Решение № 800 от 20.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 800 гр. София, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Емилия Ат. Колева

Анна Кофинова при участието на секретаря Бранимира В. И.а Пенова в присъствието на прокурора П. Г. И. като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100605828 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 333/03.06.2025 г., постановена по НОХД № 6864/2025 г., по описа на СРС, НО, 14-и състав, съдът е признал подсъдимия Й. В. И., ЕГН **********, за виновен в извършването на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ от НК, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от четири години, като е постановено изтърпяването му при първоначален строг режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС. На основание чл. 59 от НК от размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ е приспаднато времето, през което подс. И. е бил задържан по наказателното производство по реда на ЗМВР и НПК. С присъдата на основание чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на подс. И. са присъдени разноските по делото.

Срещу присъдата в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 НПК е постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимия - адв. Н. Т., с искане за изменение на присъдата в частта относно наложеното наказание, като същото бъде намалено. В жалбата са изложени оплаквания за неправилно индивидуализиране на наложеното наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства в размер от шест години – над средния предвиден в закона. Сочи се, че съдът не е съобразил ниската стойност на откраднатата 1 вещ. Според жалбоподателя целите на наказанието биха могли да бъдат изпълнени и с наказание „лишаване от свобода“ в размер от пет години. В жалбата не е направено искане за събиране на доказателства пред въззивния съд.

В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че обжалваната присъда е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица, но следва да се изиска актуална справка за съдимост на подсъдимия.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд защитникът адв. Т. поддържа въззивната жалба. Излага съображения, че правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК, но намира така определеното наказание за несправедливо. Счита, че неправилно съдът е индивидуализирал наказанието при превес на отегчаващите вината обстоятелства независимо от ниската стойност на откраднатата вещ. Поради това отправя искане за изменение на присъдата в частта относно наказанието, като същото бъде намалено.

Подсъдимият Й. И. се явява лично в съдебното заседание, като поддържа становището на защитника си. Заявява, че е виновен. Обръща внимание, че е съдействал на органите на досъдебното производство при провеждане на разследването. Заявява, че осъзнава какво е извършил, но моли съда да съобрази младата му възраст и пледира за намаляване на наложеното наказание.

Представителят на СГП излага становище за правилност, законосъобразност и справедливост на първоинстанционната присъда и моли въззивния съд да потвърди същата. Сочи, че съдът правилно е съобразил осъжданията на подсъдимия при определяне на наказанието.

В последната си дума подсъдимият И. изразява съжаление за извършеното. Заявява още веднъж, че осъзнава какво е сторил.

Софийският градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, но същата следва да бъде изменена в частта относно наказанието, като съображенията за това са следните:

Производството пред първоинстанционния съд е преминало по диференцираната процедура, уредена в гл. XXVII НПК, чл. 370 - чл. 374 НПК.

На основание чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият е направил самопризнание, като е признал всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил за тях да не се събират доказателства.

С оглед на това, задължение на въззивния съд е да провери налице ли са 2 били императивните предпоставки за разглеждането на делото по специален ред и дали първостепенният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения. След извършване на тази служебна проверка настоящият състав намери, че законосъобразно първоинстанционното производство е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие. В съдебната фаза на процеса пред районния съд не са били допуснати съществени процесуални нарушения, подсъдимият и неговият защитник са поискали разглеждането на делото по реда на това диференцирано производство, а първоинстанционният съд в съответствие със закона е постановил разглеждането на делото по реда на гл.

XXVII НПК - чл. 371, т. 2 НПК, тъй като подсъдимият е направил самопризнание, което се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства.

След преценка на доказателствените материали и съобразно изискванията на чл. 371, т. 2 НПК, първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата обстановка, съдържаща се в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е ползвал самопризнанието на подсъдимия при постановяване на присъдата.

Въззивната инстанция приема въз основа на самопризнанието на подсъдимия и доказателствата, които го подкрепят, следното:

Подсъдимият Й. В. И., ЕГН: **********, е роден на 29.08.1997 г., в гр. Варна, българин, български гражданин, неженен, трудово ангажиран, с постоянен адрес в с. Мусачево, ул. „********, понастоящем в Затвора-гр.

София.

Съгласно приетата във въззивното производство справка за съдимост същият е осъждан многократно. От справката се установява, че с Определение от 11.10.2022 г. по НЧД № 20221110208442 по описа на СРС, влязло в законна сила на 27.10.2022 г., на подс. И. е било наложено най-тежкото измежду определените му наказания по НОХД № 3436/2017 г. по описа на СРС; по НОХД № 4775/2017 г. по описа на СРС; по НОХД № 1594/2020 г. по описа на СРС; по НОХД № 20631/2019 г. по описа на СРС; по НОХД № 1587/2020 г. по описа на СРС; по НОХД № 306/2020 г. по описа на СРС; по НОХД № 1338/2020 г. по описа на СРС; по НОХД № 308/2020 г. по описа на СРС; по НОХД № 20380/2019 г. по описа на СРС; по НОХД № 10659/2020 г. по описа на СРС; по НОХД № 6456/2020 г. по описа на СРС; по НОХД № 4883/2020 г. по описа на СРС; по НОХД № 16057/2020 г. по описа на СРС; по НОХД № 6925/2020 г. по описа на СРС; по НОХД № 9915/2020 г. по описа на СРС; по НОХД № 13316/2020 г. по описа на СРС; по НОХД № 8394/2020 г. по описа на СРС; по НОХД № 8876/2020 г. по описа на СРС; по НОХД № 13601/2020 г. по описа на СРС; по НОХД № 10898/2021 г. по описа на СРС; по НОХД № 17060/2020 г. по описа на СРС; по НОХД № 14530/2020 г. по описа на СРС и по НОХД № 1300/2022 г. по описа на СРС, а именно „Лишаване от свобода" за срок от 2 /две/ години и 8 /осем/ месеца при първоначален „строг режим“, което наказание, на основание чл. 24 от НК, е било увеличено с 1 /една/ година 3 и 4 /четири/ месеца „Лишаване от свобода" до размер от 4 /четири/ години „Лишаване от свобода" при първоначален „строг режим“, като към така определеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ години при първоначален „строг режим“ било присъединено, на основание чл. 25, ал.

