Присъда № 64 от 06.08.2026, Районен съд - Казанлък

МОТИВИ към Присъда с рег.№64 от 06.08.2026г. по НОХД №720/2026г. по описа на РС- Казанлък, Втори наказателен състав.

Обвинението е повдигнато от Районна прокуратура-Стара Загора, ТОКазанлък с внесен обвинителен акт против А.Д.В.- роден на **.**.****г. в гр.

******, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи в ***********************, осъждан, с постоянен адрес:

********************************************* и настоящ адрес:

*****************************************, ЕГН **********, за това, че в периода от месец април 2025г. до м. февруари 2026г. включително в гр.

*****************************************, след като е бил осъден с Решение № 94/14.02.2025г. по гр.д.№ 20245510101017/2024г. по описа на PCКазанлък, влязло в законна сила на 11.04.2025г. да издържа свой низходящидецата си Д.А.В., род. на **********г. и Б.А.В., род. на **********г., чрез тяхната майка и законен представител- М.А.А., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две или повече месечни вноски, а именно: за Д.А.В. 11 /единадесет/ месечни вноски по 178,95 евро /сто седемдесет и осем евро и деветдесет и пет евроцента/ на месец или всичко на обща стойност в размер на 1968,45 евро /хиляда деветстотин шестдесет и осем евро и четиридесет и пет евроцента/ и за Б.А.В. 11 /единадесет/ месечни вноски по 153,39 евро /сто петдесет и три евро и тридесет и девет евроцента/ на месец или всичко на обща стойност в размер на 1687,29 евро /хиляда шестстотин осемдесет и седем евро и двадесет и девет евроцента/, или общо за двете деца сума в общ размер на 3655,74 евро /три хиляди шестстотин петдесет и пет евро и седемдесет и четири евроцента/ - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на РП поддържа обвинението и предвид извършеното в хода на съдебното следствие пълно погасяване на дължимата издръжка моли съдът да приложи нормата на чл.183, ал.3 от НК.

По делото участват частни обвинители.

Повереникът на частните обвинители адвокат М.Д. също моли съдът да приложи разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК. Не претендира разноски.

Упълномощеният защитник на подсъдимия адвокат Н.Н. моли съдът да не наказва подзащитния му, като приложи нормата на чл.183, ал.3 от НК.

В последната си дума подсъдимият В. признава вината си, изразява съжаление за случилото се, декларира, че вече работи и занапред всичко ще бъде наред.

Съдебното производство срещу подсъдимия е проведено по реда на глава 27- съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК, по искане на подсъдимия и неговия защитник, съгласно определението на съда в разпоредителното заседание. Подсъдимият в с.з. изцяло признава фактите, посочени в обвинителния акт, поради което и на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът като съобрази доводите и становищата на страните и събраните 1 по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

ПОДСЪДИМИЯ А.Д.В. е роден на **.**.****г. в гр. ******, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи в ***********************, осъждан, с постоянен адрес:

********************************************* и настоящ адрес:

*****************************************, ЕГН **********.

Подсъдимият А.Д.В. и Михаела А. А. съжителствали заедно на семейни начала в периода 2011г. - 2019г. в гр.Казанлък. От съвместното си съжителство имали две деца - Д.А.В., род. на **********г. и Б. А. В., род. на **********г . През месец юни 2019г. А.Д. В. и М.А.А. се разделили и децата останали да живеят при майката. Подс. В. престанал да се грижи финансово за тях което принудила майката за заведе граждански дело. С Решение №94/14.02.2025г. по гр. д. №20245510101017/2024г. по описа на P C Казанлък, влязло в законна сила на 11.04.2025г. А.Д.В. бил осъден да заплаща на малолетното си дете Д. В. издръжка в размер на 300лв., на малолетното дете Б. В. издръжка в размер на 250лв. чрез законният им представител майка им - св. М.А.. И при двете издръжки в решението се сочи че същите са и за минало време считано от 26.04.2023г. до датата на подаване на исковата молба в съда - 26.04.2024г. ведно със законна лихва считано от 26.04.2024г.

