Решение № 160 от 12.08.2023, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Разлог, 12.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Д. Богоева-Маркова при участието на секретаря Я Г. Й., разгледа докладваното от Татяна Богоева-Маркова, Гр. дело №

20211240100801 по описа за 2021 година

Производството е образувано по ИМ, депозирана от ЧСИ В.Й.Т., ЕГН*, с район на действие Бл.ОС, с адрес г.Б., у.„Т.А.“№41, е.3, чрез адв. П.П., съд. адрес г.Б., у.„Т.А.“№43б, е.2, против Р.А.Г., с ЕГН*, с адрес г.Б., у.„П.“№10.

С ИМ се иска да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че има непогасено парично задължение към ищеца от 397,13 лева, представляващо непогасени такси по изп. дело №404/2011 г. по описа на ЧСИ В.Т., съгласно сметка по чл.79 ЗЧСИ, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №1241/2020 г. по описа на РС-Рг.

Иска се да бъдат присъдени на ищеца и сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.

Твърди се от ищцата в ИМ, че упражнява дейност като ЧСИ, регистриран под №795 на Камарата на ЧСИ, с район на действие - Бл.ОС, както и че ответника е длъжник по изп.д.

№404/2011 г. по описа на ЧСИ В.Т.. Твърди се от ищцата, че претендираното парично вземане е възникнало по силата на закона - Тарифата за таксите и разноските по закона за частното съдебно изпълнение, като същото представлява сбор от следните суми: Сумата от 25.00 лв., без ДДС, представляваща дължима такса за извършване на справка за имущественото състояние на длъжника, на основание т.3 от ТТРЗЧСИ; Сумата от 10.00 лв., без ДДС, представляваща дължима такса за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомления и книжа по изп. дело, на основание т.4 от ТТРЗЧСИ; Сумата от 80.00 лв., без ДДС, представляваща дължима такса за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, на основание т.5 от ТТРЗЧСИ; Сумата от 200,98 лв., без ДДС, представляваща дължима пропорционална такса за изпълнение на парично вземане, на основание т.26 от ТТРЗЧСИ; Сумата от 17,95 лв., без ДДС /върху тази сума не се начислява ДДС/, представляваща банкови такси и заплатени пощенски и куриерски услуги, дължими на основание т.31 от ТТРЗЧСИ;

Поддържа се, че сумите останали незаплатени от длъжника Р.Г., поради което ищеца подала пред РС-Рг. Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу ответника по което е образувано ч.гр.д. №1241/2020 г. Съдът е уважил подаденото заявление и е издал исканата заповед. След издаване на заповедта за изпълнение, ответника е подала възражение срещу нея, поради което и във вр. с дадените от съда указания, са предявени настоящите искове.

С разпореждане №1657/13.12.2022 г. съдията-докладчик след като е извършил проверка за 1 редовност на ИМ /чл.129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл.130 от ГПК, на основание чл.131 от ГПК, е постановил препис от ИМ и доказателствата към нея да се изпратят на ответника, с указание че в 1-месечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК.

Препис от ИМ и доказателствата към нея е връчен на ответника на 22.12.2022 г. чрез дъщеря Б.Б.Г..

Видно от данните по делото в законоустановения едномесечен срок, на 19.01.2023 г. е постъпил писмен отговор от ответника чрез адв. А.Б.В.. Със същия се оспорва предявените искове като неоснователни по основание и размер. Иска се отхвърлянето им.

Сочи се в писмения отговор, че във вр. с образувано изп. дело 404/2011 г. по описа на ЧСИ В.Т., били предприети изпълнителни действия срещу няколко длъжника, единият от които е ответника Р.А.Р.. ИД е образувано за вземане на „Е.М.“ЕООД /придобило вземане от "Обб"АД/. Поддържа се, че съгласно договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от датата 14.09.2020 г., вземането на „Е.М.“ЕООД е прехвърлено на К.И.Ч., ЕГН*. Сочи се, че с молба от 14.09.2020 „Е.М.“ЕООД е уведомило ЧСИ за извършеното прехвърляне на вземане, като е поискало спиране на производството по изп. дело 404/2011 г. Съгласно молби 17332/16.09.2020 г. и 25990/22.12.2020 г., К.И.Ч. поискал присъединяването му като взизкател по изп. дело 404/2011 г. С уведомление изх. №08226 от датата 18.03.2021 г. ЧСИ В.Т. е уведомила К.И.Ч. за свое разпореждане от 18.03.2021 г., съдържащо отказ да го конституира като взискател по изп. дело 404/2011 г., както и че изпълнителното производство е прекратено с нейно постановление от 08.12.2020 г., въз основа на молба на „Е.М.“ЕООД с №17337/16.09.2020 г.

