Определение № 20048 от 16.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20048 гр. София, 16.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия А.а

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20251100510481 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба вх. № 037154 от 29.07.2025 г., подадена от И.

А. С. – длъжник по изп. дело № 20158410409020 по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ срещу действия на съдебния изпълнител, представляващи налагане на запор върху вземането на жалбоподателя за пенсия в размер на 660,20 лв., както и насочване на изпълнение срещу сумата 946,30 лв., наличност по открита на името на длъжника банкова разплащателна сметка № 29898242 в „Банка ДСК“ ЕАД.

В жалбата са изложени доводи, че към момента на извършването на обжалваните изпълнителни действия, изпълнителното производство е било перимирано на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК по силата на закона, считано от 30.08.2021 г., като наред с това по отношение на изпълняваните вземания е изтекла 5-годишната погасителна давност. Посочва се, че на 29.08.2019 г. е подадена молба от взискателя за извършване на изпълнителни действия, като следващото искане за това е направено едва на 29.09.2023 г. – след изтичане на двугодишния срок. Твърди се, че задълженията на длъжника не са за издръжка, поради което не може да се приложи изключението по чл. 446, ал. 4 от ГПК. Поддържа се, че сумата от 946,30 лв. (формирана от остатъка от отпусната на жалбоподателя пенсия, след заплащане на дължимите към ЦНСТПЛД, гр.Гоце Делчев такси и суми за закупени лекарства), е внесена по разплащателната сметка на длъжника в „Банка ДСК“ АД на 13.07.2023 г. за да може да се използва при необходимост за покрИ.е на други насъщни негови разходи, и доколкото е в размер по-нисък от минималната работна заплата е несеквестируема и срещу нея не може да бъде насочвано принудително изпълнение. Иска се съдът да отмени обжалваните изпълнителните действия.

1

Взискателят по изпълнителното дело – „Топлофикация София“ ЕАД е подал възражение срещу изложеното в жалбата, като моли същата да бъде оставена без уважение.

Претендира разноски.

Частен съдебен изпълнител Н.М. е дал обяснения във връзка с извършените изпълнителни действия, като счита, че жалбата е неоснователна.

Изпълнително дело № 20158410409020 по описа на ЧСИ Н.М. е образувано по молба с вх. № 147117/17.09.2015 г. на „Топлофикация София“ ЕАД, въз основа на Изпълнителен лист от 28.01.2015 г., издаден по ч.гр.д № 45873/2014 г. на СРС, 26 с-в срещу длъжника И. А.

С. за изпълнение на парично задължение.

Направено е пълно имуществено проучване на длъжника. Изпратени са запорни съобщения до търговски банки на 25.09.2015 г., 29.08.2017 г. и 19.11.2018 г. С молба вх. № 086205/29.08.2019 г. взискателят е направил искане да се извърши справка за сключени трудови договори, пенсии и да бъдат наложени запори на откритите такива, както и да бъде насрочен опис на движимото имущество на длъжника. Подадена е молба вх. № 064596/07.10.2021 г. с искания аналогични на изложените в молбата от 29.08.2019 г., включително за насочване на изпълнението срещу движимите вещи на длъжника. От взискателя са подадени и молба, вх. № 046177/20.09.2023 г. и молба, вх. № 022535/29.04.2025 г. за извършване на изпълнителни действия. Изпратено е запорно съобщение, изх. № 047059/12.06.2025 г. до ТД на НОИ- София-град за налагане на запор върху вземане на длъжника за пенсия, както и запорно съобщение, изх. № 047063/12.06.2025 г. за налагане на запор върху банкова сметка на длъжника при „Банка ДСК“ ЕАД. С писмо вх. № 031181/24.06.2025 г. „Банка ДСК“ ЕАД е уведомило съдебния изпълнител, че длъжникът има открита банкова сметка в банката и запорът е наложен върху нея, като няма други претенции по посочената сметка. С писмо, вх. № 037077/29.07.2025 г. ТД на НОИСофия-град е уведомило съдебния изпълнител, че признава вземането по изпълнителното дело, по което е наложен запорът, но е посочил, че на основание чл. 446, ал. 1 от ГПК от пенсията на длъжника не могат да се правят удръжки, тъй като е под размера на минималната работна заплата за страната. Видно от представеното по делото извлечение, от страна на „Банка ДСК“ ЕАД по изпълнителното делото е преведена сума от 946,30 лв.

Към жалбата е представено пълномощно, с нотариална заверка на подписа, рег. № 989/04.04.2023 г. на М.Ц. – нотариус, с рег. № 697 на НК, с което длъжникът И. А. С. е упълномощил Б.Т.М. – социален работник в „Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с деменция, гр. Гоце Делчев“, да получава и се разпорежда с месечната му пенсия, както и да открива сметки в „Банка ДСК“ ЕАД и да внася суми по нея. Представена е вноска бележка от 13.07.2023 г. за внесени по сметка 29898242 парични суми в размер на 1000 лв., с вносител Б.Т.М. и основание „вноска, пълн989/04042023Г НОТАР 697“.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с доказателствата по делото, както и обясненията на частен съдебен изпълнител Н.М., прие следното:

Жалбата е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и е срещу подлежащи 2 на обжалване действия на съдебния изпълнител.