Със същото решение на св.М.А. са били предоставени родителските права по отношение на двете деца - Д.А.В. и Б.А.В..

Въпреки, че бил осъден да издържа свои низходящи и бил запознат с решението на съда, подс. В. не плащал дължимата издръжка за децата си.

Така от месец април 2025г. до м. февруари 2026г. включително в гр.******************************************************, след като е бил осъден е Решение №94/14.02.2025г. по гр. д. №20245510101017/2024г. по описа на PC - Казанлък, влязло в законна сила на 11.04.2025г. да издържа свой низходящи -децата си Д.А.В. и Б.А.В., чрез тяхната майка и законен представител - М.А.А., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две или повече месечни вноски, а именно: за Д.А.В. 11 /единадесет/ месечни вноски по 178,95 евро на месец или всичко на обща стойност в размер на 1968,45 евро и за Б.А.В. 11 /единадесет/ месечни вноски по 153,39 евро на месец или всичко на обща стойност в размер на 1687,29 евро, или общо за двете деца сума в общ размер на 3655,74 евро.

Дължимата от подс.В. сума е изчислена с помощта на възложена Съдебно счетоводна експертиза /ССЕ/, от заключението на която е видно сумата, че която се дължи общо за издръжката на двете деца възлиза в размер на 3655,74 евро.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подсъдимия В. относно всички фактически обстоятелства, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и събраните по делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства, които го подкрепят, а именно : протоколи за разпит на свидетелката М.А.А., протокол за разпит на обвиняемия А.Д.В., Съдебносчетоводна експертиза от 12.02.2026г.; справка съдимост на А.Д.В.; характеристична справка на А.Д.В.; Решение №94 от 14.02.2025г. по гр.дело №1017/2024г. по описа на РС- Казанлък, Декларация за семейно и материално 2 положение и имотно състояние и др. писмени и доказателства. Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка като логични, единни и непротиворечиви на останалия събран по делото доказателствен материал, както и на направеното от подсъдимия самопризнание.

За съда е безспорен факт, че подсъдимият В. не е заплатил съзнателно своето задължение, тъй като е бил наясно, че по закон дължи издръжка на децата си и изрично е осъден от съд да го прави, имал е финансовата възможност да го осъществява, но не го е сторил.

Съдът намира, че не се налага подробен анализ на доказателствения материал като се обсъждат поотделно доказателствените източници, тъй като същите, в своята съвкупност са непротиворечиви и логични, еднопосочно водят до извода, че подсъдимият е извършител на деянието. Ето защо и с аргумент а contrario от разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК съдът не намира за нужно да прави задълбочен доказателствен анализ, като обсъжда същите подробно.

При така установените фактически констатации, съдът намира следното от правна страна:

От обективна страна подсъдимият А.Д.В. е осъществил състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, тъй като в периода от месец април 2025г. до м. февруари 2026г. включително в гр.

*****************************************, след като е бил осъден с Решение № 94/14.02.2025г. по гр.д.№ 20245510101017/2024г. по описа на PCКазанлък, влязло в законна сила на 11.04.2025г. да издържа свой низходящидецата си Д.А.В., род. на **********г. и Б.А.В., род. на **********г., чрез тяхната майка и законен представител - М.А.А., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две или повече месечни вноски, а именно : за Д.А.В. 11 /единадесет/ месечни вноски по 178,95 евро /сто седемдесет и осем евро и деветдесет и пет евроцента/ на месец или всичко на обща стойност в размер на 1968,45 евро /хиляда деветстотин шестдесет и осем евро и четиридесет и пет евроцента/ и за Б.А.В. 11 /единадесет/ месечни вноски по 153,39 евро /сто петдесет и три евро и тридесет и девет евроцента/ на месец или всичко на обща стойност в размер на 1687,29 евро /хиляда шестстотин осемдесет и седем евро и двадесет и девет евроцента/, или общо за двете деца сума в общ размер на 3655,74 евро /три хиляди шестстотин петдесет и пет евро и седемдесет и четири евроцента/ - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

Съдът намира, че са доказани всички елементи на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, а именно – на първо място е доказано, че подсъдимият е баща на децата Д.А.В. и Б.А.В., а по-насетне е установено безспорно, че същият е осъден с влязло в сила Решение на съда да заплаща издръжка, бил е наясно, че я дължи, но въпреки това не я е заплатил.

