Решение № 260001 от 17.10.2024, Окръжен съд - Враца

Р Е

Ш

Е

Н

И

Е

№

260001 гр. ВРАЦА,

17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в публичното заседание на 19.07.2023 год. в състав:

Председател: НАДЯ

ПЕЛОВСКА

Членове: М. ДОСОВ

БОРИС

ДИНЕВ при участието на секретаря Виолета Вълкова, като разгледа докладваното от съдията Досов възз. гр.дело № 146 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К.И.Ц., чрез пълномощника му адв.С.Ч. от САК, против Решение № 1/04.01.2021 год. по гр.дело 1918/2020 год. на Районен съд - Враца, с което е отхвърлен предявения от въззивника против ЗД "Бул Инс" АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***, иск за сумата в размер на 5000.00 лв. - главница, предявен като частичен иск от сумата 15000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, понесени от К.Ц. вследствие смъртта на неговия брат М. И.Ц., настъпила на 06.06.2015 год. при ПТП, виновно причинено от застрахован при ЗД "Бул Инс" АД по застраховка "ГО" водач, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на обезщетението.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно - постановено при нарушаване на материалния закон и процесуалните правила, и необосновано. Посочва се, че районният неправилно е приел, че в хода на производството не е установено, че причинените морални болки и страдания надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка и че не е обосновано в достатъчна степен основанието за изключение от разрешението, залегнало в ПП № 4/1961 год. на ВС и ПП № 5/1969 год. на ВС, че в случай на смърт право на обезщетение имат най-близките на починалия. Навеждат се доводи, че районният съд е коментирал превратно и незадълбочено показанията на разпитаните свидетели Богданов и

Карагьозова, като не е отчел изложените от тях обстоятелства, от които безспорно е установено, че между ищеца и неговия починал брат е била установена трайна и дълбока емоционална връзка, освен формалната връзка на родство.

Въззивникът счита, че са налице предпоставките на чл.439а, ал.4 от КЗ и искът е доказан по основание, а при съобразяване със залегналия в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост - и по размер.

Въззивникът моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът уважен изцяло с присъждане на законна лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на обезщетението, както и на разноски за двете съдебни инстанции, включително адвокатско възнаграждение.

Не заявява доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемото ЗД "Бул Инс" АД, чрез пълномощника адв.М. Г., който поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Твърди, че по делото не е доказана изключително близка връзка между ищеца и починалия му брат, която е задължително условие за присъждане на обезщетение, който извод се подкрепя и от факта, че ищецът не е търсил медицинска помощ и не е приемал медикаменти за преодоляване на психическата травма и преживения стрес.

Моли обжалваното решение на Районен съд-Враца да бъде потвърдено, а жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Не сочи и не представя нови доказателства.

Н.П. В. - трето лице помагач на страната на ЗД

"Бул Инс" АД, не е подала отговор.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта -в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните пред районния съд доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното от фактическа страна:

РС-Враца е бил сезиран и се е произнесъл по предявен от К.И.Ц. иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ за осъждането на ответника да му заплати сумата в размер на 5000.00 лв. - главница, предявен като частичен иск от сумата 15000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, понесени от К.Ц. вследствие смъртта на неговия брат М. И.Ц., настъпила на 06.06.2015 год. при ПТП, виновно причинено от застрахован при ЗД "Бул Инс" АД по застраховка "ГО" водач, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на обезщетението.

В исковата молба се твърди, че на 06.06.2015 г. при ПТП била причинена смъртта на М. И.Ц. с ЕГН ********** - брат на ищеца К.И.Ц.. На датата Н.П. В. управлявала лек автомобил "Мицубиши Паджеро" с рег. № ВН *** ВТ по път ІІ-13, като при км.34 /до язовира на с.Девене/ нарушила правилата за движение по пътищата, движейки се със скорост, несъобразена с конкретната пътна обстановка и законовите ограничения, вследствие на което изгубила контрол над лекия автомобил и реализирала ПТП, при което била причинена смъртта на пътуващия в лекия автомобил М. Ц.. Твърди се, че водачът на лекия автомобил е нарушила правилата за движение по пътищата, а именно чл.21, ал.1 от ЗДвП като се движила със скорост, несъобразена със законовите ограничения; чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП като създала опасност за живота и здравето на участниците в движението и чл.20, ал.1 от ЗДвП като не контролирала непрекъснато управляваното от нея МПС. Водачът е имала възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не е била нарушила посочените правила за движение по пътищата.

Твърди се, че смъртта на М. Ц. е причинена вследствие от получените при ПТП несъвместими с живота тежки увреждания, като ищецът счита, че прекият деликвент е извършил деянието виновно при формата на вината непредпазливост. Водачът на лекия автомобил не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, а именно, че ще причини ПТП, в резултат на което ще пострада починалият М. Ц., но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати, ако не е допуснал посочените по-горе нарушения на правилата за движение по пътищата.

Посочва се, че съгласно влязла в законна сила на 21.06.2017 год. Присъда № 23/20.07.2016 год., постановена по НОХД № 75/2016 год. по описа на ВрОС, ведно с мотивите към нея и решение № 143/28.03.2017 год., постановено по ВНОХД № 58/2017 год. по описа на САС, Н.П. В. е призната за виновна в това, че на 06.06.2015 г. е нарушила правилата за движение с управлявания от нея л.а. "Мицубиши Паджеро" с рег. № ВН *** ВТ и при движение по път ІІ-13, като при км.34 /до язовира на с.Девене/ с превишена скорост е изгубила контрол над управляваното от нея МПС и е реализирала ПТП. При удара била причинена смъртта на пътника в автомобила - М. Ц..

