Решение № 22 от 17.01.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. гр.Несебър, 17.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Мая Р. Деянова като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №

20222150100833 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД .

От ищеца ЗЕАД „**********“ ЕАД срещу ответника ******** е предявен иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД за присъждане на сумата от 390,66 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение въз основа на застраховка „***** Каско Стандарт“, полица № *********, по щета № *********, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Ищецът излага, че между него и „**********“ ЕООД е действала застрахователна полица № ********* със срок на действие 18.12.2020г. – 17.12.2024г. по отношение на МПС „Мерцедес С400 Д 4матик” с рег. № ******. Сочи, че въз основа на уведомление за щета при ищеца била образувана щета № *********. Навежда, че щетата била образувана във връзка с ПТП, настъпило на 23.12.2021г., около 18:20 часа, при движение в гр.

*********. Излага, че водачът Х. реализирал самостоятелно ПТП, в резултат на преминаване през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. Сочи, че в резултат на произшествието по автомобила настъпили щети – увредена предна лява гума Michelin Pilot Alpin 255/40R20 101 V 7,5 mm. Излага, че тези обстоятелства били документирани в протокол за ПТП № ***** от 23.12.2021г. на РУ Несебър. Навежда, че с доклад по щета от 26.01.2022г. било определено застрахователно обезщетение от 390,66 лв., което било изплатено на собственика на автомобила на 27.01.2022г. Сочи, че застрахователят е встъпил в правата на увреденото лице и има право да претендира сумата от ответника . Развива съображения за отговорност на ответника на основание чл. 31 и чл. 48 от ЗП. С тези доводи моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника ******** е депозиран отговор, с който предявеният иск се оспорва. Твърди се, че пътният участник е държавна, а не общинска собственост. Развиват се съображения в тази насока. Излага се, че са налице противоречия и неясноти в съставените доказателства във връзка с процесното ПТП. Сочи се, че липсва отбелязване дали има резултат от кръвна проба и какъв е бил той. Твърди се, в съставения протокол за ПТП липсва подпис на 1 младши автоконтрольор и не е ясно как полицаят е определил дължината, ширината и дълбочината на дупката. Излага се, че не е ясно спазил ли е водачът чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. С тези доводи се иска претенцията да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е между него и „**********“ ЕООД е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, е настъпило събитие - ПТП, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.

От фактическа страна по делото се установява, че между ищеца и „**********“ ЕООД – клон Варна, като собственик на лек автомобил „Мерцедес S400” с номер на рама W1К2231331A012878, е сключена застраховка „***** Каско Стандарт”, обективирана в застрахователна полица № *********, със срок на застраховката 18.12.2020г. – 17.12.2024г. (на л. 7 от делото). Договорът е сключен по клаузата „Каско”.

По делото се установява и настъпване на застрахователното събитие в срока на действие на сключения договор за застраховка, за което застрахователят носи риска. Такова събитие е реализирането на ПТП от застрахования автомобил на 23.12.2021г. в гр. *********. Този факт се установява на първо място от протокол за ПТП (на л. 11 от делото), който е официален документ, съставен от полицейски служител, в кръга на служебната му функция. От отбелязваното в протокола става ясно, че автомобилът е претърпял самостоятелно ПТП с необезопасена дупка на пътното платно с размери широчина – 40 см, дължина – 50 см и дълбочина 10 см, при което се „пръска“ предната му лява гума. Съдът кредитира в пълнота съставеният протокол за ПТП, който е официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Трайната практика на ВКС също възприема, че протоколът за ПТП е официален документ и има обвързваща съда материална доказателствена сила – Решение № 71 от 16.08.2017г. по т.д. № 60343/2016г. по описа на II гр. о. на ВКС и цитираното в него Решение № 227 от 12.02.2014 г. по т.д. № 769/2012 г. на I т.о. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. В случая документът не е оспорен, а единствените възражения на ответника са, че не е ясно как полицаят е определил дължината, ширината и дълбочината на дупката и не е ясно спазил ли е водачът чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. След като не се оспорени и опровергани констатациите на длъжностното лице, съдът намира за ирелевантни методите, по които той е достигнал до тях. Факт е, че полицейският служител е установил размери на неравността на пътя и е отразил тях в протокола, като това негово удостоверяване обвързва съда. Наред с това съдът е обвързан и от останалите удостоверявания в протокола на ПТП, които попадат в обхвата на проверката на длъжностното лице – отразеното, че не е установено наличие на алкохол у водача (оградено е „не“ от реквизитите на протокола) и не е констатирано движение с несъобразена от водача скорост.

