Решение № 2 от 04.01.2022, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Кюстендил, 04.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светослав Ем. Петров при участието на секретаря Гергана Ив. Накова-Милушева като разгледа докладваното от Светослав Ем. Петров Административно наказателно дело № 20211520200598 по описа за 2021 година

Делото е образувано по жалба от “ОРМАР ТРАНС“ ЕООД, гр.Кюстендил, ул.“***“, №***, ет.**, представлявано от управителя М. Й. против наказателно постановление № 42-0001093/21.04.2021г., издадено от директора на Регионална дирекция “Автомобилна администрация”-гр.София, с което на дружеството на основание чл.105, ал.1 от ЗАП е наложена “имуществена санкция” в размер на 200 /двеста/ лева за извършено нарушение на чл.57, ал.6, т.1 от Наредба №11 от 31.10.2002 г. на МТС.

Иска се отмяна на атакуваното постановление, с доводи, че същото е неправилно и незаконосъобразно.

Наказващият орган е изразил становище при представяне на АНО, като е посочил, че предлага да бъде потвърдено наказателното постановление.

Районен съд-гр.Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

На 29.03.2021г. служители на РД”АА”, гр.София – свидетелите Г. и К. извършили комплексна проверка по документи на “ОРМАР ТРАНС“ ЕООД. Установили, че на 18.01.2021г. дружеството–превозвач, притежаващ международен автомобилен лиценз за превоз на товари е извършило превоз с влекач ДАФ от кат. N3 с рег.№ ***, който не е имал валидно удостоверение за техническа изправност към датата на превоза.

На същата дата бил съставен АУАН срещу жалбоподателя, в който са отразени посочените обстоятелства. Прието било, че е нарушен чл.57, ал.6, т.1 от Наредба №11 от 1

31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари.

Въз основа на акта е издадено обжалваното НП. В него е възпроизведена фактическа обстановка, идентична с тази по акта. Обоснован е извод за извършено нарушение, на което е дадена аналогична правна квалификация, като санкцията е наложена на основание чл.105, ал.1 от ЗАП.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, а именно: документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка, показанията на свидетелите Г. и К..

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на атакуване акт и от лице, което има право на такава.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

В хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обосноваващо отмяната на атакуваното НП. Както в акта, така и в НП липсва изчерпателно описание на обстоятелствата, при които е осъществено твърдяното нарушение, съответно не са изложени твърдения за всички съществени елементи от обективната страна на състава на нарушението. В частност, липсва твърдение, КЪДЕ е извършено нарушението. В АУАН и НП е посочена датата 18.01.2021г., но липса описание на мястото, за което се твърди, че е извършено нарушението.

На следващо място, в наказателното постановлението, некоректно е посочен нарушения нормативен акт, тъй като единствено е записано, че е нарушен чл.57, ал.6, т.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС, което е недостатъчно и неясно. Вероятно наказващият орган е имал предвид Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от МТС, което не е било посочено в пълнота и се налага да се стига по аналитичен път до извода относно нарушения нормативен акт.

По същество нарушението остана недоказано от обективна страна в хода на процеса, защото в тежест на АНО беше установяването на релевантните за обвинението фактически обстоятелства, а това не бе сторено. Посочените в АУАН фактически положения не може да бъдат приети за установени, доколкото актът не се ползва с презумптивна доказателствена сила, а същите не се подкрепят в нужната степен от показанията на разпитаните свидетели и приложените към преписката писмени доказателства. Изрично съдът е указал на АНО, че ако желая да се ползва от представените писмени доказателства на език различен от български следа да ги преведе и представи в указания му срок, но наказващия орган не е сторил това и нарушението остана недоказано.

В хода на производството не са представени доказателства за сторени разноски от страна на жалбоподателя и респ. неоснователно е искането на проц. представител за присъждане на разноски, тъй като приложения договор за правна защита и съдействие е сключен на осн. чл.38 от ЗА.

2

Воден от гореизложеното наказателното постановление, следва да бъде отменено, поради допуснати и неотстраними съществени процесуални нарушения.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 42-0001093/21.04.2021г., издадено от директора на Регионална дирекция “Автомобилна администрация”-гр.София, с което на “ОРМАР ТРАНС“ ЕООД, гр.Кюстендил, ул.“***“, №***, ет.***, представлявано от управителя М. Й. на основание чл.105, ал.1 от ЗАП е наложена “имуществена санкция” в размер на 200 /двеста/ лева за извършено нарушение на чл.57, ал.6, т.1 от Наредба №11 от 31.10.2002 г. на МТС.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 3