Решение № 3208 от 19.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3208 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20231110160746 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, уточнена с молба от 15.02.2024 г., против Д. Ц. Д. и З. Ц. Д. с искане ответниците да заплатят на ищцовото дружество при условията на разделна отговорност при равни квоти от ½ сумата в размер общо на 270,93 лева, представляваща незаплатена цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в *** с абонатен № *** за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на 06.11.2023 г. до окончателно погасяване на вземането, сумата в размер общо на 52,07 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на законната лихва за периода от 15.09.2021 г. до 17.10.2023 г., сумата в размер общо на 18,56 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на 06.11.2023 г. до окончателно погасяване на вземането и сумата в размер общо на 9,17 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.09.2021 г. до 17.10.2023 г.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответниците не са изпълнили насрещното си задължение да заплатят цената на потребените услуги. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответниците в исковия период са притежавали право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да 1 заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.

Предвид неизпълнение на задължението на ответниците да заплатят в срок задължението за главница, потребителите дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответниците поддържат, че вземанията са погасени в хода на делото, като в подкрепа на заявените твърдения са представени преписи от касови бонове.

По делото е постъпила молба от ищеца от 20.01.2026 г., с която се сочи, че извършените от ответници плащания са в размер общо на 515,75 лева, които са отнесени за погашение на задължението за главница, мораторна лихва и законна лихва, като сумата в размер на 53,69 евро ( 104,99 лева) е отнесена в погашение на задълженията за съдебни разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия. В доказателствената тежест на ответника е да опровергае поддържаните от ищеца фактически твърдения, обуславящи основателността на предявените искове, респ. да установи, че е погасил процесните вземания.

В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.

86, ал. 1 ЗЗД е поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.

Страните не спорят, че процесните вземания са погасени посредством плащане в хода на делото. Извършеното от ответниците плащане следва да бъде съобразено по реда на чл.

235, ал. 3 ГПК, поради което исковата претенция следва да бъде отхвърлена.

Съдът намира, че независимо от изхода от спора в тежест на ответниците следва да бъдат възложени направените от ищеца съдебни разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК. С Определение № 674/23.11.2011 г. по ч. гр. дело № 597/2011г. по описа на ВКС, ІV ГО е разяснено, че отговорността за разноски като гражданско облигационно правоотношение е правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. При погасяване на изискуемо задължение в хода на производството, което обуславя неоснователност на иска, именно ответникът с поведението си (неизпълнявайки парично задължение с настъпил падеж) е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е погасил дълга си преди процеса. Без значение е причината, поради която не е изпълнил. Достатъчно е, че именно липсващото доброволно изпълнение е принудило ищеца да потърси съдебна защита на правото си, съответно извършените с оглед тази защита разходи ще следва да му бъдат възстановени от ответника.

Ищецът поддържа, че ответниците дължат съдебни разноски единствено за юрисконсултско възнаграждение, възлизащо съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 102,26 евро ( 200 лева). Съдът намира, че с извършеното от ответниците плащане в хода на делото е погасено и част от задължението за юрисконсултско възнаграждение доколкото съгласно молба на ищеца от 20.01.2026 г. погасените с плащането разноски са в размер на 53,68 евро ( 104,99 лева). Действително направените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД съдебни разноски в настоящото производство възлизат на сумата в размер на 28,12 евро ( 55 2 лева), от които сумата в размер на 25,56 евро ( 50 лева) внесена държавна такса за разглеждане на спора и сумата в размер на 2,56 евро ( 5 лева) внесена държавна такса за издаване на съдебно удостоверение. От изложеното следва, че сумата в размер на 25,56 евро, явяваща се разлика между заплатената от ответниците сума и действително сторените съдебни разноски следва да бъде отнесена в погашение на задължението за юрисконсултско възнаграждение. Така в тежест на ответниците следва да бъде възложена сумата в размер на 76,70 евро ( 150 лева).

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, срещу Д. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес в ***, ап. 107 и З. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес в ***, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят на топлофикационното дружество при условията на разделна отговорност при равни квоти от 1/2 сумата в размер общо на 270,93 лева, представляваща незаплатена цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в *** с абонатен № *** за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на 06.11.2023 г. до окончателно погасяване на вземането, сумата в размер общо на 52,07 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на законната лихва за периода от 15.09.2021 г. до 17.10.2023 г., сумата в размер общо на 18,56 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на 06.11.2023 г. до окончателно погасяване на вземането и сумата в размер общо на 9,17 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.09.2021 г. до 17.10.2023 г., поради погасяване на вземанията посредством плащане в хода на делото.

ОСЪЖДА Д. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес в ***, ап. 107 и З. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес в ***, да заплатят на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 76,70 евро ( 150 лева), представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Проф. Георги Павлов“ № 3, в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на ответниците чрез регистрираните им постоянен и настоящ адрес.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3