Определение № 1281 от 05.04.2019, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ …….../05.04.2019 год. гр.Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на пети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1263 по описа за

2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от

Община Вълчи Дол срещу „ТЕХНОКАР“ ЕООД иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че ответното дружество дължи на ищеца сума в размер на 215 782.32 лева, представляваща недължимо платена главница, образувана въз основа на начислени и издадени за периода от 2008 год. до 2016 год. за услуга „Депониране на битови отпадъци“ по договор №

РД-08-01-527/20.04.2007 год. фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.05.2018 год. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед № 4037/30.05.2018 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 8245/2018 год. на ВРС.

С исковата молба ищецът е направил искане за приемане на представени писмени доказателства и назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.

С определение № 3276/25.09.2018 год., съдът е констатирал, че молбата отговаря на изискванията на чл. 127, ал.

1 и чл. 128 ГПК, поради което е разпоредил препис от същата, ведно с доказателствата приложени към нея де се изпратят на ответната страна, на основание чл. 367 ГПК.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ТЕХНОКАР“ ЕООД депозира писмен отговор, с който оспорва предявения срещу тях иск като недопустим и неоснователен. Прилага писмени доказателства.

С определение № 3949/07.11.2018 год., съдът е разпоредил препис от писмения отговор на ответника да се връчи на ищцовата страна.

В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която ищцовото дружество изразява становище за неоснователност на възраженията на ответника, като се обективира и искае за привличане на трето лице - помагач.

В депозирания отговор на допълнителната искова молба, ответникът поддържа вече изразеното становище.

По допустимостта на предявения иск:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на договорна връзка, по която е осъществено плащане от страна на ищеца, включително и сума без основание като седяща извън предмета на договора.

Исковата молба е преценена от съда като редовна и отговаряща на съдържателните изисквания на чл.127 и чл.128 ГПК, поради което е предприето и администрирането й съгласно чл.367 и следв. ГПК. Възраженията на ответника за нередовност на сезиралата съда искова молба предвид непосочване на конкретните обстоятелства, което ще се доказват с всяко едно от представените доказателства, както и поради непосочване на дата и начинът на плащане на сумите, които се твърди да са недължимо платени, настоящият състав намира за неоснователни. Обстоятелствата, на които се основава исковата молба са ясно очертани и представените доказателства са съответни на твърденията, а в депозираната по делото уточняваща молба подробно по № фактура, дата и година са посочени плащанията, които се твърди от ищеца да са недължимо платени. Представена е и справка по чл.366 ГПК.

Не се споделят и доводите на ответника за недопустимост на исковата производство по чл.422 ГПК предвид отмененото в производство по чл.419 ГПК незабавно изпълнение на издадената в хода на заповедното производство незабавно изпълнение. Постановеният в хода на частното обжалване съдебен акт рефлектира върху допуснатото от закона предварително принудително изпълнение на заповедта, но не и върху съществуването или не на вземането, за която тя е издадена. Налице е и пълно съответствие между издадената заповед и предмета на настоящия установителен иск, а позоваването на изтекла погасителна давност за претендираните суми е въпрос по съществото на делото.

В заключение, след като предявеният иск е предявен при наличие на предвидените в закона положителни предпоставки и при липса на отрицателни такива, се налага извод за допустимост на инициираното исково производство.

По предварителните въпроси:

Доколкото предявеният иск попада в предметните предели на чл.365 ГПК, претенцията следва да се разгледа по особения ред за търговски спорове.

По доказателствата:

СЪДЪТ намира, че доколкото представените с исковата молба писмени доказателства са за установяване на релевантните за спора твърдения, същите са относими и допустими, поради което следва да бъдат допуснати до събиране. Възраженията за неприемане на описаните като част I, II и III писмени доказателства, поради описването им по този начин, са неоснователни.

С оглед обаче предприетото общо оспорване на същите от страна на ответника /несъответно на твърденията му за наличието на договорна връзка от посоченото от ищеца естество/, съдът намира, че на ответника следва да бъде указано в едноседмичен срок от получаване на съобщението да уточни оспорва ли по съдържание и/или автентичност представените от ищеца документи и ако да – посочи конкретно за всеки документ какво оспорва – автентичност, съдържание и/или дата.

За допустими и относими, съдът намира и представените от ответника с отговора на исковата молба писмени доказателства, поради което и същите следва да се допуснат до събиране.

СЪДЪТ намира искането на ищеца за провеждане на

ССЕ с посочените задачи за допустимо и относимо, като поставените от него въпроси следва да бъдат преформулирани от съда.

СЪДЪТ намира, че на страните следва да се укаже възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на осн. чл.78, ал.9 ГПК.

СЪДЪТ намира, че настоящето определение следва да се съобщи на страните, на основание чл.374, ал.2 ГПК.

За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад на съдията.

Воден от горното, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Община Вълчи Дол срещу „ТЕХНОКАР“ ЕООД иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че ответното дружество дължи на ищеца сума в размер на 215 782.32 лева, представляваща недължимо платена главница, образувана въз основа на начислени и издадени за периода от 2008 год. до 2016 год. за услуга „Депониране на битови отпадъци“ по договор №

РД-08-01-527/20.04.2007 год. фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.05.2018 год. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед № 4037/30.05.2018 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 8245/2018 год. на ВРС.

