Решение № 857 от 08.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 857 гр. Пловдив, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно гражданско дело № 20255300500615 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ на МВР, ЕИК:

129011017, чрез пълномощника гл.юрк. М. Х., против Решение № 5108 от 18.12.2024г., постановено по гр.д.№8325 по описа за 2023г. на Районен съд Пловдив, VIII гр.с., с коeто жалбоподателят е осъден да заплати на С. П. Б. с ЕГН ********** от гр. *** сумата от 2 161,82 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 209,4 часа нощен труд, приравнени на дневен труд с коефициент 1,143, положен през периода 07.06.2020г. 31.12.2022г., както и мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – 26-то число на месеца, следващ последния месец от тримесечието, в който е бил полаган нощният труд, до датата на подаване на исковата молба - 07.06.2023 г. в общ размер на 320,22 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба - 07.06.2023г. до окончателното й изплащане. Присъдени са и разноски съобразно изхода на делото.

Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение.

Твърди се, че неправилно районният съд е приложил разпоредбата на чл. 9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, което е обосновал с довода, че Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на 1 дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи не уреждала преизчисляване на нощния труд в дневен. Сочи се, че посочената Наредба № 8121з776/29.07.2016г. е неприложима по отношение на исковия период 07.06.2020г.

- 31.12.2022г., тъй като е отменена, считано от 10.01.2020г. с параграф 4 от ЗР на Наредба № 8121з-36/07.01.2020г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи – ДВ, бр.3 от 10.01.2019г. Поради това се твърди, че съдът е приложил отменена правна норма. Поддържа се, че субсидиарното приложение на НСОРЗ е недопустимо, тъй като законодателят е уредил изрично въпроса за преизчисляването на нощния труд към дневния труд, полаган по служебно правоотношение в МВР с разпоредбата на чл. 187, ал.4 от ЗМВР, в редакцията на ДВ, бр.60 от 07.07.2020г., предвиждаща че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1. По изложените съображения от въззивния съд се иска да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да отхвърли предявените искове. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от С. П. Б., чрез пълномощника му адв. С. П., в който оспорва подадената въззивна жалба по подробно изложени съображения. Въззиваемият счита, че разпоредбата на чл.

187,ал.4 от ЗМВР установява неравенство в третирането на полицаите и пожарникарите, което ги поставя в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и работещите по трудово правоотношение.

Поради това тази разпоредба е несъвместима с правото на ЕС и не е съобразена с Директива 2003/88 ЕО и с Хартата на основните права на Европейския съюз. Позовава се и на Определение от 29.07.2024г. по дело № С-435/2024г. на СЕС, в което е прието, че чл.12, б. „а“ от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на задължителна национална съдебна практика, ако прилагането й води до резултат, несъвместим с разпоредбите на правото на Съюза, които третират въпроса за нощния труд, която не се основава на обективен и разумен критерий. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски в настоящото производство.

Настоящият съдебен състав на ОС - Пловдив, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2

Производството пред районния съд е образувано по искове на С. П. Б. против Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ за заплащане на сумата от 2 161,82 лева (след допуснатото увеличение на иска), представляваща допълнително възнаграждение за 209,4 часа нощен труд, приравнен на дневен труд с коефициент 1,143, положен в периода 07.06.2020г. - 31.12.2022г., както и на сумата от 320,22 лева (след допуснатото увеличение на иска), представляваща мораторна лихва върху главницата от датата на падежа на всяко едно вземане – 26-то число на месеца, следващ последния месец от тримесечието, в който е бил полаган нощният труд, до датата на подаване на исковата молба - 07.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни.

Между страните не е спорно, че ищецът работи по служебно правоотношение в системата на МВР на длъжност „***“ в група „Охрана на обекти“ в сектор „Патрулно-постова дейност и масови мероприятия“ при Зонално жандармерийско управление – *** към Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ и полага нощен труд за времето от 22:00 часа до 06:00 часа по утвърдени графици, на 12часови смени, като отработеното от него работно време е изчислявано съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, без часовете положен нощен труд да са преобразувани в дневен труд.

Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза през исковия период 07.06.2020г. - 31.12.2022г. ищецът е положил общо 1464 часа нощен труд, които след приравняването им на дневен труд с коефициент 1,143 възлизат на 1673,4 часа. Разликата от 209,4 часа представлява положен извънреден труд на основание приравняване на нощния труд в дневен, в стойностно изражение в размер на 2161,82 лв., който не е изплатен на ищеца. Мораторната лихва, изчислена върху всяка тримесечна /месечна/ сума на извънредния труд, считано от падежа на плащането до подаването на исковата молба – 07.06.2023г. възлиза общо на 320,22 лв.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че Определение от 29.07.2024 г., постановено по дело № С-435/2023 г. по описа на СЕС – VІ състав, има приоритет пред Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, поради което обективно съединените искове се явяват доказани по основание и размер и следва да се уважат изцяло.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК, въззивният съд намери, че същото е валидно и допустимо, но по същество е неправилно.

Предмет на делото са кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 187, ал. 3 във връзка с ал.

1 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на трудово възнаграждение за положен нощен труд от служител на МВР, преобразуван в дневен труд с коефициент 1,143, както и на лихва за забава.

Спорен въпрос от значение за изхода на делото е този за приложимостта 3 на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата по отношение на положените часове нощен труд от служители на МВР.

По този въпрос е постановено ТР № 1/15.03.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, което уеднакви практиката на съдилищата и прие, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите н а Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба ) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В тълкувателното решение е разяснено защо ЗМВР не предвижда възможност за определяне на допълнително възнаграждение за положените часове нощен труд от лица в служебно правоотношение с МВР, обяснено е, че празнота на закона няма, а правоотношението се регулира от специалните разпоредби в ЗМВР, което изключва възможността в спорното правоотношение по аналогия да се приложат Кодексът на труда и в частност чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ . Тълкувателното решение е съобразено и със задължителното действие на Решение по дело С-262/20 на СЕС по преюдициално запитване от български съд по тълкуването и прилагането на Директива 2003/88/ЕО. В съответствие с извършеното от СЕС тълкуване е разяснено, че различен отговор не следва и от наднационалния правен ред, регулиращ служебните правоотношения с МВР /Определение № 372 от 29.01.2024 г. по гр. д. № 3285/2023 г. на ВКС, IV г.о./.

В същия смисъл е и Определение от 29.07.2024г. по дело С-435/2023 на СЕС, в което се приема, че чл. 12, б. а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време и чл. 20 и чл. 31 от ХОПЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо работници от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел, както и че чл.

12, б. а) от Директива 2003/88 и чл. 20 и чл. 31 от ХОПЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на задължителна национална съдебна практика, ако прилагането води до резултат, несъвместим с тези разпоредби от правото на Съюза, и по-специално до разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий. В мотивите си съдът е припомнил направеното с т. 55 от дело С-262/2020 тълкуване и въз основа на него е постановил определението.

Следователно изводите, направени с решение по дело С-435/2023 на СЕС, са в унисон с тези по дело С-262/2020, решението по което е взето предвид при постановяване на ТР № 1/15.03.2023 г. по тълк. дело № 1/2020г. на ОСГК на ВКС.

Ето защо следва да се приеме, че не е налице основание положените от 4 ищеца в исковия период часове нощен труд да бъдат преизчислявани в дневен труд с коефициент 1,143, поради което предявените от ищеца искове за главница и мораторна лихва са неоснователни.

Като е достигнал до различни правни изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново по съществото на спора, с което исковете да бъдат отхвърлени.

По разноските:

С оглед изхода на делото жалбоподателят Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ на МВР има право на разноски. От същия се претендират разноски единствено за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Поради това въззиваемият С. Б. следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение за първата и въззивната инстанции, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр.чл. 23, т. 1 от НЗПП съдът определя в минимален размер от по 100 лв. за всяка инстанция, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото. Останалите направени от жалбоподателя разноски в производството пред двете съдебни инстанции (136,47 лв. - държавна такса за въззивното обжалване и 200 лв. - депозит за вещо лице по ССчЕ в първоинстанционното производство) не следва да му се присъждат, доколкото не са поискани.