Решение № 861 от 16.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 861 гр. София, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела Тр. Ж. Офицерска при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Весела Тр. Ж. Офицерска Търговско дело № 20241100901259 по описа за 2024 година

Делото е образувано по подадена от „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1309, район Илинден, ул. „Кукуш” № 1, искова молба, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове против „ИНСПАЙЪР ОЛ“ ЕООД, ЕИК 207227369, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1618, кв.

Павлово, ул. Ветрушка № 1А, представлявано от П.Ц.С. – управител, с правно основание чл.

79, ал.1, чл. 86, ал.1 и чл. 92 ЗЗД, за сумите, както следва:

4 338.52 лева – главница за цена на предоставени далекосъобщителни услуги по договор за електронни съобщителни услуги ID на клиент 506140550, партида 110307908, ID на договор М7025037 от 25.01.2023 г. за периода 09.06.2023- 08.11.2023 г.

1 651.72 лeва – неплатени месечни вноски по договор за продажба на изплащане за периода 09.06.2023-12.07.2023 към договор ID на клиент 506140550, партида 110307908, ID на договор М7025037 от 25.01.2023 г.;

39 731.61 лева - неустойка по договор ID на клиент 506140550, партида 110307908, ID на договор М7025037 от 25.01.2023 г.

4 204.20 лева - мораторна лихва за забава плащането на главниците до датата на подаване на исковата молба, от които 303.42 лева мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 12.08.2023 - 18.06.2024 г., 155.47 лева мораторна лихва върху вземането за месечни вноски по договор за продажба на изплащане за периода 13.07.2023 - 18.06.2024 и 3 745.31 лева мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 13.07.2023 - 18.06.2024 г.

Претендира се и законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.06.2024 г. до окончателното плащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

В подкрепа на иска са представени писмени доказателства. Прието е заключение на допусната ССчЕ.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за електронни съобщителни услуги ID на клиент 506140550, партида 110307908, ID на договор М7025037 от 25.01.2023 г., като за всяка отделна услуга или пакет от услуги са сключени приложения, 1 представляващи неразделна част от договора, в които се съдържа описание на избраните тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за подновяване/прекратяване, както и дължими неустойки и обезщетения. Твърди се, че с Приложения № 1/25.01.2023 г., Приложение № 2/06.02.2023 г., Анекс от 09.05.2023 г. и Приложение № 1/25.05.2023 г. са активирани мобилни електронни съобщителни услуги, коиот ищецът е предоставял на ответника за мобилни номера **********, **********, ****, ****, **********, ****, ****, ****, **********, ****, ****, ****, ****, ****, ****, ****, ****, ****, ****, ****, **** и ****. Твърди се, че към договора от 09.05.2023 г. е закупен на изплащане мобилен апарат за сумата от 2 831.52 лева, с първоначална вноска от 117.98 лева и 23 месечни вноски, всяка в размер на 117.98 лева. Твърди се, че до месец юни 2023 г. абонатът е заплащал използваните услуги, след което е спрял да плаща, като за дължимите суми били издадени фактура № 470539882/12.07.2023 г., с падеж 11.08.2023 г. за периода 09.06.2023 г. – 08.07.2023 г. на стойност 269.46 лева, фактура № 472025973 от 14.08.2023 г. с падеж 13.09.2023 за периода 09.07.2023-08.08.2023 г. на стойност 38,68 лева, фактура № 473519993 от 13.09.2023 с падеж 13.10.2023 г. за периода 09.08.2023-08.09.2023 г. на стойност 3 984,61 лева, фактура № 474997969 от 12.10.2023 г. с падеж 11.11.2023 г. за периода 09.09.2023-08.10.2023 г. на стойност 30,52 лева, фактура № 476478531 от 13.11.2023 г. с падеж 13.12.2023 г. за периода 09.10.2023-08.11.2023 г. на стойност 15,25 лева, а по договора за продажба на изплащане – фактура № 470539882 от 12.07.2023 г. с падеж 11.08.2023 г. за периода 09.06.2023-08.07.2023 г. на стойност 117,98 лева и фактура № 653959102 от 12.07.2023 г. с падеж 12.07.2023 г. за 13 месечни вноски на стойност 1 533,74 лева. Сочи се, че преди изтичане срока на договора по всяко от приложенията, абонатът е пренесъл мобилни номера към друг оператор, а поради виновно неизпълнеие на задълженията – неплащане на дължимите месечни суми, за мобилна услуга за номер ****, договорът е прекратен едностранно от мобилния оператор, считано от 24.11.2023 г. Поради предсрочното прекратяване на договора по причина на абоната, ищецът е начислил дължими неустойки по т. VIII.1 от Приложение № 1/25.01.2023 г., т.3.5 от Анекс от 09.05.2023 г. и т. VIII.1 от Приложение № 1/25.05.2023 г. в размер на месечните абонаментни такси, по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на срока за ползване за съответната SIM карта. За дължимите неустойки били издадени сметки на обща стойност 39 731.61 лева, както следва: сметка 901925779 от 12.07.2023 г. с падеж 12.07.2023 г. на стойност 27 002,11 лева, включваща неустойки за пренесени номера по 18 месечни такси по 34.59 лв. за номера ****, ****. ****,****,****,****, по 22 месечни такси по 500 лв. за номера **** и ****, по 18 месечни такси по 30 лв. за номер **** и 21 месечни такси по 34.59 лв. за номер ****; сметка № 901925784 от 12.07.2023 г. с падеж 12.07.2023 на стойност 12 245,24 лева, включваща неустойки за пренесени номера по 18 месечни такси по 34.59 лв. за номера **** и **** и 22 месечни такси по 500 лв. за номер ****, и сметка № 903012350 от 24.11.2023 с падеж 24.11.2023 на стойност 484,26 лева, включваща неустойка в размер на 14 месечни такси по 34.59 лв. за номер ****. Поддържа се, че ответникът не е заплатил дължимите суми, поради което се иска осъждането му да ги заплати, ведно с дължимите лихви за забава.