Поддържа се в писмения отговор, че по силата на горецитирания договор за продажба на вземане от датата 14.09.2020 г., материално-правното вземене, въз основа на което е образувано ИД, е прехвърлено на друг кредитор /взискател/, считано от 14.09.2020 г., за което ЧСИ Т. е уведомена с молба на „Е.М.“ЕООД, вх. №17337/16.09.2020 г. Доколкото по отношение на К.Ч. няма данни да е бил уведомяван за прекратяване на производството по изп. дело 404/2011 г. и предвид отказа за конституирането му като страна в производството, същият не е изразявал становище и претенции относно дължимост на таксите в производството по изп. дело 404/2011 г.

Изразява се становище, че договорът за цесия поражда действие от момента на сключването му между цедента и цесионера, а спрямо длъжника - от момента на уведомяването му. В конкретния случай договорът за цесия е с дата 14.09.2020 г., като на същата дата е изпратено и уведомление до длъжника. Правната доктрина и съдебната практика категорично приемат, че при извършено прехвърляне на вземането, макар и след издаден изп. лист, респ. след образувано изп. производство, съд. изпълнител е длъжен да конституира като страна в производството цесионера след като му е представен договора за цесия. В случая съд. изпълнител не е изпълнил това задължение и погрешно е отказал конституиране на цесионера К.Ч.. Следователно, съд. изпълнител не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение и действия по отказ за конституиране на цесионера и да завежда установителен иск за заплащане на суми, които са недължими от доверителя ми. Със сключване на договора за цесия, цесионерът придобива вземането заедно с всички принадлежности, вкл. с правото на принудително изпълнение, с което цедентъте разполагал.

Счита се от ответника, че в конкретния случай е налице е хипотезата на чл.79, ал.1, т.1 и 2 от ГПК, като делото е прекратено по чл.433 ГПК, извън хипотезата на плащане след започване на принудителното изпълнение, като успоредно с това взискателят е изоставил изпълнителните действия в производството. Въз основа на депозираната на 16.09.2020 г. молба на „Е.М.“ЕООД, към настоящия момент, изп. производство е прекратено. Въпреки това, след датата на постъпване на молбата, въз основа на което е постановено прекратяване, ЧСИ е изготвила сметка за разпределение /дължими такси/. Предвид изрично поисканото прекратяване, счита че в конкретния случай в производството не са дължими каквито и да било такси.

Твърди се в писмения отговор и че с ИМ не са посочени никакви обстоятелства относно това, дали претендираните за заплащане такси са заплатени от взискателя „Е.М.“ЕООД, т.е.

2 дали в настоящото производството същите се претендират като дължими към взискателя, или директно в полза на ЧСИ Т.. Доколкото, съгласно цитирания по-горе договор за цесия от датата 14.09.2020 г., вземането е преминало към новия кредитор във вида, в което то се намира към деня на прехвърлянето, вкл. с всички вземания за присъждането му и принудителното му събиране, вкл. заплатени авансови такси, установяването на това обстоятелство е от значение за делото, доколкото взискателят реално няма претенции за заплащенето им от страна на ответниците в настоящото производство.