Поддържа се, че ищецът преживява изключително тежко смъртта на своя брат. Близката връзка на братята им позволила да създадат изключително дълбоки отношения - те имали обща среда, приятели и доста сходно ежедневие. Били отгледани заедно, били неразделни дори и вече пораснали. К. много разчитал на по-големия си брат М., който му помагал винаги, с каквото е необходимо. Ищецът много разчитал на брат си, негова опора в живота и надежда за сигурност в бъдещето.Със смъртта му животът му коренно се променил, ищецът потънал в отчаяние,чувство за безнадеждност и празнина. Изживявал стрес, подтиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност, безсилие пред обстоятелствата и усещане за разрив в отношенията с другите и живота като цяло. В подкрепа на изложените от него твърдения, ищецът се позовава както на ТР № 1/2016 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК, така и на ППВС 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г.

Сочи още, че лекият автомобил марка "Мицубиши", модел "Паджеро" с рег. № ВН *** ВТ, при управлението на който виновно е причинено ПТП, има сключена "ГО" в ЗД "Бул Инс" АД, застрахователна полица №

02115001189828, валидна от 28.04.2015 г. до 12.08.2015 г., което ангажира отговорността на ЗД "Бул Инс" АД за обезщетение на причинените вследствие на ПТП имуществени и неимуществени вреди.

С оглед изложеното, ищецът обосновава наличието на правен интерес от предявяване на исковата си претенция по съдебен ред.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът ЗД "Бул Инс" АД е представил писмен отговор, чрез адв.М. Г., с който оспорва иска като неоснователен. На първо място, ответникът възразява за изтекла погасителна давност. На следващо място, поддържа, че ищецът не бил от кръга лица, имащи право на обезщетение, тъй като не е била налице особено близка връзка между ищеца и брат му. Също така, размерът на претенцията бил прекомерен. Отделно от това, сочи, че съществувала Методика, съгласно която максималният размер на обезщетението бил 5 000 лв. Релевира възражение за съпричиняване на вредата от страна на пострадалия, тъй като той бил без предпазен колан.

Можело да се приеме дори, че това била единствената причина за смъртта му.

По искане на ответника, като трето лице - помагач е била привлечена водачът на лекия автомобил, която не е ангажирала становище.

В подкрепа на така наведените в исковата молба и отговора твърдения на страните, в производството пред районния съд са събрани писмени доказателства и е изслушана съдебно-психиатрична експертиза, от които се установява следното:

При ПТП на

06.06.2015 год. е загинал М. И.Ц., роден на *** ***, брат на ищеца.Лицето е пътувало в лек автомобил марка "Мицубиши" модел "Паджеро" с рег. № ВН *** ВТ, който се е преобърнал, при което лицето е изпаднало от купето и притиснато от него е получило гръдна травма, довела до смъртта му. Водачът на лекия автомобил Н.П. В. с ЕГН ********** *** е била призната за виновна за ПТП и за смъртта на лицето.

Видно от представените по делото препис-извлечение от акт за смърт, удостоверения за раждане, присъда № 23/20.07.2016 г., постановена по НОХД № 75/2016 г. по описа на ВрОС и решение № 143/28.03.2017 г. по ВНОХД № 58/2017 г. на САС, в наказателното производство е било установено, че загиналото лице е ползвало автомобила и го е предоставило за управление на водача, който е бил неправоспособен /и ненавършил пълнолетие/. Лекият автомобил се е движел с превишена скорост и след като е напуснал лентата си за движение загиналото лице е дръпнало волана в опит да коригира посоката на движение, но лекият автомобил е загубил устойчивост и се е преобърнал.

Установява се от представената справка от базата данни на Информационния център към Гаранционния фонд, че задължителната за автомобила застраховка "Гражданска отговорност" е била сключена с ответника.

По делото са разпитани доведени от ищеца свидетели и е била допусната и изслушана съдебно-психиатрична експертиза.

Видно от показанията на свидетеля В. Б., който живее на семейни начала с майката на ищеца от 15 години, първоначално всички живеели при дядото в с.Голямо Пещене, обл.Враца.

След известно време М. се оженил и отишъл в с.***, но си идвал често, тъй като с ищеца гледали крави 3-4 години. След смъртта на брат му, стоката първо намаляла, а след това била махната съвсем. Сочи, че смъртта на брат му се отразила много лошо на ищеца. Умълчал се, затворил се в себе си. Приятелите му го викали да излиза, но той не искал, а само се грижел за стоката. Сочи още, че двамата братя имали и сестри от друг баща, но те са омъжени и живеят отделно.

Свидетелят установява още, че братята много се майтапели помежду си, като така изразявали близостта си. На майтап спорели кой повече се грижи за кравите.

Установява се от показанията на свидетелката М. К., че братята били близки, най-вече в работата си, гледали животни. След като се оженил, М. се преместил в с. ***.

Там била и повечето от стоката, защото било по-широко. Когато загинал, М. живеел в с.***. Въпреки, че бил в друго село, тъй много често си идвал да види майка си, баба си, сестра си. Сочи, че ищецът се променил много след смъртта на брат си.

Разпечатката съдържа 53 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/801aeaec-1397-402a-a9a6-11303ea057cd