В срока за отговор по чл. 367 ГПК от ответника не е постъпил писмен такъв.

Съдът, като разгледа доказателствата по делото и събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове са с правно основание чл. 79, ал.1, чл. 86, ал.1 и чл. 92 ЗЗД.

Между страните не се спори и се установява от доказателствата по делото, че са сключили посочените в исковата молба и уточнението договор за електронни съобщителни услуги ID на клиент 506140550, партида 110307908, ID на договор М7025037 от 25.01.2023 г. и съответните приложения към него, по силата на които ищецът се е задължил да предостави на ответника описаните в тях услуги, а последният – да заплаща в уговорените срокове дължимите суми за фиксирани абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги, като и вноските по договора за продажба на изплащане на закупеното мобилно устойство.

2

Видно от представения по делото приемо-предавателен протокол за закупено крайно устройство, същото е предадено на ответника в деня на подписване на договора – 09.05.2023 г.

По делото са представени приложенията към съответния договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги, свързани с условията за ползване на съответния посочен тарифен план и цените на допълнителните услуги, както и „Общи условия за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и крайните ползватели на обществените мобилни наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД, като съгласно чл.54.12 от Общите условия, „Договорът на абоната се счита за едностранно прекратен от страна на А1 в случай, че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 дена“.

Във всяко Приложение, раздел „Отговорност“, е уговорена клауза за неустойка, съгласно която ако достъпът до мрежата бъде спрян или договорът по отношение на която и да е от услугите бъде прекратен по инициатива/искане или по вина на абоната преди изтичането на срока на ползване, определен за този абонамент, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок за ползване за съответната SIM карта/номер.

Между страните няма спор, че уговорените услуги са предоставени на абоната.

Във връзка с използваните услуги, дължимите вноски за продаденото на изплащане устройство и начислените неустойки мобилния оператор издал съответните фактури и сметки, които видно от неоспореното заключение на ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно, са редовно осчетоводени в счетоводството на оператора, и са в общ размер на 45 721.85 лева.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 79 ЗЗД за неплатена цена на ползвани мобилни услуги:

По така предявените искове, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на правоотношение по договор с ответника с изложеното в исковата молба съдържание, че той е изправна страна и е изпълнил произтичащите от договора задължения

В тежест на ответника е да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

Ищецът „А1 България“ Е А Д основава претенцията си на договор за електронни съобщителни услуги ID на клиент 506140550, партида 110307908, ID на договор М7025037 от 25.01.2023, по силата на които дружеството е предоставило на ответника мобилни услуги при условия и цени, уговорени в допълнителните приложения, съставляващи неразделна част от договора.

Съобразно събраните доказателства и предвид твърденията на ищеца и липсата на оспорване в преклузивния срок по чл. 367 ГПК на истинността на договора и приложенията, от които ищецът черпи правата си, следва да се приеме, че между тях са били налице облигационни правоотношения по валидни и обвързващи ги договори за мобилни услуги.

Не се спори и относно изправността на мобилния оператор по правоотношенията, поради което съдът приема за установено в процеса изпълнение от страна на ищеца на поетите с договора задължения да предостави на абоната уговорените услуги в обема, който е остойностен посредством издадените фактури и който – съобразно заключението на вещото лице съответства на претендираните суми. В представените фактури и приложенията към тях подробно са посочени ползваните от ответника мобилни услуги и как е формирано задължението към мобилния оператор, и доколкото не се твърди неправомерна намеса от 3 страна на мобилния оператор в отчета на доставените на ответника мобилни услуги, следва да се приеме, че същите са му доставени и той дължи заплащане стойността им в уговорения между страните срок.

Ответникът не възразява и не представя доказателства за погасяване на задълженията си по тези фактури, поради което предявените искове за главница за ползвани далекосъобщителни услуги се явяват изцяло основателни и доказани.

По иска по чл. 79, ал.1 ЗЗД за неплатена цена на закупено на изплащане мобилно устройство:

По така предявения иск, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1.наличието на облигационни правоотношения по договор с ответника с изложеното в исковата молба съдържание, 2. че той е изправна страна и е изпълнил произтичащите от договора задължения да предостави на ответника посоченото в договора устройство, както и 3. размера на неплатените вноски по продажната цена. При установяване на горното, в тежест на ответника е да докаже погасяване на задълженията си.

По делото се установява от представените писмени доказателства, че страните са сключили договор за продажба на изплащане на мобилно устройство – телефонен апарат Apple iPhone 14 Pro, по силата на които ищецът е предоставил вещта на ответника, за което между тях е подписан съответният приемо-предавателен протокол. Ответникът не оспорва, че е преустановил плащането на разсрочените вноски по цената на устройството.