Решение № 5131 от 22.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5131 гр. София, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20231110147027 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава Осемнадесета, раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на Й. А. Н., чрез адв. К. Т., с приложено пълномощно, с която срещу "Е. е предявен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че правото на принудително изпълнение за вземанията на ответника, за които по ч.гр.д. № 28657/2013 г. по описа на СРС е бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който е било образувано изп. дело № 5371/2018 г. по описа на ЧСИ М. Б., взискател по което е "Е., е погасено с изтичането на предвидения в закона давностен срок.

С исковата молба ищецът поддържа, че за периода от издаването на листа на 31.07.2013 г. до 11.10.2018 г., когато е било образувано изпълнителното дело по описа на ЧСИ Б. е изтекъл предвидения в закона давностен срок, с оглед което и правото на принудително изпълнение за вземанията е било вече погасено. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Г. Х. е подал писмен отговор, с който оспорва исковата претенция като неоснователна. Посочва, че след издаването на процесния изпълнителен лист първоначално е било образувано изпълнително дело № 7165/2013 г. по описа на ЧСИ М. Б., в хода на което са били извършвани изпълнителни действия, в резултат от които давността е многократно прекъсвана. На по-късен етап въз основа на същия изпълнителен титул е било образувано изпълнително дело № 5371/2018 г. Позовава се на разрешението, дадено с ТР № 3/2020 г. на ВКС, като счита, че давността за вземанията е започнала да тече на 26.06.2015 г., а след посочената дата същата регулярно е прекъсвала. Позовава се на наложен през 2018 г. запор, както и на искания на взискателя за извършване на конкретни изпълнителни действия за събиране на вземанията, съдържащи се в подадени до съдебния изпълнител молби на 11.09.2020 г., на 09.06.2021 г. и на 07.07.2022 г. Заявява възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните доказателства, приема 1 за установено следното от фактическа и правна страна:

Изложените от ищците фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по иска с правна квалификация чл. 439 ГПК, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание са настъпили факти, от които длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право – в случая погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, както и наличие на правен интерес от провеждане на исковете, висящ (неприключил изпълнителен процес за събиране на процесните суми, при който взискателят не е напълно удовлетворен).

В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти, на които основава изгодни за себе си последици, т.е. да установи онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, като в конкретния случай носи тежестта да докаже наличието на обстоятелства, довели до спирането и/или прекъсването на погасителната давност за вземанията си.

Съдът приема, че безспорни помежду им следните обстоятелствата: че към предявяването на иска по чл. 439 ГПК висящо е било изпълнителното дело №5371/2018 г. по описа на ЧСИ Б.; че страните по това дело са страни и по настоящото исковото производство, доколкото процесното вземане е било прехвърлено на взискателя /ответник/ по силата на договор за цесия; че заповедта за изпълнение е влязла в сила с оглед липсата на подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение, че длъжникът е бил уведомен за прехвърлянето на вземанията по листа, с оглед което и ответникът се легитимира като негов кредитор.

Ето защо и съдът приема, че спорните в настоящото производство въпроси са дали правото на принудително изпълнение за вземанията, за които в полза на ответника е бил издаден процесният изпълнителен лист, е погасено с изтичането на погасителна давност, спирала ли е давността в хода на изпълнителното производство и какво е правното значение на това спиране, респ. настъпили ли са обстоятелства в хода на същото, които да са довели до спирането или прекъсването на давността, преди тя да е изтекла, настъпила ли е перемпция и кога в хода на изпълнителното производство и какво е нейното правно значение за погасителната давност за вземанията.

Установява се от приетото в препис изпълнително дело № 201383880407165 по описа на ЧСИ М. Б., рег. № 838 в регистъра, воден от КЧСИ, че с молба от 23.10.2013 г. взискателят „Юробанк България“ АД е подал молба за образуване на изпълнително производство въз основа на издадения изпълнителен лист срещу длъжника С молбата взискателят е поискал съдебният изпълнител да извърши конкретни действия за събиране на вземанията по листа – да наложи запори върху вземанията на длъжника за трудови възнаграждения и към търговски банки, както и да се извърши пълно имуществено проучване, като съдебният изпълнител, въз основа на установеното определи способа на изпълнение.

Върху гърба на изпълнителния лист са направени отбелязвания за извършени плащания за погасяване на вземанията на 21.11.2013 г., 19.12.2013 г., 21.01.2014, 25.03.2014 г., 23.04.2014 г., 20.05.2014 г., 10.10.2014 г., 10.12.2014 г., 27.04.2015 г., 27.05.2015 г., 26.06.2015 г.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 05.11.2013 г.

По делото на 24.10.2013 г. са изпратени запорни съобщения до „Меридиан – 21“ ЕООД като работодател на длъжника и до търговски банки за налагане на запор върху 2 вземания на длъжника към тези лица.

С молба, подадена по изпълнителното дело на 05.11.2013 г., длъжникът е заявил, че ще погасява задължението си на месечни вноски от по 200 лева, считано от м.11 с.г.

Подадена и молба на 19.12.2013 г., с която длъжникът е поискал от съдебния изпълнител да вдигне наложения запор върху банковата му сметка, за да може да погасява задълженията си.

