Решение № 788 от 13.12.2024, Районен съд - Разград
- Съд
- Районен съд - Разград
- Дело
- Гражданско дело 1146/2024
- Вид
- Решение № 788
- Подписан
- 13.12.2024
- В сила
- 07.02.2025
- Състав
- НЕЛИ ГЕНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.518 · Кодекс за застраховането
- чл. 558 ал. 7 · Кодекс за застраховането
- чл.559 · Кодекс за застраховането
- чл.559, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.561 · Кодекс за застраховането
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 788 гр. Разград, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело № 20243330101146 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.559, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането.
Депозирана е искова молба от Г. фонд със седА.ще гр.София, с която е предявен иск срещу А. М. Х. за установяване на задължение за заплащане на сумата 2 423,45 лв. представляваща изплатеното обезщетение от Г. фонд по щета № 19120127/05.03.2019 г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч.г.д № 449/24 по описа на РС – Разград, която е връчена на ответника по реда на чл.47 от ГПК, след като е установено, че длъжникът не живее на регистрирания адрес. Твърди, че На 13.03.2018 г. в Нидерландия при управление на л.а. „Тойота Авенсис“ с рег.№******* ищецът е застигнал и ударил отзад л.а. „Опел Корса“ с рег №****** , в резултат на което са причинени имуществени вреди на втория автомобил; че ответникът е управлявал първия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, че Националното бюро на Нидерландия е заплатило обезщетение, което е възстановено от ищеца на осн. чл.561 от КЗ Счита, че на осн. разпоредбата на чл. 558 ал. 7 от КЗ, Фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и разходите за определяне и изплащане на обезщетението. Иска и присъждане неа направените по делото разноски.
Книжата са връчени на ответника и в срока по чл.131 от ГПК същият не е депозирал отговор. Ответникът не се явява в о.с.з. и не заявява становище по исковата молба.
След преценка на представените по делото писмени доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: С писмо от 01.03.20179 г. /л.13/ Националното бюро на българските застрахователи е поискало от
Гаранционния фонд изплащане на сумата 1199,09 евро за изплатени имуществени щети вследствие на ПТП с виновно незастраховано МПС с български регистрационен №*******. Горепосочената сума е преведена от 1
Националното бюро на българските застрахователи на Бюрото на автомобилните застрахователи в Нидерландия с платежно нареждане от 07.02.2019 г. /л.15/
Съответно с превод от 14.03.2019 г. /л.18/ ищецът е превел на Националното бюро на автомобилните застрахователи сумата 2 423,45 лв.
Според представения по делото констативен протокол /л.71 и сл./, изготвен от двамата участници в ПТП-то, същото е възникнало на територията на Нидерландия, на А67 км.16,7 между автомобил Опел корса с №****** с регистрация в Белгия и лек автомобил с регистрационен №*******, марка Тойтота, модел Авенсис с регистрация в България. Като застраховател на втория автомобил е записано ЗД“Армеец“, а като негов водач – А. М. Х.. В същия протокол е записано, че щетите по първия автомобил са в задната част, а по втория – в предната част, както и че същите са възникнА. при удар в задната част на друго превозно средство при движение в една посока и в същата лента, а в скицата ясно е посочено движението на лек автомобил с регистрационен №*******, марка Тойтота, модел Авенсис към автомобил Опел корса с №****** с регистрация в Белгия. В този протокол е записано, че същият не служи за признаване на отговорност, а за бързо изплащане на обезщетение.
Застрахователно дружество е възложило експертиза, според която окончателната сметка за възстановяване на щетите по първия автомобил е 985,06 евро /л.78 и л.82 и сл./
Според представения доклад по щета № 1912 0127/05.03.2019 г. размерът на платеното обезщетение е 1 954,05 лв. и са начислени разходи в размер на 469,40 лв. /л.17/. Последните са платени по фактура и са в размер на 200 евро, върху които е начислено и ДДС.
Със заявление, депозирано на 14.03.2024 ищецът е поискал и по ч.гр.д.№449– 2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредил А. М. Х. да заплати на кредитора Г. Ф. с БУЛСТАТ: 121446665 сумата от 2 423,45 лв., представляваща регресна претенция на осн. чл. 558, ал. 7 от КЗ; законна лихва върху посочената по-горе сума, считано от подаване на заявлението на 14.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането; направените по делото разноски в размер на 48,46 лв. за държавна такса. Тази заповед е връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК, като е установено, че същият не живее на адреса и установителния иск по настоящото производство е предявен в срока по чл.415 от ГПК.
По делото не е представено доказателство за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС с български регистрационен №*******.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Към настоящия случай приложими са разпоредбите на Кодекса за застраховането от 29.12.2015 г. Ищецът по делото – Г. фонд е юридическо лице, създадено по силата на чл.518 от КЗ. В съответствие с чл.559 от КЗ Гаранционния фонд плаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на друга държава –членка на ЕС и е причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от застрахователното събитие не може да се определи застрахователя. В настоящия случай не само, че не е било възможно такова определяне, а и по настоящото дело не е твърдяно, респ. не са представени доказателства за такава сключена 2 задължителна застраховка Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на автомобила, управляван от ответника. След изплащане на това обезщетение Фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното по изричната разпоредба на чл.559, ал.3 от КЗ.
За да възникне правото на регресен иск срещу ответника е необходимо да бъдат установени предпоставките на деликтната отговорност и плащането на обезщетението. В случая представените писмени доказателства – протокол, подписан от ответника не са опровергани от останА.те доказателства по делото. От тях може да се направи извод, че ответникът е извършил неправомерно действие - удар в друг лек автомобил, с което е причинил увреждане на този автомобил. В протокола не е посочено кое правило за движение по местния закон е нарушил ответника, но с нанасянето на удар на друг лек автомобил той е нарушил и общия принцип на правото да не се вреди другиму. Причинната връзка между деянието и щетите, вкл. и размера им са установени с експертизи, изготвени от лица, назначени от Бюрото на автомобилните застрахователи в Нидерландия. И в този, както и в останА.те случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.
Основателна е и претенцията на ищеца за заплащане на направените от него разноски. На осн. чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и сумата 48,46 лв. за направените по делото разноски в настоящото производство, както и същата сума, платена като разноски по ч.гр.д.
№449/2024 г., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. М. Х. с ЕГН: ********** и адрес:
********** дължи на Г. ФОНД с БУЛСТАТ: 121446665 и адрес: гр. София, УЛ.ГРАФ ИГНАТИЕВ 2, ет.4, тел: ***, общ.
Столична, обл. София (столица), представлявано заедно от изпълнителните директори Максим Колев и Стефан Стоилков, действащи чрез упълномощен юрисконсулт Маргарита Габалова, сумата от 2 423,45 лв. (две хиляди четиристотин двадесет и три лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща регресна претенция на осн. чл. 558, ал. 7 от КЗ ведно със законната лихва върху посочената по-горе сума, считано от подаване на заявлението на 14.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №220/18.03.2024 г., издадена по ч.гр.д.№449/2024 г. по описа на РС – Разград.
ОСЪЖДА А. М. Х. с ЕГН: ********** и адрес: ********** ДА ЗАПЛАТИ НА Г. ФОНД с БУЛСТАТ: 121446665 и адрес: гр. София, УЛ.ГРАФ ИГНАТИЕВ 2, ет.4, тел: ***, общ. Столична, обл. София (столица), представлявано заедно от изпълнителните директори Максим Колев и Стефан Стоилков сумата 48,46 лв. /четиридесет и осем лева и четиридесет и шест стотинки/ разноски по ч.гр.д.№449/2024 г. по описа на РС – Разград, сумата 48,46 лв. /четиридесет и осем лева и четиридесет и шест стотинки/ разноски по настоящото дело, както и сумата 250 лв. /двеста и петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на 3 страните.
След като решението влезе в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.д.
№449/2024 г. по описа на РС – Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4