Субект на престъпното деяние по чл.183, ал.1 от НК е пълнолетно и вменяемо лице, способно да разбира свойството и значението на постъпките си, да ги ръководи и контролира. Престъпното деяние по чл.183, ал.1 от НК може да бъде извършено само и единствено от специален субект на престъплението - лице, което е било осъдено с влязъл в сила съдебен акт да заплаща издръжка на свой близък. Подсъдимият се явява баща на пострадалите от престъплението лица и по силата на това си качество е 3 длъжен да осигурява издръжката на своте низходящи, съгласно разпоредбата на чл.143 от СК. Съгласно същата родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи, дори и да съставлява особено затруднение за родителите.

От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено с бездействие, изразяващо се в съзнателно неизпълнение на вмененото на подсъдимия с влязло в сила съдебно решение задължение за изплащане на месечна издръжка на своите деца – Д.А.В. и Б.А.В. през инкриминирания период.

В случая се касае за трайно престъпно поведение, осъществяващо се чрез системност при извършването му, като през процесния период не е направен опит от страна на подсъдимия да изпълни вмененото му задължение.

От субективна страна престъплението е извършено умишлено – подсъдимият е знаел за задължението си за плащане на издръжка, което обстоятелство не се оспорва от него самия и не е направил нищо по повод изпълнение на това негово задължение, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Налице е знание от страна на подсъдимия В., че с поведението си ще затрудни социалното положение на собствените си деца и е искал настъпването на тези последици.

Причините за извършване на престъплението са безотговорното отношение на подсъдимия В. към родителските задължения.

Преди приключване на съдебното следствие пред първата инстанция подсъдимият А.Д.В. е заплатил на майката и законен представител М.А.А. в брой и на ръка инкриминираната сума в размер на 3655,74 евро за дължимата издръжка на децата му Д.А.В. и Б.А.В., с която е погасено цялото дължимо задължение за заплащане на издръжка за инкриминирания период. Наред с това не се събраха доказателства за настъпили други вредни последици за децата Д.А.В. и Б.А.В., в чиято полза се дължи издръжката.

Съгласно Решение №2 от 02.02.1970г. по н. д. №1/70г., ОСНК само съдът е компетентен да прилага разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК. Това важи както когато подсъдимият е внесъл дължимата издръжка, след като делото е образувано в съда, така и когато той е изпълнил задължението си и преди предаването му на съд. За да е съставомерно деянието е необходимо подсъдимият да не е платил две или повече изискуеми вноски за издръжка, какъвто е процесният случай. За всеки следващ период, за който се дължи заплащането за издръжка изискването от обективна страна за съставомерност на деянието е същият да не е заплатил две и повече изискуеми вноски. В цитираното решение на ОСНК на ВС е посочено, че ако обвиняемият е бил предаден вече на съд и е внесъл сумата за издръжката през време на съдебното следствие или до постановяване на присъдата, то прилагането на разпоредбата следва да стане само от съда, разглеждащ делото, при изричната констатация, че от забавянето на плащането не са настъпили други вредни последици за пострадалия/те. Обстоятелството, че подсъдимият е внесъл забавената издръжка в срока, предвиден в закона, не означава, че той е невиновен. Напротив, той е виновен, защото умишлено е забавил изплащането 4 й в размер на две или повече месечни вноски, и затова с присъдата следва да бъде признат за виновен, но да не му се налага наказание. В тези случаи делото не може да бъде прекратявано, защото в НПК липсва и такова основание за прекратяване на делото, а деецът да бъде признат за виновен, но да не бъде наказван, както повелява разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК, която съда следва да приложи, и която досега не е била прилагана спрямо подсъдимото лице.