Решение № 459 от 29.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 459 гр. Пловдив, 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20235330111628 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, вр. чл. 11 от ЗПК и по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

Ищецът Г. С. Й., ЕГН: **********, от град *****, чрез пълномощник адв. Р. Р., е предявил против „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: 202393458, със седалище и адрес на управление: град ******, представлявано от З. С. Р., иск за признаване на установено, че клаузата за такса „за експресно разглеждане“ по договор за кредит № **** г. е нищожна, както и осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 94, 83 лева- неоснователно платена сума по нищожната такса „за експресно разглеждане“ по договора за кредит, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба07.08.2023 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит № ***** г., по който на ищеца се предоставил в заем сумата от 500 лева, при фиксиран лихвен процент- 40, 97 % и ГПР- 49, 70 %, с краен падеж- 12.09.2021 г. Съгласно договора се дължала и такса за бързо разглеждане на документите в размер на 94, 83 лева, която се плащала с месечната погасителна вноска. Общият размер на сумата по дълга бил 611, 68 лева, формирани, както следва: главница- 500 лева, такса за експресно разглеждане- 94, 83 лева и договорна лихва- 16, 85 лева. На 10.09.2021 г. ищецът заплатил цялата горна сума, с което погасил задълженията си по кредита. Твърди се, че уговорката за заплащане на такса за бързо разглеждане била нищожна, като неравноправна. Възможностите при сключване на договора били или избиране на приоритетно разглеждане между 15 минути и 2 часа, за което 1 се дължи таксата, или обикновена заявка без такса, със срок за становище от 7 дни. Така заемателят се явявал принуден да избере опцията „приоритетно разглеждане“. Таксата обаче била вписана в договора едва след като се направи заявката и преди подписването потребителят не знаел в какъв размер ще е тя. Тук липсвала еквивалентност между таксата и извършената услуга, поради което клаузата имала неравноправен характер по смисъла на чл.

144 т. 9 от ЗЗП и с нея се целяло единствено неоснователно обогатяване на кредитора. Това представлявало скрит разход по договора за кредит и по този начин се заобикаляла нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Тъй като било предвидено тя да се кумулира към погасителните вноски, така се получавало скрито оскъпяване на кредита и това представлявало добавка към възнаградителната лихва, предоставяща допълнителна печалба на кредитора за сметка на потребителя. Тази услуга обективно не можела да бъде предоставена, защото становището по искането вече било налице към момента на сключване на договора. Таксата се включвала в размера на погасителните вноски, поради което нямало приоритетно разглеждане на искането. Тя на практика представлявала добавък към възнаградителната лихва, водела до скрито оскъпяване на кредита и заобикаляла разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Клаузата се явявала нищожна, поради което платените за нея суми подлежали на връщане. В този смисъл моли за осъждане на ответника да върне съответната сума.

Претендират се и разноски. В съдебно заседание страната не се явява, не се представлява, но взема писмено становище по спора.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва.

Между страните бил сключен договор за кредит от 13.08.2021 г., като заявената сума била 500 лева, като още се дължали договорна лихва от 16, 85 лева и такса за бързо разглеждане от 94, 83 лева. На лицето бил предоставен СЕФ, като кандидатът имал информацията да прецени дали желае бърз отговор на заявката си, за което ще заплати допълнително, или да изчака стандартния 7- дневен срок. Била направена проверка за кредитоспособността на лицето, което избрало бързата услуга- до 15 минути за отговор, в които се взело становище за одобряването му за кредита. Сумата била получена на каса на „Изипей“ АД. Клиентът имал възможност да направи информиран избор дали да сключи договор при предложените му условия. ГПР отговарял на законовите изисквания, като за лихвения процент нямало нормативно установен лимит. Процесната такса попадала в обхвата на чл. 10а ал. 1 от ЗПК, защото това била незадължителна услуга, а свободно избрана от клиента, като договор можело да се сключи и без нея. Таксата не се отнасяла до действия, свързани с управление или усвояване на кредита, нито пък представлявала общ разход по кредита. Това била самостоятелна услуга, заявена по искане на потребителя, която не се включвала в ГПР.

