Определение № 32029 от 13.09.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32029 гр. С, 13.09.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Й. Н. СТ. като разгледа докладваното от Й. Н. СТ. Гражданско дело №

20221110145781 по описа за 2022 година

Делото е разпределено на настоящия съдия-докладчик със Заповед № АС-274 от 10.07.2023г.

Производството е по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба от „фирма“ ЕАД срещу П. С. Б., която отговаря на изискванията за редовност и допустимост.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Ищецът е направил искане за конституиране на „фирма“ ЕООД като трето лице – помагач на негова страна, което следва да бъде уважено, доколкото се излагат твърдения за наличие на интерес от обвързването на посоченото дружество с мотивите на съдебното решение по настоящото дело предвид възможността при неблагоприятно за ищеца решение същият да предяви регресни права срещу „фирма“ ЕООД.

Следва да бъде задължено „фирма“ ЕООД да представи посочените в исковата молба документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот през исковия период.

Исканията на ищеца по чл. 186 ГПК да бъдат изискани документи от СО, съдът намира за допустими и относими, поради което следва да бъдат уважени.

В исковата молба са направени искания за допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, които съдът намира за допустими и необходими, поради което следва да бъдат уважени.

По исканията на ответника по чл. 190 ГПК съдът намира, че следва да отложи произнасянето по тях до провеждането на първото по делото съдебно заседание и изслушване на становището на ищеца дали документите, описани от т. 1 до т. 16 в отговора на исковата молба се съдържат у ищцовото дружество.

Съдът намира за неоснователно искането на ответника по чл.629, ал. 2 ГПК, във връзка с чл. 631 ал. 1 ГПК поради липса на предпоставките за отправяне на преюдициално запитване, респективно за постановяване на определение по чл. 631, ал. 1 ГПК.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито 1 съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 08.02.2024г. от 13:30 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на третото лице – помагач на ищеца – препис и от исковата молба и приложенията към нея, на ищеца- препис от отговора на исковата молба и приложенията към нея.

KОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „фирма” ЕООД като трето лице– помагач на страната на ищеца.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „фирма” ЕООД” ЕООД в 1-седмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение да представи намиращите се у него документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот с абонатен № 171967 през исковия период, включително документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение, документи, удостоверяващи дата на връчване на изравнителните сметки на представител на етажната собственост, протоколи за неосигурен достъп на служител на ФДР за отчет на измервателните уреди, документи относно сертификацията на уредите за дялово разпределение.

ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по делото.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 186 ГПК Столична община, дирекция

„Инвестиционно отчуждаване“ да предостави документ за собственост на процесния имотгр. С, ж.к. Л 6, бл. ***, вх. В, ет. 4, ап. 52.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 186 ГПК Столична община, дирекция „Местни данъци и такси“ да предостави данъчна декларация за процесния имот- гр. С, ж.к. Л 6, бл.

***, вх. В, ет. 4, ап. 52, от която да е видно кое лице е декларирало имота и на какво основание.

ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза със задачи, посочени от ищеца в исковата молба.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-техническата експертиза в размер на 250 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА вещо лице С С Б, специалност „Промишлена топлотехника“.

ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени от ищеца в исковата молба.

НАЗНАЧАВА за вещо лице М В В, специалност „Счетоводство и контрол“.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-счетоводната експертиза в размер на 250 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.

ДА се уведомят вещите лица след представяне на доказателства за внесен депозит.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца с писмена молба в срок до първото по делото съдебно заседание да посочи дали документите, описани от т. 1 до т. 16 в отговора на исковата молба се съдържат у ищцовото дружество, в който случай- да представи заверен препис от същите.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отправяне на преюдициално запитване.

ПРИЛАГА ч.гр. дело № 32164/2022г. по описа на СРС, 161-ви състав за послужване.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ал. 2 ГПК:

Предявени са от ищеца „фирма“ ЕАД срещу П. С. Б. установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи следните суми: 707,24 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр.

С, ж.к. Л 6, бл. ***, вх. В, ет. 4, ап. 52, аб. № 171967, инсталация № ********** за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 14.06.2022г., до окончателното изплащане на сумата, 152,79 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 31.05.2022г., 26,81 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г., както и 6,76 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2019г. до 31.05.2022г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 32164/2022г. по описа на СРС, 161-ви състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот, като е ползвал топлинна енергия за процесната стойност, но не я е заплатил. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който са оспорени исковете като недопустими и неоснователни по основание и размер. Сочи, че реално вентила на радиатора е мястото на продажба на топлинна енергия при вертикална двутръбна система за отопление с поставен вентил на радиатор. Поради което топлата вода до вентила била собственост на ищеца и той ползвал ВОИ чрез учреден законов сервитут. В случая нямало отоплителни тела и нямало място на продажба на топлинна енергия за отопление. Поддържа, че конструкцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ не е правна, а догматична, както и че била създадена с промяна на ЗЕ от 07.07.2012г. и в периода на задължително транспониране на Директива 2011/82/ЕС и противоречала на чл. 6 и чл. 7 от същата.

