Решение № 2897 от 02.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2897 гр. София, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20231100503178 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на М. В. П. срещу решение № 20055925/01.09.2022 г. по гр.д. № 16510/2021 г. по описа на СРС, 29 състав, с което са уважени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, предявени от И. М. М. срещу М. В. П., като ответникът е осъден да заплати в полза на ищеца сумите, както следва: 3000 лв. – главница по договор за заем от 12.12.2019 г., ведно със законната лихва от 24.03.2021 г. до погасяването, 1500 лв. – главница по договор за заем от 28.12.2019 г., ведно със законната лихва от 24.03.2021 г. до погасяването.

Жалбоподателят – М. В. П., твърди, че решението е неправилно. Сочи, че от събраните по делото доказателства не се установява между страните да са налице договори за заем, като твърди, че не е получавал от ищеца протендираните суми. Ето защо, моли решението да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноските по производството.

Ответникът по жалбата – И. М. М., оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз 1 основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от И. М. М. с осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника М. В. П. да заплати в полза на ищеца сумите, както следва: 3000 лв. – главница по договор за заем от 12.12.2019 г., ведно със законната лихва от 24.03.2021 г. до погасяването, 1500 лв. – главница по договор за заем от 28.12.2019 г., ведно със законната лихва от 24.03.2021 г. до погасяването, съединени при условията на евентуалност с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 4500 лв., ведно със законната лихва от 24.03.2021 г. до погасяването, платена от ищеца в полза на ответника при начална липса на основание.

Ищецът – И. М. М., твърди, че 12.12.2019 г. е предала в заем на ответника сумата в размер на 3000 лв., а на 28.12.2019 г. – сумата в размер на 1500 лв., като ответникът М. В. П. се е задължил да върне предадените му в заем суми. Сочи, че ответникът не е изпълнил задължението си по договорите за заем, поради което ищецът претендира от ответника сумата в общ размер на 4500 лв., представляваща дължима главница по договори за заем, сключени между страните. При условията на евентуалност претендира сумата в размер на 4500 лв., платена от ищеца в полза на ответника при начална липса на основание. Претендира законната лихва, както и разноските по производството.

С обжалваното решение главните искове са уважени изцяло.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество същото се явява и правилно.

За основателност на главните искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между страните са налице договори за заем, по силата на които ищецът е предал на ответника в заем сумата в размер на 3000 лв. на 12.12.2019 г. и сумата в размер на 1500 лв. на 28.12.2019 г., като ответникът се е задължил да върне на ищеца посочените суми.

Договорът за паричен заем е реален и неформален, като за сключването му е необходимо предаването на вещта, предмет на договора, от заемодателя на заемателя, както и две насрещни волеизявления, по силата на които страните изразяват съгласие относно сключване на договор, т.е. необходимо е да е доказано волеизявление на заемателя, с което той изразява съгласие да получи в заем вещта, предмет на договора, съответно – да я върне на заемодателя по уговорения между страните начин. Заемът е едностранен договор, тъй като по силата на него единствено за заемателя възниква задължение – да върне вещта, предмет на договора.

За установяване наличието на твърдените договори между страните по делото са 2 ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Б.Т.Г.. Съгласно показанията , ищцата И. М. М. в нейно присъствие през м.12.2019 г. е предала на ответника М. В. П. на два пъти парични суми в заем, както следва – на 12.12.2019 г. му е предала 3000 лв., на 28.12.2019 г. – 1500 лв., като ответникът е поел задължение да върне заемите до средата на м.01.2020 г. Първото предаване на сумата в размер на 3000 лв. на 12.12.2019 г. се е състояло в апартамент на ищцата в гр. София, кв. „Борово“, а второто на 28.12.2019 г. - в къщата на ответника в село Реброво. Поводът за сключването на договорите за заем е било уреждане на финансови задължения във връзка със собствени на ответника имоти, предмет на дело за делба.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Б.Т.Г., тъй като същата е пряк свидетел на събитията, за които свидетелства, показанията са логични, ответникът не е ангажирал доказателства, които опровергават фактите, описани от свидетеля Г.. По делото пред първата инстанция е разпитан свидетелят Л.М.Ц. – колега на ответника, доведен от последния, но същият изрично заявява, че не е присъствал на предаване на парични суми между страните, поради което показанията му не опровергават изложеното от свидетеля Г.. Свидетелят Ц. освен това сочи, че на 12.12.2019 г. не е бил заедно с ответника, като последният е отсъствал от работа, и на 28.12.2019 г. за периода от около 14:00 часа до 20:00 часа също така не са били заедно, от което следва, че чрез показанията на свидетеля Ц. по никакъв начин не се доказват твърденията на ответника, че е било обективно невъзможно да се развият събитията, изложени от свидетеля Г..

Освен това, в представената пред първата инстанция разпечатка от електронна кореспонденция между страните, доказателствената стойност на която не е опровергана в процеса, ответникът П. изрично признава факта, че е получил парични суми в заем от ищцата М., като е поел задължение същите да бъдат върнати.

Следователно, по делото се установява от показанията на свидетеля Б.Т.Г., че през м.12.2019 г. ищцата И. М. М. е предала на ответника М. В. П. на два пъти парични суми в заем, както следва – на 12.12.2019 г. му е предала 3000 лв., на 28.12.2019 г. – 1500 лв., като ответникът е поел задължение да върне заемите до средата на м.01.2020 г.

Следователно, елементите на фактическия състав на предявеното от ищеца право по главните искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД се явяват доказани.

Ответникът не твърди и не е ангажирал доказателства за погасяването на дълга.

Ето защо, исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД следва да се уважат изцяло.

При посочените мотиви обжалваното решение се явява правилно и същото 3 следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника по жалбата сумата в размер на 750 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Възражението за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника по жалбата е неоснователно, тъй като същото е в рамките на минималния размер, съгласно НМРАВ.

С оглед изход на спора въззивникът няма право на разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20055925/01.09.2022 г. по гр.д. № 16510/2021 г. по описа на СРС, 29 състав.

ОСЪЖДА М. В. П., ЕГН **********, да заплати в полза на И. М. М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 750 лв. – разноски за въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4