Решение № 687 от 21.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 687 гр. Пловдив, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20225330202390 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К № 4011555, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който на С. А. Л., ЕГН **********, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 100.00 /сто/ лева за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят С. А. Л., редовно призован не се явява в съдебно заседание и не се представлява от процесуален представител. По съображения изложени в жалбата си прави искане за отмяна на ел. фиш като неправилен и незаконосъобразен. Претендира разноски.

Административнонаказващият орган - ОД на МВР-Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. Ангажира писмено становище, с което моли жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалвания ЕФ като правилен и законосъобразен да бъде потвърден. Претендира разноски, релевира възражение за прекомерност.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

1

От ОДМВР гр.Пловдив бил издаден електронен фиш серия К № 4011555 за това, че на 19.07.2019г. в 13:44 часа на път II-86 в зоната на 24 км, посока на движение от запад към изток, с отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 km/h. с МПС - лек автомобил „Хюндай Купе“, с рег. № ***** е било извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M № 566, като моторното превозно средство се е движило с установена скорост 118 км./ч., при разрешена скорост 90 км./ч. и е превишил разрешената скорост с 28 км./ч.

Констатираното нарушение административнонаказващия орган квалифицирал по чл.21, ал.1 от ЗДвП и с обжалвания електронен фиш, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя С. А. Л. било наложено административно наказание - глоба в размер на 100 лева.

Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства – Електронен фиш, снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, Протокол № 7-33-18/05.10.2018г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система TFR1 – M № 566, справка за нарушител/водач, справка за собственост на МПС.

Съдът кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната действителност.

По делото беше назначена и изготвена Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/. В отговор на поставения първи въпрос последната разяснява, че посочените в електронния фиш географски координати с точка на заснемане от мобилната станция с видео контрол / виж ск. № 1/ при точка № 1 В=42°01.8672, L=24°51.1213 и приравнени в координатна система 2005г. , кадастрална са: Х= 4655302.412, У = 446341.469 се намират на републикански път II - 86, гр. Пловдив към гр. Асеновград, а именно в зоната на 24км.

Също така според експертиза точка № 1 с географски координати и приравнена в координати на БГС - кадастрална - 2005г. съвпадат с изписаните координати на статичното изображение и адреса на обжалвания електронен фиш Серия К № 4011555, а именно: /виж на ск. № 1 и № 2/. Мобилната станция с видео контрол се е намирала при точка № 1 на главен път Републикански II - 86 в зона на 24км, посока Пловдив - Асеновград, с координати географски В=42°01.8672, L=24°51.1213, които са приравнени в кадастрална система 2005г. Х= 4655302.412, У = 446341.469.

От заключението на така изготвената СТЕ става ясни, че от точка № 1 е бил заснет движещ се автомобил от запад на изток или от гр. Пловдив към гр.

Асеновград - заснет челно. Мобилната камера с видео контрол съобразно посочените координати /виж на ск. № 2/ се е намирала на 300м. преди отбивката за с. Горни Воден.

2

Съдът приема заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено, с необходимите професионални знания и опит.

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

При извършената служебна проверка Съдът констатира, че обжалваният електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП – посочени са данните за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, лицето което следва да носи отговорност на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане. За по-голяма прецизност, следва да се отбележи, че сред посочените реквизити няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, адрес и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се обжалва.

Правилно е бил определен и субектът на отговорността съобразно правилото на чл. 188, ал. 1 ЗДвП, като от подадената по чл. 189, ал. 5 ЗДвП декларацияУРИ 1030-00-17349/18.09.2020г. се доказва, че на процесната дата и място именно жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Хюндай Купе“, с рег. № ****.

Съставен е бил и протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че АТСС е било разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесната хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е било установено с мобилно АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за санкциониране на нарушението с електронен фиш.

Установяването на нарушението е било извършено в съответствие с предвидената процедура и при използването на одобрен тип средство за измерване. Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и приложената към него снимка от радар TFR1-M № 566. От протокола за използване на АТСС се установява, че работата с техническото средство е започнала на 19.07.2019 г. в 12:30 часа и е приключила в 14:30 часа на същата дата. Процесният клип е направен 13:44 часа и следователно е бил заснет от техническо средство TFR1-M с фабр. № 566 на дата 19.07.2019 г.

Съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, "когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за 3 измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. " Следва да се има предвид, че за да намери приложение чл. 30, ал. 5 от ЗИ следва техническото средство да е преминало през последваща проверка, която да е констатирала, че то продължава да отговаря на одобрения тип.

Съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИ, периодичността на проверките по ал. 2 се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно заповед № 616/ 11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ, периодичността на проверката на скоростомери, съгласно чл. 31 от заповедта е една година.

Видно от представения Протокол № 7-33-18/05.10.2018г. се установява, че на уреда е извършена последваща проверка на 05.10.2018г., тоест уредът е валиден според заповедта на председателя на ДАМТН до 05.10.2019 г., а нарушението предмет на електронния фиш е установено на 19.07.2019 г. От тази проверка е установено, че уредът съответства на одобрения тип. Предвид това, следва да бъде прието, че измерването на скоростта на автомобила е било извършено с годно техническо средство. В този смисъл /Решение № 616 от 29.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3167/ 2020 г. на XX състав на Административен съд- Пловдив.

Съдът обръща внимание, че изискването по чл. 10, ал. 3 от Наредбата за съпровождане на протокола със снимка на разположението на уреда се отнася единствено до средствата за измерване, които са временно разположени на участък от пътя. Такава например е преносимата система за контрол на скоростта на МПС тип ARH CAM S1. Процесното нарушение обаче е било установено с мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M. Същата е била разположена не на участък от пътя, а в служебния автомобил с посочен в протокола регистрационен номер и на адреса, на който е бил осъществяван контролът. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредбата са описани различните хипотези за разположение на АТСС. Следователно в случая не се касае за техническо средство, временно разположено на участък от пътя, поради което изискването за съпровождане на протокола със снимка на разположението на уреда е неприложимо към настоящия казус. В този изричен смисъл е и съдебната практика на административните съдилища в страната – така Решение № 2049 от 13.11.2020 г. по к. а. н. д. № 2089/2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 854 от 02.05.2019 г. по к. а. н. д. № 725/2019 г. на Административен съд – Бургас;

Решение от 02.12.2019 г. по к. а. н. д. № 391/2019 г. на Административен съд – Стара Загора; Решение № 1578 от 03.10.2019 г. по к. а. н. д. № 1422/2019 г. на Административен съд – Бургас; Решение от 10.05.2017 г. по к. а. н. д. № 92/2017 г. на Административен съд – Стара Загора. А и следва да се посочи, че дори и в случаите, когато представянето на снимка на разположението на уреда е било необходимо, то липсата на такава в съдебната практика не се цени като процесуално нарушение, което да е от категорията на съществените и не представлява самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш – 4 така Решение № 658 от 08.04.2020 г. по к. а. н. д. № 3825/2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1947 от 14.10.2019 г. по к. а. н. д. № 2413/2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1036 от 19.06.2020 г. по к. а. н. д. № 1090/2020 г. на Административен съд – Пловдив.

Оборени от доказателствата по делото са възраженията на жалбоподателя за неправилно определено място на извършване на нарушението. Доказа се, че път II-86 съществува, както и че нарушението е бил извършено в зоната на 24 км, посока на движение от запад към изток.

Този обстоятелства са изследвани в заключението на изготвената съдебнотехническа експертиза. Географските координати, вписани в статичното изображение са преобразувани в геодезични, като е установено конкретното им местоположение, което е в границите вписани в административния адрес посочен в ЕФ. В приложените към заключението скици графично е отбелязано местоположението на географските координати (т. 1) и то е съпоставено с границите на място на нарушението, очертани с червена линия.

По този начин се доказва, че движението на процесния автомобил „Хюндай Купе“, с рег. № ***** към момента на заснемането му от техническото средство е осъществено именно на път II-86 в зоната на 24 км, посока на движение от запад към изток, а възражението на жалбоподателя е неоснователно.

Неоснователно е и възражението за погасяването на административнонаказателната отговорност предвид правилата по чл. 34 от ЗАНН. Трайна и константна е съдебната практика, включително и на Административен съд Пловдив, че електронният фиш има характеристиките на наказателно постановление, тъй като с него се налага наказание.

Следователно за него не се прилагат сроковете по чл. 34 от ЗАНН за възбуждане на административнонаказателно производство и издаването на наказателно постановление, а изпълнителската давност по чл. 82 от ЗАНН и то при положение, че е бил връчен на нарушителя. В този смисъл съдебната практика приема, че следва създалата се празнота в законодателната уредба да се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН. Погасителната давност е в смисъл, че наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Следователно, след изтичане на четири години и шест месеца наказателното преследване се погасява по давност. В случая нарушението е извършено на 19.07.2019 г. и абсолютната давност не е изтекла. Още повече, че с връчването на електронния фиш започва да тече нова давност. Така решение № 748 от 12.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 338 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив.