Решение № 181 от 20.07.2021, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Велико Търново , 19.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

ИЛИЯНА ПОПОВА

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело № 20214001000098 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.

С Решение № 260037/11.11.2020 година по т. д. № 3/2020 година на Окръжен съд Плевен е признато за установено по отношение на „Юробанк България“ АД и „Таргет ДЛС“ ЕООД, че не съществува ипотечното право на „Юробанк България“ АД, обективирано в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 113, том XIII, рег. № 13410, дело № 1871/2007 година на нотариус С. И., с рег. № 015 на НК, вписан в Агенция по вписванията, Служба по вписванията Плевен под акт № 61, том XII, дело № 12336/2007 година, вх. рег. № 18779/25.10.2007 година, поради погасяване по давност на обезпеченото с това право вземане на „Юробанк България“ АД срещу „Таргет ДЛС“ ЕООД по изпълнителен лист от 12.12.2011 година, издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание по ч. гр. д. № 7836/2011 година на Районен съд Плевен, предмет на изпълнително дело № 20198140400454 по описа на частен съдебен изпълнител Н. В., с район на действие – Окръжен съд Плевен, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 439 от ГПК, чл. 150, ал. 1 и чл. 151 от Закона за задълженията и договорите.

С посоченото решение „Юробанк България“ АД е осъдено да заплати на С.П.

Пецева сумата 4 659.98 лева – деловодни разноски за държавна такса и адвокатско 1 възнаграждение.

С Определение № 260005/8.01.2021 година по т. д. № 3/2020 година на Окръжен съд Плевен е оставена без уважение Молба с вх. рег. № 264095/17.12.2020 година (пощенско клеймо 16.12.2020 година) по чл. 248 от ГПК, подадена от „Юробанк България“ АД, представлявано от адвокат Г. Д., с която се иска изменение на Решение № 260037/11.11.2020 година по т. д. № 3/2020 година на Окръжен съд Плевен в частта относно разноските за адвокатско възнаграждение по делото, присъдени в полза на ищеца.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Г. Д. – пълномощник на „Юробанк България“ АД, против Решение № 260037/11.11.2020 година по т. д. № 3/2020 година на Окръжен съд Плевен. Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно – постановено е в противоречие с материалните норми и при съществени процесуални нарушения, вътрешно противоречиво, необосновано. Първостепенният съд е приел, че началото на давностния срок за вземането по Договор за банков кредит „Бизнес продукт“ BL9030/25.10.2007 година е 23.11.2011 година, когато е станало изискуемо. Изразява се несъгласие с извода на състава на Окръжен съд Плевен, че погасителната давност не се счита за прекъсната от изпълнителните действия, предприети по първоначално образуваното изпълнително дело № 20118140401049 по описа на частен съдебен изпълнител Н. В.. Съобразно трайната съдебна практика, приложима към датата на образуване на изпълнителното дело – 27.12.2011 година, молбата за неговото образуване прекъсва давността на основание чл. 116, буква „в“ от Закона за задълженията и договорите. Преди постановяване на Тълкувателното решение от 26.06.2015 година по тълкувателно дело № 2/2013 година на ОСГТК на Върховен касационен съд на Република България в съдебната практика се приема, че молбата за образуване на изпълнително дело, искането за извършване на имуществено проучване на длъжника и възлагане на съдебния изпълнител на правата по чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители да определи способ за изпълнение представляват действие за принудително изпълнение, прекъсващо давностния срок съгласно чл. 116, буква „в“ от Закона за задълженията и договорите. В молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е възложил на частния съдебен изпълнител правомощията по чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители, поради което същата е редовна и води до прекъсване на погасителната давност по аргумент за противното от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 година по тълкувателно дело № 2/2013 година на ОСГТК на Върховен касационен съд на Република България. Дори да се приеме, че Молбата от 27.12.2011 година за образуване на изпълнително дело 20118140401049 по описа на частен съдебен изпълнител Н. В. не прекъсва давността, по делото са извършвани множество изпълнителни действия по искане на взискателя и предприети от частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители, които прекъсват валидно давността в съответствие с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 година по тълкувателно дело № 2/2013 година на ОСГТК на Върховен касационен съд на Република България. Първостепенният съд е изброил изрично изпълнителните действия: 9.01.2012 година – молба за вписване на възбрана; 7.02.2012 2 година – писмо за наложена възбрана върху недвижим имот; писмо до КАТ Плевен за налагане на запор на моторно превозно средство; писмо до АВ/ИР Плевен за вписване на възбрана; 30.07.2012 година – молба за запори на сметки в банки; 28.07.2014 година – молба за опис на движими вещи; 28.08.2014 година – молба за запор на сметки в банки и опис на движими вещи.

Съгласно точка 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 година по тълкувателно дело № 2/2013 година на ОСГТК на Върховен касационен съд на Република България, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, точка 8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Изводите на състава на Окръжен съд Плевен, че давността не е прекъсната, тъй като с прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, точка 8 от ГПК на 28.08.2016 година „всички предприети изпълнителни действия по него се считат обезсилени по право и не могат да имат нито процесуалноправни, нито материалнотправни последици“, доколкото „обезсилването на изпълнителните действия е с обратна сила и те не се считат произвели правно действие“, са в противоречие с цитираната правна уредба и съдебна практика. С прекратяване на изпълнителното дело се обезсилват по право извършените по прекратеното изпълнително производство действия и те не могат да имат за последица прекъсване на давността при условие, че след образуване на делото са обезсилени заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, послужили за образуване на изпълнителното дело. В случая заповедта за изпълнение и изпълнителният лист не са обезсилени. Вземанията не са спорни – както е посочено от първостепенния съд вземането на банката е установено с влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 7836/2011 година на Районен съд Плевен и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Извършени са валидни действия за принудително изпълнение, прекъснали давността за вземанията на „Юробанк България“ АД, и до предявяване на иска същата не е изтекла, а именно:

23.11.2011 година – обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем;

27.12.2011 година – молба за образуване на изпълнително дело 20118140401049 по описа на частен съдебен изпълнител Н. В. (дори да не се приеме за валидно действие, то следващите безспорно са такива);

7.02.2012 година – писмо за наложена възбрана върху недвижим имот; писмо до КАТ Плевен за налагане на запор на моторно превозно средство; писмо до АВ/ИР Плевен за вписване на възбрана;

30.07.2012 година – молба за запори на сметки в банки;

28.07.2014 година – молба за опис на движими вещи;

3

28.08.2014 година – молба за запор на сметки в банки и опис на движими вещи (последно изпълнително действие, прекъсващо давността, след което изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на 28.08.2016 година на основание чл. 433, ал. 1, точка 8 от ГПК, констатирано с Постановление на съдебния изпълнител от 3.01.2018 година);

22.08.2019 година – молба за образуване на изпълнително дело с посочени изпълнителни способи – изпълнително дело № 20198140400454 по описа на частен съдебен изпълнител Н. В., въз основа на същия изпълнителен титул;

28.11.2019 година – извършен опис на недвижимия имот – обезпечение на кредита.

Посочените изпълнителни действия са прекъсвали петгодишния давностен срок за правото на принудително събиране на вземането на „Юробанк България“ АД, който не е изтекъл към нито един момент от производствата по двете изпълнителни дела, включително към датата на предявяване на процесните искове и към настоящия момент.

Първостепенният съд неоснователно е приел за неприложимо в случая Постановление № 3/1980 година на Пленума на Върховния съд. Атакуваното решение е постановено в противоречие със съдебната практика, цитирана във въззивната жалба.

Последващи тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. Установеното с новото тълкувателно решение тълкуване на правната норма ще може да се съобразява от съответните органи, за които е задължително, по случаите от тяхна компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях след приемането на новото тълкувателно решение или по такива, заварени към този момент. В тези хипотези, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, породили правните си последици, то последните трябва да се преценяват с оглед на постановлението на Пленума на Върховния съд или тълкувателното решение, действало към момента на настъпване на последиците. Цитирана е съдебна практика. В случая до постановяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 година по тълкувателно дело № 2/2013 година на ОСГТК на Върховен касационен съд на Република България в отношенията между страните следва да се приложат постановките на Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/18.11.1980 година – след образуването на изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес по отношение на вземането давност не тече. До 26.06.2015 година давността по отношение на сумите, които „Таргет ДЛС“ ЕООД е осъдено да заплати на „Юробанк България“ АД, е била спряна по силата на самия факт, че за събирането им е образувано изпълнително производство. Давността е продължила да тече след 26.06.2015 година, като е прекъсната с предприемането на последвалите валидни изпълнителни действия по изпълнителни дела с №№ 20118140401049, 20198140400454 по описа на частен съдебен изпълнител Н. В.. Петгодишният давностен срок за процесното вземане към момента на 4 депозиране на исковата молба и понастоящем не е изтекъл – изпълняемото право все още съществува, не е налице пречка за предприемане на действия от страна на кредитора за удовлетворяване на неговото притезание по принудителен ред.

Изложени са подробни съображения за неправилност на заключението на първостепенния съд за липса на прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лева.

Направено е искане да се отмени Решение № 260037/11.11.2020 година по т. д. № 3/2020 година на Окръжен съд Плевен и да се постанови друго такова, с което да се отхвърлят предявените от СТ. П. П. искове по чл. 124, ал. 1, във връзка с чл. 439 от ГПК и чл. 150, ал. 1; чл. 151 от Закона за задълженията и договорите като неоснователни и недоказани; да се приеме за установено съществуването на ипотечното право на „Юробанк България“ АД, обективирано в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 113, том XIII, рег. № 13410, дело № 1871/2007 година на нотариус С. И., с рег. № 015 на НК, вписан в Агенция по вписванията, Служба по вписванията Плевен под акт № 61, том XII, дело № 12336/2007 година, вх. рег. № 18779/25.10.2007 година. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.