Определение № 318 от 30.05.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 318 гр. Варна, 28.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно търговско дело № 20243001000233 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от името на „ПАЛМА ХОТЕЛИ“ООД, представлявано от управител Е., против определение №506/10.04.2024 г. по електронно дело 20243100900111(ТД№ 111/2024 г.), по описа на Окръжен съд – Варна, с което е прекратено като недопустимо производството по делото, образувано по предявените искове за установяване на недължимост на части от принудително изпълняемо парично вземане, удостоверено в изпълнителен лист.

Частната жалба, е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, чрез надлежно овластен пълномощник, срещу определение, което подлежи на обжалване и се явява процесуално допустима.

Жалбоподателят „ПАЛМА ХОТЕЛИ“ООД, чрез адв. Б. се оплаква за неправилно приложен закон от първата инстанция, която ограничила преценката си само до твърденията за факти, настъпили до подаване не искова молба. Счита, че като е препятствал възможността на ищеца да се ползва от поискани за събиране в хода на делото доказателства ( експертни заключения и писмени документи, изискани от други лица) съдът не е изпълнил задължението си да съдейства на страната срещу злоупотребата с права на насрещната страна и е накърнил правото му да търси правосъдие, като е осуетил възможността да се изяснят сложните отношения между кредитор и множество солидарни длъжници. Моли за отмяна на неправилното прекратително определение и връщане на делото за продължаване на разглеждане на евентуалните исковете за установяване на всички плащания, намаляващи размера на дълга на кредитора, за които има индиции, но не могат де се установяват предварително от длъжника само със справки от публичните регистри.

1

Насрещна страна на този етап от производството не е конституирана( чл. 130 ГПК).

За да се произнесе по спорния процесуален въпрос, въззивния съд съобразява следното:

Прекратеното производството е било образувано по искова молба, чието съдържание е многократно уточнявано и допълвано в резултат на указания на съда за конкретизиране на твърдения и искания на ищеца, обявил намерението си да се защити срещу взискател, който води спрямо него принудително изпълнение за събиране на придобит с цесия паричен дълг, обезпечен с ипотека. В крайна сметка са очертани три групи твърдения, въз основа на които ищецът е заявил свои претенции за отричане на правото на взискателя да изпълнява принудително събирането на дълга спрямо един от солидарните длъжници. На първо място е посочено погасяване, чрез изплащане на 26.02.2019 г. на сума от 59245.39лв., получена от цесионера в качеството му на обезпечен кредитор при осребряване на ипотекиран имот, продаден за дълг на приобретателя на ипотеката по изп. дело 20137190400010 на ЧСИ С.Я.. Втората група твърдения за намаляване на дълга са свързани с постъпления от проведени способи за осребряване в рамките на други две принудителни производства, провеждани по издадения срещу самия ищец изпълнителен лист, съответно сумата от 149 537.56лв. по изп. дело № 1667/2015г на ЧСИ И.С.а( към което взискателят се е присъединил с удостоверение по чл. 456 ГПК) и сума от 115 500лв. по изп. дело № 202008080400928 на ЧСИ З.Д.( образувано по листа, издаден по стабилизирана на 22.06.2021г. заповед за изпълнение). Третата група твърдения се отнасят едновременно до сумата от 59245.39лв.(събрана преди издаване на спорния изпълнителен лист) и до сума от 6 239.34лв.(погасена след стабилизиране на заповедта за изпълнение), които ищецът счита че са погасени с постъпления, получени от взискателя в резултат на някакво ефективно принудително изпълнение срещу съдлъжници „Надежда 55“ ООД, В.М.Р., индикирано чрез налагане и вдигане на възбрани върху имоти на тези лица.

Според въззивния съд първата група твърдения могат да обосноват единствено претенция за отричане на установен в стабилно изпълнително основание дълг по реда на чл. 424 ГПК, тъй като се отнасят до факт, чийто погасителен ефект се твърди да е настъпил преди изтичане на срок за възражение по чл. 414 ГПК. В съдебната практика трайно е установено значението на стабилитета на заповедта за зпълнение по чл. 410 ГПК, респективно изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК, като последица при всички хипотези на чл. 416 ГПК /когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането/. След пропускане на защитата в заповедното производство, оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудират /решение № 118 от 07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г. на ВКС, III г. о., решение № 6 от 21.01.2016 г. по т. д. № 1562/2015 г. на ВКС, І т. о., решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, ІV г. о. и др. /. Затова длъжникът не може да основава допустим иск за отричане на изпълняем дълг на твърдения за факти, предхождащи стабилизирането на изпълнителното основание, освен в 2 изключителните хипотези, предвидени в чл. 424 ГПК. Затова фактите за погасяване на част от събираемата главница с получени суми през 2019г.

