Разпореждане № 148768 от 26.11.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 148768 гр. София, 26.11.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Частно гражданско дело № 20221110113276 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247 ГПК

Производството е образувано по молба с вх. № 256723/15.09.2023 г. от „Е М“ ЕООД, ЕИК ....., гр. София, ж.к. ..... чрез адв. П. В. със съдебен адрес: гр. София, ул. ......... с посочена правна квалификация по чл.247 ГПК за заповед № 10202/12.04.2022 г.

В молбата са изложени твърдения, че в издадената заповед длъжниците е следвало да бъдат осъдени да заплатят солидарно, съгласно предоставения Договор за банков кредит. Посочено е, че в подаването на заявлението е допусната техническа грешка, като не е отбелязано в т.14, че длъжниците дължат солидарно претендираните суми. Считат, че навсякъде другаде в заявлението, включително и петитума са посочени двамата длъжниците, като не е поискано да заплатят разделно сумите.

Сочи, че в издадената заповед за изпълнение не е посочено, че съдът е приел вида на поетата от длъжниците отговорност, като същата съгласно приложените доказателства по делото, следва да бъде тълкуване, съгласно първоначалните уговорки между банката – кредитор и кредитополучателите.

В срока по чл.247, ал.2 ГПК длъжниците Т. Д. В. и Г. Д. В. изразяват становище, че е недопустимо поправянето на искането за осъждане да заплатят солидарно претендираните суми. Позовават се на диспозитивното 1 начало. Твърди, че в самото заявлението е било така поискано.

СОФИЙСКИ РАЙНОНЕН СЪД, като съобрази изложеното в молбата, становището към нея и материалите по делото, установи следното от фактическа и правна страна:

Съгласно приетото в т.7 от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, разпоредбите на чл.247, чл.250 и чл.251 ГПК намират приложение в заповедното производство. Ето защо молбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

За да бъде налице очевидна фактическа грешка следва да има противоречие между мотиви и диспозитив на съда, съответно да има разминаване във волята на съда.

Производството е образувано по реда на чл.410 ГПК, а не чл.417 ГПК, поради което същото е строго формално и съдът може да проверява документите по чл.417 ГПК само за наличието на неравноправни клаузи, но не и за същината на договорките. За да бъде издадена заповед за изпълнение заявлението по чл.410 ГПК трябва да бъде редовно и да отговаря на изискванията на исковата молба.

В подаденото заявление, т.5, т.12 и т.14 е написано, че е отпуснат заем на двамата длъжници. Никъде в заявлението не е упоменато, че заемната сума следва да се върне от двамата длъжници, както и че отговарят солидарно пред кредитора. Така волята на заявителят е била да търси сумата от двамата по равно, а не солидарно. В този смисъл заявлението по чл.410 ГПК е равносилно на искова молба, доколкото да се провери дали е спорно вземането. Следователно на общо основание важи принципа за диспозитивното начало по чл.6 ГПК, каквото е поискано от съда, такова ще се постанови, при наличие на предпоставките за уважаване на претенцията. В този смисъл след като волята е ясна на заявителя, че иска двамата да бъдат осъдени, но не и солидарно, така е постановил и съдът.

Не може чрез института на чл.247 ГПК заявителят да променя волята си, тъй като наличието на техническа грешка се отстранява до произнасянето на съда, а не по реда на чл.247 ГПК, защото след произнасянето съдът не може да знае каква е била волята на заявителя, при положение че издаденият акт напълно кореспондира със сезиращия документ, в случая заявление по чл.410 ГПК. Волята на заявителя е такава, каквато е посочено в сезиращия 2 съда документ – заявление и искането в него. Разпоредбата на чл.247 ГПК не е инструмент страната да коригира свои грешки при нередовност на искова молба или заявлението, тъй като тя има задължението да заяви търсената защита. И в този случай важи принципът „който плаща зле, плаща два пъти “, който важи и за кредитора в обратния смисъл при сгрешена искова защита.

Освен това наличие на техническа грешка в сезиращия съда документ не е ОФГ по смисъла на чл.247 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по исканата защита и в нейните предели.

В допълнение на изложението, следва да се отбележи, че техническите грешки се допускат при използване на сламки и при бързане, което намалява качеството на работа. Ето защо заявителят следва да приложи принципа за пропорционалност в своята дейност и да потърси ефективността си спрямо това дали иска защита от съда, който го удовлетворява или се подават сгрешени заявления по чл.410 ГПК.

С оглед изложеното, съдът приема, че молбата за поправка на очевидна фактическа грешка на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 10202/12.04.2022 г., е неоснователна.

Доколкото заповедта не подлежи на обжалване, то и настоящият акт също не подлежи на обжалване, на основание чл.247, ал.4 ГПК.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 256723/15.09.2023 г., подадена от „Е М“ ЕООД, за поправка на очевидна фактическа грешка на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 10202/12.04.2022 г., като неоснователна, на основание чл.247 ГПК.

ДЕЛОТО да се върне по гр. д. № 3260/2023 г. по описа на СРС, 145. състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.247, ал.4 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3

4