Решение № 44 от 14.02.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. София, 14.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Владимир Астарджиев

Величка Цанова при участието на секретаря Пролетка Асенова в присъствието на прокурора С. Г. Т. като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно частно наказателно дело № 20231000601387 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.32 от Закона за признаване,изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.

С решение № 105 от 08.11.2023 год. на Окръжен съд-Кюстендил по ЧНД № 508/23 год. е признато Решение за прилагане на финансови санкции от 07.03.2023 год. по дело EGS256052919,постановено от Централно инкасаторско бюро към Министерство на правосъдието на Кралство Нидерландия,влязло в законна сила на 18.03.2023 год.,издадено по отношение на Д. С. /С./ с ЕГН **********,с постоянен и настоящ адрес гр.***, ул.“***“ №**, ет.*,с което му е наложена финансова санкция в размер на 100 евро с левова равностойност 195.58 лв.,за извършено на 23.02.2023 год. нарушение по чл.2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата,изразяващо се в паркиране на превозно средство по-високо от 6 метра/по-дълго от 2.4 метра на забранено място за паркиране /МПС с рег.№ ********/.

В срока за обжалване е постъпила въззивна жалба от служебния защитник на финансово задълженото лице с доводи,че решението е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е неправилно.

Счита,че са налице основания по чл.35 от ЗПИИРКОРНФС за отказ от признаване,тъй като удостоверението е непълно,засегнатото лице не се е явило лично на съдебния процес и не е 1 било уведомено за правото си и срока за обжалване на решението.Прави искане за отмяна на решението и вместо него се постанови отказ от признаване.

В съдебно заседание финансово задълженото лице не се явява,а защитникът му поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Представителят на САП пледира жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и се потвърди решението като правилно и законосъобразно.

Настоящият съдебен състав,като обсъди доводите на страните и взе предвид доказателствата по делото приема следното:

С атакуваното решение Окръжен съд-Кюстендил е приел,че финансово задълженото лице има постоянен адрес в България и срещу него е издадено решение на несъдебен орган на Кралство Нидерландия ,с което му е наложена парична санкция в размер на 100 евро за извършено нарушение на разпоредби за движение по пътищата.Последното се изразява в това,че на 23.02.2023 год.,в нарушение по чл.2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата,е паркирал превозно средство по-високо от 6 метра/по-дълго от 2.4 метра на забранено място за паркиране -МПС с рег.№ ********.Решението е постановено на 07.03.2023 год. и е влязло в сила на 18.04.2023 год.

Съдът е установил от приложеното удостоверение,че производството е било писмено,а лицето е било уведомено за правото си да обжалва решението и сроковете за това.

Въз основа на това е извел от правна страна,че е компетентен да признае и допусне изпълнение на решението по арг. на чл.31,ал.1 от Закона,а от съдържанието на удостоверението по чл.4 е установено,че българският гражданин Д. С. е санкциониран с влязъл в сила акт на несъдебен орган за плащане на глоба за нарушение на правилата за движение по пътищата.Посочил е,че е налице потвърждаване,че лицето е уведомено съгласно законодателството на издаващата държава относно правото си да обжалва решението пред съд,компетентен по наказателни дела и в този смисъл не са налице основанията за отказ по чл.3,ал.2 от ЗПИИРКОРНФС.

На следващо място съдът е изтъкнал,че се касае за административно нарушение по чл.30,ал.2,т.1 от ЗПИИРКОРНФС ,в който случай не се изисква двойна наказуемост и не са налице факултативните основания за отказ от признаване и изпълнение на процесното решение,визирани в чл.35,ал.1,т.1-8 от Закона.

Изложил е аргументи в тази насока,че удостоверението по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР е придружено от копие на решението,издадено на официална бланка от страна на постановилия го орган.Няма данни за постановено и приведено в изпълнение решение за същото деяние в България или друга,различна от издаващата държава решение за налагане на финансова санкция срещу същото лице.Не е изтекла давността по българското законодателство и административното нарушение ,извършено в Нидерландия,не е подсъдно на български съд.Липсва имунитет или привилегия ,които да са пречка за предприемане на наказателно производство за такива деяния.Наложената санкция 2 не е по-малка от 70 евро,деянието съставлява административно нарушение и по ЗДвП.Решението е постановено срещу пълнолетен български гражданин,който носи административнонаказателна отговорност.

Съдът е посочил още,че производството е било писмено и е потвърдено,че лицето е било уведомено съгласно законодателството на издаващата държава относно правото си да обжалва решението и следователно факултативното основание за отказ по чл.35,т.9 от Закона не е налице,като не е налице и основанието по т.10-засегнатото лице не се е явило лично,но в удостоверението изрично е посочено,че е било уведомено за правото на обжалване,т.е. изпълнено е условието на чл.35,т.10,б.“в“ от Закона,а наличието на едно от трите условия води до отпадане на основанието за отказ по т.10.

На последно място е приел,че не са налице основания за намаляване на размера на финансовата санкция и е определил размера на паричното задължение в левовата му равностойност към момента на издаване на решението -195.58 лв.

САС напълно споделя направените от първоинстанционния съд изводи,тъй като компетентен да се произнесе по искането за признаване на решението е именно Окръжен съд-Кюстендил с оглед на това,че финансово задълженото лице е български гражданин,с постоянен и настоящ адрес гр.***, ул.“***“ №**, ет.*,поради което и по искането за признаване на решението местно компетентен е Окръжен съд-Кюстендил по арг. на чл.31 от Закона,според ал.1 на който решението се признава от окръжния съд по местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето на територията на Република България.

Видно е от съдържанието на официалния превод на представеното от издаващата държава удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,че същото е пълно и изчерпателно,като в него се съдържа информация от кого е постановено решениетонесъдебен орган на издаващата държава,дата на издаване и на влизане в сила,обстоятелствата и правната квалификация на извършеното нарушение,наложената санкция,самоличността и местоживеенето на нарушителя.

Засегнатото лице Д. С. е било уведомено съгласно законодателството на издаващата държава относно правото да обжалва решението и сроковете за това.Органът,издал удостоверението е отразил обстоятелството,че в изпълняващата държава не е постановено решение срещу същото лице за същото нарушение,следователно не е налице основание за отказ от признаване на решението по чл.35,т.9 от Закона.

По изложените дотук съображения и настоящият съдебен състав счита,че липсват факултативните основания за отказ за признаване и изпълнение по чл.35 от ЗПИИРКОРНФС,тъй като представеното удостоверение е пълно и съдържа всички необходими реквизити по Приложение №2 към чл.4,ал.1 от ЗПИИРКОРНФС,придружено е с превод на български език в съответствие с чл.5,ал.2 от с.з.,като не са налице данни,пораждащи съмнение относно компетентността и легитимността на органа,който е издал удостоверението.

3

В отговор на доводите на въззивния жалбоподател,че удостоверението е непълно поради това,че засегнатото лице не се е явило лично на съдебния процес и не е било уведомено лично или чрез упълномощен представител за правото си и срока за обжалване на решението,отново следва да бъде подчертано,че изрично е потвърдено в удостоверението ,че съответното лице е уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението,както и сроковете за обжалване и няма данни,които да поставят под съмнение посоченото.

Предвид изложеното атакуваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

РЕШИ:

Водим от горното и на основание чл.34,ал.1 във вр. с чл.20,ал.1-3 от ЗПИИРКОРНФС във вр. с чл.338 от НПК Софийски апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №105 от 08.11.2023 год. по НЧД № 508/23 год. по описа на Окръжен съд-Кюстендил.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4