(преди подаване на заявлението от цедента-кредитор) могат да се установяват само по този, предвиден като извънредно средство за защита процесуален ред. Няма значение, дали тези факти се свързват с осребряване на имотно обезпечение или с удовлетворяване от имущество на друг солидарен длъжник, тъй като и в двата случая се касае за твърдение за фактически състав на правопогасително възражение за намаляване на задължението, което длъжникът е следвало да обяви, чрез оспорване на заявения от кредитора размер на изискуем дълг. Същевременно и за двата варианта на това възражение извънредния ред за защита изисква и допълнително спазване на преклузивен срок. В случая обаче, исковата молба е депозирана през 2024г., много след изтичане на едногодишния краен лимитативен период, в който да се упражни пропуснато оспорване по реда на чл. 424 ГПК. Затова и въззивният съд, както и първата инстанция, констатира изтичане на решителен преклузивен срок като процесуална пречка за упражняване на правото на иск за отричане на част или цял размер на удостоверено в стабилна заповед за изпълнение парично задължение, основано на възражение за погасяване, настъпило преди повече от година.

Втората група твърдения, макар да са свързани с факти, които не са обхванати от времевите предели на стабилитета на изпълнителното основание, не могат да обосноват нови правопогасителни възражения. Това е така, защото ищецът свързва намаляването на изпълняемия дълг с постъпления от приложени в хода на принудително изпълнение способи.

Плащанията, които взискателят получава от съдебния изпълнител обаче не изключват съществуването на материалното право, удостоверено в изпълнителния лист, а напротив те се основават именно на съществуването му и като резултат водят до приключване на изпълнението. Интерес да отрича правото на взискателя да изпълнява несъществуващ дълг по реда на чл. 439 ГПК длъжникът има само ако обоснове твърденията си на плащания извън принудата, понесена по стабилния титул, тъй като резултатът от това оспорване изключва принудата занапред (чл. 433 оал.1 т. 7 ГПК). Затова исковата претенция в частта, очертана от тези твърдения и кореспондиращото им искане е предявена при липса на положителна процесуална предпоставка и не може да се разглежда като допустим иск.

Третата група твърдения е останала изцяло неконкретизирана, като въпреки множеството уточнения по другите групи, в тази част липсва каквато и да е конкретика за факти, които да могат да очертаят правопогасително възражение. Посочените индиции за някакви действия, които кредиторът бил предприемал и спрямо други, задължени на същото основание, солидарни длъжници не представляват обстоятелства, въз основа на които да се обоснове иск. Макар да се предявява като отрицателен установителен иск, претенцията на ищеца не може да се основава на просто бланкетно оспорване, тъй като ответникът – взискател вече е легитимиран със стабилно изпълнително основание за конкретен дълг, признат за съществуващ към определен момент. Затова с иск по чл. 439 ГПК длъжникът може да предявява нови възражения за новонастъпили факти, което изисква да посочи конкретни твърдения за извършени плащания като основания на такива възражения.

3

Затрудненията в достъпа до информация за делата на другите солидарни длъжници не могат да оправдаят игнорирането на процесуалните правила за индивидуализиране на предмета на спора, въведени в чл. 129 ал.1 вр.127 ал.1 т.4 ГПК. Правилото за процесуално съдействие на страните (израз на общия принцип на служебно начало в гражданския процес) овластява съдът да даде указания, но не и да провежда предварително разследване на факти, въз основа на които да се допълни липсващо съдържание на исковата молба.

Затова като е задължил ищеца да посочи конкретни твърдения за извършени от конкретните трети лица-съдлъжници плащания на конкретни суми преди да пристъпи към размяна на книжа и събиране на доказателства съдът е прилагал точно закона и принципа на диспозитивно начало(чл. 6 ал. 2 ГПК).

Съответно неизпълнението на тези указания изключва редовността на исковата молба в тази част и препятства разглеждането на претенцията на ищеца.

Съвпадението на изводите за недопустимо упражняване на правото на иск в цялост налага потвърждаване на постановеното на осн. чл. 130 ГПК определение на първата инстанция.

По тези съображения съставът на Варненски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №506/10.04.2024 г. по електронно дело 20243100900111(ТД№ 111/2024 г.), по описа на Окръжен съд – Варна, с което е прекратено като недопустимо производството по делото, образувано по предявените искове на „ПАЛМА ХОТЕЛИ“ООД за установяване на недължимост на части от принудително изпълняемо парично вземане, удостоверено в изпълнителен лист по реда на чл. 424 и чл. 439 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна касационна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ, по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4