Определение № 4205 от 19.09.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4205 гр. София, 19.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Касационно гражданско дело № 20248002104317 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Г. Г. В. срещу въззивно решение № 883 от 25.07.2024 год., постановено по в. гр. дело № 2282/2023 год. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 8 с-в, с което, като е потвърдено решение № 2936 от 05.06.2023 год., постановено по гр. дело № 7095/2022 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-14 с-в, са отхвърлени предявените от Г. Г. В. срещу частен съдебен изпълнител С. Х. П. искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ вр. с чл. 441 ГПК вр. с чл. 45 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 30 566.66 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, възникнали по повод незаконосъобразни изпълнителни действия по изпълнително дело № 20169210401391 по описа на частен съдебен изпълнител С. Х. П., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.07.2022 год. до окончателното изплащане на вземането и за сумата от 12 239.62 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 25.07.2018 год. до 04.07.2022 год.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК/ и са спазени срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че неправилно въззивният съд е приел, че не е налице противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо се в това, че не е превел на ищеца процесната сума, дължима съобразно влязлото в сила разпределение, респ., че законосъобразно ответникът, като трето 1 задължено лице, е превел тази сума въз основа на запорни съобщения на други частни съдебни изпълнители. При наличие на разпределена сума в полза на длъжника, същата трябвало да му бъде преведена от частния съдебен изпълнител, в качеството му на лице с публични функции, осъществявани по законоустановения ред. Неправилно въззивният съд счел, че в хипотезата на възникнало правоотношение с частния съдебен изпълнител за признато от него вземане в полза на длъжника /сумата, представляваща остатък от разпределението/, между кредитора /длъжник по изпълнителното дело/ и частния съдебен изпълнител /длъжник за възстановяване на сумата/ възниква частно правоотношение.

Законът не уреждал подобно трансформиране на отношенията между длъжника по изпълнителното дело и частния съдебен изпълнител, който бил натоварен с публични функции и имал възможност да упражнява държавна принуда спрямо длъжника. Частният съдебен изпълнител, като орган с публични функции, никога не се превръщал в частноправен субект при упражняването им, а извършването на разпределението и фактическото привеждане на сумите по него били израз именно на публичните му функции.

Не били съобразени събраните по делото доказателства, че вземанията на „Т. София“ ЕАД и „Б. П. П. Ф.“ ЕООД по визираните в отговора на исковата молба запорни съобщения били присъединени за събиране по изпълнително дело № 1391/2016 год. по описа на частен съдебен изпълнител С. П. много преди изготвяне на разпределението от 24.07.2018 год. Т.е. посочените субекти били придобили качеството на присъединени взискатели по процесното изпълнително дело, а не били трети лица – кредитори. Ако ответникът считал, че вземанията им подлежат на удовлетворяване, той следвало да им разпредели суми с процесното разпределение. В случая не била налице хипотезата на чл. 507 ГПК. На практика след влизане в сила на разпределението от 24.07.2018 год. ответникът бил извършил ново разпределение на процесната сума в полза на присъединените взискатели, за което не бил изготвен документ, нито същият бил предявен на страните в производството. Така ответникът бил лишил ищеца и от правото му да обжалва „новото разпределение“.

Същевременно ищецът бил изложил твърдения, че не дължи сумите на присъединените взискатели. По делото не било установено и действителното извършване на превод на процесната сума въз основа на запорните съобщения на частен съдебен изпълнител Б. и частен съдебен изпълнител Я..

В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси:

1/ Законосъобразно ли е поведението на частен съдебен изпълнител, който превежда разпределените на длъжника с влязло в сила разпределение суми на присъединените по изпълнителното дело взискатели, на които не е разпределил суми и последните не са обжалвали разпределението?

2/ Трансформира ли се възникналото между частния съдебен изпълнител и длъжника по изпълнителното дело правоотношение от публично в частно в хода на изпълнителното производство?

3/ Законосъобразно ли е частен съдебен изпълнител да третира присъединените по делото взискатели като трети лица, а не като страни по изпълнителното дело?

2

4/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди самостоятелно всички твърдения и доводи на страните и да да изследва кои са правнорелевантните за спора факти?

