Решение № 35 от 02.02.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Пловдив, 02.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Александър Л. Стойчев при участието на секретаря Мая В. Крушева като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Търговско дело № 20215300900658 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 439 от ГПК от Д. Н. П. с ЕГН ********** и А.. Д. П. с ЕГН ********** и двамата с адрес в гр. ****, против „Юробанк България“ АД с ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260. Иска се съдът да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че ищците не му дължат сумата от 29 147.26 евро, представляваща главница по договор за кредит от 30.06.2009 г. и Анекс 1 и 2 към него, за което притезание е образувано изпълнително дело № 55 от 2012 г. по описа на ЧСИ Драгомива Митрова въз основа на издаден изпълнителен лист и заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 24030/2011 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Ищците твърдят, че към момента вземането, обективирано в изпълнителния лист е погасено по давност, като изпълнителното производство, образувано по повод на него, все още е висящо. Излагат, че както погасителният давностен срок, така и срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК текат поотделно за всеки един от задължените лица, като в същото време погасителният давностен срок е обусловен от наличието на висящо изпълнително производство, по което да са предприемани или искани от взискателя в двугодишни периоди изпълнителни действия.

Твърдят, че в конкретния случай по посоченото изпълнително дело за периода 07.03.2016 г. до 08.10.2018 г. и за двамата от ищците не са искани и не са предприемани изпълнителни действия, поради което и е настъпило прекратяване на изпълнителното дело на 07.03.2016 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като в резултат погасителният давностен срок е започнал да 1 тече от тази дата и е изтекъл на 07.03.2021 г.

С отговор на исковата молба от 15.11.2021 г. ответникът изрично признава иска, като посочва, че с оглед на заявеното разноските по настоящото дело следва да бъдат възложени в тежест на ищеца съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като дружеството не е дало повод за завеждане на иска.

С молба от 10.01.2022 г., докладвана в проведеното по делото открито съдебно заседание, ищците, чрез пълномощника си, са заявили искане съдът да постанови решение по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК. Оспорват искането на ответната страна относно разноските, излагайки, че именно бездействието на ответника, притежаващ годен изпълнителен титул, по който не е направил изявление пред съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело, е провокирало завеждането на настоящото дело. В тази връзка прилагат доказателства, установяващи, че изпълнителното дело все още е висящо и не е прекратено, като наред с това твърдят, че от представени по делото справки от имотен регистър се установяват и вписани възбрани по партидите на ищците. Заявяват още, че от страна на ответника са подавани молби за предприемане на изпълнителни действия. Молят съдът да определи адвокатско възнаграждение в полза на представляващия ги адвокат при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна правна помощ.

С оглед на изложеното и съобразно заявено искане на ищците, съдът намира, че са налице условията на чл. 237 от ГПК и следва да се постанови решение, с което предявеният иск да бъде уважен. Визираните от закона предпоставки са несъмнено налице, като липсват прогласените от закона пречки за постановяване на решение при признание на иска в чл.237, ал.3 от ГПК.

По отношение на разноските – неоснователно се явява наведеното от ответника възражение за наличие на хипотезата по чл. 78, ал. 2 от ГПК. За да бъде налице фактическият състав на посочената правна норма следва принципно да се установи, наред с признанието на иска, правнорелевантният факт относно това коя страна е дала повод за иницииране на съдебното производство. Действително безспорно е обстоятелството, че образуваното пред ЧСИ Драгомира Митрова изпълнително дело, предмет на което е било процесното вземане, е прекратено по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК с изтичането на двугодишен срок от последното извършено изпълнително действие на 07.03.2016 г., като за настъпването на този юридически факт не е бил необходим нарочен акт на съдебния изпълнител, който би имал само декларативно действие. В действителност обаче след изтичане на двугодишния преклузивен срок изпълнителният титул е останал във фактическа власт на съдебния изпълнител, като по отношение на него от страна на ответника не е направено изявление за прекратяване на изпълнителното производство, което е поставило в несигурност правната сфера на ищците. Ето защо съдът намира, че предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК не са налице, като ответникът е станал повод с пасивното си 2 поведение повод за иницииране на настоящия процес, поради което претендираните от ищците разноски следва да се възложат в тежест на ответника.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.

Н. П. с ЕГН ********** и А.. Д. П. с ЕГН ********** не дължат на „Юробанк България“ АД с ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, като правоприемник на „Алфа банка – клон България“ с ЕИК 831 694 000, сумата от 29 147.26 евро, представляваща главница по договор за кредит от 30.06.2009 г. и Анекс 1 и 2 към него, за която е образувано изпълнително дело № 55 от 2012 г. по описа на ЧСИ Драгомира Димитрова Митрова, въз основа на издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 24030 от 2011 г. на Районен съд – Пловдив, поради погасяване по давност.

ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД с ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260 ДА ЗАПЛАТИ на пълномощника на Д. Н. П. с ЕГН ********** и А.. Д. П. с ЕГН **********, адвокат С.Н. М. вписан в САК Пловдив под личен номер **** със служебен адрес гр. **** на осн. чл.38, ал.2 от ЗА сумата от 2240.22 лева дължимо адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 3