Съдът намира за доказана по делото и причинно следствената връзка между настъпилото ПТП и нанесените щети по процесния автомобил. От една страна т. нар. „пръсната гума“ е отразена в протокола за ПТП, като щета, възприета от длъжностното лице, отзовало се на сигнала за ПТП. Освен това по делото е приета без възражения съдебно автотехническа експертиза (на л.

2

52 – л. 61 от делото), която се кредитира от съда като обективна, компетентна и безпристрастна.

Видно от заключението на вещото лице описаното в декларацията за настъпване на застрахователно събитие (на л. 8 – л. 9 от делото) по механизъм отговаря на процесния механизъм, отразен в протокола за ПТП. Ето защо не се приемат за основателни възраженията в отговора на исковата молба, че са налице разминавания в описания в декларацията механизъм и този в протокола за ПТП. От заключението на вещото лице се установява, че в причинна връзка с така установеното ПТП са настъпили щети по автомобила „Мерцедес“ – тотална щета по отношение на предна лява гума марка „Michelin Pilot Alpine 255/40/R20 101 V 7,5 mm. Видно е, че към материалите по застрахователната преписка е приложен снимков материал (на л. 17 – л. 20 от делото), който е съобразен от вещото лице. Именно по този начин вещото лице потвърждава констатациите в протокола за ПТП. Въз основа на всички съобразени материали вещото лице е направило обоснован извод, че е била налице необходимост от подмяна на цялата гума с оглед характеристиката на щетата и невъзможността да бъде отремонтирана. Ето защо (противно на възраженията на ответника) са събрани достатъчно доказателства за степента на деформация на гумата, като вкл. и чрез специални знания на вещото лице са установени твърденията на ищеца за тотална щета на гумата.

По делото не се доказа възражението на ответника, че не е материално отговорно лице за обезщетяване на настъпилата щета. Съгласно чл. 3 0, ал. 2 ЗП А П И и общините осъществяват съвместно по взаимна договореност дейностите по изграждането, поддържането и ремонта на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии при условията и по реда, определени с правилника за прилагането на закона. Т.е. по договорка с АПИ общината може да отговаря за поддържането и ремонта на пътните съоръжения на територията на общината, дори същите да представляват републикански пътища. Отделно от това нормата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП задължава собствениците или администрацията, управляваща пътя, освен да го поддържат в изправно състояние и да сигнализират незабавно препятствията по него, респ. да ги отстраняват във възможно най – кратък срок. В конкретния случай наличието на неравност на пътното платно , представлява препятствие по смисъла на посочената разпоредба, което е създавало опасност за движението, с оглед липсата на съответната сигнализация (констатациите в протокола за ПТП са, че неравността не е обезопасена). Налице е неизпълнение на задълженията на служителите на общината за своевременно отстраняване на препятствието чрез провеждане на нужния ремонт, за сигнализирането му до тогава и за организиране на движението по начин, осигуряващ безопасността му. Задължението на общината относно поддържането на общинските пътища се изразява в привеждането им в такова състояние, че да са годни за осъществяване на функциите им по придвижване на МПС и пешеходци. Фактът, че е допуснато на пътното платно да се намира необезопасена неравност е в разрез именно с това задължение на общината. Вярно е, че процесният пътен участък е част от републиканската пътна мрежа (видно от писмо от ОПУ – Бургас при АПИ на л. 87 от делото и скица на поземлен имот на л. 90 от делото). Видно обаче от споразумителен протокол от 27.11.2020г. (на л. 111 – л. 117 от делото) Агенция „Пътна инфраструктура“ и ******** са постигнали съгласие за съвместно зимно поддържане на републиканските пътища в граници на гр. Обзор (какъвто е процесният). От чл. 4, ал. 1 от Споразумението става ясно, че организирането, възлагането и контрола на дейностите по поддържането, в т. ч. зимното поддържане на републиканските пътища в границите на града, се извършва от ********. Срокът на споразумението е от 01.01.2021г. до 31.12.2021г. (чл. 5 от договора), поради което е действало към момента на настъпване на застрахователното събитие.

