Акт от 29.10.2020, Окръжен съд - Сливен

Р Е Ш

Е Н И Е №316 гр. Сливен, 29.10.2020г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИЯ

БЛЕЦОВА

СТЕФКА МИХАЙЛОВА при секретаря Кина Иванова, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №603 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №686/15.07.2020г. по гр.д.№5420/2019г. на Сливенски районен съд, с което е осъдено ЗАД „ДАЛЛБОГГ:

ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“, гр.София да заплати на М.Г.Г. сумата 5000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, ведно със законната лихва, считано от 09.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата и разноски в размер на 300лв. С решението е осъден ответния застраховател да заплати разноски на пълномощника на ищеца, осъществяващ безплатна адвокатска защита, присъдени са по съразмерност разноски на ответното дружество.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“, гр.София, който обжалва първоинстанционното решение в неговата осъдителна за дружеството част.

В жалбата си, дружеството въззивник чрез пълномощника юриск. И.В. посочва, че обжалваното първоинстанционно решение в неговата осъдителна за застрахователя част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. На първо място посочва, че районният съд е допуснал нарушение на материалния закон – чл.52 от ЗЗД, като не е направил правилна, пълна и всеобхватна преценка на критериите за справедливост, изведени от съдебната практика. Намира присъдения размер за завишен, с оглед увреждането на ищцата, търпените болки и страдания, времето за възстановяване и конкретната социално-икономическа обстановка в страната към датата на ПТП и средната за страната работна заплата. Присъденото обезщетение намира за прекомерно, несъответстващо на характера и степента на доказаните телесни увреждания. На следващо място счита, че съдът е определил неправилно началния момент на присъдената лихва за забава и той не следва да е датата на предявяване претенцията пред застрахователя – 09.08.2019г., а датата на подаване на исковата молба. Посочва, че искането, отправено до застрахователя, не било придружено от необходимите документи, поради което е и отказано изплащането на застрахователно обезщетение. Посочва, че е приложим новия КЗ, а според него районният съд е приложил отменения КЗ, което било неправилно. С оглед изложеното, застрахователното дружество моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната осъдителна за дружеството част и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявения главен иск като неоснователен, евентуално, ако съдът намери иска за основателен, да го уважи частично, като намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Претендира присъждане на направените по делото пред двете съдебни инстанции разноски.

С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

В срока по чл.263, ал.2, вр. ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., дружеството въззивник ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“, гр.София, редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуалният му представител по пълномощие юриск. В., който посочва, че поддържа изцяло подадената въззивна жалба. Моли съда да отмени обжалваното решение в неговата осъдителна част и да отхвърли предявения против дружеството иск. Евентуално моли съда да намали размера на обезщетението за неимуществени вреди. Претендира присъждане в пълен размер на направените по делото разноски пред двете инстанции.

В с.з. въззиваемата М.Г.Г., редовно призована, не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие адв.Д., който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски – възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА за оказана безплатна правна помощ и съдействие на материално затруднено лице.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение в обжалваната му част, в рамките на въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно в обжалваната част.

Следва само да се посочи, че в диспозитива на първоинстанционното решение е допусната ЯФГ, изразяваща се в следното: налице е формирана и изразена от първоинстанционния съд в мотивите воля за отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над уважения размер от 5000лв. до пълния претендиран такъв, а в диспозитива съдът е пропуснал да отрази отхърлителния диспозитив. По този начин е налице допусната явна фактическа грешка при изписване диспозитива на атакуваното съдебно решение, като формираната в мотивите воля не е отразена изцяло в диспозитива. Тъй като обаче подадената въззивна жалба, обуславяща изцяло предмета на въззивното производство, е насочена само към осъдителната част, липсва въззивна, респ. насрещна въззивна жалба в отхвърлителната, неотразена в диспозитива част, то допусната ЯФГ следва да се отстрани от първоинстанционния съд след приключване на въззивното производство. Същата не е обуславяща за въззивното производство.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с пряк иск, предявен като частичен, срещу застраховател по договор за застраховка “Гражданска отговорност” за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие непозволено увреждане – ПТП от 30.07.2019г., причинено от застрахованото лице, в размер на 12000лв. от 26000лв. целия иск, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане, с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.

Разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ регламентира право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ обезщетение за причинените му вреди. Ищцата безспорно е увредено лице по смисъла на чл.478 от КЗ.

Процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск е увреденият да е сезирал с искане за плащане на застрахователно обезщетение застрахователя по реда на чл.380 от КЗ. Това е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на определен срок - чл.

498, ал. 3 от КЗ. Срокът е тримесечен, регламентиран в чл.

496, ал. 1 от КЗ и с изтичането му преди или по време на процеса е обусловена допустимостта на претенцията. Последното обстоятелство съдът е длъжен да съобрази на основание чл.

235, ал. 3 от ГПК.

По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че ищцата М.Г. е отправила писмена претенция към въззивника - застраховател на 09.08.2019г. С уведомление от 15.08.2019г. ЗАД „ДаллБогг:

Живот и Здраве“, гр.София е отказал плащане по претенцията на Г. с мотиви липса на доказателства относно изключителна вина на застрахования водач и непредставени медицински документи за определяне справедлив размер на обезщетението.

С оглед на това следва да се приеме, че предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е допустим.

Застрахователят по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" по смисъла на чл. 429, ал.1 и чл. 477 от КЗ отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна. Той има задължението да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

Отговорността на застрахователя по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” е функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования – пряк причинител на увреждането.

По делото е установено, а и между страните не се спори, че е налице сключена застраховка “Гражданска отговорност” на товарен автомобил м. “Волво ФХ 500”, с рег. №А 8668 НМ /участник в ПТП на 30.07.2019г./ в ответното дружество ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“, гр.София, валидна към деня на настъпване на застрахователното събитие.

Тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования, то следва да се установят елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане - деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и причинената вреда и вина.

Безспорно от събраните пред първа инстанция доказателства е установено извършването на деянието и противоправността му – причинено от застрахования водач ПТП. Механизма на настъпване на ПТП е установен с помощта на вещо лице, изготвило заключение по съдебна автотехническа експертиза, като е установено, че водача на застрахования в ответното застрахователно дружество товарен автомобил е причинил на 30.07.2019г. пътно-транспортно произшествие, при което са причинени телесни увреждания на пътуващите в лекия автомобил Ауди лица, в т.ч. на ищцата М.Г.Г. – ищец в първоинстанционното производство.

Следващият основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние.

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че в резултат на деянието, извършено от водача на застрахования товарен автомобил м. „Волво ФХ 500“ с рег. №А8668НМ - причинено пътно-транспортно произшествие на 30.07.2019г., ищцата в първоинстанционното производство М.Г. е получила автомобилна травма, изразяваща се в следните телесни увреждания: Контузия на гръбначния стълб с установена болезненост, предимно в шийния и гръдния сегменти; Контузия на гръдния кош, изразяваща се в палпаторна и функционална болезненост; Коремна травма, изразяваща се в наличие в долната половина на коремната стена, предимно в дясната й половина, на напречно разположено кръвонасядане със синкаво-мораво-червеникав цвят с дължина около 30см. и широчина около 8см. с наличие на болезнен травматичен оток на меките тъкани в областта; Контузия на левия крак с наличие по задната повърхност на подбедрицата му, в нейната средна трета, на кръвонасядане със син цвят, с размери 8/4 см. с умерено изразен болезнен травматичен оток на меките тъкани в областта. В резултат на тези увреждания се установи, че Г. е търпяла болки и страдания. Следователно е налице вреда под формата на накърняване на телесната цялост и здраве на ищцата.