Решение № 212 от 11.12.2023, Районен съд - Ботевград
- Съд
- Районен съд - Ботевград
- Дело
- Гражданско дело 848/2023
- Вид
- Решение № 212
- Подписан
- 11.12.2023
- В сила
- 01.02.2024
- Състав
- Катерина Въткова Ненова
Цитирани разпоредби
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 66 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 212 гр. Ботевград, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ***** при участието на секретаря ***** като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20231810100848 по описа за 2023 година
С исковата молба от „*****“ ЕООД срещу В. М. А. е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК, съответно за сумата, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 318/2023 г. по описа на РС – Ботевград: главница в размер на 1090 лв. по Договор за потребителски кредит № FL629849/13.03.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 20.02.2023 г. (датата на подаване на заявлението) до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 13.03.2012 г. между „*****“ АД и ответника бил сключен Договор за поребителски кредит № FL629849. Предоставената главница по кредита възлизала на 1090 лв. Договорена била и дължима лихва. Задължението следвало да се погаси на 80 месечни вноски – през първата година по 9,31 лв., а след това по 25,81 лв.
Крайният падеж на договора настъпвал на 13.11.2018 г. Последната вноска била изравнителна и възлизала на 25,66 лв. Ответникът не погасявал задълженията си по кредита, включително след настъпване на крайния му падеж. С цесия от 18.01.2016 г, кредиторът прехвърлил вземането си на ищцовото дружество, за което на ответника било изпратено уведомление. По същество се иска съдът да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца процесната сума – главница, за която е издадена Заповед № 175/27.02.2023 г. по ч. гр. д. № 318/2023 г. по описа на РС – Ботевград. Претендират се и разноските в исковото и заповедното производство. Акцентира се, че за дължимата договорна лихва, предмет на издадената заповед за изпълнение, претенцията не се поддържа.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок 1 е депозирал отговор чрез своя пълномощник. Правят се възражения за нередовност на исковата молба, които са неоснователни, тъй като в същата ясно е формулиран петитум, а съдът не е обвързан от сочената от ищеца правна квалификация.
По основателността се твърди погасяване на задълженията по давност. Изрично заявява, че не оспорва размера на предоставената главница и в този смисъл намира за ненужно назначаването на ССчЕ, но отново акцентира, че прави възражение за погасяване по давност. Цесията не била съобщена на ответника. По същество се иска отхвърляне на исковите претенции. Претендират се и разноски.
В откритото съдебно заседание ищецът не се представлява, но в предварително депозирана писмена молба заявява, че поддържа доводите и исканията си. Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От Договор за потребителски кредит № FL629849/1303.2012 г. се установява, че между ответника В. М. А. и „*****“ АД е възникнало кредитно правоотношение, по силата на което на ответника е отпуснат кредит в размер на 1090 лв. Съгл. чл. 5 от Договора, крайният срок за погасяване е до 13.11.2018 г. Неразделна част от договора е погасителният план, също подписан от ответника при сключването на сделката.
Видно от Бордеро от 13.03.2012 г., така разрешената за отпускане главница по кредита е усвоена от ответника по банков път.
Съгласно Договор за продажба на вземания от 18.01.2016 г. „*****“ АД е цедирало на ищеца „*****“ ЕООД свои просрочени вземания срещу длъжници по различни видове кредити, в т. ч. потребителски, съгласно Приложение.
Видно от Пълномощно (л. 26 от делото) с нотариална заверка на подписите от 19.02.2021 г., цедентът е делегирал на цесионера и на други субекти правото от негово име заедно и поотделно да уведомяват длъжниците за извършената цесия.
С Уведомително писмо изх. № 868 от 29.11.2022 г. се съобщава на ответника за прехвърлянето на вземанията по договора за потребителски кредит и е поставил срок за доброволно изпълнение. Писмото не е получено от ответника, видно от приложеното известие за доставяне с отбелязване „непотърсен“.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК.
За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на следните факти: 1.) наличие на договорно правоотношение между ответника и „*****“ АД по договор за кредит; 2.) реално предоставяне на сумата по 2 кредита на ответника (усвояване на кредита); 3.) основание и размер на всяко от претендираните вземания; 4.) настъпила изискуемост на всяко от претендираните вземания; 5.) придобиване на вземането от ищеца (цесия) и 6.) съобщаване на цесията на длъжника.
Между ответника по делото В. М. А. и „*****“ АД е възникнало валидно кредитно правоотношение по договор за потребителски кредит.
Ответникът изрично е заявил, че не оспорва факта, че уговорената по договора главница му е предоставена, както и не оспорва размера на същата, а именно, че възлиза в размер на претендираната сума от 1090 лв.
Основното възражение, с което ответникът В. М. А. се брани, е това за изтекла в нейна полза погасителна давност. Възражението е неоснователно. Задължението за главница се погасява с общата 5 – годишна давност по чл. 110 ЗЗД. Въпросът относно началния момент, от който тече давността при главница, подлежаща на връщане на вноски по погасителен план, е окончателно разрешен с ТР от 21.01.2022 г. по т.д. № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС; ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС и Решение № 50173/13.10.2022 г. по гр. д. № 4674/2021 г. по описа на ВКС, III г.о. Понастоящем практиката на Върховния касационен съд е уеднаквена по отношение на факта, че общата 5 – годишна давност тече от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не от падежа на всяка вноска по погасителния план. Това е така, тъй като се касае за връщане (изпълнение) на части по чл. 66 ЗЗД, което обаче не променя монолитния характер на самото задължение за главница. В процесния случай падежът на последната вноска по кредита, съгласно погасителния план, е 13.11.2018 г. Считано от тази дата, петгодишният давностен срок би изтекъл на 13.11.2023 г., но в случая давността е прекъсната с подаване на заявлението за издаване на заповед за парично задължение на 20.02.2023 г. Ето защо, както бе посочено по – горе, възражението за погасяване на задължението за главница по давност е неоснователно.
По отношение на въпроса за съобщаването на извършената цесия в хода на исковото производство е даден положителен отговор в решение на ВКС по т.д.
№12/2009г. В Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК също е прието, че цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато съобщението е връчено като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Затова и в настоящата хипотеза цесията се счита надлежно съобщена на ответника.
В заключение, предявеният положителен установителен иск за главница е основателен и следва да се уважи изцяло.
По разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски в заповедното и в исковото производство има ищецът, съобразно диспозитивното начало 3 и приложения списък по чл. 80 ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на същия сумата от 25,00 лв. (двадесет и пет лева), представляваща разноски в исковото производство за държавна такса, както и сумата от 80,70 лв. (осемдесет лева и седемдесет стотинки), представляваща разноски в заповедното производство, от които 30,70 лв. - държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК, от „*****“ ЕООД с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*****“ № 4-6, против В. М. А. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: *****, че В. М. А. дължи на „*****“ ЕООД сумата в размер на 1090 лв. (хиляда и деветдесет лева), представляваща главница по Договор за потребителски кредит № FL629849/13.03.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 20.02.2023 г. (датата на подаване на заявлението) до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед № 175 от 27.02.2023г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 318/2023 г. по описа на РС – Ботевград.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. М. А. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: *****, да заплати на „*****“ ЕООД с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*****“ № 4-6, сумата от 25,00 лв. (двадесет и пет лева), представляваща разноски в исковото производство за държавна такса, както и сумата от 80,70 лв. (осемдесет лева и седемдесет стотинки), представляваща разноски в заповедното производство, от които 30,70 лв. - държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчване на преписи на страните!
Преписи от решението да се изпратят на страните!
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 4