3

Ето защо по силата на цитирания споразумителен протокол и във връзка с чл. 30, ал. 2 ЗП и чл.

167, ал. 1 ЗДвП задълженията по поддръжка и обезопасяване на процесния пътен участък са делегирани именно на ********.

За да се установи причинната връзка между бездействието на служители на ответника и вредоносния резултат, съдът е длъжен да установи задължението за действие, което не е изпълнено и дали вредите са последица на това неизпълнение или се дължат на друга причина. В случая с оглед на гореизложеното се установява, че служителите на oбщина Несебър не са изпълнили задълженията си по чл. 30, ал. 2 ЗП и чл. 167 ЗДвП вр. чл. 4, ал. 1 от Споразумителния протокол с АПИ за отстраняването на препятствието и сигнализирането му с предвидените за това означения .

По делото се установява, че пътният участък е предоставен за поддръжка на ******** (арг. от чл.

14, ал. 3 ЗДС), поради което и по арг. от чл. 14, ал. 2 от ЗДС общината е следвало да извършва договорената поддръжка с грижата на добър стопанин (каквато грижа е предвидена и за собствените на общината имоти - чл. 11, ал. 1 ЗО С). С оглед на това, че наличието на неравност на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на които ******** е възложила изпълнението на очертаните по-горе задължения, която освен това ответникът е бил и лице, задължено да извършва поддръжката на пътя , при наличие на обективна възможност за обезопасяването й, общината отговаря спрямо увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД. В такава насока е и задължителната практика на върховната инстанция, постановена по реда на чл. 290 ГПК – напр. Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК .

Относно размера на застрахователното обезщетение е налице задължителна практика на ВКС поставена по реда на чл. 290 ГПК (решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г., решение № 79/02.07.2009г. по т. д. № 156/2009г. и решение № 6/02.02.2011г. по т. д. № 293/2010г., всичките на I т. о. на ВКС), съгласно която размерът на застрахователното обезщетение се определя по действителната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на застрахователното събитие, без да се прилага коефицент за овехтяване. Съдът намира за доказано по делото, че вследствие на настъпилото ПТП по автомобила са възникнали щети, изразяващи се в пълна щета на предна лява гума. Според вещото лице представените доказателства пред застрахователното дружество отговарят на извършените ремонтни дейности от специализиран сервиз (с оглед заключението на вещото лице, че действителната стойност на вредите е в размер на 386,60 лв.). При това заключение на вещото лице и с оглед обстоятелството, че на дружеството, отстранило щети по автомобила – „Ивеа Фулда” ЕООД, е изплатена действителна сума за подмяна на гумата, а от ищеца е определено застрахователно обезщетение в изключително близки размери до установените от вещото лице – 390,66 лв., то съдът намира за доказано, че действителната стойност на ремонта отговаря на претърпяната вреда. Последната сума е заплатена от застрахователя на пострадалото лице на 27.01.2022г. (видно от справка за движение по банкова сметка на чл. 15 от делото).