5/ Длъжен ли е въззивният съд да направи съвкупна, всеобхватна, задълбочена и обективна преценка на събрания по делото доказателствен материал и да съобрази всички събрани по делото доказателства при преценка дали са били налице предпоставките за уважаване на предявения иск?

6/ Необходимо ли е въззивният съд да обоснове доказателствените и правните си изводи и да изложи подробни и пълни мотиви към постановеното решение?

7/ Следва ли въззивният съд при преценка на обстоятелствата по делото и събраните доказателства да съобрази правилата на логиката, науката и опита?

Касаторът навежда допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл.

280, ал. 1, т. 1 и ГПК, като сочи, че поставените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС /цитирана в изложението/, както и че са от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. Релевира и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност.

Ответникът по касационната жалба С. Х. П. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а въззивното решение е правилно.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно по делото, че изпълнително дело № 20169210401391 е образувано по молба на взискателя „У. Б.“АД на 29.12.2016 год. срещу Г. Г. В. и „С. груп“ ООД за събиране на парично задължение /при условията на солидарност/ по изпълнителен лист от 03.12.2016 год., издаден по гр. дело №67706/2016 год. по описа на СРС, ГО, 75 с-в. По изпълнителното дело са присъединени като взискатели, както следва: 1/ на основание молба от 07.03.2018 год. „Т. София“ ЕАД за вземане по издаден изпълнителен лист по гр.д. №19457/2011 год. по описа на СРС, ГО, 86 св, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20128440402420 по описа на частен съдебен изпълнител С. Я.; 2/ на основание молба от 15.05.2018 год. „Т. София“ ЕАД за вземане по издаден изпълнителен лист по гр. дело № 21885/2013 год. по описа на СРС, ГО, 87 с-в, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20158560403528 по описа на частен съдебен изпълнител Б. Б.; 3/ на основание молба от 28.06.2018 год. „Б. П. П. Ф.

С.А.“ – клон България за вземане по изпълнителен лист по гр.д. № 41118/2012 по описа на СРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20168440400557 по описа на частен съдебен изпълнител С. Я. и 4/ с молба от 16.06.2018 год. взискателят „У. Б.“ АД е присъединил за събиране вземането си по изпълнителен лист, издаден на 07.06.2018 год. по гр. дело № 32756/2018 год. по описа на СРС, ГО, 36 с-в.

До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение за общо задължение в размер на 83 930.43 лв., като публичните задължения са в размер на 1 065.83 лв. към 13.07.2018 год.

Разпределението е изготвено от съдебния изпълнител на 24.07.2018 год. – протокол №175, като със същото е разпределена за получаване от длъжника сума в размер на 30 556 лв. Не се спори, че разпределението не е било обжалвано.

По делото е постъпило запорно съобщение с вх. № 16470 от 31.07.2018 год. от частен съдебен изпълнител Б. Б. за налагане на запор върху вземанията на Г. В. по процесното 3 изпълнително дело за следните суми: 4 138.80 лв. – главница, законна лихва в размер на 1 936.81 лв. за периода от 21.12.2013 год. до 31.07.2018 год., 438,98 лв. – неолихвяема сума, 368.89 лв. – разноски, 488 лв. – разноски, 1170.89 лв. – публични вземания, 953.21 лв. – такси и разноски по ТТРЗЧСИ, дължими по изпълнително дело №20158560403528.

Постъпило е и второ запорно съобщение с вх. № 16471 от 31.07.2018 год. от частен съдебен изпълнител Б. Б. за налагане на запор за върху вземанията на Г. В. по процесното изпълнително дело за следните суми: 3 205.11 лв. – главница, законна лихва в размер на 3 123.99 лв. за периода от 10.04.2009 год. до 31.07.2018 год., 1 128.23 лв. – неолихвяема сума, 359.91 лв. – разноски, 14.51 лв. – неплатен остатък от приети разноски за юрисконсултско възнаграждение по изпълнително дело, 128.27 лв. – публични вземания, 872.29 лв. – такси и разноски по ТТРЗЧСИ, дължими по изпълнително дело №20128560401875.

