Определение № 100 от 25.02.2025, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 100 гр. Велико Търново, 25.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ И.А като разгледа докладваното от ЖЕНЯ И.А Въззивно частно гражданско дело № 20254000500051 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. В. Р., ЕГН **********, А. И. Р., ЕГН **********, Р. И. Р., ЕГН ********** и „Алби Груп“ЕООД, чрез процесуалния им представител, срещу решение № 510 / 04.10.2024 г. по въззивно гражданско дело № 810 / 2024г. на описа на Окръжен съд – Велико Търново, имащо характер на определение, с което е оставена без разглеждане жалба с вх. №8464 / 11.07.2024г. (пощ. клеймо - 08.07.2024г.), подадена от горепосочените лица против Протокол за извършено разпределение по изпълнително дело №20177250401768 на ЧСИ В. Г., с район на действие ВТОС, наименуван „Сметка за размер на дълга и изплащане“ от 25.06.2024г..

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на така постановеното решение. От една страна, се излагат подробни съображения за допустимостта на подадената жалба пред ОС – Велико Търново с аргументи, че редът за обжалване на разпределението е допустим и че в съдебната практика се приемало, че жалбата срещу този акт можела да се основава само на довод за погрешна преценка на съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размерите на предявените от тях вземания и съответстващите им привилегии. От друга страна, се навеждат оплаквания по същество – досежно определените в Протокола за разпределение от 25.06.2024г. (Сметка за размер на дълга и изплащане) дължими суми по изпълнителното дело, с твърдения, че дългът към „Юробанк България“ АД бил изцяло платен, че вземането на Община Горна Оряховица за сумата от 20,90 лева било погасено по давност и че разноските на ЧСИ били неправилно изчислени на база по – 1 висока по размер сума на дълга, а не дължимата от 3060.40 лева, която освен това била заплатена на 11.10.2018г.. Искането е за отмяна на обжалваното решение и отмяна на извършеното разпределение от ЧСИ, като бъде извършено ново, в което да бъде посочено, че сумата от публичната продан на имота следвало да бъде изплатена изцяло на длъжниците, поради липса на дълг към взискателите по делото.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от „Юробанк България“ АД за неоснователност на частната жалба с искане да бъде оставена без уважение.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване акт и е редовна, и процесуално допустима.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и като извърши проверка на обжалваното решение, имащо характер на определение, съгласно разрешенията, дадени в ТР № 6/15.01.2019 год. по тълк. д. № 6 /2017г. на ОСГТК на ВКС, намира за установено, от фактическа страна, следното:

Производството пред ОС – Велико Търново е образувано по жалба с вх.

№ 8464/11.07.2024г. (пощенско клеймо - 08.07.2024г.), подадена от В. В. Р., ЕГН **********, А. И. Р., ЕГН **********, Р. И. Р., ЕГН **********, „Алби Груп“ЕООД и В. В. Р., А. И. Р., Р. И. Р., в качеството им на наследници на И. Р.

Р. против Протокол за извършено разпределение (наименуван „Сметка за размер на дълга и изплащане“) от 25.06.2024г. по изпълнително дело №20177250401768 на ЧСИ В. Г. с район на действие ВТОС.

В изготвената от ЧСИ В. Г. Сметка за размер на дълга и изплащане от 25.06.2024г. по изпълнително дело №20177250401768, е посочено, че към дата 25.06.2024г. задължението по изпълнителното дело е, както следва:

- вземане в полза на „Юробанк България“АД: 339.72 лева - законна лихва върху главницата за периода от 11.10.2013г. до 14.11.2013г.; 5259.20лева - договорна лихва; 114.69 лева - договорна лихва; 306.00 лева - такса за връчване на нотариална покана; 847.20 лева - разноски за държавна такса;

150.00 лева - възнаграждение за вещо лице;

- авансови такси и разноски в полза на ЧСИ В. Г. в общ размер от 777.88 лева

- 20.90лева - местен данък в полза на Община Горна Оряховица.

В същата сметка е посочено, че постъпилата сума от публична продан на недвижим имот по изпълнителното дело в размер на 54 011 лева (по делото не е спорно провеждането на такава и цената) следва да бъде изплатена по 2 следния начин: на Община Горна Оряховица - 20.90 лева на „Юробанк България“АД - 7016.81 лева на ЧСИ В. Г. - 1618.18 лева на длъжниците и предишни собственици на продадения имот В. В. Р. и на наследниците на починалия И. Р. Р. - В. В. Р., А. И. Р., Р. И. Р., сумата в размер на 45 355,11 лева.

