Решение № 23 от 16.01.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Дупница, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Б. Димитров при участието на секретаря ЛИЛИ К. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело № 20251510101448 по описа за 2025 година

Х. Н. К., ЕГН **********, чрез адв. Д. Г., е предявил срещу „Кеш кредит мобайл” ЕАД, ЕИК 202376220, иск с правно основание чл.22 от ЗПК, и срещу „Кредит Гаранция” ЕООД, ЕИК 201281666, иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.

Искането е да бъде признато за установено, че договор за потребителски кредит № 101006620/13.06.2025 г. между Х. Н. К., ЕГН ********** и „Кеш кредит мобайл” ЕАД, ЕИК 202376220, е нищожен на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1 т.10 ЗПК; да бъде признато за установено, че договор за възлагане на поръчителство от 13.06.2025 г. между Х. Н. К., ЕГН ********** и „Кредит Гаранция” ЕООД, ЕИК 201281666, е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. Претендират се и направените разноски.

Ищецът твърди, че на 13.06.2025 г. между „Кеш кредит мобайл” ЕАД, като заемодател и Х. Н. К., като заемополучател, е сключен договор за потребителски кредит № 101006620, съгласно който кредиторът отпуснал на ответника кредит в размер на 2000 лева.

При сключването на договора ищецът практически бил задължен да избере кредитът да бъде обезпечен със сключването на договор за поръчителство с посочено от заемодателя дружество - „Кредит Гаранция” ЕООД, срещу възнаграждение в размер на 4077, 84 лв., разделено на месечни суми за периода на действие на договора за кредит. Това възнаграждение е пряко свързано с договора за кредит и представлява разход по него, като погасителните вноски и възнаграждението за поръчител следвало да се превеждат по една и съща банкова сметка. Договорът за поръчителство е част от кредитното правоотношение, цели получаване на допълнително възнаграждение от кредитора. Възнаграждението по договора за поръчителство не е включено в ГПР, което води до недействителност на договора за потребителски кредит по чл.22 ЗПК.

Договорът за поръчителство е нищожен поради противоречие с добрите нрави, предвид много по-голямото от размера на получения кредит възнаграждение на поръчителя.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът „Кеш кредит мобайл” ЕАД е 1 депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на иска и излага доводи за наличие на свободен избор на кредитоискателите между кредити със и без обезпечение.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът „Кредит Гаранция” ЕООД е направил признание на предявения срещу него иск и е поискал да не му бъдат възлагани разноски по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

По делото не е спорно сключването на договор за потребителски кредит № 101006620/13.06.2025 г. между Х. Н. К., ЕГН ********** и „Кеш кредит мобайл” ЕАД, ЕИК 202376220, получаването от заемателя на сумата по договора и поемането на задължение за връщане на посочените в договора суми; не се оспорва и сключването на договор за възлагане на поръчителство от 13.06.2025 г. между Х. Н. К., ЕГН ********** и „Кредит Гаранция” ЕООД, ЕИК 201281666.

Съгласно договора за потребителски кредит, предоставеният заем е в размер на 2000 лв., със срок за погасяване 24 месеца, размер на погасителните вноски – 118, 09 лв., общ размер на плащанията: 2834, 16 лв., годишен лихвен процент: 36 %, ГПР: 42, 53 %. Съгласно сключения на същата дата договор за възлагане на поръчителство, „Кредит Гаранция” ЕООД се е задължило да отговаря за изпълнението на задълженията на длъжника по договора за потребителски кредит срещу възнаграждение, разделено на 24 месечни вноски по 169, 91 лв. Видно от двата договора, длъжникът е следвало да заплаща погасителните вноски и възнаграждението на поръчителя на една и съща дата по една и съща банкова сметка.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правна квалификация чл.22 ЗПК вр. с вр. чл.11, ал.1 т.10 ЗПК:

По делото не е спорно сключването на процесния договор за кредит, характеристиката му на потребителски по смисъла на чл.9 от ЗПК, получаването от заемателя на сумата на кредита и поемането от него на задължение за връщане на посочените в договора суми.

Ищецът следва да докаже фактическите основания, водещи до твърдяната от него нищожност на договора.

Основателен е доводът на ищеца, че при посочването на ГПР в договора е следвало да бъде включен и размерът на възнаграждението по договора за поръчителство. Плащането на този разход от потребителя е разделено на месечни вноски, добавени към месечните вноски за погасяване на главницата по кредита още със сключването на договора, като плащанията по двата договора е следвало да постъпват по една и съща банкова сметка.

Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства води до извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е бил известен на заемодателя още при сключването на договора.

