Решение № 524 от 14.07.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 524 гр. Благоевград, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Г.а като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20261210100726 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от Б. Д. Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: град ******, чрез пълномощника А. Д., член на САК, личен № 1000768210, със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. ****** тел. *****, със съдебен електронен адрес за призоваване: ***** против „ЛЕНДИВО“ ООД, ЕИК 203811241, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от ****в, в качеството си на изпълнителен директор.

Ищцата е предявила против ответника при условията на обективно евентуално съединяване следните искове:

1/ главен иск за обявяване за нищожността на Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 369032 от 08.01.2026 г.

2/ евентуални искове за прогласяване на нищожността на следните клаузи от договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 369032 от 08.01.2026 г., а именно чл. 27, чл. 1, т. 5.

Ищцата твърди, че на 08.01.2026г., в качеството си на кредитополучател, сключила с ответника Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 369032 за сумата от 800 евро. Заявява, че бил уговорен погасителен план за погасяване, в който бил включен и неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 280 евро. Поддържа, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, тъй като били нарушени императивните изисквания на чл. 11, т. 9, т. 10, т. 20 вр. чл. 22 ЗПК, както и поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. Смята, че и уговорената в чл. 27 от договора неустойка била нищожна. В тази връзка въвежда и подробни съображения.

Ответникът смята предявените искове за неоснователни. В тази връзка не оспорва обстоятелството, че е сключил сочения от ищцата договор за потребителски кредит. Оспорва твърденията на ищцата, че процесният договор за кредит бил изцяло нищожен поради нарушение на императивните изисквания на чл. 11, вр. чл. 22 ЗПК, както и поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. Смята, че клаузата за неустойка по процесния договор за потребителски кредит е валидна. В тази връзка развива подробни доводи.

Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за 1 установено от фактическа и правна страна следното:

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени против ответника при условията на обективно евентуално съединяване следните искове:

1./ главен иск за обявяване на нищожен на Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 369032 от 08.01.2026 г. поради противоречие с чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, т. 10 ЗПК или поради противоречие с добрите нрави (с правна квалификация чл. 26, ал. 1 предл. първо ЗЗД вр. с чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чл.

19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП).

2./ евентуален иск за обявяване за нищожни на разпоредбите на чл. 27, чл. 1, т. 5 на процесния Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 369032 от 08.01.2026 г. поради противоречие с чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, т. 10 ЗПК или поради противоречие с добрите нрави (с правна квалификация чл. 26, ал. 1 предл. първо ЗЗД вр. с чл. 23 във вр. с чл. 22 ЗПК, чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП).

Уважаването на исковите претенции за прогласяване на нищожността на целия договор, евентуално на горепосочените клаузи от договора е детерминирано от установяването, че процесният договор за потребителки кредит противоречи на императивни правни норми, а именно чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП, както и че същият накърнява добрите нрави.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на протоворечие на процесния договор за кредит с посочените императивни правни норми, както и с че договорът накърнява добрите нрави. От своя страна ответникът трябва да докаже, че сключената сделка е валидна.

Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.

Не се спори между страните, че между ищцата Б. Д. Х. (като кредитополучател и потребител) и ответника „ЛЕНДИВО“ ООД (като заемодател и кредитор) е бил сключен на 08.01.2026г. процесният Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 369032.

Фактът на сключването на сделката се доказва и от представения по делото заверен препис от самия процесен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с № 369032, от Погасителен план към него и Преддоговорна информация /Стандартен европейски формат/. Безспорно е също така, че ответното дружество реално е предоставило на ищцата заемната сума по процесния договор в размер на 800 евро.

Не се спори и че неустойката по договора не е била включена в ГПР.

От съдържанието на цитираните документи се изясняват и основните параметри на заемното правоотношение, а именно: общ размер на кредита - 800 евро, представляващ максималния размер на главницата, която може да бъде усвоена по време на действие на договора; размер на първия транш по кредитната линия - 800 евро, представляващ размера на предоставената главница към датата на сключване на договора; лихвен процент по кредита - 36%; ГПР – 42,58%; обща сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора - 824 евро; срок за погасяване на първия транш - 30 дни; лихвен процент, който се прилага при просрочени задължения - 10%; обезпечения - поръчител или банкова гаранция. Видно от представения Погасителен план към договора, кредитът следва да бъде погасен на 1 вноска с падежна дата - 07.02.2026г., като вноската включва главница – 800 евро, договорна лихва – 24 евро, и неустойка по чл. 45 ОУ – 280 евро, общ размер на месечната вноска с неустойка - 1104 евро.

Съгласно чл. 17 от Договора в случай, че страните са уговорили обезпечение, потребителят следва в срок до 3 дни от подписване на настоящия договор да осигури действието на трето 2 физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и сл. ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия договор, вкл. за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други, или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по настоящия договор /вкл. главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други/ в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения, със срок на валидност на банковата гаранция най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Третото лице-поръчител, както и банковата гаранция следва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и да бъдат одобрени от кредитора.

По силата на чл. 27 от Договора в случай, че потребителят не изпълни задължението си посочено в чл. 17, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, като неустойката се заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска.

Видно от Погасителния план, дължимата неустойка за непредставяне на обезпечение е 280 евро.

Стана ясно по делото, че посоченият в договора ГПР от 42,58 % е неточен и заблуждава кредитополучателя /потребителя/. Това е така, тъй като предвидената съответно в чл. 17 и чл. 27 от Договора неустойка за непредставяне на обезпечение, следва да се включи в ГПР, съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, в противен случай това ще доведе до съществена разлика в посочения и действително прилагания ГПР, което е равнозначно на непосочването на ГПР по кредита.

Според съда неустойката по същество представлява скрита договорна лихва и е следвало да бъде калкулирана при изчисляването на ГПР. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 16 ЗПК преди сключване на договора за кредит кредиторът има задължение за оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, след като извърши справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите. Процесната неустоечна клауза прехвърля риска от неизпълнение на задължението на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник. При извършена предварителна оценка от кредитора, че е нужно обезпечение, той не би трябвало да отпуска кредита преди да се предостави обезпечение /чл. 18 ЗПК/. Ето защо кредиторът не може да черпи права за себе си от неизпълнението на задължението си да направи предварителна оценка с оглед недопускане на необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице. Отделно от това, с тази неустойка се търси обезщетение за вредите от това, че вземането може да не бъде събрано от длъжника. Със същата обаче се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, съгласно която при забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва.

Необходимо е да се изтъкне и обстоятелството, че в настоящия случай уговорената неустойка не обезпечава същинско задължение на кредитополучателя. Начинът, по който е уговорено задължението, цели да постави кредитополучателя в ситуация на невъзможност да го изпълни, с цел начисляване на неустойката и обогатяване на кредитодателя.

Посочените клаузи в договора следва да се окачествят като неравноправни по смисъла на чл.

143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП и като нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора, поради задължението му да заплати необосновано висока неустойка и поради невъзможността да прецени икономическите последици от договора, при който на практика кредитът му се оскъпява многократно. Очевидно е, че уговорената неустойка се отклонява от присъщите й функции и цели единствено обогатяването на кредитора.

3

При включването на сумата за неустойка, начислявана в погасителната вноска и представляваща скрито възнаграждение за кредитодателя, реалният ГПР според изчисленията на съда посредством онлайн калкулатор възлиза на 4670,34 %, който надвишава многократно допустимия законов лимит по чл.19, ал.4 ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.4 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, и не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в договора не е посочен реалният размер на ГПР. Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира.

Разпечатката съдържа 36 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8023194b-d2dc-488c-b6bb-f8a5b049eb9e