По делото е постъпило трето запорно съобщение вх. № 16534 от 01.08.2018 год. от частен съдебен изпълнител С. Я. за налагане на запори върху вземанията на Г. В. по процесното изпълнително дело за следните суми: 3 788.27 лв. – главница, законна лихва в размер на 2 584.52 лв. към 01.08.2018 год., 854.70 лв. – неолихвяема сума, 358.65 лв. – разноски, 311.95 лв. – юрисконсултско възнаграждение, 294.60 лв. – обикновена такса и 786.36 лв. – пропорционална такса към 01.08.2018 год. по ТТРЗЧСИ по изпълнително дело №20128440402420.

Постъпило е и четвърто запорно съобщение с вх. № 16607 от 01.08.2018 год. от частен съдебен изпълнител С. Я. за налагане на запори върху вземанията на Г. В. по процесното изпълнително дело за следните суми: 1 141.79 лв. – главница, законна лихва в размер на 523.78 лв., договорна лихва в размер на 279.03 лв., сумата от 125 лв. – разноски, сумата от 1 174.67 лв. – публични вземания и разноски по изпълнителното дело, 183.30 лв. – обикновени такси и 400.85 лв. – пропорционална такса към 01.08.2018 год. по ТТРЗЧСИ по изпълнително дело №20168440400557.

С отговори изх. № 17343 от 02.08.2018 г. и изх. № 17330 от 02.08.2018 год. частният съдебен изпълнител П. е признал вземанията по запорните съобщения на частен съдебен изпълнител Б. Б., а с отговори изх. № 17349 от 02.08.2018 год. и изх. № 17347 от 02.08.2018 год – е признал вземанията по запорните съобщения на частен съдебен изпълнител С. Я.. С преводни нареждания от 12.09.2018 год. частният съдебен изпълнител П. е наредил плащане по получените запорни съобщения на суми в общ размер на 30 566.66 лв.

Въз основа на удостоверения на частен съдебен изпълнител Б. и частен съдебен изпълнител Я. въззивният съд е приел за установено, че: 1/ по изпълнително дело № 20158560403528, образувано по молба на „Т. София“ ЕАД, на основание изпълнителен лист от 11.04.2014 год. на основание заповед за изпълнение по гр. дело №21885/2013 год., с длъжник Г. В., който дължи сумата от 9 495.58 лв., е постъпило еднократно плащане на сумата от 9 495.58 лв. на 12.09.2018 год. и делото е приключено с разпореждане от 26.09.2018 год.; 2/ по изпълнително дело № 20128560401875, образувано по молба на „Т. София“ ЕАД, на основание изпълнителен лист от 20.07.2012 год. на основание заповед за изпълнение по гр. дело №2809/2009 год., с длъжник Г. В., който дължи сумата от 8 832.31 лв. е постъпило еднократно плащане на сумата от 8 832.31 лв. на 12.09.2018 год. и делото е приключено с 4 разпореждане от 27.09.2018 год.; 3/ изпълнително дело № 20168440400557 е образувано по молба на „Б. П. П. Ф.“ ЕАД по два броя изпълнителни листове от 04.04.2014 год. по гр. дело №41118/2012 год. по описа на СРС, ГО, 40 с-в и от 14.04.2014 год. по гр. дело №18199/2012 год. по описа на СРС, ГО, 40 с-в, с които Г. В. е осъден да заплати посочените парични суми; изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, т. 8 ГПК с постановление на 13.11.2018 год. като фактическия състав на перемпцията е настъпил преди изпращане на запорното съобщение с изх. № 040291 от 01.08.2018 год. на частен съдебен изпълнител П. и извършеното плащане на 12.09.2018 год.; впоследствие по тези изпълнителни листове е образувано ново изпълнително дело № 20188440403225, по което постъпилата в резултат на запора сума /3 266.14 лв./ от частен съдебен изпълнител П. е използвана за удовлетворяване на вземанията по новообразуваното изпълнително дело №20188440403225, което е приключило с разпореждане от 21.01.2019 год., а на длъжника е била възстановена надвнесена сума в размер на 547.62 лв. с платежно нареждане от 05.02.2019 год.