Липсва каквато и да е житейска и икономическа логика потребителят по собствено желание да сключва договор за обезпечаване на задължението си по договора за кредит с поемането на задължение да заплати на поръчителя сума – 4077, 84 лв., двойно надвишаваща получения кредит – 2000 лв. Поради това отпуснатият кредит попада в приложното поле на разрешението, дадено с решение от 13.03.2025 г. по дело С-337/23, съгласно което член 3, букви ж) и и) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" и следователно в обхвата на понятието "годишен процент на разходите". Член 10, параграф 2, 2 буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Поради това размерът на възнаграждението по договора за поръчителство представлява разход по кредита съгласно определението на понятието "общ разход по кредита за потребителя", дадено в § 1, т. 1 ДР на ЗПК, респ. – следвало е да намери отражение в годишния процент на разходите. По делото не е спорно, че това възнаграждение не е включено при изчисляването на ГПР по договора, изчислен при размер на погасителната вноска 118, 09 лв. Следователно с добавянето на този допълнителен разход годишният процент на разходите надхвърля посочения в договора – 42, 53 %. Ирелевантно за преценка на обстоятелството коректно ли е посочен ГПР при сключването на договора е, дали впоследствие е претендирано заплащането на начисленото в погасителните вноски възнаграждение по договора за поръчителство.

По този начин по отношение на ГПР в договора е нарушено законовото изискване на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК с посочването на значително по-нисък размер от действителния.

Посочването в договора за потребителски кредит на ГПР, който не е формиран при спазването на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, всъщност значително по-нисък от действителния ГПР, създава заблуждение у потребителя за финансовата тежест на кредита. Това противоречи на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити; в нея е установен принципът за информираност на потребителя - следва да му бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, поради което договорът следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин, за да може потребителят да получи адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно своите задължения, преди да сключи договора за кредит.

Неточното посочване на компоненти от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит /ГЛП или ГПР съгласно изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т. 10 ЗПК/ има същата последица, както и непосочването им, т.е. води до недействителност на договора за потребителски кредит /Решение № 50013 от 5.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1646/2022 г., II т. о., ТК/.

По делото е установено неточното посочване на ГПР по кредита /предвид невключването в него на разходите за възнаграждение по договора за поръчителство/ и това обуславя недействителността на процесния договор за кредит по смисъла на чл.22 ЗПК.

Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен. Следователно предявеният иск е основателен.

По иска с правна квалификация чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД

Ищецът следва да докаже фактическите основания, водещи до твърдяната от него нищожност на договора за възлагане на поръчителство.

Твърдените обстоятелства от ищеца в хода на исковото производство не са оспорени от ответника.

С оглед на становището на ответника, че признава иска, процесуалният представител на ищеца е направил искане по реда на чл.237, ал.1 ГПК да бъде постановено решение съобразно признанието. С оглед направеното признание на иска от ответника и направеното искане от ищеца, на основание чл.237, ал.1 ГПК съдът е прекратил съдебното дирене.

Предявеният иск е допустим. Признатото право не противоречи на закона и на 3 добрите нрави; признато е право, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска и събраните доказателства по делото, съдът намира предявения иск за основателен и доказан.

По разноските:

С оглед на този изход от спора, ответникът „Кеш кредит мобайл” ЕАД следва да заплати на ищеца разноски по делото за държавна такса в размер на 113, 37 лв.

По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 вр. с ал.1, т.3, пр.2 от Закона за адвокатурата:

При определянето му съдът не е обвързан от Наредба 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, съобразно даденото от СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16 тълкуване на чл.

101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДФЕС /според което национална правна уредба като тази по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и чл. 78, ал. 5 ГПК ограничава конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, пар. 1 ДФЕС/. Преценката за размера на възнаграждението следва да е съобразена с правната и фактическа сложност на делото /делото не е с правна или с фактическа сложност/ и с цената на предявения иск по смисъла на чл.69, ал.1, т.4 ГПК, която е сравнително ниска – 2834, 16 лв. Защитаваният имуществен интерес е на сравнително ниска стойност, което обуславя и съответен размер на адвокатското възнаграждение; при договаряне на адвокатско възнаграждение клиентът и адвокатът съобразяват и размера на защитавания интерес, наред с фактическата и правната сложност на случая. Предвид конкретните обстоятелства по разглеждането на делото, съдът определя на адвокат Д. Г. на основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 ЗА възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на Х. Н. К. в размер на 480 лв. с ДДС.

По отношение на иска срещу ответника „Кредит Гаранция” ЕООД намира приложение разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, която изисква освен признание на иска, също и ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото. Ищецът не е представил доказателства във връзка с твърдението си, че служители на „Кредит Гаранция” ЕООД са изисквали изпълнение; житейски логично е служители на „Кеш кредит мобайл” ЕАД да са изисквали заплащане на погасителните вноски и по двата договора, предвид посочената една и съща банкова сметка и обоснованото по-горе включване на възнаграждението на поръчителя към разходите за получения кредит. Поради това ответникът „Кредит Гаранция” ЕООД с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска, респ. – не следва да му бъдат възложени направените от ищеца разноски.