Решение № 1077 от 19.03.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1077 гр. Варна, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антония Якимова при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Антония Якимова Гражданско дело № 20253110107429 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от Г. А. Ц., ЕГН **********, с адрес:

******* срещу „Застрахователна Компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, осъдителен иск с правно основание чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1, т. 1 и чл. 429, ал. 3 от КЗ за заплащане на сумата от 417.51 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимото застрахователно обезщетение за щетите по лек автомобил ******* настъпили вследствие на ПТП от 24.11.2022 г., реализирано в г******* на кръстовището с *******, причинени от лек автомобил ******* застраховано при ответника със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със срок на действие ******** г., формирано като сбор от следните суми: сумата от 384.46 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху главница от 3 744.25 лева за периода от 25.11.2022 г. до 04.10.2023 г., както и сумата от 33.05 лева, представляващи обезщетение за забава, начислено върху главница от 2 325.36 лева за период от 05.10.2023 г. до 12.11.2023 г., като част от главницата в размер на 1418.89 лв. е заплатена доброволно на 04.10.2023 г., а останалата част от 2325.36 лв. е присъдена в полза на ищцата с влезли в сила съдебни решения по образувано на 13.11.2023 г. гр.д. № 14684/2023 г. на ВРС и по в.гр.д. № 2479/2024 г. на ВОС.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: с влезли в сила решения по гр.д. 14684/2023 год. на ВРС и по в.гр.д. №2479/2024г. на ВОС ответникът бил осъден на 1 основание чл. 432 ал. 1 от КЗ да заплати на ищеца общо сумата от 2325,36 лева – неплатен остатък от 3744,25 лева - общо дължимо застрахователно обезщетение за щетите по л.а. марка „******* настъпили вследствие на ПТП от 24.11.2022г., в ******* на кръстовището с *******, причинени от лек автомобил ******* застраховано при ответника със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със срок на действие ******** г. Преди това част от обезщетението на стойност 1418,89 лв. било платено доброволно на 04.10.2023 г.

Претендира се заплащането на обезщетение за забава върху главницата от 3744.25 лева за застрахователно обезщетение, което обезщетение за забава е в общ размер на 417.51 лева, от което 384.46 лева е начислено върху главница от 3 744.25 лева за периода от 25.11.2022 г. до 04.10.2023 г. (датата на частичното плащане на главницата от 1418.89 лв.), и 33.05 лева е начислено върху главница от 2 325.36 лева за период от 05.10.2023 г. до 12.11.2023 г. (ден преди завеждане на гр.д. № 14684/2023 г. на ВРС). Претендират се и разноски по делото.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор, с който ответникът изразява становище за неоснователност на иска.

Поддържа, че в случая е налице „тотална щета“, което е установено в хода на процеса по воденото между същите страни гр.д. № 14684/2023г. на ВРС, поради което е било необходимо увреденият да представи на застрахователя удостоверение за прекратяване на регистрацията на МПС, съобразно чл. 390 ал.1 вр. чл. 108 ал.1 КЗ, като условие за поставяне в забава, каквото действие не е извършено. Счита, че началната дата на забава не е датата на уведомяване, а следва да се изчислява от изтичане на срока по чл. 497 и чл.

108 от КЗ. Сочи, че претенцията представлява злоупотреба с право, тъй като е следвало да се предяви ведно с иска за главница. Ответникът не е бил поканен да плати извънсъдебно, поради което не е дал повод за предявяването на иска и не следва да носи отговорност за разноски.

Претендира отхвърляне на иска и присъждане на разноски по делото.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. Й. А., поддържа исковата молба и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК.

Ответникът не изпраща представител. Предварително депозира писмена молба, с която поддържа отговора и обективираното в него искане по същество и прави и бланкетно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1, т. 1 и чл. 429, ал. 3 от КЗ за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху съдебно установена главница за застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Претенцията е допустима, доколкото са налице нормативно установените положителни процесуални предпоставки за възникване и упражняване на правото на иск и липсват процесуални пречки за това.

2

Според чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

Според чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ в застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3.

Посочената разпоредба на чл. 429, ал. 3 КЗ предвижда, че лихвите за забава на застрахования, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.

430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.

Видно от приобщеното уведомление за настъпило застрахователно събитие, ответното застрахователно дружество е уведомено за процесното застрахователно събитие на 25.11.2022 г., като в уведомлението е посочена и банкова сметка за получаване на застрахователно обезщетение.

Не е спорно, че по образуваната застрахователна преписка е заплатено доброволно на 04.10.2023 г. застрахователно обезщетение в размер на 1418.89 лв., както и че ищцата не е била съгласна с този размер на обезщетението, поради което на 13.11.2023 г. е предявила иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ за дължимата според нея разлика от 2 325.36 лв. (чл. 498, ал. 3 от КЗ), въз основа на който е образувано гр.д. № 14684/2023 г. по описа на Районен съд-Варна.

От материалите по приобщеното дело с посочения номер се установява, че първоинстанционното производство пред Районен съд - Варна е приключило с решение № 2447/28.06.2024 г., с което „Застрахователна Компания Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на Г. А. Ц. към вече изплатените 1418.89 лв. сумата от още 1496.19 лв. като застрахователно обезщетение по щета на МПС ******* настъпила на 24.11.2022г., по време на действието на застраховка Гражданска отговорност между ответника и трето лице, причинило застрахователното събитие с л.а. ******* и изразяваща се в увреждане на облицовка задна броня, заден капак, преден капак, облицовка предна броня, стъкло десен фар, решетка радиатор комплект, предна емблема „***, рамка радиатор, ляв калник, десен калник, задна маска, основа предна броня, кондензатор и воден радиатор на собствения на ищцата лек автомобил марка *****, заедно със законната лихва върху присъдената сума от датата на сезиране на съда - 13.11.2023 г. до окончателното и изплащане, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, като е отхвърлен искът за разликата над присъдените 1 496.19 лв. до претендираните 2 325.36 лв.

Решението в отхвърлителната му част е обжалвано и с окончателно решение № 284/17.03.2025 г. по възз.т.д. № 2479/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна същото е отменено и вместо него „Застрахователна Компания Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на Г. А. Ц. разликата от 829.17 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 13.11.2023 г. до окончателното й изплащане.

3

В мотивите на въззивното решение е прието, че стойността на разходите за необходимия ремонт възлиза на 5663.88 лв., а действителната пазарна цена на увреденото МПС – в размер на 4030 лв., респ. в полза на ищцата се дължи последната сума, от която следва да бъде приспадната стойността на запазените части на автомобила (в случая за скрап) в размер на 285.75 лв., както и доброволно платената преди завеждане на делото сума от 1418.89 лв., при което неизплатеният дължим остатък възлиза на 2325.36 лв. Именно тази главница е присъдена на ищцата с двете съдебни решения.

При така установените в предходния съдебен процес възстановителна и действителна стойност на увредения автомобил, първата надвишаваща 70 на сто от втората, следва, че е налице тотална щета на моторното превозно средство по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ.

Според чл. 390, ал. 1 от КЗ преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета.

Не е спорно, че в случая такива доказателства не са представени пред застрахователя. Няма и данни автомобилът въобще да е бил дерегистриран.

Спорно е дали въпросната дерегистрация е условие за поставянето на застрахователя в забава и за дължимост на претендираната с разглеждания иск законна лихва върху главницата за застрахователно обезщетение. Съдът намира, че в случая следва да бъде даден отрицателен отговор на този въпрос, понеже застрахователят не е определил обезщетение за тотална щета на автомобила по заведената пред него застрахователна преписка, а тази степен на увреждане е констатирана едва в заведения покъсно съдебен процес. При това положение и ищцата не е имало как да изпълни задължението си по чл. 390, ал. 1 от КЗ да прекрати регистрацията на тотално увредения автомобил, тъй като условие за това е лицензираният застраховател да е изпратил (предварително) уведомление до Гаранционния фонд за взето решение за изплащане на тотална щета – арг. от чл. 18а, ал. 7 във вр. ал. 1, т. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Такова решение не е взето, а е бил налице спор за размера на щетите, определени от застрахователя в значително по-ниска стойност, не при условията на тотална щета, поради което за забавата на застрахователя и началния момент, от който се дължи законната лихва, важат общите правила. Това е така, понеже тоталната щета, констатирана в хода на съдебния процес, е съществувала още към момента на предявяване на застрахователната претенция, но застрахователят не е положил дължимата грижа надлежно да я установи и да определи застрахователно обезщетение за нея, както и да изпрати предвиденото в чл. 18а ал. 7 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. уведомление до Гаранционния фонд, поради което не може да черпи благоприятни последици от собственото си недобросъвестно поведение.

4

Следващият спорен въпрос е относно началния момент, от който се дължи законната лихва върху главницата за застрахователно обезщетение по чл. 432, ал. 1 от КЗ.

По този въпрос съдебната практика приема, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ лихвите за забава се включват в застрахователното обезщетение по силата на нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 от КЗ, като това са тези лихви, които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования на основание чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ, или от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице, или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. След предявяване на претенцията по чл. 498 от КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 от КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, както и с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на основание чл. 498, ал. 3 във вр. чл. 432, ал. 1 от КЗ (така – решение № 50040/30.05.2023 г. по т.д. № 790/2022 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 128/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. на ВКС, І т. о. и др.).