Решение № 1799 от 19.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1799 гр. Пловдив, 19.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Магдалена Г. Танева като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330116396 по описа за 2025 година намира следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на И. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „*****“ № **, чрез адв. Д. Г. от АК - *****, против „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52-54, с която са предявени установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че Договор за кредит № **********/27.02.2025 г., сключен между ищцата И. Г. Т. и ответника „Вивус.БГ“ ЕООД, е недействителен, поради неточно посочен в него годишен процент на разходите (ГПР) и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Вивус.БГ“ ЕООД да заплати на ищцата И. Г. Т. сумата в размер на 261,85 лв. – недължимо платена при начална липса на правно основание по нищожен Договор за кредит № **********/27.02.2025 г., ведно с допълнително споразумение от 27.02.2025 г. за предоставяне на допълнителна услуга към него.

В исковата молба се твърди, че на 27.02.2025 г. между ищцата И. Г. Т., в качеството на кредитополучател и ответника „Вивус.БГ“ ЕООД, като кредитор, е сключен Договор за кредит № **********/27.02.2025 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищцата кредит в размер на 600,00 лв. за срок от 30 дни, при годишен лихвен процент от 40,97 % и годишен процент на 1 разходите от 49,60 %. Между страните било договорено, че кредитополучателят дължи такса за бързо разглеждане на кредита в размер на 141,78 лв. Общата дължима сума по Договора била посочена в размер на 620,22 лв. Съгласно „Споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от дата 27.02.2025 г.“ сключено към Договора за кредит на кредитополучателя била продадена услуга по бързо разглеждане на изпратеното запитване на цена от 141,78 лв. Ищцата излага доводи за нищожност на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане на кредита. Твърди, че с така предвидената клауза се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и се нарушава нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Чрез процесната клауза, предвиждаща заплащане на такса „Бързо разглеждане“, било налице скрито оскъпяване на кредита и се постигала забранена от закона цел - неоснователно обогатяване на кредитора, поради което, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, същата била нищожна. Ищцата твърди, че таксата за бързо разглеждане на кредита е разход по кредита и следва да бъде включена в ГПР по кредита, което в случая не е сторено. Поради неточното посочване на размера на ГПР в Договора за кредит, процесният контракт бил недействителен, на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Ищцата твърди, че към настоящия момент е заплатила сумата в общ размер на 861,85 лв. по кредита. Предвид недействителността на договора за кредит и разпоредбата на чл. 23 о т ЗПК, счита, че 261,85 лв. от сумата в размер на 861,85 лв. е заплатена на ответното дружество при начална липса на правно основание.

По гореизложените съображения ищцата моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Вивус.БГ“ ЕООД.

В открито съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпила писмена молба от ищцата, чрез процесуалния й представител адв. Д. Г., с която моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответникът „Вивус.БГ“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпила молба – становище от ответното дружество, чрез пълномощника му юрк. И.И., с която признава сключването на процесния

Договор за кредит №

**********/27.02.2025 г. между страните с посоченото в исковата молба съдържание и сключването на Споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от дата 27.02.2025 г. към процесния Договор за кредит, както и че за предоставената допълнителна услуга за бързо разглеждане на кредита е начислена такса в размер на 141,78 лв. (72,49 евро) от страна на ответното дружество. Твърди, че допълнителната услуга за Бързо разглеждане не е задължително условие за сключване на договора и получаване на заявената сума, както и че същата е дължима във 2 връзка с краткия срок, в който е направена кредитна оценка на кредитополучателя. Поради това заявената от ищцата допълнителна услуга за Бързо разглеждане на искането за отпускане на кредита не следвало да бъде включена в ГПР и правилно същата не била елемент от формирането на ГПР по процесния Договор за кредит. Ответникът изрично признава, че ищцата е заплатила по процесния кредит сумата в размер на 861,85 лв. при отпусната главница от 600,00 лв., като уточнява, че разликата от 261,85 лв. е сбор от заплатени 11 такси за използвана допълнителна незадължителна услуга за удължаване срока за връщане на кредита. Оспорва твърдението на ищцата, че процесният Договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възваграждение на процесуалния представител на ищцата.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

По предявения установителен иск за прогласяване нищожността на процесния договор за кредит:

В тежест на ищцата И. Т. е да докаже, че между нея и ответника „Вивус.БГ“ ЕООД ОД е възникнало облигационно отношение по процесния Договор за кредит, както и че този договор е нищожен на заявените в исковата молба правни основания.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените факти и обстоятелства.

Не е спорно между страните, а и от представения по делото Договор за кредит № **********/27.02.2025 г., се установява, че между тях е съществувало облигационно правоотношение, по силата на което ответникът „Вивус.БГ“ ЕООД е предоставил на ищцата И. Г. Т. сумата от 600,00 лв., при лихвен процент от 40,97 % и ГПР от 49,70 %. Кредитът е отпуснат за срок от 30 дни с падежна дата 29.03.2025 г. Общата дължима сума по кредита е посочена в размер на 620,22 лв. В договора изрично е посочено, че изчисленият ГПР не включва разходите, които кредитополучателят заплаща при неизпълнението на договорните си задължения, както и таксите за допълнителни незадължителни услуги.

Безспорно е между страните, а и от представеното Споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искането за кредит от дата 27.02.2025 г. се установява, че ответното дружество е предоставило на ищцата допълнителна услуга за разглеждане на подаденото от нея искане за отпускане на кредит, както и че с подписване на това споразумение ответното дружество се е задължило да разгледа искането за 3 кредит и да предостави отговор в рамките на 15 минути. От своя страна, кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитора възнаграждение за тази услуга в размер на 141,78 лв. в срок до 29.03.2025г.

Страните не спорят, че ищцата е усвоила изцяло заемния ресурс от 600,00 лв., както и че същата е заплатила по сметка на ответното дружество по процесния Договор за кредит сумата в общ размер на 861,85 лв. Последното се установява и от приетите като писмени доказателства по делото 11 броя разписки (л. 16 – л. 21).

Не е спорно по делото, че ответникът „Вивус.БГ“ ЕООД е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК . Ищцата И.

Г. Т. е физическо лице, което при сключване на Договора за кредит е действало именно като такова. Страните не спорят, че ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Сключеният между ищцата и ответника Договор за кредит по своята правна характеристика и съдържание е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите.

Императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

В ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши потребителя и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя “ са 4 всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В процесния Договор за кредит е посочен ГПР от 49,60 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Този размер на ГПР обаче не отразява реалния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно допълнителното възнаграждение от 141,78 лв. за предоставената допълнителна услуга за бързо разглеждане на кредита.

Страните не спорят по факта, че в ГПР по процесния кредит не е включено възнаграждението на кредитора з а предоставената допълнителна услуга „Бързо разглеждане“ на кредита от 141,78 лв. Това се установява и от съдържанието на самия договор и се признава изрично от ответника. Съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.