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на част трета, гл.32 „Производство по търговски спорове”.

ОБЯВЯВА на страните следният проект за УСТЕН ДОКЛАД:

Предявен е иск от Община Вълчи Дол срещу „ТЕХНОКАР“ ЕООД, с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК.

Излага се в сезиралата съда искова молба, че страните по делото са и страни по договор №

РД-08-01-527/20.04.2007 год., съгласно който ответникът е изпълнител по проведена процедура по възлагане на обществена поръчка, регистрирана в РОП с № 00160-2006-0011, с предмет „организирано сметосъбиране и сметоизвозване на битови и строителни отпадъци, образувани на територията на Община Вълчи дол и обезвреждане чрез депониране на Общинско депо за неопасни отпадъци гр.Вълчи дол за периода 2007-2017 год.“, открита с решение № 743/18.12.2006 год. на Кмета на Община Вълчи дол, на основание чл.16, ал.8 от ЗОП /отм./. Сочи, че неразделна част от договора е офертата на изпълнителя, който е приел да извършва дейностите по обслужване на депото – грижа за опазване на границите на депото – ограждане и входящ контрол, осигуряване на денонощна охрана за контрол на достъпа и предотвратяване на нерегламентирани изхвърляния и оформяне на нерегламентирани сметища около депото, периодично зариване, заравняване и запръстяване, уплътняване от разстлания отпадък и изолирането му със земна маса, с цел предпазване от разпиляване на по-леките фракции. Излага, че при осъществяване предмета на договора ответникът е издавал ежемесечно фактури общо за услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и депониране като фактурираната месечна стойност на услугата по депониране е в размер на 2 320.24 лева. Твърди, че така фактурираната и заплащана стойност за депониране е недължима, респективно платена без основание, тъй като офертата на ответника е за експлоатация на общинско депо за неопасни отпадъци за целия период на обществената поръчка, на стойност 38 896 лева, , включително периодично разриване, заравняване и запръстяване, уплътняване на разстлания отпадък и изолирането му със земна маса с цел предпазване от разпиляване на по-леките фракции, като отделна цена за депониране на отпадъци не е била изисквана при обявяване на поръчката, нито е била предмет на оценяване и договаряне. Сочи, че по повод извършена финансова инспекция в Община Вълчи дол и съставен доклад № ДПЗВН-2/26.03.2018 год. за законосъобразност на отчетените през 2016 год. разходи по услуги по процесния договор, с който е установено горното, ищецът е извършил анализ на недължимо начислените и платени на ответника суми за услуга депониране на отпадъци, възлизаща за периода 2008-2016 год. в размер на 215 782.32 лева, без ДДС, която сума се претендира да е неоснователно платена. Вземането се оспорва от ответника, включително чрез подаване на възражение по чл.414 ГПК.

В срока по чл.367 ГПК, ответникът „ТЕХНОКАР“ ЕООД депозира писмен отговор, с който изразява становище за нередовност на исковата претенция, за недопустимост на предявения иск и в евентуалност – за неоснователност на предявения иск. Доводите за нередовност на исковата молба ответникът черпи от твърдението, че в същата не е посочено конкретното обстоятелство, което ще се доказва с представените доказателства, както и не е посочен дата и начинът на плащане на сумите, които се твърди да са недължимо платени. Възраженията за недопустимост на иска основава на определение № 2871/14.08.2017 год., постановено по ч.т.д.№ 1236/2018 год. по описа на ВОС, с което е отменено разпореждане № 20749/30.05.2018 год., постановено по ч.гр.д. № 8245/2018 год. на ВРС – 25 състав, с което е допуснато незабавно изпълнение на издадената заповед № 4037/30.05.2018 год. и е обезсилен издадения по заповедта изпълнителен лист. Твърди се и несъответствие между изложеното в т.14 от подаденото по реда на чл.417 ГПК заявление и в исковата молба досежно размера на претенцията за 2016 год. Сочи се, че твърдението на ищеца за недължимо платени суми се основава на представения по делото доклад на АДФИ, констатациите по който обаче не обвързват ответника, нито се ползват с доказателствена сила в процеса. Излага се, че процесните суми са дължимо платени от ищеца на ответника въз основа на сключения между тях договор и допълнително споразумение от 2016 год. като неправилно ищецът приравнява услугите по поддръжка на общинското депо /териториалното му опазване, ограничаване на достъпа на трети лица, охрана и изпълнение на задълженията на оператор на депо/ с тези по депониране на битови отпадъци /обезвреждане на отпадъци/. Твърди се, че се касае за различни дейности, възложени от ищеца и изпълнени от ответника, а резултатът от тях приет без забележки от възложителя, потвърждаван като задължение в края на финансовата година и респективно основателно заплатен от него. Като аргумент за твърденията си, ответникът се позовава на проведена между страните среща по повод проверка изпълнението на договора, в резултат на която е съставен констативен протокол от 24.02.2012 год., след представен от ответника по искане на ищеца месечен анализ на единична цена по депониране на ТБО на общинско депо, почиващ на представеното ценово предложение и формиран въз основа на заложените в офертата единични цени, като е установено точното количествено и качествено изпълнение на задълженията на изпълнителя. Релевира и възражение за погасяване на претендираните суми по давност.