Поставял се въпросът дали така създадената конструкция не била изначално нищожна с оглед противоречието й с право на ЕС и по точно на директива с императивен характер.

Поради противоречие със ЗЗП също не следвало да се прилага ЗЕ. Твърди, че са налице противоречие между състави на един и същ закон- ЗЕ, а именно чл. 149, ал. 6 , чл. 152, ал. 1 и чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Поддържа, че няма писмен договор, чрез който да е изразено насрещно на ищеца волеизявление. На следващо място, твърди, че топлинната енергия е родово определена вещ и следва да бъде конкретизирана. Прави възражение, че сумите са недължими, монополно завишени и не отговорят на реалната потребност. Твърди, че по делото не е представен документ, от който да било видно, че е приел Общите условия на ищеца, напротив, в закона било предвидена писмена форма на договора между доставчик и потребител- чл. 149, ал.1, т. 6. Сочи, че ОУ нямат самостоятелно съществуване, а са неразделна част от писмен договор и за да влязат в сила трябва да са приети чрез изричен състав в писмения договор, както и самите те да са подписани. На следващо място, самите ОУ били с неравноправни клаузи. Искането към съда е да не допуска въпросите към вещите лица, формулирани от ищеца. Твърдят, че исканите експертизи са по отменена като незаконосъобразна методика от чл. 61 до 71 от Наредба № 16 334 за топлоснабдяването съгласно решение по адм. дело № 14350/2019г. на ВАС, 5-членен състав.

Поради факта, че не била индивидуализирана претенцията, бил лишен от възможност да осъществи защитата си по основание и размер, спорна била цената на КВтч топлинна енергия, дължимостта на услугата дялово разпределение, основанието на услугата сградна инсталация. Оспорва доказателствената стойност на извлеченията от сметки, ищецът не бил представил първични счетоводни документи, от които да било видно откъде произтича дълга и каква е неговата структура. Налице била нищожност на формулата 6.1.1 – 3 противоречие с обективен закон и била издадена от некомпетентен орган. Сочат, че всички промени в ЗЕ, извършени от зам.министър Янева, обнародвани в ДВ, бр. 94/2013г. са прогласени за нищожни с Решение 11603/31.07.2019г. по адм. дело № 13721/2017г. на ВАС с изключение на 6.1.1, тъй като имало образувано отделно дело 1372/2013г. на ВАС. По аналогия следвало и тази формула да бъде прогласена за нищожна, тъй като била при същата хипотеза. Сочи, че представените документи за сключен договор между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение нямали никаква стойност, защото общото събрание на Етажната собственост нямало такива правомощия.

Счита, че съгласно пар. 5 от Наредба 16334/07 фирмите за дялово разпределение били подизпълнители на ищеца и по право договорите им с етажната собственост се прекратявали. Ищецът не бил представил документ, от който да било видно, че се е съгласил да закупува топлинна енергия на пределна цена, определена от КЕВР, като едностранното определяне на цена дори при наличие на писмен договор било неравноправна клауза, водеща до нищожност на договора. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Прави възражение, че нормативната уредба, регламентираща топлоподаването в ЗЕ, Наредба 16-334, е в противоречие с Конституцията, ЗЗК, Директива ЕС/32/2006, ЕКЗПЧОС и др. нормативни актове по приложен списък, както и законите на физиката. Прави възражение за начина на определяне на лицата, които следва да поемат тежестта от загубите на сградната инсталация. Ако била предявена сума за БГВ, прави възражение, че енергията, която се ползва за подгряване на топла вода, се изчислява в разрез с физическите закони.

Прави възражение, че ищецът не разполага с оборудване в абонатната станция, чрез което да контролира и да докаже, че продава енергия според потребностите на купувача.

Измервателният уред не бил поставен на границата на етажната собственост, както било по закон, а бил поставен на различно място. Липсвал отделен топломер на енергията за топла вода и измервателни уреди с фиксиращи показания съгласно чл. 21 ЗЗК и чл. 9, пар. 3, б. „б“ от Директива 2012/27/ЕС, според която ищецът трябвало да предлага разделно 3-те услугиотопление на имот, отопление на общи части, подгряване на топла вода. Сочи, че няма отопление в общите части, както и в имота, тъй като се ползва климатик, БГВ- ползва се услугата, като признава ползване на топла вода, определена по калоритмично уравнение.

Сочи, че не бил представен протокол за извършена метрологична проверка на топломера от лицензирано дружество, от който да е видно какво е допустимото отклонение и какво е реалното отклонение. Не били представени протоколи от ежемесечните отчитания с подпис на представител на етажната собственост. Не били представени документи, от които да било видно, че абонатната станция била пусната в експлоатация и били извършени последващи настройки на същата в съответствие с демонтирането на отоплителни тела в сградата. Твърди, че начисляването на лихви по прогнозни сметки било нищожно.