Определение № 25550 от 13.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25550 гр. София, 13.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно частно гражданско дело № 20251100512783 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 вр. с чл. 274 – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. К. Г. чрез адв.В.В.П. срещу определение №39323 от 23.09.2025г., постановено по гр.дело №46347/2023г. по описа на СРС, ГО, 119 с-в, с което е допълнено решение №18680 от 16.10.2024г., постановено по гражданско дело № 46347 от 2023г., в частта с която жалбоподателката В. К. Г. е осъдена на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД сумата от 640,96 лева разноски по делото.

Частният жалбоподател поддържа, че с подаденото то нея възражение по чл.414 ГПК е оспорила само частта от вземанията, които са погасени по давност, поради което в останалата част заповедта за изпълнение е влязла в сила и установителният иск в същата част е недопустим. Твърди, че не е дала повод за завеждането на иска в тази част, поради което не дължи и разноски. Излага подробни съображения в тази връзка, като претендира отмяна на определението в обжалваната част и отхвърляне молбата на ищеца за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата е подал отговор в указания от съда срок, с което бланкетно заявява, че определението е правилно и моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Софийски районен съд, 119 състав е издал на ищеца заповед за изпълнение от 1

01.10.2020г. по ч.гр.д.№24813/2020г. На 27.10.2020г. ответникът е подал възражение по чл.414 ГПК, в което изрично е заявил, че не дължи сумата от 487,68 лева – цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. и начислената върху нея мораторна лихва, поради погасяването и по давност. Също така изрично е заявил, че не оспорва вземането в останалата част –за сумата от 1329,70 лева цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законна лихва от 17.06.2020г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 147,48 лева за периода от 15.09.2017г. до 09.06.2020г., сумата то 35,97 лева- цена на извършено дялово разпределение за периода от 01.03.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законна лихва в размер на 7,13 лева за периода от 01.05.2017г. до 09.06.2020г.

С разпореждане от 14.06.2023г. съдът е указал на заявителя да предяви иск за цялото си вземане.

Иск за цялото вземане е предявен на 18.08.2023г.

На 21.08.2023г. ответникът е заплатил всички суми, чиято дължимост не е оспорил с възражението по чл.414 ГПК.

При така описаната фактическа обстановка, както правилно е отбелязал и първостепенния съд, предявеният от ищеца установителен иск по реда на чл.422 ГПК иск в частта относно неоспорените от ответника с възражението по чл.414 ГПК части от вземането, е процесуално недопустим. Това обстоятелство от една страна е следвало изрично да бъде указано на взискателя с разпореждането от 14.06.2023г. /като едновременно с това се издаде и изпълнителен лист за вземането в същата част/, а от друга- в тази част съдът е следвало да върне исковата молба ида прекрати производството. Независимо от това съдът е разгледал исковете и ги е отхвърлил /отчасти като погасени по давност, отчастипоради извършено в хода на процеса плащане/ с решение, което е влязло в сила като необжалвано.

При постановяване на обжалваното определение първостепенният съд се е мотивирал, че при определяне на разноските не следва да се вземе предвид отхвърлянето на исковете поради извършеното в хода на процеса плащане, тъй като отговорността за разноски се основава на идеята за санкциониране на неоснователното възбуждане на съдебния процес, поради което и отговорност за разноски следва да възникне всякога, когато страната неоснователно е отричала/претендирала съдебно предявеното право. Поради това съдът следвало да отчете извършеното в хода на процеса плащане само във връзка с постановяване на решение относно дължимостта на вземането, но не и при определяне тежестта за разноските, а ответникът дал повод за завеждане на делото с оглед извършено след датата на подаване на исковата молба плащане (доколкото искът по чл. 422 ГПК се счита предявен от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК). По този начин ответникът признал частично дължимостта на вземанията на ищеца, т.е.- признал обстоятелството, че към датата на депозиране на исковата молба е бил в забава. Настоящият състав не споделя този извод.

Действително съгласно разпоредбата на чл.422, ал.1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на 2 заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. Тази разпоредба обаче има отношение към пресмятането на сроковете касаещи погасителната давност относно вземането, не и към даването на повод за завеждането на иск, респективно- определяне дължимостта на разноските в съответствие с разпоредбата на чл.78 ГПК.

Като е признал изрично вземането в частта, която не е погасена по давност и впоследствие заплатена изцяло, ответникът не е дал повод за завеждане на установителен иск в тази част, а ищецът няма правен интерес от воденето му. Съгласно чл.78, ал.2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

Ето защо определение №39323 от 23.09.2025г., постановено по гр.дело №46347/2023г. по описа на СРС, ГО, 119 с-в следва да бъде отменено в обжалваната от ответника част, вместо което бъде постановено друго, с което молбата на ищеца за присъждане на разноски да бъде отхвърлена изцяло.

На основание чл. 274, ал. 4 вр. с чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото определение не подлежи на касационно обжалване.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №39323 от 23.09.2025г., постановено по гр.дело №46347/2023г. по описа на СРС, ГО, 119 с-в, с което е допълнено решение №18680 от 16.10.2024г., постановено по гражданско дело № 46347 от 2023г., в частта с която В. К. Г. е осъдена на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД сумата от 640,96 лева разноски по делото., вместо което постановява:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД за изменение /допълване/ на решение №18680 от 16.10.2024г., постановено по гражданско дело № 46347 от 2023г., в частта за разноските.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3