С обжалваното в настоящото производство определение Окръжен съд – Велико Търново е приел, че съставената Сметка за дълг не представлява разпределение по смисъла на чл. 460 ГПК, подлежащо на обжалване, доколкото липсва първото условие на чл.460, ал. 1 ГПК - недостатъчност на сумата. Приел е, че в случая не е налице и нито една от хипотезите по чл. 435 или по чл.463 в вр. чл.460 ГПК, при които да е допустимо обжалване на действията на съдебния изпълнител.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира:

Спорът пред настоящата съдебна инстанция се свежда до допустимостта на производството пред Окръжен съд – Велико Търново, доколкото Окръжният съд е оставил без разглеждане подадената от жалбоподателите жалба срещу Сметка за размер на дълга и изплащане от 25.06.2024г..

Съгласно чл. 460 ГПК ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение.

Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност.

Съгласно дадените разрешения в Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2021 г., ОСГТК, разпределение по чл. 460 ГПК се извършва при недостатъчност на постъпилата при изпълнението сума за удовлетворяване на вземанията на всички взискатели. То е акт на съдебния изпълнител (СИ), с който се определя кои притезания и в какъв размер се удовлетворяват, както и редът (привилегията) на удовлетворяването им.

Разпределението по своя характер не представлява същинско изпълнително действие на съдебния изпълнител, тъй като то следва по време осъществяването на съответния изпълнителен способ, при който е осребрено имущество на длъжника и е получена сумата, предмет на разпределението.

Незаконосъобразността на разпределението по чл. 460 ГПК може да се изразява: 1) в неправилно приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях; 2) неправилно приложение на 3 чл. 76 ЗЗД; 3) неправилно прилагане на правилото на чл. 136, ал. 3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване; 4) грешка в пресмятането на сумите.

С оглед горното, настоящият съдебен състав намира, че в случая не е извършено разпределение по смисъла на чл. 460, ал.1 ГПК с изготвената от ЧСИ Георгиев Сметка за размер на дълга и изплащане от 25.06.2024г., в който случай би било допустимо обжалването на това разпределение, тъй като не е налице предпоставката – недостатъчност на постъпилата при изпълнението сума. Оплакванията в депозираната жалба пред ОС – Велико Търново не касаят незаконосъобразно разпределение, а се свеждат на практика до оспорване на изпълнението, основано на факти (плащане, погасяване по давност), настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнително основание, които не подлежат на проверка в производство по чл.463 ГПК. Обусловено от оплакването за размера на дълга, е и наведеното от жалбоподателите оплакване за таксите и разноските в полза на ЧСИ и по – конкретно досежно материалния интерес, върху който са изчислени, поради което същото не попада и в приложното поле на чл.435, ал.2,т.7 ГПК.

Сочената от жалбоподателите съдебна практика е неотносима, касае спорове, при осъществена, различна от настоящата, фактическа обстановка и релевирани различни оплаквания на жалбоподателите досежно невключен размер на дълг и привилегиите.

Следователно правилно Окръжен съд – Велико Търново е приел за недопустима подадена пред него жалба срещу Сметка за размер на дълга и изплащане от 25.06.2024г. и я оставил без разглеждане.

Горното налага потвърждаване на обжалваното решение с характер на определение, като обръща внимание на постановилия го съдебен състав, че когато съдът се произнася по допустимостта на образуваното пред него съдебно производство („процес относно процеса“), съдебният акт е определение.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 510 / 04.10.2024 г. по въззивно гражданско дело № 810 / 2024г. на описа на Окръжен съд – Велико Търново, имащо характер на определение, с което е оставена без разглеждане жалба с вх. № 8464 / 11.07.2024г. (пощенско клеймо - 08.07.2024г.), подадена от В. В.

Р., ЕГН **********, А. И. Р., ЕГН **********, Р. И. Р., ЕГН ********** и 4

„Алби Груп“ЕООД, против Протокол за извършено разпределение (наименуван „Сметка за размер на дълга и изплащане“) от 25.06.2024г. по изпълнително дело № 20177250401768 по описа на ЧСИ В. Г. с район на действие - Окръжен съд - Велико Търново.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5