На 19.12.2013 г. е изпратено запорно съобщение до „Сомат“ АД като трето задължено лице.

С молба от 21.01.2014 г. длъжникът е поискал да бъде вдигнат запорът на банковата му сметка в „Си Банк“ АД, като се е позовал на доброволните плащания, които прави по изпълнителното дело.

На 24.06.2014 г. е изпратено запорно съобщение до „Т., с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, а на 03.09.2014 г. запорно съобщение е изпратено до „Г..

Със запорно съобщение от 12.03.2015 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника, дължимо му от неговия работодател „Столичен Автотранспорт“ ЕАД.

С молба от 25.02.2016 г. ответникът „Е. е поискал да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело поради прехвърляне на вземанията по силата на договор за цесия от 18.01.2016 г. С молбата е поискано от съдебния изпълнител да предприеме действия по принудително изпълнение срещу длъжника.

На 09.10.2018 г. взискателят е поискал да прекрати образуваното изпълнително дело и да върне на взискателя изпълнителния лист.

С постановление от същата дата органа по изпълнението е прекратил делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК.

По молба на взискателя „Е. от 23.10.2018 г. при ЧСИ М. Б. е образувано изпълнително дело № 5371/2018 г. С молбата за образуване е поискано съдебният изпълнител да извърши справка за наличие на банкови сметки, като при установени такива да бъде наложен запор.

Със запорни съобщения от 26.10.2018 г. е наложен запор на вземания на длъжника по банкови сметки в „Общинска банка“ АД, „Юробанк“ АД и „Обединена българска банка“ АД, като същите са получени на 29.10.2018 г., от когато и запорите следва да се считат наложени.

По изпълнителното дело на 11.09.2020 г. е постъпила молба от взискателя, с която е поискано налагането на запор върху банковата сметка на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД. Посочен е актуалният размер на дълга, както следва: главница в размер на 13763,20 лева, лихви в размер на 6438,17 лева. Към молбата е приложен платежен документ за сумата от 18 лева.

С молба от 11.06.2021 г. взискателят е поискал да се извърши справка за наличието на имущество на длъжника, като ако такова бъде установено – да се предприемат действия по събиране на вземането. Кредиторът е посочил, че претендира от длъжника вземания в размер на 13 763,20 лева – главница и 4740,66 лева – лихви.

Приложен е документ за заплатена такса в размер на 6 лева по сметка на съдебния изпълнител.

По изпълнителното дело на 13.07.2022 г. е постъпила молба от взискателя за налагане на запор върху банкова сметка на длъжника в Те Дже Зираат Банкасъ – клон София. Приложен е документ за заплатена по сметка на ЧСИ такса за поисканото изпълнително действие в размер на сумата 18 лева.

3

По делото е постъпила молба на 05.08.2022 г., с която кредиторът е поискал да се извърши справка за наличието на банкови сметки на длъжника, като ако такива бъдат установени – да бъде наложен запор. Посочен е актуалният размер на дълга, както следва: 13 763,20 лева – главница и 6373,13 лева – лихви.

Молба с аналогично съдържание е постъпила по изпълнителното дело и на 21.09.2023 г.

Въз основа на издадената в настоящото производство обезпечителна заповед с постановление от 04.12.2023 г. съдебният изпълнител е спрял изпълнителното производство на основание чл. 432, ал. 1 ГПК.

Съобщението за спиране на изпълнението е връчено на взискателя на 20.12.2023 г., с оглед което и следва да се приеме, че определението за допускане на обезпечение на предявения иск чрез спиране на изпълнението е влязло в сила на 29.12.2023 г.

Въз основа на така установеното процесуално развитие на изпълнителното производство по приложението на закона, първоинстанционният съд приема следното:

Погасителната давност се прекъсва с предприемането на изпълнителните действия - чл. 116, б. "в" ЗЗД, като в хода на принудителното изпълнение тя може да бъде прекъсвана многократно /ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС- ОСГТК- т. 10/. Давността се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали то е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя на основание на чл. 18 от ЗЧСИ. Такива действия са искането на взискателя да се приложи определен изпълнителен способ, както и изпълнителните действия от този способ, като насочване на изпълнението чрез налагане на запор/възбрана върху определена вещ, присъединяването на кредитора, възлагане на вземането за събиране или вместо плащане, извършването на опис, оценка на вещта, назначаването на пазач, насрочването и извършването на публичната продан и следващите действия до постъпването на сумите от проданта или плащанията от третите задължени лица. Не са изпълнителни действия, които прекъсват погасителната давност, образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволното изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне непогасен остатък от дълга, извършването на разпределение /ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКСОСГТК- т. 10/.

В случая изпълнителният лист е издаден в производство по чл. 417 ГПК, като длъжникът не е подал възражение по чл. 414 ГПК, предвид което и заповедта е влязла в сила на 20.11.2013г. Следва да се посочи, че от влизане в сила на заповедта за изпълнение е започнала да тече нова давност за вземанията по изпълнителния лист, чиято продължителност е 5 години. Съдът съобразява, че с Тълкувателно решение от 28.03.2023 г. по тълк.дело № 3/2020 г., ВКС, ОСГТК, се възприе становището, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.