Решение № 78 от 10.06.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Горна Оряховица, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Станчев при участието на секретаря Анита Ем. Личева като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно наказателно дело № 20264120200094 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Г. Д. П. чрез защитника адв. В. М. от АК – Велико Търново обжалва наказателно постановление № 26-0268000003/20.01.2026 г., издадено от началника на сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 255,65 EUR/500,01 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от същия закон. Посочва, че в обстоятелствената част на наказателното постановление не бил описан съставеният при проверката акт за установяване на административно нарушение. Поддържа, че не е действал нито умишлено, нито непредпазливо при осъществяване на управлението на автомобила с прекратена регистрация. За случая били приложими указанията в Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на ОСС на НК на ВКС и I и II колегии на ВАС по тълк. д. № 3/2022 г. В нарушение на процесуалните правила обжалваното наказателно 1 постановление № 26-0268-000003 от 20.01.2026 г. било издадено преди връчването и влизането в сила на мотивирана резолюция № 26-0268-000001 от 05.01.2026 г., с която било прекратено първоначално образуваното за същия случай административнонаказателно производство. В нарушение на чл. 57, ал.

1, т. 9 от ЗАНН в наказателното постановление не било посочено времето, през което наказаното лице било лишено по административен ред или фактически от възможността да упражнява правото си да управлява моторно превозно средство. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление и да му присъди направените по делото разноски.

ЗАЩИТНИКЪТ адв. В. М. от ВТАК поддържа жалбата.

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН НАЧАЛНИК НА

СЕКТОР „ОХРАНИТЕЛНА ПОЛИЦИЯ“ В РУ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА ПРИ

ОД НА МВР – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 04.01.2026 г. в********** часа жалбоподателят Г. Д. П. управлявал собствения си лек автомобил БМВ 540 с рег. № ******** по улица „Отец Паисий Хилендарски“ в гр. Горна Оряховица. На посочената улица автомобилът бил спрян за проверка от служители на РУ – Горна Оряховица, които установили, че на ********** регистрацията на автомобила е била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП поради постъпила информация от Гаранционния фонд, че за автомобила няма действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Въз основа на така установените при проверката факти и обстоятелства Т. А. А. – младши автоконтрольор в РУ – Горна Оряховица, съставил против жалбоподателя в негово присъствие акт за установяване на административно нарушение № 4555018/04.01.2026 г. за това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което нарушава разпоредбата на чл. 140, ал.

1 от ЗДвП.

2

С мотивирана резолюция № 26-0268-000001 от 05.01.2026 г. началникът на сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново прекратил образуваното с така съставения акт административнонаказателно производство и изпратил материалите по преписката на прокурора с оглед констатирани признаци на извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.

С постановление от 15.01.2026 г. прокурорът отказал да образува досъдебно производство и върнал преписката на началника на РУ – Горна Оряховица за налагане на административно наказание по ЗДвП.

Въз основа на така получените материали от прокурора в РУ – Горна Оряховица било образувано ново административнонаказателно производството, в хода на което началникът на сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново издал обжалваното наказателно постановление № 26-0268-000003/20.01.2026 г., с което наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 255,65 EUR/500,01 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от същия закон.

Препис от това постановление бил връчен на жалбоподателя на 09.02.2026 г. На 13.02.2026 г. подписаната от защитника на жалбоподателя жалба против постановлението била заведена с входящ номер в РУ – Горна Оряховица.

От служебно изисканата справка от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново се установява, че за извършеното на**********г. служебно прекратяване на регистрацията процесния автомобил на посоченото по-горе фактическо и правно основание на собственика не е изпращано уведомление.

Фактическата обстановка по делото съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност обясненията на жалбоподателя Г. Д. П., показанията на свидетеля Р. Ц. Й. и приетите писмени доказателства, описани подробно в протоколите за проведените съдебни заседания.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

3

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от името на лице, което има право да обжалва наказателното постановление, и е подписана от надлежно упълномощен защитник, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно.

От събраните доказателства не се установява жалбоподателят П. да е знаел или с оглед на обстоятелствата, при които е извършил деянието, да е имал обективна възможност да узнае, че е прекратена регистрацията на автомобила, който управлява.

Съгласно задължителните указания в Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС по тълк. д. № 3/2022 г., не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.

143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство, освен ако собственикът не е узнал за този факт по друг начин.

