Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260240 от 18.09.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 127/2020
Вид
Решение № 260240
Подписан
18.09.2020
Състав
МАРИН ГЕОРГИЕВ МАРИНОВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№….....................18.09.2020 г. гр. Варна

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН

СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти август през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: МАРИН МАРИНОВ

При участието на секретаря Христина Атанасова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 127 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по молба на „ФАКТОРЪТ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. „Левски", ул. „кдп Георги Боев" № 4, ет.2, ап.17, представлявано от управителя И.Д.Х., действащо чрез адв. К.Г. срещу "КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Доктор Железкова" № 42, вх. „Б", ет. 1, офис № 1, представлявано от изпълнителния директор Р.И.Х. с правно основание чл. 625 от ТЗ за откриване производство по несъстоятелност на ответника поради неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост.

Ищецът сочи, че е кредитор на ответното дружество с изискуеми парични задължения, породени от търговски сделки.

Твърди се, че на 21.11.2017г. „АКВА

ВИА" ЕООД, с ЕИК *********, прехвърлило на „ФАКТОРЪТ"

ЕООД свои вземания към дружеството длъжник по фактури с №№ **********/13.03.2013 г., № **********/15.03.2013 г., № **********/05.04.2013 г., № **********/10.05.2013 г. и № **********/27.05.2013 г., с общ размер на главниците възлизащ на 23520.85 лева, заедно с дължимите мораторни лихви върху всяко просроченото задължение. С уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, извършената цесия била съобщена на 06.03.2018 г. чрез телепоща.

С

Решение № 3042/04.07.2019г. по ГД № 3626 по описа на PC - Варна за 2018, потвърдено изцяло с Решение № 1109/06.12.2019г. постановено по ВТД № 1455 по описа на ОС - Варна за 2019г. "КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП" АД, с ЕИК ********* било осъдено да заплати на „ФАКТОРЪТ" ЕООД, с ЕИК ********* сумата от 23520,85 лв., представляваща неизпълнено задължение за заплащане на възнаграждение по договори за доставка на стоки и строителни услуги, сключени между "КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП" АД, с ЕИК ********* и „АКВА ВИА" ООД, с ЕИК *********, за което са издадени фактури № **********/13.03.2013 г., на стойност - 5060,59 лв., с ДДС; фактура № **********/15.03.2013 г., на стойност - 987,36 лв. с ДДС; фактура № **********/05.04.2013 г., на стойност - 554,15 лв. с ДДС; фактура № **********/10.05.2013 г., на стойност - 10739,65 лв. с ДДС и фактура № **********/27.05.2013 г., на стойност - 6179,10 лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на иска - 12.03.2018г. до окончателното плащане, както и сумата от 7171.65 лв., представляваща обезщетение за забавено заплащане на главниците в размер на законната лихва за забава за периода от 12.03.2015г.