Отделно от горното се сочи, че съобразно чл.34 от ТТРЗЧСИ таксите и разноските по изп. дело се плащат от взискателя и са за сметка на длъжника. Следователно именно взискателят е задължено лице, а не длъжникът в производството по изп. дело, а такива могат да бъдат търсени от длъжника, в случай че те не са заплатени от взискателя авансово. В случая е приложимо Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. №2/2013 г., ОСГТК, според което по силата на изрични законови разпоредби таксите по изпълнението се дължат от взискателя и по правило се събират авансово, като по изключение разпоредбата на чл.79, ал.3 ЗЧСИ допуска дължимата от взискателя такса да бъде събрана впоследствие по реда на чл.410, ал.1 ТПК. Както в това решение на ВКС, така и в относимото за случая Решение №225 от 18.06.2010 г. на ВКС е посочено, че изрично е уредена в чл.79, ал.3 ЗЧСИ и процесуалната възможност за несъбраните такси ЧСИ да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл.410, ал.1 ГПК срещу взискателя. Ето защо неизпълнението на ЧСИ на задължението му по чл.80 ЗЧСИ, вр. чл.29, 33 и 34 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ, като събере направо от длъжника таксата дължима от взискателя, може да е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.67 ЗЧСИ.

Поддържа се, че предявеният иск е с неясно съдържание и основание (претендираната сума е посочена единствено като такси, съгласно изготвена сметка, но не и тяхното основание и размер, по различните основания от Тарифака към ЗЧСИ.

С Определение №254/15.03.2023 г. делото е насрочено в ОСЗ, с призоваване на страните и е обявен проекта за доклад.

В съдебно заседание ищцата - редовно призована, не се явява, не се представлява.

В съдебно заседание ответницата - редовно призована, не се явява, не се представлява.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните, а и е обявено за ненуждаещо се от доказване, че е образувано изп. д. №404/2011 г. по описа на ЧСИ В.Т. с взискател „Е.М.“ЕООД и длъжник - Р.А.Г..

Видно от приложено към ч.гр.д. №1241/2020 г. по описа на РС-Рг съобщение от ЧСИ В.Т. до Р.А.Г., в качеството й на длъжник по изп. д. №404/2021 г. със същото ответницата е уведомена, че във вр. с образуваното изп. д. с взискател „Е.м.“ЕООД и длъжници: Р.А.Г., Б.Б.Г., Р.Б.Р., Д.Е.Д. и М.Д.Д. и постъпила молба от „Е.М.“ЕООД, с вх. №17337/16.09.2020 г. за прекратяване на изпълнителното производство ЧСИ я уведомява, че дължи сумата от 397,13 лв. с ДДС, от която 138,00 лв. с ДДС - обикновени такси с ДДС, съгл. ТТР към ЗЧСИ, 2,75 лв. - т.31 от ТТР към ЗЧСИ, 241,18 лв. /с ДДС/ - пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ и 15,20 лв. - такси към държавни институции на основание чл.431 от ГПК. Даден е срок дължимата сума да бъде внесена в двесудмичен срок от получаване. Уведомлението е връчено на 02.10.2020 г. на ответницата при условията на отказ.

Видно от сметка №36780/29.09.2020 г. ЧСИ е изготвил сметка чл.79 от ЗЧСИ за дължими такси във вр. с изп.д. №404/2011 г., без фактура, както следва: извършване на всяка сптравка за длъжника и неговото имущество - с основание т.3 от Тарифата - 25,00 лв., изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа - т.4 от Тарифата - 10,00 лв., за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл.517, ал.2 и 3 от ГПК - по т.5 от Тарифата - 80,00 лв., изпълнение на парично вземане - т.26 от Тарифата - 200,86 лв., допълнителни разноски - т.31 от Тарифата 17,95 лв., всичко на обща стойност с ДДС от 397,13 лв. На длъжника е изпратено Съобщение за връчване на посочената сметка с указания, че следва да внесе сумата в двуседмичен срок от получаването, в противен случай ЧСИ ще поиска издаване на заповед 3 за изпълнение по чл.410 от ГПК. Същото е връчено на длъжника на дата 02.10.2020 г. при условията на отказ.

Във вр. със сторените оспорвания от ответник,а съдът е задължил ищцата да представи копие от изп. д. №404/2011 г., като определението в което е инкорпорирано задължението е връчено на ищцата двукратно - на 20.04.2023 г. чрез адв. П., видно от връчените два броя призовки. Въпреки задължението ищцата не е представила копие на изп.д. №404/2011 г. по нейн опис, въз основа на което същата твърди, че са й дължими суми.