Решение № 201 от 12.04.2023, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1015/2022
- Вид
- Решение № 201
- Подписан
- 12.04.2023
- Състав
- Николай Грънчаров, Емилия Дончева, Владимир Ковачев
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 203, ал. 2, предл. 1 · Кодекс на труда
- чл. 203, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 207, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 207, ал. 4 · Кодекс на труда
- чл. 45 · Кодекс на труда
- чл. 11 · Наказателен кодекс
- чл. 11, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 11, ал. 3 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 201 гр. Благоевград, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Николай Грънчаров
Членове:
Владимир Ковачев
Емилия Дончева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело № 20221200501015 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от И.
М. О., ЕГН **********, чрез адв. Р. К., с адрес за призоваване: гр. Р., ул. „*** против решение № 500571/12.08.2022 г., постановено по гр.д. № 1222/2020 г. по описа на РС- Р., с което ответникът И. М. О., ЕГН **********, с адрес: гр. Я., ул.
„*** е осъден да заплати на Община Я., представлявана от кмета Н.М.К., с адрес: гр. Я., пл. „*** сумата от 19 817,25 лв., представляваща имуществена вреда, изразяваща се в неначислени, респ. незаплатени суми за данък МПС (съобразно реалните им параметри) за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г., разпределени по години, както следва: за 2017 г. - вреда в размер на 838,17 лв., за 2018 г. - вреда в размер на 3 215,90 лв., за 2019 г. - вреда в размер на 7471,13 лв. и за 2020 г. – вреда в размер на 8292,05 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска (27.11.2020 г.) до окончателното и изплащане, както и сумата от 2972,69 лв., представляваща направените разноски по делото.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност и необоснованост на решението на районния съд, както и противоречие с материалния закон и процесуалните правила.
Сочи се, че първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, тъй като не са спазени изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Твърди се, че липсата на описание в исковата молба на конкретните дати, на които се твърди 1 извършване на умишлено противоправно действие, размерът на вредата, доколкото последната е описана като несъбран данък, който се дължи от собствениците на МПС, прави исковата молба нередовна и нарушава правото на защита на ответника в производството.
Във въззивната жалба са изложени подробни доводи за допуснати нарушения от първостепенния съд относно доклада по делото и разпределението на доказателствената тежест.
Твърди се, че атакуваното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК. Сочи се, че в нарушение на цитираните разпоредби съдът не само не е обсъдил възраженията, направени от ответника, но е направил и неправилна преценка на събраните доказателства, в резултат на което неправилно е приел за установени релевантни по спора факти, възприел е неправилна фактическа обстановка, а от там неправилно е приложен и материалния закон. Изтъква се, че първостепенният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, изразяващо се и в необсъждане на доказателствата, представени от ответника.
Изложени са доводи за необоснованост на фактическите изводи на районния съд. Сочи се, че с протоколно определение от 10.11.2021 г. ищецът бил задължен да представи присъствен списък, установяващ отработените дни от жалбоподателя, като указал последиците при непредставянето му, но въпреки непредставянето на присъствен списък, в решението не били изложени мотиви в тази насока. Твърди се, че от страна на ищеца не е доказано времето на причиняване на вредата, както и точния размер на вредата. Изложени са подробни съображения за неправилност на обжалваното решение.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено решение № 500571/12.08.2022 г., постановено по гр.д. № 1222/2020 г. по описа на РС- Р. като неправилно и вместо него – да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен предявения иск от Община Я. против И. М. О..
С отговора въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
Оспорват се възраженията относно нередовност на исковата молба и доклада по делото. Твърди се, че вредите са индивидуализирани по отделни МПС, време на извършване, конкретни параметри на автомобилите, които са променени и които участват във формулите за изчисляване на налозите. Изложено е становище за неоснователност и на възраженията относно доклада по делото, като се твърди, че същият е правилен както относно дадената правна квалификация, така и относно разпределението на доказателствената тежест.
Оспорват се и възраженията за допуснати процесуални нарушения, касаещи обсъждането на събраните доказателства и доводите и твърденията на страните по спора.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде потвърдено обжалваното решение на Районен съд – Р..
Съдът, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:
2
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба - чл. 269 ГПК.
Производството пред РС- Р. е образувано въз основа на искова молба, депозирана от Община Я., представлявана от Кмета Н.М.К., с адрес: гр. Я., пл.
„***, с която е предявен иск за осъждане на ответника И. М. О., ЕГН **********, с адрес: гр. Я., ул. „*** да заплати на ищеца сумата от 19 817,25 лева, представляваща имуществена вреда, изразяваща се в неначислени, респ. незаплатени суми за данък МПС (съобразно реалните им параметри) за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г., разпределени по години, както следва: за 2017 г. вреда в размер на 838,17 лева, за 2018 г. - вреда в размер на 3 215,90 лева, за 2019 г. - вреда в размер на 7 471,13 лева и за 2020 г. - вреда в размер на 8292,05 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателното и изплащане.
В исковата молба се твърди, че въз основа на сключен трудов договор от 18.07.2016 г., ответникът е работил в Община Я. на длъжност специалист „Местни данъци и такси“. Разяснява се, че основното задължение на изпълняваната от ответника длъжност, е приемането и обработването на данъчни декларации по ЗМДТ, както и поддържане на актуалната база данни за декларирано движимо и недвижимо имущество на юридически и физически лица по ЗМДТ. За целта ответникът въвеждал и поддържал в актуално състояние параметрите на МПС, участващите във формулата за изчисляване на облога за данък на МПС: мощност на МПС в киловати (kw); година на производството на МПС; екологична категория (Euro).
