сила.

В съдебно заседание, проведено на 29.02.2024 г. възивният жалбоподетел е признал, че е собственик на недвижим имот, находящ се в ***.

Приложено е извлечение от сметка за абонатен № ***, с титуляр А. М. Р. към 04.08.2023 г., неподписана от представител на топлофикационното дружество.

Приета по делото е съдебно - техническа експертиза, изготвена от вещото лице Б.Й., ведно с направените от него уточнения в съдебно заседание. Съдът я кредитира изцяло като пълна и обоснована, изготвена от експерт с необходимите знания и професионален опит. От нея се установява, че в етажната собственост на адрес: *** системата за дялово разпределение е въведена на 04.04.2001 г., когато между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение „Техем сървисиз“ ЕООД - гр. София е сключен договор № *** През процесния период 01.05.2021 г. 30.04.2022 г. услугата „дялово разпределение“ е извършвана от ФДР „Директ“ ЕООД въз основа на договор № ***, като няма подадени възражения от А.

Р. срещу изготвената изравнителна сметка. Индивидуалните изравнителни сметки са връчени на представител на СЕС на 01.07.2022 г.

Установява се също, че в абонатната станция на сградата етажна собственост е монтиран топломер, който е преминал задължителния метрологичен контрол по чл. 43, ал. 4 от Закона за измерванията, съответства на одобрения тип, годен е за търговско измерване и показанията му могат да се считат за достоверни. Вещото лице е констатирало, че от измерената с него брутна топлинна енергия са приспадани технологични разходи, изчислени правилно по реда на Наредба Е РД-04-1/12.03.2020 г. Между отделните абонати е разпределяно нетното количество топлинна енергия. Експертът е установил, че през процесния период топлоенергията, отдадена от сгрдната инсталация е определяна съгласно т.6.1.1 от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба NE-РД-04-1/12.03.2020 г. и е разпределяна съгласно т. 6.1.3 пропорционално на отопляемия обем на всеки един имот от СЕС, който отопляем обем за процесния имот, отразен в изравнителната сметка и в справката е 222 куб. м.

По време на процесния период в топлоснабдения имот има свързано едно отоплително тяло към сградната инсталация, с мотнтиран индивидуален разпределител, с дистанционен отчет, в жилищно помещение хол. Отоплителните тела в помещения кухня и стая 1 и 2 са „затапени“. Ежемесечно прогнозно е разпределяна топлинна енергия въз основа на дела от предходен период. Осигурен е достъп за отчет след отчетния период и е извършено изравняване. То е съобразено с отчетеното нулево показание на единственото монтирано в имота ИР.

Вещото лице е установило, че в имота има свързано към сградната инсталация отоплително тяло в помещение баня – „щранг-лира“, проектирано да отдава топлоенергия, без да има монтирано ИР, поради липса на техническа възможност за това. Начислявана е прогнозно топлоенергия, отдавана от това отоплително тяло, която е преизчислена и правилно определена по изчислителен път. В общите части на СЕС няма работещи и свързани със СИ отоплителни тела, поради което не е начислявана топлинна енергия, отдадена от СИ. Процесният топлоснабден имот е свързан към СИ за топла вода, с отклонение към баня и кухня. Ежемесечно е разпределяна прогнозно топлоенергия за БГВ, като след отчетния период е извършен отчет на два броя, монтирани в имота водомери и е извършено изравняване. Експертът е установил, че за спорния период за доставената в топлоснабдения имот топлинна енергия е дължима сумата от 543.95 лв.

По делото е приета съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице В.В..

3

Съдът кредитира изцяло изводите и, тъй като те са обосновани и пълни, дадени от експерт с необходимите специални знания и професионален опит. След извършена проверка в счетоводството на топлофикационното дружество, вещото лице е констатирало, че за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. в процесния имот е доставена топлинна енергия на обща стойност 543.95 лв. Същата не е заплатена, като общо дължимата лихва за забава, изчислена върху всяка просрочена вноска, считано от падежа и до датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ ѝ /04.07.2021 г. – 04.08.2023 г. е 86.81 лв./.

При горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна следното:

От справка в официалната електронна страница на основание чл. 11 от Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е видно, че ищецът е юридическо лице, в чийто предмет на дейност се включва производство, пренос, разпределение и продажба на топлинна енергия. Следователно същото е топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129 от Закона за енергетиката.

Преценката относно наличието на качеството „клиент“/“купувач на топлинна енергия“ по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация - Перник" ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150, ал. 1 и ал. 2 от Закона за енергетиката - да са одобрено от ДКЕВР и да е изтекъл 30-дневен срок от публикуването им в един местен и един централен ежедневник. По делото е установено, че тези условия са изпълнени, поради което, поради което представените общи условия обвързват страните по правоотношенията, свързани с доставката на топлинна енергия, извършвана от „Топлофикация - Перник“ АД.

Съгласно чл. 1 от Общите условия страни по тези взаимоотношения са „продавача на топлинна енергия“ - „Топлофикация - Перник“ АД и „купувача на топлинна енергия“ потребител за битови нужди. Според чл. 3 от Общите условия купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Идентичен е смисълът на разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Въззивният жалбоподател е собственик на процесния недвижим имот, който се намира в сграда етажна собственост, поради което е клиент/купувач на топлинна енергия за битови нужди и дължи заплащане на стойността на доставената топлинна енергия.

Съгласно чл. 140а от ЗЕ топлинната енергия в сграда етажна собственост се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление. Топлината енергия за отопление се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите/чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/.