В процесния случай от цитираното по-горе писмо на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново (л. 50) се установява, че за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила не е уведомяван собственикът на същия. Няма данни за прекратяването на регистрацията жалбоподателят да е научил по какъвто и да е друг начин. От друга страна, от данните в акта и от показанията на разпитания като свидетел полицейски служител се установява, че по време на извършване на нарушението върху автомобила е имало поставени табели с регистрационен номер, наличието на които е създавало привидност, че пътното превозно средство е надлежно регистрирано. Съдът отчита и общоизвестния факт, че автоматизираната информационна система, в която е било отбелязано служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, не е публично достъпна, поради което жалбоподателят не е имал възможност да извърши по своя инициатива проверка относно състоянието на регистрацията на автомобила, преди да предприеме управлението му.

Предвид изложеното по-горе не може да се приеме, че жалбоподателят 4

П. е извършил деянието виновно – умишлено или непредпазливо, доколкото не е установено по несъмнен начин да е знаел или с оглед на обстоятелствата да е имал обективна възможност да узнае, че автомобилът, който управлява, е с прекратена регистрация.

Без значение за горния извод е соченото в писмото на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново обстоятелство, че с изменението на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП (със ЗИДЗДвП, обн. ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) е отменено задължението за уведомяване на собственика на автомобила за служебното прекратяване на регистрацията.

Цитираното по-горе указание в Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС по тълк. д. № 3/2022 г., е обосновано не с неизпълнението на задължението на службата за регистрация да уведоми собственика на МПС за прекратяването на регистрацията, а с обективната невъзможност на водача на МПС да узнае обстоятелството, че управлява МПС с прекратена регистрация, което изключва както умисъла, така и непредпазливостта за нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

Следователно цитираното задължително указание в тълкувателното постановление не е загубило значение и след изменението на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, в сила от 07.09.2025 г.

Като е наложил на жалбоподателя административно наказание, без да е установено по несъмнен начин, че деянието е извършено виновно, административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон (чл. 6 от ЗАНН). Това налага обжалваното наказателно постановление да бъде отменено на предвиденото в чл. 63, ал. 3, т. 1 от ЗАНН основание.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че останалите доводи на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление са или изцяло неоснователни, или не водят до извод за незаконосъобразност на наказателното постановление, налагаща пълната му отмяна.

Непосочването на съставения при проверката акт за установяване на административно нарушение в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление не е процесуално нарушение, защото видно от изложеното по-горе, постановлението е издадено не в хода на образуваното със съставянето на този акт първо по време административнонаказателно 5 производство, а в хода на второто по време административнонаказателно производство, образувано въз основа на изпратените от прокурора материали след постановяване на отказа за образуване на наказателно производство.

Обстоятелството, че наказателното постановление е издадено преди влизането в сила на мотивирана резолюция № 26-0268-000001 от 05.01.2026 г., с която е прекратено първоначално образуваното за същия случай административнонаказателно производство, сочи на нарушение на установената в чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към КЗПЧОС забрана за повторно съдене и наказване за същото деяние и на субсидиарно приложимото за случая правило на чл. 24, ал. 1, т. 6, предл. 1 от НПК, според което не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за същото нарушение има незавършено административнонаказателно производство. Това нарушение обаче е санирано към настоящия момент, доколкото обсъжданата мотивирана резолюция е цитирана в подадената на 13.02.2026 г. жалба против постановлението, поради което е била известна на жалбоподателя още към тази дата. По делото няма данни тази резолюция да е обжалвана, поради което към датата на настоящото произнасяне същата е влязла в сила. Поради това не може да се приеме, че към настоящия момент фактът на издаване на обжалваното наказателно постановление нарушава цитираната по-горе забрана за повторно съдене и наказване за същото деяние.

Оплакването, че в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 9 от ЗАНН в наказателното постановление не е посочено времето, през което наказаното лице е било лишено по административен ред или фактически от възможността да упражнява правото си да управлява моторно превозно средство, се основава на действително допуснато нарушение в наказателното постановление. Това оплакване би имало значение за изхода от обжалването само в случай че събраните доказателства биха довели до извод за доказаност на нарушението. В този случай така допуснатият пропуск би наложил извършването на проверка има ли данни в акта, в другите материали от изпратената в съда преписка или в останалите събрани доказателства относно датата, от която жалбоподателят е бил лишен фактически или по административен ред от възможността да упражнява правото си да управлява МПС, както и извършването на преценка може ли въз основа на тези данни да 6 се извърши посоченото в чл. 57, ал. 1, т. 9 от ЗАНН приспадане. Само при отрицателен отговор на тези два въпроса обсъжданият пропуск би бил съществено нарушение на процесуалните правила, което би наложило отмяна на наказателното постановление, и то само в частта относно наложеното наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство.