Решение № 1642 от 18.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1642 гр. София, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Елена Св. Шипковенска

Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Нели Алексиева Въззивно гражданско дело № 20241100507631 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалби /възражение № 18522/30.04.2024 г.; възражение № 18698/30.04.2024 г. и възражение № 18437/29.04.2024 г./ на „Стар пост“ ООД – длъжник по изпълнително дело № 20248380400825 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 КЧСИ, срещу извършеното от съдебния изпълнител отнемане на движими вещи от длъжника, без последният да е уведомен надлежно за изпълнението /длъжникът уточнява, че така обжалваното от него действие на съдебния изпълнител е извършено при извършването на опис на движими вещи от 26.04.2024 г./; срещу отнемането на тези вещи от длъжника, без да бъде назначено трето лице за пазач, в нарушение на изискванията на чл. 470 от ГПК. Длъжникът обжалва и отказа на съдебния изпълнител да намали приетите като дължими по делото от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя и начислена пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

Жалбоподателят счита, че съдебният изпълнител не го е уведомил надлежно за извършения опис на движими вещи, тъй като в поканата за доброволно изпълнение не е посочен денят, в който ще се извърши описа на движими вещи /МПС-та, собственост на длъжника, върху които има наложени предварителни обезпечетелни мерки по реда на ДОПК/ и не е 1 посочено, че изпълнението ще се насочи върху тези вещи. Посочва, че описът е извършен преди изтичане на предоставения с поканата срок за доброволно изпълнение, като вещите са иззети в деня на извършвнане на описа.

Поддържа, че принудителното изпълнение върху тези вещи е недопустимо, тъй като същото е следвало да се реализира от публичния изпълнител при условията и реда на ДОПК, съгласно разпоредбата на чл. 191, ал. 1 от ДОПК.

Твърди, че в нарушение на чл. 470 от ГПК съдебният изпълнител не е изготвил протокол, с който да назначи трето лице за пазач на отнетите движими вещи, съответно не е предал вещите за пазене срещу подпис на такъв пазач.

Счита, че определените като дължими на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева за прекомерни и са определени в нарушение на Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредба № 1/, съответно намира, че отказът на съдебния изпълнител да намали тези разноски, във връзка със заявеното възражение за перкомерност, следва да бъде отменен. Поддържа, че по делото не се дължи определената от съдебния изпълнител пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 34014.09 лева, тъй като същата е начислена с изпращане на поканата за доброволно изпълнение, а към този момент съдебният изпълнител не следва да предприема действия по принудително изпълнение /предвид възможността длъжникът да изпълни доброволно задължението си/, съответно липсва основание такава такса да се дължи.

Взискателят по изпълнителното дело Т.Ц.В. подава възражения срещу жалбите, в които излага доводи за недопустимост на жалбата, подадена срещу извършения от съдебния изпълнител опис на движими вещи и неоснователност на жалбите срещу останалите оспорени действия на съдебния изпълнител.

Съдебният изпълнител по изп. д. № 20248380400825 е изложил подробни мотиви по обжалваните действия, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК.

Изпълнителното производство е образувано на 23.10.2023 г., по молба на Т.Ц.В., във връзка с изпълнителен лист от 16.10.2023 г., издаден от районен съд – гр. Видин, по гр. д. № 897/2023 г., с който длъжникът „Стар пост“ ООД е осъден да заплати на взискателя Т.В. сумата от 4680 лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва от 17.05.2023 г. до окончателното плащане. По молбата първоначално е образувано 2 изпълнително дело № 20238980401078 по описа на ЧСИ С.Н., с район на действие ОС-гр. Видин.

С молбата за образуване на изпълнителното дело се иска от съдебния изпълнител да събере присъдените от съда суми /главница и лихви /, както и разноски по изпълнителното дело, вкл. и адвокатско възнаграждение по приложен договор за правна защита от 23.10.2023 г. С този договор е уговорено възнаграждение за образуване и защита по изпълнителното дело в размер на 1500 лева, като в договора е вписано, че тазу сума е платена в брой при подписавне на договора. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят иска да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника, както и да бъде наложена възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжника.

На 09.11.2023 г. взискателят е уведомен, че Национална агенция за приходите е присъединена като взискател, на основание чл. 458 от ГПК, за сумата от 1328026.96 лева.

С молби от 17.11 и 21.11.2023 г. взискателят конкретизира недвижимите имоти на длъжника, срещу които иска да бъде насочено принудителното изпълнение.

С молба от 27.02.2024 г. взискателят е поискал изпълнителното дело да бъде изпратено за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ М.Б., като е посочил нов изпълнителен способ, а именно: опис, оценка и публична продан на движими вещи на длъжника, находящи се в офиса на дружеството в гр. София. Във връзка с тази молба делото е изпратено на ЧСИ Б., като на 05.03.2024 г. е образувано изп. дело № 20248380400825. По така образуваното дело, с постановление от 02.04.2024 г., са приети като дължими разноски в общ размер от 1602 лева, между които и адвокатско възнаграждение на взискателя в размер на 1500 лева и внесени авансови такси в размер на 102 лева. На 15.04.2024 г. на длъжника е връчена покана за добровлоно изпъление, в която са посочени задълженията на длъжника по изпълнителното дело, в това число задълженията по изпълнителния лист от 16.10.2023 г. в размер на 4680 лева главница и лихва върху тази главница, начислена към 02.04.2024 г. в размер на 567.55 лева, както и публични задължения в размер на 1249506.37 лева. Посочени са и дължимите разноски, а именно разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя в размер на 1500 лева; авансово заплатени такси по ТТР към ЗЧСИ в размер на 102 лева и дължима сума по т.

3

26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 34014.09 лева.

На 26.04.2024 г. е съставен протокол за опис на движими вещи, в присъствието на законния представител на дружеството длъжник, независим оценител и полицейски инсперктор от 04 РУП. В протокола е вписано, че движимите вещи - 3 леки автомобила, с марка „Дачиа докер“ с ДК №№ *******; ******* и *******; микробу „Рено Мастер“ с ДК № ******* и микробус „Пежо боксер“ с ДК № ******* находящи се на бул. „Черни връх“ № 73 в гр. София, ще се съхраняват н адрес: гр. София, бул. „*******, на отговорно пазене. Посочено е, че оценката на МПС-тата ще бъде предадена на 16.05.2024 г. в кантората на ЧСИ Б. в 15.00 ч. Протоколът е подписан без възражения от представителя на длъжника, като е вписана забележка, че управителят на дружеството е назначен за пазач на иззетите автомобили по друго дело.

На 29.04.2024 г. длъжникът подава възражение срещу начислените с постановлението от 02.04.2024 г. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева /с твърдение, че така определените разноски са прекомерни /, както и срещу посочената такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 34014.09 лева. Върху така подаденото възражение е обективиран акт на съдебния изпълнител, с който същият отказва да намали определените като дължими разноски.

С молба от 30.05.2024 г. взискателят представя изпълнителен лист от 07.05.2024 г., издаден от районен съд – гр. Видин, по гр. д. № 897/2023 г., с който длъжникът е осъден да заплати на взискателя разноски по делото в размер на 793.39 лева, като иска и така присъдената сума да бъде събрана във вече образуваното по предхония изпълнителен лист изпълнително производство.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 435 ГПК въвежда изчерпателно изброяване на подлежащите на обжалване действия в изпълнителното производство, както и кръга от субекти, процесуално легитимирани да предявят жалба. Съгласно чл.

435, ал. 2, т. 3, т. 5 и т. 7 ГПК длъжникът може да обжалва, съответно отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл.

4

486, ал. 2 и разноските по изпълнението /в подадената в изпълнение на дадените указания на съда молба длъжникът уточнява, че с подадените възражения - жалби обжалва именно действия на съдиебния изпълнител, попадащи в гореизброените хипотези/.

Съдът намира за неоснователна подадените от длъжника жалби /възражение № 18522/30.04.2024 г. и възражение № 18698/30.04.2024 г./, с които се обжалват действията на съдебния изпълнител по отнемане на движимите вещи на длъжника - МПС с рег. № *******; МПС с рег. № *******; МПС с рег. № ******* и МПС с рег. № ******* поради неуведомяването му по надлежния ред за изпълнението. Противно на поддържаното от длъжника извършените от съдебния изпълнител действия по описване на движимите вещи с протокола от 26.04.2024 г., не подадат в хипотезата на чл. 435, ал. 2, т. 3 от ГПК, тъй като предоставената в тази норма защита се отнася за изпълнителни действия, свързани с разпоредбата на чл.

521 от ГПК, когато е постановено предаване на движима вещ, съответно е приложима единствено в случаите на принудително отнемане на вещи въз основа на представен изпълнителен лист. Процесното изпълнително производство не е образувано във връзка с изпълнителен титул за предаване на движима вещ, а е за принудителното събиране на парично вземане. Затова и извършеният от съдебния изпълнител опис на движими вещи е извършен по реда на глава 42, раздел І от ГПК. Описването на движимите вещи по реда на чл. 465 от ГПК не е действие, което подлежи на обжалване от длъжника, съответно неотносими към настоящето производство са въпросите, свързани със спазването на уредената в чл. 191 от ДОПК конкуренция между публичното и изпълнителното производство по реда на ГПК.

Не се установи съдебният изпълнител да е назначил пазач на описаните с протокола от 26.04.2024 г. вещи в процесното изпълнително производство, съответно не се установява да е налице действие, попадащо в кръга на тези по чл. 435, ал. 2, т. 5 от ГПК и възражението на длъжника, че е допуснато нарушение на изискванията на чл. 470 от ГПК се явява неоснователно.

Необоснована е и поддържаната от длъжника тези за приложимост на нормата на чл .486, ал. 2 от ГПК по отношение на извършените изпълнителни действия, тъй като тези случаи касаят изпълнението върху недвижим имот, а не върху движима вещ.

С подадената жалба – възражение № 18437/29.04.2024 г. /уточненото от 5 длъжника възражение с вх. № 18440/29.04.2024 г. е с идентично съдържание на изпратеното от съдебния изпълнител, като жалба по реда на чл. 436 от ГПК, възражение с вх. № 18437/29.04.2024 г./ длъжникът обжалва отказа на съдебния изпълнител да намали определените като дължими по изпълнителното дело разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя и пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ /ТТРЗЧСИ/.

В чл. 79, ал. 1 ГПК е посочено, че разноските по изпълнението, каквито са и тези за заплащане на таксите по изпълнението, които съгласно чл. 78 ЗЧСИ се събират за извършване на изпълнителни действия и на други действия в производството по принудително изпълнение в размери, определени от ТТРЗЧСИ, са за сметка на длъжника, освен в изрично посочените в тази разпоредба случаи. От цитираната разпоредбата следва, че отговорността на длъжника за разноски, направени в хода на изпълнителното производство отпада само в два случая - при прекратяване на изпълнителното дело, като тук изрично е изключена хипотезата на прекратяване поради плащане, извършено след започване на изпълнителното производство, както и когато разноските са за изпълнителни действия, които са изоставени от взискателя или са отменени от съда, т.е. такива, които не са извършени или са признати за незаконосъобразно извършени, както и за изпълнителни способи, които не са приложени. Изложените от длъжника доводи, че разноските са начислени преди да е изтекъл предоставеният с поканата за доброволно изпълнение срок, съгласно гореизложените мотиви, не са основание да се приеме, че разноските са недължими, тъй като липсват доказателства длъжникът да е платил задължението си преди образуване на изпълнителното производство. Видно от изпратения препис на изпълнителното дело, такова плащане не е направено, нито в срока за доброволно изпълнение, нито след това. По същите съображения дължима се явява и начислената от ЧСИ такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ. При изпълнение на задължения за парични вземания съдебният изпълнител събира и т.нар. окончателна такса, частният - по чл. 26 от ТТРЗЧСИ, съгласно която норма, за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума по описания начин съобразно интереса, а не само главницата по изпълнителния лист. Затова таксата се начислява върху всички суми, които съдебният изпълнител е определил, че подлежат на принудително събиране в производството, включително и посочените в 6 постановлението за разноски такива. Обстоятелството, че съдебният изпълнител е посочил в поканата за доброволно изпълнение размера на дължимата такса, само по себе си не обосновава извод за недължимост на таксата, тъй като длъжникът не е представил доказателства, че е платил задълженията си към взискателите преди образуване на изпълнителното дело, съответно дори да има плащане в срока за доброволно изпълнение, то това плащане ще е извършено след датата на образуване на изпълнителното производство, поради което ще е погасяване, извършено в условията на висящ изпълнителен процес, което предопределя отговорността на длъжника за разноските в производството, съгласно разпоредбата на 79 от ГПК.