На първо място, съдът намира за неоснователни доводите на длъжника, че изпълнението срещу процесните суми е предприето при прекратено изпълнително производство. Изпълнителното производство е образувано по молба с вх. № 147117/17.09.2015 г., с която взискателят „Топлофикация София“ ЕАД е овластил съдебния изпълнител да определя начина на изпълнение по чл. 18 от ЗЧСИ. По силата на това овластяване съдебният изпълнител е изпратил запорни съобщения до търговки банки в страната на 25.09.2015 г., 29.08.2017 г. и 19.11.2018 г., като всяко от тези действия прекъсва срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Наред с това, с молба вх. № 086205/29.08.2019 г. от страна на взискателя е направено искане за извършване на нови изпълнителни действия, с което перемптивният срок отново е прекъснат. Действително, в двугодишен срок от подаването на тази молба не са извършвани изпълнителни действия, нито е правено искане за това, като следващата молба за предприемане на изпълнителни действия е от 07.10.2021 г.

Независимо от това следва да бъде съобразена актуалната съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, Решение № 50001 от 26.02.2025 г. по гр. д. № 3419/2021 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС и др., съгласно която когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела.

Ето защо, принудителното изпълнение е било възобновено с молбата от 07.10.2021 г., вх. № 064596, въпреки че същото е следвало да продължи под нов номер.

Що се касае до доводите за погасяване на вземанията по изпълнителния лист по давност, този въпрос не може да се изследва в производството по чл. 435 от ГПК. За пълнота следва да се посочи, че по делото се установява подаване на молби за предприемане на изпълнителни действия и извършването на такива, в рамките, както на общия петгодишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, така и на кратката давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. В чл. 446, ал. 1 от ГПК е предвидено, че принудително изпълнение може да се насочва срещу трудовото възнаграждение или пенсията на длъжника, единствено в случай, че те надвишават 3 минималната за страната работна заплата.

В случая, от представеното по делото писмо, вх. № 037077/29.07.2025 г. ТД на НОИ София-град, както и от самите твърдения на жалбоподателя се установява, че месечната му пенсия възлиза на 660,20 лв., размер по-нисък от този на минималната работна заплата от 1077 лв., съгласно ПМС № 359 от 23.10.2024 г., поради което вземането на длъжника за пенсия е изцяло несеквестируемо. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира друг, освен длъжника. Затова запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо (възнаграждение за труд или пенсия), наложеният запор обхваща само секвестируемата част. Действително, в запорното съобщение е упоменато, че удръжките следва да се извършват при спазване на правилата на чл. 446, ал. 1 от ГПК, но това отбелязване не изключва действието на запора съгласно чл. 451 от ГПК, с който се забранява на длъжника да се разпорежда с вземането. Ето защо, насочването на изпълнение срещу вземането на длъжника за пенсия чрез наложения със запорно съобщение, изх. № 047059/12.06.2025 г. до ТД на НОИ- София-град следва да се отмени като незаконосъобразно.

По различен начин стои въпросът с наличността по процесната разплащателна сметка № 29898242 при „Банка ДСК“ ЕАД. Паричните средства по тази сметка са вложени от Б.Т.М., пълномощник на длъжника И. А. С.. Като основание на влога е посочен номерът и датата на пълномощното както и рег. номер на нотариуса, заверил подписа на упълномощителя. Доколкото с пълномощното се оправомощава пълномощника да получава пенсията на длъжника-упълномощител налице е вероятност, че вложените въз основа на представителното правоотношение средства са формирани от пенсията на длъжника.

Независимо от това следва да бъде съобразено, че съгласно горецитираното Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС секвестируема е наличността по сметката преди постъпването на последното по ред „плащане”, тъй като това са спестявания на длъжника. В случая самият длъжник твърди, че паричните средствата са вложени на 13.07.2023 г., за което представя и вноска бележка. Тоест тези средства са били налични по сметката за период от почти две години преди насочването на изпълнението върху тях. По тази причина не би могло да се приеме, че част от тях представлява последното плащане на пенсията на длъжника, поради което паричните средства представляват спестявания, срещу които няма забрана за насочване на изпълнението. Ето защо, жалбата в тази е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По разноските:

Предвид частичната неоснователност на жалбата на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 40 лв. от общо 80 лв., определени по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25а, ал. 3 от НЗПП.

На основание чл. 437, ал. 4, изр. 2-ро от ГПК настоящото решение не подлежи на 4 обжалване.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ, по жалба вх. № 037154 от 29.07.2025 г., подадена от И. А. С., ЕГН ********** – длъжник по изпълнително дело 20158410409020 по описа на ЧСИ Н.М., с рег.

№ 841 на КЧСИ, действия на съдебния изпълнител по насочването на принудителното изпълнение срещу несеквестируем доход на длъжника – пенсия, чрез налагане на запор върху вземането за пенсия със запорно съобщение, изх. № 047059/12.06.2025 г. до ТД на НОИ-София-град.