1 във вр. чл. 23, ал. 2 от НК, наказанието „Обществено порицание“, наложено по НОХД № 3436/2017 г. по описа на СРС.

Свидетелят И.Д.К. работел към дружество „АЛД Аутомотив“ ЕООД и в тази връзка му били предоставени за ползване мобилен телефон марка „Ейпъл Айфон“, модел „13“, с ИМЕЙ № 351 309 643 140 551 и един брой прозрачен силиконов протектор за мобилния телефон, които вещи били собственост на дружество „АЛД Аутомотив" ЕООД.

Около 09:00 ч. на 28.03.2024 г., свидетелят И.К. отишъл в гр. София, ул.

„Георги С. Раковски“, № 157А - магазин за дрехи „Мил“, който магазин бил собственост именно на свидетеля К. и поради тази причина свидетелят К. понякога работел в магазина. След като отишъл в магазина, свидетелят К. оставил /в близост до огледалото в магазина/ ползвания от него мобилен телефон марка „Ейпъл Айфон“, модел „13", с ИМЕЙ № 351 309 643 140 551, с поставен на него един брой прозрачен силиконов протектор, да се зарежда.

Около 10:00 ч. на същия ден в магазина влязъл подсъдимият Й. В. И., който казал на свидетеля К., че желае да пробва различни стоки, предлагани за продажба в магазина за дрехи „Мил“. Докато свидетелят К. бил ангажиран с пробваните от обвиняемия И. стоки, подсъдимият И. забелязал и взел мобилния телефон марка „Ейпъл Айфон", модел „13“, с ИМЕЙ № 351 309 643 140 551, с поставен на него един брой прозрачен силиконов протектор, и го скрил в себе си. След това подсъдимият И. казал на свидетеля К., че бил забравил портфейла си и напуснал магазина, като у подсъдимия И. бил мобилния телефон марка „Ейпъл Айфон“, модел „13“, с ИМЕЙ № 351 309 643 140 551, с поставен на него един брой прозрачен силиконов протектор.

Непосредствено след това свидетелят К. установил, че ползваният от него мобилен телефон липсвал. Поради тази причина К. подал сигнал до органите на МВР, като в резултат на това било образувано настоящото наказателно производство.

В хода на разследването била назначена и изготвена оценителна експертиза, от чието заключение се установява стойността на инкриминираните вещи - мобилният телефон марка „Ейпъл Айфон“, модел „13", с ИМЕЙ № 351 309 643 140 551, бил на стойност 392.00 /триста деветдесет и два лева, а един брой прозрачен силиконов протектор за мобилния телефон бил на стойност 8 /осем/ лева, като всички вещи били на обща стойност от 400 /четиристотин/ лева.

Така установената фактическа обстановка правилно е изяснена и приета и от първоинстанционния съд въз основа на самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, доказателствени средства и способите за доказване, а именно:

4 показанията на свидетелите И.Д.К. (л. 38-39 ДП), А.Б.Г. (л. 67 ДП), А.Р.З. (л.

68 ДП); писмените доказателства и доказателствени средства – протокол за доброволно предаване (л. 41 ДП), документи относно мобилния телефон (л.

43-44 ДП), протокол за разпознаване на лица (л. 65-66 ДП), справка за съдимост (л. 77-90 ДП); заключението по изготвената съдебно-оценителна експертиза (л. 70-73 ДП). Във въззивното производство допълнително бе приета актуална справка за съдимост на подсъдимото лице, която не променя установените по делото факти.

Въззивната инстанция се съгласява с извода на районния съд, че доказателствата по делото изцяло подкрепят изложените фактически изводи, в която насока и с оглед разпоредбите на чл. 305, ал. 3, изр. 2, вр. чл. 373, ал. 3 от НПК не е необходимо да се извършва подробен доказателствен анализ на доказателствата, като деянието, деецът, датата и мястото на обективиране на деянието са несъмнено установени от показанията на свидетеля И.К. и извършеното от същия разпознаване на подсъдимия като извършител на деянието. Следва да се отбележи, че описанието на извършителя, което свидетелят дава при първоначалния си разпит и в последващия разпит преди извършване на разпознаването, съвпадат. Стойността на инкриминираните вещи се установява от заключението на изготвената оценителна експертиза.

От справката за съдимост се установява обремененото съдебно минало на подсъдимия.

Показанията на свидетелите А.Б.Г. и А.Р.З. съдържат информация относно обстоятелствата при извършване на процесуално-следственото действие по разпознаване на лица, като от тях се установява, че същото е протекло в съответствие с изискванията на процесуалния закон.