Сочи се, основаните данни за посочените параметри се получават от автоматично генерираните декларации по чл. 54 ЗМДТ, съдържащи данните от системата на МВР за регистрираните МПС и същите се нанасят в декларациите за автомобилите, които са отразени в системата „Матеус“, като въз основа на последните се начислява и събира данък МПС в Община Я..
Твърди се, че със Заповед № 174/05.10.2020 г. на кмета на Община Я., изменена със Заповед № 176/15.10.2020 г., била назначена комисия, която да извърши проверка на начисления облог и внесения данък МПС, данък недвижими имоти и такса битови отпадъци - облог и вноски на територията на Община Я., за периода от 01.01.2017 г. до 30.09.2020 г. Сочи се, че комисията изготвила и представила на работодателя протокол за работата си, от който се установявало, че е извършена съпоставка между автоматично генерираните декларации по чл. 54 ЗМДТ, съдържащи данните от системата на МВР за регистрираните МПС, с декларациите за същите автомобили, отразени в системата „Матеус” в Община Я..
При извършената съпоставка били установени редица разминавания между параметрите на МПС, дължащи се на извършени промени (корекции) в данните в софтуера за информационно обслужване за местни данъци и такси - „Матеус“.
Констатираните промени били в параметрите на МПС, участващи във формулата за изчисляване на облога за данък МПС, а именно: мощност на МПС в киловати (kw), година на производство на МПС и екологична категория (Euro).
Твърди се, че корекциите и промените в посочените параметри са 3 извършени от ответника И. О., чрез достъп в системата за местни данъци и такси „Матеус”, осъществен под потребителското му име „bini“ и чрез използване на личната му парола за достъп до системата. Сочи се, че извършените промени от ответника в параметрите на МПС, са в посока, водеща до намаляване на данъчните задължения за съответните МПС. В резултат на това Община Я. е претърпяла имуществена вреда в размер, възлизащ общо на 19 817,25 лева, представляващи неначислени и респ. незаплатени, но дължими суми за данък МПС (съобразно реалните им параметри) за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г., разпределени по години, както следва: за 2017 г. - вреда в размер на 838,17 лв., за 2018 г. - вреда в размер на 3 215,90 лв., за 2019 г. - вреда в размер на 7471,13 лв. и за 2020 г. - вреда в размер на 8292,05 лв.
Сочи се, гореописаните действия са извършени от ответника при наличие на трудово правоотношение, което е действащо към момента на причиняване на описаната имуществена вреда. Извършените действия са противоправни, като осъществени в противоречие с разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗМДТ, като между тях и настъпилата вреда за общината е налице и причинна връзка. Изтъква се, че начинът на работа със софтуерната програма изключвала коригирането на данните да се извърши случайно, като действията на ответника са били целенасочени, като по отношение на някои от МПС поправките са извършвани многократно в рамките на ревизирания период. Според ищеца настъпилите вреди са умишлено причинени и ответникът следва да носи пълна отговорност за тяхното заплащане в полза на Община Я..
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск.
Оспорва се твърдението, че основното задължение на ответника като специалист „Местни данъци и такси“ е приемането и обработването на данъчни декларации по ЗМДТ, както и поддържане на актуалната база данни за декларирано движимо и недвижимо имущество. Оспорва се и твърдението, че е изпълнявал тази длъжност от 18.07.2016 г. -датата на сключване на трудовия договор до 30.09.2020 г. - кР.та дата на извършване на проверката от комисията, назначена от кмета на общината.
Оспорва и твърденията за констатирани от комисията параметри на МПС, дължащи се на промени в данните на софтуера, които ответникът е извършвал, чрез достъп в системата, осъществен с потребителското име „bini“ и чрез използване на личната му парола за достъп до системата. Оспорва всички претендирани суми по години от 2017 г. до 2020 г. Също така оспорва и твърдението за извършени противоправни действия, с които умишлено да е причинил вреди на ищеца, изразяващи се в претендираната сума, както и наличие на причинна връзка между действията му и настъпилите имуществени вреди.
Твърди се, че на 18.07.2020 г. на основание трудов договор бил назначен на длъжност Специалист „Местни данъци и такси“ в ищцовата община, но не въз основа на представения към исковата молба трудов договор. Оспорва представения от ищеца трудов договор в частта относно приложена към същия длъжностна характеристика, както и подписа за „служител“. Твърди, че към трудовия договор, който е подписал, не е имало приложена длъжностна характеристика и че в представения към исковата молба трудов договор, подписът 4 не е положен от него. Сочи, че длъжностна характеристика за длъжността Специалист „Местни данъци и такси“ му е връчена на 07.10.2020 г., към която дата е бил в болнични и вече е заемал друга длъжност.
Твърди, че началник отдел или кмет не му е обяснявал в какво се изразяват задълженията му, а бил обучаван от друг специалист МДТ, който бил отдавна в отдела - А.Ш.. Сочи, че първоначално двамата с Ш. работели и ползвали потребителското име и парола на последния. След пенсионирането на Ш., профилът му в системата бил закрит, но той продължил да работи още шест месеца в отдела на граждански договор, като ползвал потребителското име и парола на ответника.
Твърди се, че достъп до потребителското име и парола на ответника имали всички работещи с програмата, включително и началник отдела. Те знаели, че е написал паролата си на тефтер, който съхранявал в шкаф в стаята и всеки имал достъп до него. Тъй като никой не му казвал, че трябва да излиза от профила си, всеки път, когато става от компютъра, честа практика било като включи сутрин компютъра си и влезе в програмата с потребителското си име и парола, да го изключи чак в края на работния си ден, като междувременно ходил навън.
Разпечатката съдържа 40 от 111 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/80236ebe-210b-4a88-8959-549c3256e409