С допълнителна уточнителна молба ищецът сочи, че с влязло в сила Решение № 265 от 16.11.2018г., по ВТД № 333 по описа на АпС - Варна за 2018г. е потвърдено изцяло Решение № 146/26.02.2018 год., постановено по ТД № 88/2017 год. по описа на Варненски окръжен съд-търговско отделение, с което „КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП" АД е осъдено да заплати на „ФАКТОРЪТ" ЕООД, с ЕИК *********, Варна, сумата от общо 94 672.38 лева, представляващи сбор от дължими главници по договор за изработка, сключен между трето лице „АКВА ВИА" ЕООД, ЕИК *********, Добрич като изпълнител и „КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП" АД като възложител, по издадени от „АКВА ВИА" ЕООД осем броя фактури в периода от 08.05.2012г. до 14.12.2012г., което вземане е цедирано от „АКВА ВИА" ЕООД на ищеца „ФАКТОРЪТ" ЕООД с четири договора за цесия, всички от 07.01.2014г., както следва: по фактура №106/08.05.2012г. за сумата от 5709,47 лева с ДДС; по фактура №107/10.05.2012г. за сумата от 41229,55 лева с ДДС, по фактура №108/19.05.2012г.за сумата от 20804,01 лева; по фактура №112/31.07.2012г. за сумата от 1442,62 лева; по фактура №113/03.09.2012г. за сумата от 15 097,93 лева; по фактура №114/11.10.2012г. за сумата от 1968,94 лева; по фактура №115/01.11.2012г. за сумата от 1442,62 лева и по фактура №117/14.12.2012г. за сумата от 6977,24 лева, всички с ДДС ведно със законната лихва върху претендираните главници, считано от завеждане на иска на 27.01.2017г. до окончателното изплащане на задължението, ведно със сумата от 28 116.06 лева, представляващи сбор от мораторни лихви, изчислени върху главницата по всяка една фактура, за периода от 27.01.2014г. до 28.12.2016г., съответно по фактура №106 - 1695,62 лева лихва; по фактура №107 - 12 244,45 лева; по фактура №108 - 6 178,44; по фактура №112 - 428,44 лева; по фактура №113 - 4483,82 лева; по фактура №114-584,74 лева; по фактура №115-428,44 лева и по фактура №117-2072,11 лева, на основание чл.99 вр.чл.266 и чл.79 ЗЗД както и чл.86 ЗЗД.

Обосновавайки твърденията си за непогасени задължения на ответното дружество спрямо него, ищецът изразява становище за наличие на предпоставките по чл. 608, ал. 3 ТЗ, презумираща неплатежоспособността му на самостоятелно основание. Като допълнение сочи, че са налице изискванията и за приложение на ал. 4 от същата разпоредба, тъй като от приложено удостоверение от ЧСИ Д.П.– Я. се установява, че към 24.01.2020 по ИД № 20187110400559 размерът на неизплатения дълг възлизал на 167 126. 79 лева.

Освен гореизложеното страната сочи, че обявените въз основа съответно на заявление 20170629173748; заявление 20180628154451 и заявление 20190626171236 финансови отчети по партида на ответното дружество не били заверени от регистриран одитор съгласно изискванията на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч, като изискуемата от закона форма за съставянето им била недовършена, поради което достоверността на заявените в счетоводни данни била съмнителна. Последният публикуван заверен годишен финансов отчет на предприятието бил за счетоводната 2014г, поради което счита, че е изпълнена хипотезата на чл.

608, ал. 2 ТЗ за съществуване на презумпцията за неплатежоспособност.

В условията на евентуалност твърди, че ответното дружество е свръхзадължено, тъй като имуществото му не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения.

Касаело се за значително надвишаване на размера на задълженията спрямо активите на предприятието, поради което затрудненията на търговеца не били с временен характер, което се извеждало от забавата за плащане на изискуемите парични задължения на дружеството и е продължила през значителен период от време, през който последните не са били погасени дори частично. В подкрепа на твърденията си сочи, че срещу ответника са образувани седем на брой изпълнителни дела, като междувременно срещу него се водели две съдебни производства за суми в общ размер на 880 000 евро, а цедираните в полза на ищеца по тях вземания били в размер на 1 848 645,39 евро.

В същото време от удостоверение от НАП за наличие на задължения на „КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП" АД към 29.11.2018г. се установявало, че размерът на дължимите от него суми възлизал на 1 947 436 лева, за които са наложени обезпечителни мерки върху недвижими имоти на длъжника.

Моли за откриване на производството по несъстоятелност, като се обяви неплатежоспособността, евентуално свръхзадължеността, на „КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП“ АД.

Постъпила е молба по делото от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 1.0, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Д. Бориславов Бончев, чрез юриск. Д.Г. за присъединяване в качеството на кредитор в производството по несъстоятелност срещу "КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП" АД.

Молителят излага твърдения, че по силата на договор за цесия с „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД е придобило вземания към "КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП" АД, основаващи се на сключен между цедента и длъжника Договор за банков кредит № 270/05205/020031 от 22.08.2008 г., които към 14.02.2020 г. са в общ размер на 3 829 349.64 лева, ведно със законна лихва върху сумата. Сочи, че изискуемостта на кредита е настъпила на 31.08.2016 г., а ответника е изпаднал в просрочие на 01.09.2016 г., от когато счита, че е настъпила неговата неплатежоспособност. По изложените съображения молителят претендира да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на "КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП" АД.

С определение №

582/21.02.2020г. „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ

НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД е конституирана като присъединен кредитор в производството.

Ответникът

„Консорциум Реми Груп“ АД е подал отговор в законоустановения срок, в който изразява становище за недопустимост на допълнителната молба , евентуално неоснователност поради липса на материална легитимация на молителите.

Твърди, че не е длъжник на ищеца „Факторът“ ЕООД за изискуемо парично вземане, произтичащо от търговска сделка, като изрично оспорва и търговския и́ характер.

Ответникът „Консорциум Реми Груп“ АД прави възражение за съдебно прихващане на насрещно вземане от цедента на ищеца „Аква Виа ООД със сумата от 31 966.63 лв., представляваща възнаграждение.

Твърди се, че същото е наведено в производството по гр.д.№ 3626/2018г. по описа Варненски районен съд, което съдът незаконосъобразно е отказал да приеме за разглеждане по съображения, че вземането на ответната страна срещу цедента на ищеца „Факторът ЕООД - „Аква Виа" ООД не е ликвидно.

Релевира възразжение за прихващане и по отношение на задължението към „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, цедирано от „УниКредит Булбанк“ АД, със свои вземания към цедента, а именно: за недължимо платени на „АСВ“ АД суми по договор за револвиращ банков кредит №270/05205/020031 от 22.08.2008 г. с сумата от 251 202.04 евро начислени и недължимо платени лихви за забава и наказателни лихви; сумата от 48 222.22 евро начислени и недължимо платени такси, разноски и др. разходи и сумата от 42 156 евро - недължимо платени суми за съдебни разноски, други разходи по кредит и застраховки.

В заключение сочи, че преценката на имущественото му състояние се отнася преди всичко до неговите краткорайни активи и съпоставката им с краткотрайните задължения, установими при провеждане на съдебно-счетоводна експертиза, независимо от позоваването на молителя на презумпциите на чл. 608, ал. 2 и ал. 3 от ТЗ. Отрича осъществяването на фактическия състав на неплатежоспособността по чл. 608 от ТЗ, както и този на чл. 724, ал. 1 от ТЗ, касаещ неговата свръхзадълженост.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото с молбата доказателства, становищата на страните, приетата съдебно-счетоводна експертиза, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Легитимиран да иска откриване производство по несъстоятелност на търговец е страна, чието парично вземане е изискуемо и произтича от търговска сделка, вкл. нейната действителност, изпълнение или е свързано с последиците от отпадане на облигационната връзка, или Националната агенция по приходите за публичноправните задължения към държавата или общините.

За основателността на молбата молителят следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: наличието на изискуемо неудовлетворено вземане, произтичащо от търговска сделка, а в тежест на ответника е да докаже възможността да покрива задълженията си, евентуално временния характер на причината за неизпълнение.

По молбата на „Факторът“ ЕООД: Молителят предявява две свои вземания, всяко от които произтича от търговска сделка.

Задължението на „Консорциум Реми Груп“ АД, предявено с първоначалната молба, в размер на 23520,85 лева, се основава на неизпълнено задължение за заплащане на възнаграждение по договори за доставка на стоки и строителни услуги, сключени между "КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП" АД, с ЕИК ********* и „АКВА ВИА" ООД, с ЕИК *********, прехвърлено на молителя с договор за цесия 21.11.2017г. Основното правоотношение има характеристиките на двустранен договор за търговска продажба между търговски дружества, поради което следва да се квалифицира като субективна търговска сделка. Задължението произтичащо от двустранно търговско правоотношение е придобито от молителя, друго търговско дружество, с което е запазен търговския му характер. Между двете сделки съществува функционална връзка, изразяваща се в пълната обусловеност на съществуването на задължението на цесионера от наличието на валидно възникнало и непогасено главно задължение