Моли се за приложение на чл. 19 ал. 5 от ЗПК, според който текст при нищожни клаузи, надвзетите средства се удържали при последващи плащания по кредита. Моли за отхвърляне на иска, също претендира разноски. В с.з. страната също не се явява и не се представлява, но и тя представя писмено становище по спора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

2

Между страните е бил сключен договор за кредит № ***** г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 500 лева. Кредитът е отпуснат при следните условия: за срок от 30 дни, с фиксиран годишен лихвен процент по заема- 41 %, ГПР- 49, 7 % и общ размер на всички плащания- 611, 68 лева, ведно с такса за експресно разглеждане в размер на 94, 83 лева.

Като писмени доказателства са представени копия от договора за паричен заем, СЕФ и ОУ по кредита.

Като безспорно между страните е признато обстоятелството, че длъжникът е заплатил главницата по кредита от 500 лева, ведно с такса „експресно разглеждане“ по договора в размер на 94, 83 лева.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

С исковата молба като предмет на процеса е въведена една клауза от договора, по отношение на която се твърди, че е нищожна- таксата за експресно разглеждане, която следва да бъде обсъдена, за да се прецени дали действително тя е предвидена в противоречие със специалния ЗЗП.

Настоящият съдебен състав намира, че въпросната клауза от договора очевидно заобикаля закона и накърнява правата на другата страна по облигационното отношение.

Според представените към отговора на ответника ОУ, опциите при сключване на договора за паричен заем са две: или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса експресно разглеждане при разглеждане на заявката и получаване на становище до 15 минути след подаване на предложението за сключване на договор за заем или обикновена заявка без 3 такса. Обикновената заявка означава заемодателят да вземе становище в срок от 7 дни, поради което при необходимост от разглеждане на заявката в по- кратък срок, заемателят винаги ще е принуден да избере опция приоритетно разглеждане. Таксата за експресно разглеждане е във фиксиран размер- 94, 83 лева или почти 1/3 от размера на получения заем.

Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя.

Заемодателят не представя попълненото от заемателя предложение за сключване на договора за заем, за да е видно дали в него е посочен размерът на таксата за експресно разглеждане на документи, а оттук- да се направи и извод дали лицето е било запознато с размера на предвидената такса преди самото сключване на договора и съответно- дали е информирано за това. Съгласно чл. 144 т. 9 от ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. В чл. 146 ал. 1 от ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146 ал. 2 от ЗЗП- клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ответникът не доказва, а и не твърди индивидуално уговаряне на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи в предвидения в договора размер. Оттук- така предвидената клауза според настоящия съдебен състав има и неравноправен характер по смисъла на чл. 144 т. 9 от ЗЗП, поради което по нея не се дължи парично изпълнение от длъжника.

На следващо място, дори и да не се приеме, че клаузата е нищожна или неравноправна, то по производството не са доказани от ответника обстоятелствата, налагащи начисляването на подобна такса, а именно- че кредиторът е разгледал заявката на заемателя в срок до 15 минути. Липсват доказателства за часа, в който е подадено заявлението и часът, в който е сключен договорът между страните. Липсват и данни от заемодателя да е представено становище по искането за заем в посочения срок до 15 минути от подаване на предложението за сключване на договора за паричен заем, поради което не са налице предпоставките за начисляване на такса за експресно разглеждане документите.

На основание чл. 10а от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид изричната забрана за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването на кредита, съдът намира, че ответникът не е имал правото да претендира заплащане от страна на кредитополучателя такса за експресното разглеждане на кредита- налице е клауза, която противоречи на нормата на чл. 10а от ЗПК, поради което и следва да се приеме, че заплатената такса в неоспорения от страните размер от 94, 83 лева е заплатена при начална липса на основание и ответникът следва да бъде осъден да я върне на ищеца. След като въпросната клауза се явява нищожна, а оттук- и несъществуваща, по нея не се дължи изпълнение от потребителя, а платеното се явява недължимо и подлежи на връщане. Така вторият осъдителен иск следва да бъде уважен и претенцията да се присъди за търсената 4 сума, която се дължи ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, доколкото това е законна последица от уважаване на осъдителната претенция.

Предвид изхода на делото- уважаването на иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 100 лева, която сума следва да му се възстанови от ответника, като законна последица от решението. Ищецът освен това е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар, в която връзка същата моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищеца е посочено, че той се представлява безплатно от адв. Р. Р., като негов „близък“, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т.